Определение № 550 от 26.09.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 550 гр. Варна, 26.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно частно търговско дело № 20253001000412 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от В. И. И., представлявана от пълномощника си адвокат А. Д. срещу определение № 3313/11.07.2025 година по дело № 1347/2025 година на ВОС, с което е спряно производството по делото на основание чл.631 ал.1 ГПК, поради служебно известна висящност на производство пред СЕС (дело С-744/23), образувано по преюдициално запитване, отправено по друго дело от състав на СРС. Преди всичко жалбоподателката обосновава допустимост на частната си жалба с твърдението, че разпоредбата на чл.631 ал.1 изр.2 ГПК предписваща, че определението за спиране на производството по делото въз основа на отправено преюдициално запитване не подлежи на обжалване, е приложима само за съда, който е оправил преюдициално запитване до СЕС за тълкуване или валидност на норми от правото на ЕС. Посочила е практика на ВКС в този смисъл. Излага и съображения по основателност на жалбата си, свеждащи се основно до това, че основанията за спиране на производството по делото са изчерпателно и ограничително изброени в чл.229 ал.1 ГПК и между тях не фигурира наличието на висящо производство по преюдициално запитване пред СЕС. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

1

В срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор, в който се поддържа недопустимост на жалбата поради липса на възможността за инстанционен контрол. Иска се жалбата да бъде оставена без разглеждане.

Настоящият състав намира подадената частна жалба за недопустима по следните съображения :

Съгласно нормата на чл.274 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато актовете преграждат понататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона.

В конкретния случай обжалваното определение, с което производството по делото се спира, безспорно е преграждащо, но същото е постановено на основание чл.631 вр.чл.633 ГПК.

По силата на изричната разпоредба на чл.631 изр.2 ГПК не подлежи на обжалване определението, с което българският съд спира пред себе си висящо производство поради отправено запитване до Съда на Европейските общности относно тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз, които са от значение за правилното решаване на делото.

Настоящият състав намира, че правилото на чл.631 ГПК е специално спрямо общото по чл.274 ал.1 т.1 ГПК. Законодателят е приел, че преценката на съда, пред когото спорът е висящ, дали за правилното му решаване следва да приложи разпоредба от правото на ЕС или да съобрази акт на органите на ЕС, съответно те нуждаят ли се от тълкуване и от установяване валидността на акта, не подлежи на проверка по реда на чл.274 ГПК.

Както отправянето на преюдициално запитване е резултат на суверенна преценка на запитващия национален съд, чието определение за спиране не подлежи на обжалване, така независима и автономна е и преценката на следващ съд, когато спира производството по висящото пред него дело поради вече отправено преюдициално запитване. Основанието, причината, необходимостта от спиране и в двете хипотези са идентични - гарантиране еднаквото прилагане на правото на ЕС. Целта на спирането на производството и в двете хипотези е възприемане на тълкуване, което е в унисон с правото на ЕС. Идентичността на предприетото процесуално действие предпоставя и еднакъв режим за обжалваемост на постановения акт.

2

При вече отправено преюдициално запитване от друг национален съд на същата държава членка или от национален съд на друга държава членка по същите преюдициални въпроси до СЕС съдът, разглеждащ правен спор, по отношение на който същите са относими, следва да спре производството предвид задължителната сила на решението на СЕС за всички съдилища в Република България съгласно чл.267 ДФЕС и чл.633 ГПК. В този смисъл е константната практика на ТО на ВКС – напр. опр 16/16.01.25г. на ВКС по ч. т. д. № 16/2025 г., II т. о., ТК; опр. 761/27.03.24г. на ВКС по ч. т. д. № 393/2024 г., I т. о., ТК; опр.535/08.03.24г. на ВКС по ч. т. д. № 205/2024 г., II т. о., ТК и пр., която настоящият съдебен състав споделя изцяло.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че определението, с което състав на ОС - Варна е спрял висящото пред него първоинстанционно производство поради отправено по реда на чл.628 и сл.ГПК преюдициално запитване по друго дело, не подлежи на обжалване, поради което постъпилата срещу него частна жалба, следва да се остави без разглеждане, а образуваното пред въззивния съд производство да бъде прекратено.

