Решение № 91 от 13.02.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. София, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20241001000787 по описа за 2024 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на „ Мастер Инвест“ ООД и въззивна жалба на „ Евромастер Импорт-Експрот“ ООД срещу Решение № 962/05.07.2024год., постановено по т.д.№ 604/2023год. на СГС, В ЧАСТТА МУ, в която жалбоподателите са осъдени да заплатят солидарно на „ Асет плюс кепитъл“ ЕООД на основание чл.51 от ТЗ сума в размер на 80 000 евро, представляваща неплатено възнаграждение за извършени от „ Асет плюс кепитъл“ ЕООД действия по посредничество за сключване на предварителен договор за сключване на окончателен такъв за учредяване право на строеж върху недвижим имот, представляващ незастроен парцел с площ от 53 929 кв.м., находящ се в в.з. „ Малинова долина- Бункера 3 “ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София между собственика на имота и „ Евромастер импорт-експрот“ ООД, което възнаграждение е дължимо по договор за посредничество , сключен на 24.02.2021год. между „ Асет плюс кепитъл“ ЕООД, „ Евромастер импорт-експрот“ ООД и други две юридически лица, изменен с анекс № 2 , сключен на 08.06.2021год. между „ Асет плюс кепитъл“ ЕООД, „ Евромастер импорт-експрот“ ООД и „ Мастер Инвест“ ООД и други две юридически лица, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 30.03.2023год.-датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 8 880 евро, представляваща неустойка за забавено плащане на дължимото възнаграждение за извършено посредничество, начислени за периода от 10.12.2022год. до 29.03.2023год., съгласно чл.12, ал.1 от договор за посредничество , сключен на 24.02.2021год. между „ Асет плюс кепитъл „ ЕООД, „ Евромастер импорт- експорт“ ООД и други две юридически лица, изменен с Анекс № 2 , сключен на 08.06.2021год. между „ Асет плюс кепитъл“ ЕООД, „ Евромастер импорт-експрот“ ООД, „ Мастер инвест“ ООД и други две юридически лица и с което „ Евромастер импорт-експорт „ ООД и „ Мастер инвест“ ООД са осъдени да заплатят на „ Асет плюс кепитъл“ ЕООД сумата от 20 874 лева , разноски по делото.

