Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1649 от 28.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 75650/2024
Вид
Решение № 1649
Подписан
28.01.2026
Състав
ПЕТЪР МАРТИНОВ МИЛЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 386, ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането
  • чл.411, ал.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 1649 гр. София, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря СИМОНА В. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20241110175650 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 412362/18.12.2024г. на ЗАД „Алианц България“ АД срещу ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация по чл. 411 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2076,62 лева (след допуснато увеличение на първоначалния размер на частичния иск от 560,00 лева по реда на чл.214 ГПК с протоколно определение от 18.09.2025г.), представляваща остатък от изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по щета № ********* ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане.

Ищецът твърди, че л.а. **********, собственост на „ОББ Интерлийз“ АД, е застрахован по застраховка „Каско на МПС“ с полица № ********* със срок на действие от 30.04.2022г. до 29.04.2023г. Сочи, че на 24.11.2022г. около 14:10 часа в гр.София е настъпило ПТП с участието на застрахования при него автомобил, за което е бил съставен двустранен констативен протокол от същата дата. От този протокол се установявало, че при движение по ********** при кръстовището с бул. *********** управляван от С. с. , поради недостатъчен контрол върху автомобила е ударил в задната част спрелия застрахован при ищеца автомобил - **********, като в резултат на удара по последното превозно средство настъпили щети. Ищецът бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие с уведомление от 25.11.2022г., в резултат на което била образувана ликвидационна преписка по щета № ********* в хода на която било определено застрахователно обезщетение в размер на 6165,10 лева, като на 28.02.2023г. същото било изплатено от ищеца.

Допълнително били сторени и ликвадицонни разноски в размер на 15 лева. Ищецът аргументира, че с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования срещу ответника, в качеството му на застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на водача на т.а. „******** на основание чл. 411 КЗ. Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана да възстанови сумата от 6180,10 лева, като ответникът заплатил частично сумата от 4103,48 лева, поради което се твърди, че останал неплатен остатък от 2076,62 лева. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

1

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, с който оспорва основателността на предявения срещу него иск. Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на т.а. „********, както и че част от претенцията е била погасена до размера от 4103,48 лева. Независимо от това оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, като в тази връзка твърди, че от представените доказателства същият не може да бъде установен, в т.ч. участници, място на удара. Поддържа се, че причина за настъпването на процесното ПТП е поведението на водача, управлявал застрахования по ищеца автомобил. Счита, че липсва причинна връзка между твърдяното произшествие и настъпилите по превозното средство вреди. Според ответника изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение значително надвишава стойността на нанесените вреди, като в тази връзка оспорва техния размер. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като заявява и претенция за присъждане на разноски.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приета неоспорена застрахователна полица по застраховка „Каско“ с № ********* от която се установява, че л.а. „*****, номер на рама *******, е бил застрахован при ищеца за периода от 30.04.2022г. до 29.04.2023г. Установява се от представените уведомление за щета и фактура № *******., че посоченият току-що автомобил с номер на рама ******* е регистриран с ****

Представен е двустранен констативен протокол за ПТП, подписан от водачите на участвалите в произшествието автомобили, в който е посочено, че ПТП е настъпило на 24.11.2022г. около 14:10 часа, в гр.София, на кръстовището между б********** и бул.

******, към който е изготвена и скица. На нея е отбелязано превозно средство „А“ с рег. № ******, марка „***** (собственост на Столичен електротранспорт), управлявано от С. с., и превозно средство „Б“ с рег. № ***** управлявано от В.К., като е отбелязано, че „***** е ударил в задната част спрелия отдясно в същата пътна лента „****“, като двете превозни средства са се движели в една посока.

Към доказателствената съвкупност е приобщено и уведомление за щета № *********** от 25.11.2022г., депозирано пред ищеца във връзка с посочената по-горе полицa, в което е отразено, че на 24.11.2022г., в гр. София, на б********** и бул. ******, е настъпило ПТП между намиращите се един до друг л.а. ********** и автобус от градския транспорт, който при изнасянето си е увредил лекия автомобил, нанасяйки щети по неговата задна лява част. Приет е още и опис на щета № *********** от 11.11.2024г., от който се установява, че по процесното МПС са нанесени щети по задната облицовка на бронята, заден ляв панел, заден ляв подкалник, заден ляв вътрешен и външен държач, задна лява маска и ляв подкалник.

По делото са представени и следните документи, приети като писмени доказателства, а именно: доклад по щета и фактура № *******., съгласно които л.а. ********** по щета № *********** е ремонтиран в сервиз на „*****, като стойността на ремонта възлиза на 6165,10 лева. Ответникът не е оспорил, че сумата е заплатена от ищеца на сервиза, като това се установява и от представените по делото платежно нареждане от 28.02.2023г. и извлечение от опис.