Водим от горното, Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на В. И. И., представлявана от пълномощника адвокат А. Д. срещу определение № 3313/11.07.2025 година по дело № 1347/2025 година на ВОС, с което е спряно производството по делото на основание чл.631 ал.1 ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. т. д. № 412/2025 година Определението подлежи на обжалване пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му на страните по реда на чл.274 ал.1 т.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 550 гр. Варна, 26.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно частно търговско дело № 20253001000412 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от В. И. И., представлявана от пълномощника си адвокат А. Д. срещу определение № 3313/11.07.2025 година по дело № 1347/2025 година на ВОС, с което е спряно производството по делото на основание чл.631 ал.1 ГПК, поради служебно известна висящност на производство пред СЕС (дело С-744/23), образувано по преюдициално запитване, отправено по друго дело от състав на СРС. Преди всичко жалбоподателката обосновава допустимост на частната си жалба с твърдението, че разпоредбата на чл.631 ал.1 изр.2 ГПК предписваща, че определението за спиране на производството по делото въз основа на отправено преюдициално запитване не подлежи на обжалване, е приложима само за съда, който е оправил преюдициално запитване до СЕС за тълкуване или валидност на норми от правото на ЕС. Посочила е практика на ВКС в този смисъл. Излага и съображения по основателност на жалбата си, свеждащи се основно до това, че основанията за спиране на производството по делото са изчерпателно и ограничително изброени в чл.229 ал.1 ГПК и между тях не фигурира наличието на висящо производство по преюдициално запитване пред СЕС. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

1

В срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор, в който се поддържа недопустимост на жалбата поради липса на възможността за инстанционен контрол. Иска се жалбата да бъде оставена без разглеждане.

Настоящият състав намира подадената частна жалба за недопустима по следните съображения :

Съгласно нормата на чл.274 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато актовете преграждат понататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона.

В конкретния случай обжалваното определение, с което производството по делото се спира, безспорно е преграждащо, но същото е постановено на основание чл.631 вр.чл.633 ГПК.

По силата на изричната разпоредба на чл.631 изр.2 ГПК не подлежи на обжалване определението, с което българският съд спира пред себе си висящо производство поради отправено запитване до Съда на Европейските общности относно тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз, които са от значение за правилното решаване на делото.

Настоящият състав намира, че правилото на чл.631 ГПК е специално спрямо общото по чл.274 ал.1 т.1 ГПК. Законодателят е приел, че преценката на съда, пред когото спорът е висящ, дали за правилното му решаване следва да приложи разпоредба от правото на ЕС или да съобрази акт на органите на ЕС, съответно те нуждаят ли се от тълкуване и от установяване валидността на акта, не подлежи на проверка по реда на чл.274 ГПК.

Както отправянето на преюдициално запитване е резултат на суверенна преценка на запитващия национален съд, чието определение за спиране не подлежи на обжалване, така независима и автономна е и преценката на следващ съд, когато спира производството по висящото пред него дело поради вече отправено преюдициално запитване. Основанието, причината, необходимостта от спиране и в двете хипотези са идентични - гарантиране еднаквото прилагане на правото на ЕС. Целта на спирането на производството и в двете хипотези е възприемане на тълкуване, което е в унисон с правото на ЕС. Идентичността на предприетото процесуално действие предпоставя и еднакъв режим за обжалваемост на постановения акт.

2

При вече отправено преюдициално запитване от друг национален съд на същата държава членка или от национален съд на друга държава членка по същите преюдициални въпроси до СЕС съдът, разглеждащ правен спор, по отношение на който същите са относими, следва да спре производството предвид задължителната сила на решението на СЕС за всички съдилища в Република България съгласно чл.267 ДФЕС и чл.633 ГПК. В този смисъл е константната практика на ТО на ВКС – напр. опр 16/16.01.25г. на ВКС по ч. т. д. № 16/2025 г., II т. о., ТК; опр. 761/27.03.24г. на ВКС по ч. т. д. № 393/2024 г., I т. о., ТК; опр.535/08.03.24г. на ВКС по ч. т. д. № 205/2024 г., II т. о., ТК и пр., която настоящият съдебен състав споделя изцяло.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че определението, с което състав на ОС - Варна е спрял висящото пред него първоинстанционно производство поради отправено по реда на чл.628 и сл.ГПК преюдициално запитване по друго дело, не подлежи на обжалване, поради което постъпилата срещу него частна жалба, следва да се остави без разглеждане, а образуваното пред въззивния съд производство да бъде прекратено.

Водим от горното, Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на В. И. И., представлявана от пълномощника адвокат А. Д. срещу определение № 3313/11.07.2025 година по дело № 1347/2025 година на ВОС, с което е спряно производството по делото на основание чл.631 ал.1 ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. т. д. № 412/2025 година Определението подлежи на обжалване пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му на страните по реда на чл.274 ал.1 т.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3