В двете въззивни жалби /които са с идентично съдържание/ се поддържа , че в осъдителната си част, обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на 1 материалния закон, на съдопроизводствените правила, както и е необосновано. Сочи се, че първоинстанционният съд бил изтълкувал процесния договор за посредничество в разрез с чл.20 от ЗЗД . Твърди се, че целта на договора не е била просто посредничество за сключване на предварителен договор за учредяване на право на строеж срещу строителство, а е била да се реализира строителство в имота . Тази цел на сключване на договора се изяснявала при анализа на отделните уговорки във връзка едни с други, а и от позицията на страните по договора. Предмет на договора за посредничество не било извършваненето на определена работа, а постигането на определен резултат.Твърди се , че първоинстанционния съд не бил извършил правилно тълкуване на договорните клаузи, в посочения по-горе смисъл, а ограничително такова, приемайки съгласно чл.1, ал.2, ал,3 и ал.4 от договора, че именно в тях „ страните са уговорили изрично при настъпване на какви обстоятелства ще считат, че действията по посредничество са извършени от ищеца, като са приели, че това ще е , когато е налице сключен предварителен или окончателен договор за учредяване право на строеж върху недвижимия имот“. Сочи се , че съществената клауза на чл.1 се съдържала в ал.1 на този член, като следващите ал.2, ал.3 и ал.4 представлявали гаранции за посреника да не бъде „ заобиколен“ при осъществяване на сделката. Горното тълкувание се извеждало и от чл.4, която договорна разпоредба също не била правилно изтълкувана от първоинстанционния съд. Разпоредбата на чл.4 следвало да се разглежда редом с чл.5 и чл.6, от което се следвало, че страните разграничавали два етапа при сключване на договора за учредяване на право на строеж срещу строителство, всеки от които обуславял различно основание за дължимост на договореното възнаграждение. Така, неправилно първоинстанционният съд бил приел , че „ задължението за заплащане на паричното възнаграждение на посредника ще се изпълни на две части, чийто падеж настъпва в различно време“. В тази връзка не било съобразено , че падежът на вземането е не само неясен, но и противоречи на основанието. Неправилно първоинстанционният съд бил приел и че е налице допусната техническа грешка в текста на чл.4 , т.1.2 , касателно падежа на вземането, без да съобрази и да приеме, че част от тази клауза е недействителна. Възражения за това били надлежно наведени от ответниците, ведно с възражения за нищожност на договора поради невъзможен предмет, противоречие със закона и поради проявена недобросъвествонст от страна на представителя на изпълнителя- уговорящ „ Асет плюс кепитъл“ ЕООД и свързаните с него лица и те не били обсъдени от първоинстанционния съд. Като незаконосъобразен се сочи и извода на съда, че в случая се касаело за временна пречка за осъществяване на предмета на договора, както и извода, че липсвали доказателства по делото за твърдяната нееквивалентност в насрещните престации. При анализ на разпоредбите на чл.2 и чл.6, ал.2 от процесния договор се поддържа, че паричният еквивалент на стойността на недвижимите имоти и предвидените услуги бил определяем и без специални технически познания. Сочи се, че при превратно тълкуване на писмените доказателства и изготвената съдебно счетоводна експертиза първоинстанционният съд бил приел, че е налице неплатен от ответника „ Мастер инвест“ ООД остатък от възнаграждението в размер на 80 000 евро. Поддържа се липса на съзнание за дължимост и признание дължимостта на сумата по чл.4,т.1.2 от процесния договор и оттук- липса на основание за приетата от първоинстанционния съд дължимост на остатъка от процесното възнаграждение по договора. Като незаконосъобразен се сочи и извода за изпадане на жалбоподателя в забава като основание за заплащане и на претендираната неустойка. Доколкото не се дължала претендираната главница и „Мастер инвест“ ООД не бил изпаднал в забава за плащането й , то дружеството не дължало и претендираната от него неустойка.

По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново , с което исковите претенции да бъдат отхвърлени в тяхната цялост. При уважаване на жалбата се претендират разноски .

В подаден от „ Асет плюс Кепитъл“ ЕООД писмен отговор на въззивната жалба се излагат доводи за нейната неоснователност и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и обосновано, с присъждане на разноски за въззивното производство. Твърди се , че обжалването се основана на доводи, които за първи път се повдигат с въззивната жалба, поради което не следва да бъдат обсъждани. Сочи се като несъстоятелно оплакването на жалбоподателите, че първоинстанционният съд е тълкувал процесния договор в противоречие на чл. 20 от ЗЗД.

Оспорва се твърдението на жалбоподателите, че целта на процесния договор е била построяване на сграда и излага доводи за противното , основани на доворните клаузи и тълкуването им в цялост и взаимовръзка. Така се прави извод, аналогичен на направения от първоинстанционния съд, че процесния договор е договор за посредничество и че изпълнителят по него - въззваемото дружество е изпълнил поетите с него задължения, поради което му се дължи претендираното 2 възнаграждение. Оспорва се твърдението на жалбоподателя, че неплатеният остатък от възнаграждението за посредничество не било с настъпил падеж, тъй като заплащането му било поставено в зависимост от настъпването на условие- издаване на разрешение за строеж за имота, което не се било сбъднало. Поддържа се , че такова условие за заплащане на сумата по чл.4.,т.1.2 по договоране било уговаряно и че срокът за плащането му бил ясно определен в клаузата на чл. 4.1.2 от договора. Обективираната в цитираната клауза воля относно момента на дължимост на остатъка от възнаграждението по договора била ясно изразена , независимо от допусната от страните техническа грешка в текста на изречение последно на клаузата на чл. 4.1.2 от договора. Сочат се като несъстоятелни доводите на жалбоподателите за нищожност на процесния договор и се излагат съображения за липсата на твърдените от тях пороци на договора, водещи до неговата недействителност. Към писмения отговор се представя копие на Решение № 10114/26.09.2024год., постановено по адм.дело № 11034/23год. на ВАС във връзка с твърденията във въззивните жалби за наличие на висящо административно производство по оспорване на Заповед № РА-50350/10.05.2019год. на Главния архитект на Столична община.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира въззивната жалба за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на въззивната жалба настоящият въззивен състав съобрази следното :