По делото е приета като писмено доказателство, неоспорено от ответника, служебна бележка от 12.09.2025г., издадено от ******, от която се установява, че л.а. ********** към датата на ПТП – 24.11.2022 г. е бил в период на удължена гаранция от производителя, валидна до 27.04.2023 г.

Изслушано е и заключението на съдебно-автотехническа експертиза, което не е оспорено, като съдът го кредитира като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице е 2 посочило, че от наличните по делото данни процесното ПТП е настъпило при следните обстоятелства: На 24.11.2022г. в гр. София автобус „********, се движи по б********** и в района на кръстовището с бул. ****** реализира ПТП със спрелия отдясно на него лек автомобил „***** с рег № ******. Причините за произшествието са действията на водача на „*****, който не е оставил безопасна странична дистанция, когато е преминавал покрай спрелия отдясно на него лек автомобил „*****. Към момента на удара лек автомобил „***** е бил в експлоатация от около 4 години. Посочени са уврежданията по л.а. „*****, които са настъпили в причинна връзка с процесното ПТП, както и че стойността на ремонта за тяхното възстановяване по средни пазарни цени към датата на настъпване на събитието е в размер на 4372,07 лева. Средната пазарна цена за ремонт от три независими сервиза, различни от официалните, възлиза на 4144,07 лева. Средната пазарна цена за ремонт, при влагане на алтернативни части за ремонта, е на стойност от 3545,08 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация по чл.411, ал.1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2076,62 лева, представляваща остатък от изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по щета № ********* ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото следните обстоятелства: 1) сключен застрахователен договор за имуществена застраховка за увредения автомобил с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; 2) плащане на застрахователното обезщетение в изпълнение на този договор; 3) отговорност на прекия причинител на процесното ПТП за вредите по чл. 45 ЗЗД, за което следва да бъдат установени в процеса: деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите; 4) размера на причинените вреди; и 5) сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валиден към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния водач.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже плащане на регресната претенция.

С приетия за окончателен доклад по делото, съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата; че ответникът е заплати на ищеца сумата от 4103,48 лева. Тези обстоятелства се установяват и от приетите по делото доказателства, посочени по-горе.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява механизмът на настъпване на процесното ПТП, в т.ч. установено е и наличието на предпоставките по чл.45 от ЗЗД – водачът на МПС „********, застрахован при ответника, е провел противоправно и виновно поведение, което се намира в пряка причинна връзка с настъпилия удар и последвалите от него вреди. Съдът приема, че водачът на посочения автомобил е предприел маневра за преминаване покрай спрелия отдясно него л.а. „***** с рег № ****** без да се убеди, че няма да създаде опасност за водача на лекия автомобил и без да осигури необходимата дистанция между двете превозни средства, в резултат на което е настъпил удар, като по този начин е нарушил правилото на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Тези обстоятелства се установят от представения по делото двустранен констативен протокол, подписан от двамата водачи, и отразената в него схема на ПТП, както и от приетото уведомление за щета. Вещото лице по автотехническата експертиза недвусмислено посочва, че причина за произшествието 3 са действията на водача на „*****, който не е оставил безопасна странична дистанция, когато е преминавал покрай спрелия отдясно на него лек автомобил „*****. При това положение се налага изводът, че водачът на „******** е извършил нарушение на чл. 25, ал.

1 от ЗДвП, което нарушение съставлява противоправно деяние по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.

В резултат на поведението на застрахования при ответника водач и настъпилия удар между двете превозни средства са настъпили вреди по „***** с рег № ******, като от събраните писмени доказателства и от заключението на техническата експертиза се установява, че щетите са нанесени върху задната облицовка на бронята, заден ляв панел, заден ляв подкалник, заден ляв вътрешен и външен държач, задна лява маска и ляв подкалник. Вещото лице е отговорило, че така посочените щети по застрахования при ищеца автомобил се намират в пряка причинна връзка с настъпилото на 24.11.2022г. ПТП. Вината на водача се предполага по силата на оборима законова презумпция / чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на проведено обратно доказване от страна на ответника, е необорена и следва да бъде приложена.

Следва да се съобрази също така, че извършеното от ответника извънсъдебно плащане на регресната претенция на ищеца за същото застрахователно събитие до размера на сумата от 4103,48 лева има характер на извънсъдебно признание за наличието на всички кумулативни предпоставки от фактически състав на чл. 411 от КЗ за ангажиране на отговорността му до размера на извънсъдебно изплатеното обезщетение. Тоест с поведението си ответникът е признал настъпването на процесното ПТП на 24.11.2022г., предизвикано от противоправното поведение на застрахования при него водач на „********, в резултат на което са настъпили вреди по лекия автомобил, застрахован при ищеца.