Определение № 195 от 08.04.2026, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 195 гр. Кюстендил, 08.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно частно гражданско дело № 20261500500090 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 2718/24.02.2026 г., подадена от М.

И. М., чрез адв. П. Й., срещу Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2209/15.12.2025 г., издадена по ч.гр.д. № 3844/2025 г. по описа на РС-Дупница, в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на заявителя „Креди Йес“ ООД разноски по делото в размер на 394.12 лева адвокатско възнаграждение.

Частният жалбоподател поддържа, че адвокатското възнаграждение в размер на 394, 12 лева е завишено. То не отговаряло на свършената работа в заповедното производство, отделно от това делото не представлявало фактическа и правна сложност. Моли присъденото възнаграждение да бъде намалено на сумата от 50 лева.

От кредитора „Креди Йес“ ООД, като ответник по жалбата, чрез адв. Н.

Ш., е постъпил в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК писмен отговор, с който се оспорва основателността й.

Кюстендилският окръжен съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на атакуване съдебен акт.

Разгледана по същество частната жалба е основателна, като съображенията за това са следните:

Първоинстанционният съд е сезиран на 12.12.2025 г. от „Креди Йес“ ООД със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу М. И. М. за заплащане на сумата от 300,00 лева, представляваща 1 главница по договор за кредит № *********, сключен на 26.12.2024 г., ведно със законната лихва за период от 12.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; 15,16 лева, представляваща договорна лихва за периода от 26.12.2024г. до 26.03.2025г.; 21,63 лева, представляваща санкционна лихва наказателна лихва за забавени вноски по чл.14, ал.1 от договор за заем № ********* от 26.12.2024, както и направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на: 394.12 лева и държавна такса в размер на 20.94 лева.

Искането на заявителя е уважено изцяло, като на 15.12.2025 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочената сума, както и за разноските.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 16.02.2026 г., по делото няма подадено възражение по чл. 414 ГПК, нито възражение при изпълнение в срока за доброволно изпълнение по чл. 414а ГПК.

С частната жалба е направено възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. С Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС е прието, че наредба от националното право, която определя минимални размери на адвокатските възнаграждения, няма задължителен за съда характер. Поради това според актуалната съдебна практика размерът на присъжданото адвокатско възнаграждение се определя, след като съдът вземе предвид вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа от адвоката и преди всичко фактическата и правна сложност на делото (така Определение № 1954/19.04.2024 г. по ч. гр. д. № 3695/2023 г. на III Г. О. на ВКС, Определение № 892/10.04.2024 г. по ч. т. д. № 954/2023 г. на I Т. О. на ВКС и др).

Съставът на въззивният съд намира, че процесния случай не се характеризира с каквато и да било правна или фактическа сложност– производството се е развило формално, представителството на заявителя се изчерпва с действия по попълване и подаване на заявление по нормативно установен образец, които действия са еднократни, изискват единствено посочване претендираното вземане, както и данни за заявител и длъжник, като не се изискват никакви други действия и усилия. Освен това по делото е 2 налице нисък материален интерес, а присъденото адвокатско възнаграждение от 394.12 лева, надхвърля общата стойност сумите, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК.

Съобразявайки горепосоченото, настоящият съдебен състав приема, че за извършените правни услуги за изготвяне и депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение, при липса на правна и фактическа сложност на спора, е справедливо да се определи адвокатско възнаграждение в размер на 100,00 евро. Възнаграждение над тази сума е прекомерно.

Предвид горното обжалваната заповед за изпълнение следва да бъде отменена в частта за разноските, с която е разпоредено длъжникът М. И. М., ЕГН: **********, да заплати на заявителя, „Креди Йес“ ООД, ЕИК:

200688545, разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над сумата от 100 евро до сумата от 394.12 лева.

Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС, настоящото определение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Кюстендилският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Заповед № 2209 за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 15.12.2025 г., издадена по ч. гр. д. № 3844/2025 г. по описа на КнРС, в ЧАСТТА, с която е разпоредено длъжникът М. И. М. , ЕГН:

**********, да заплати на заявителя, Креди Йес ООД, ЕИК: 200688545, разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над сумата от 100 евро.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3