Пред СГС е предявен иск от „ Асет Плюс Кепитъл“ ЕООД срещу „ Евромастер Импортекспорт „ ООД и „ Мастер инвест“ ООД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 80 000 евро или левовата равностойност от 156 466.40 ева , представляваща част от дължимото възнаграждение по договор за посредничество от 24.02.2021 год. и сумата от 8 880 евро или левовата им равностойност от 17 367.77 лева , представляваща дължима неустойка по чл.12, ал.1 от договора за периода от 09.12.2022год. до 29.03.23год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Твърдяно е , че на 24.02.2021год. между „ Асет Плюс кепитъл „ ЕООД, в качеството му на изпълнител и „ Евромастер Импорт-Експрот“ ООД в качеството му на възложител бил сключен договор за посредничество, който бил подписан и от трети по смисъла на чл. 22 от ЗЗД лица- „ Каламарис „ ЕООД и „ Смарт пропърти енд Фасилити Мениджмънт“ ЕООД и по който договор ищецът бил приел да извърши посредничество и съдействие за сключване на договор със собственика „ Данаос Девелопмент“ ЕАД за учредяване на право на строеж срещу строитество за изграждане на жилищен комплекс от затворен тип и комплекс с офис в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София , одобрени със заповед № РД-18-3/11.01.20111год. на ИД на АГКК, изменена със Заповед № КД-14-22288/26.02.2014год. с площ от 52306 кв.м., а съгласно плана за регулация на в.з. „ Малинова долинаБункера 3 „ представляващ УПИ III-4095 в кв.1 със статут СМФ-2 и ОЗ-1, целият с площ от 53 929 кв.м. Твръдяно е, че в договора било постигнато съгласие посредничеството да се счита за извършено , без да се изисква подписване на протоколи или други формалности и в случай , че възложителят и собственика на имота сключат друг вид договор /предварителен или окончателен/, свързан с имота, чрез който възложителят придобива правото да развие инвестиционния потенциал на имота, както и че посредничеството по договора за счита за извършено и ако горното бъде осъществено между собственика на имота и свързаните с възложителя лица по смисъла на параграф 1 , т.3 от ДР на ДОПК. Посочено е , че страните са договорили , в случай на сключване на договор за учредяване на право на строеж срещу строителство , възложителят да заплати на изпълнителя парично възнаграждение в размер на 200 000 евро на две равни вноски , първата от която – в деня на сключване на договора, а втората- в деня на издаване на заповед за издаване на разрешение за строеж, но не по-късно от 18 месеца след сключване на предварителния договор за сделката. Предварителният договор между „ Данаос Девелопмент „ ЕАД и свързаното с възложителя лице- „ Мастер Инвест“ ООД бил сключен на 08.06.2021год. чрез посредничеството на „ Асет Плюс Кепитъл“ ЕООД, което било надлежно констатирано с Анекс № 2 към договора за посредничество . Първата вноска и част от втората вноска по договора в размер на 234 699.60 лева била платена от „Мастер инвест“ ООД на 21.06.2021год., за което била издадена фактура № 14 от 22.06.2021год., а остатъкът от 80 000 евро или 156 466.40 лева не била изплатена на 08.12.2022год., когато изтичал уговорения в договора 18 месечен срок, а и към момента на подаване на исковата 3 молба. Доколкото на 09.12.2022год. ответниците били изпаднали в забава, то съгласно уговореното в чл.12 ,ал.1 от процесния договор те дължали и неутойка в размер на 0.1% от дължимата сума за всеки ден забава, но не повоче от 30% от същата, която неустойка възлизала на сумата от 8 880 евро или 17 367.77 лева за периода от 09.12.2022год. до 29.03.2022год.