Решение № 261167 от 12.11.2020, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

№……………..

…..11.2020 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН мл. съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА при секретаря Нина

Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Йорданова в. гр.дело № 12988 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на Р.Б.С., чрез адв. А. /надлежно упълномощен/ срещу решение №114422/14.05.2019 г., постановено по гр. д. № 41693/2017 г., по описа на СРС, 145 състав, с което е допусната делба между Л.Х.Б. с ЕГН ********** с адрес *** , Н.Л.Б. , ЕГН ********** ***, и Р.Б.С. с ЕГН ********** от гр.

София , р-н "Красна поляна", ж.к. "Разсадника Коньовица", ул. ********на следния съсобствен между тях недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** в град София, община Столична, област София, по кадастрална карта и кадастрални регистри , одобрени със Заповед № РД-18-50/02.11.11Г. на изпълнителния директор на АГКК, без заповед за изменение в КККР , с адрес гр. София, р-н "Красна поляна", бул. ********, като самостоятелният обект се намира в сграда №2 , с предназначение жилище, апартамент, брой нива на обекта 1 , с площ 32,40кв.м., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж-***, под обекта и над обекта- няма, без данни за прилежащи части, която сграда е построена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ 227 кв.м. , с трайно предназначение на територията-урбанизирана и начин на трайно ползване

- ниско застрояване/ до 10м./, без стар идентификатор с номер по предходен план 217, кв. 70, при съседи: поземлени имоти с идентификатори- ***, ***, ***,

***,***, заедно с подобренията в двора, представляващи барака в лицевата част на дворното място , при квоти : 1/2 ид. ч. общо за ищците Л.Х.Б. с ЕГН ********** и Н.Л.Б. , ЕГН **********,***, в режим на съпружеска имуществена общност , и 1/2 ид.ч. за ответника Р.Б.С. с ЕГН ********** от гр. София.

Решението, в частта, с която искането на Л.Х.Б. и Н.Л.Б. по реда на чл.344,ал.2 ГПК против Р.Б.С., за заплащане на месечно обезщетение, за ползване на тяхната част от имота, и за разпределяне на ползването на делбените имоти, считано от датата на влизане на съдебното решение по допускане на делбата в сила до окончателното извършване на делбата е оставено без уважение, не е обжалвано и е влязло в сила.

Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, поради нарушение на метериалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че в решението липсва произнасяне по предявените инцидентни установителни искове за установяване на недействителност на делбата на същия имот от 1989 г. и на по-късно извършената такава, поради неучастие на всички съделители в тях, както и на придобивните основания на които ищците твърдят, че са станали собственици на части от имотите. Поддържа се, че при извършената публична продан, с постановление от 17.06.2015 г., както и при замяната от 27.10.2016 не е била установена и не е била налице търпимост на постройките, поради което прехвърлителните сделки са нищожни /липсва годен предмет/. Твърди се неправилност на решението, тъй като с него е допусната делба на имот, за който са събрани доказателства, че е негоден за обитаване. Поддържа се, че неправилно е установен факта на съсобствеността, както и квотите в нея, като се поддържа, че обекта с търговски предназначение- сграда с идентификатор *** е индивидуална собственост на ответника /придобита по давност/ и не е идентична с описаните в подобрения в легитимиращия ищците нотариален акт. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск за делба.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от ищците Л.Х.Б. и Н.Л.Б.. В отговора се поддържа, че постановеното от районният съд решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Сочи се, че районният съд правилно е установил наличието на съсобственост между страните и техните квоти. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество, първоинстанционното решение е и правилно, поради следните съображения.

От фактическа страна:

От представения по делото нотариален акт № 44, том 5, рег. № 844, дело № 789/25.12.1944 г. за собственост върху общинско място, дадено за жилище ведно със записката за впиването на същия се установява, че С.А.С.и непълнолетните ѝ синове Б.А.С., А.А.С. и А.А.С. са признати за собственици ан дворно място, находящо се гр. София, местност „Разсадника“, образуващо парцел 13 от кв. 71 по плана на София с пространство от 225 кв.м. ведно с построената в него постройка.

По делото е представено удостоверение за наследници, видно от което С.А.С.е починала на 07.01.1954 г. и е била наследена от от тримата си сина- А.А.С., А.А.С. и Б.А.С.

/л.95-97 от делото/.

А.А.С. е починал през 1981г., като е оставил за свои наследници деца Й.А., Г.А. и Ч. А..

По силата на договор за дарение, обективиран в НА №178, т.6, д. 1019/1982г. /л. 61/ Й.А. и Ч.

А. са дарили на брат си Г.А. собствените си 2/9 ид.ч. от недвижимия имот -дворно място и сграда на бул. "**********С договор за дарение, обективиран в НА №118, т.33, д. 5830/1985г./л.62/ Г.А. е дарил собствената си 1/3 ид.ч. от имота на дъщеря си В.Г.С..

А.А.С. е оставил за свои наследници съпруга С.А.и деца И.А., З.А., , И.А.и В.А.. С.А., И.А., З.А.и И.А.са направили отказ от наследството на наследодателя си А.А.- видно от Удостоверение на СРС с изх. №

320/75-III/30.10.75г./л.63/. Отказ от наследство не е направила само В. А..

По силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, обективиран в НА №180, т.1, д. № 110/1980г. /л. 57-58/ Б.А.С. прехвърлил собствеността на 1/3 ид.ч. от имота на бул. "**********на сина си Е.Б.С.. С договор за замяна, обективиран в НА №116, т.9, д. 1430/1982г. на нот. А. И.при СРС

, Е.С. прехвърлил придобитата 1/3 ид.ч. от имота на бул. "Ал. *********на майка си Б.К.С..

С Определение от 22.12.1989г. по гр.д. №

6630/1989г. на Трети районен съд , гр. София/л.20-21/, е одобрена постигната между страните по делото спогодба , по силата на която в дял първи В.Г.С. и В.А.П. получават едноетажна жилищна сграда , застроена на около 47,80кв.м. , състояща се от една стая , хол, кухня и антре , заедно с една барака в източната част на дворното място и заедно с 2/3 ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 225кв.м., съставляващо имот пл. №8, кв. 71, по плана на гр. София, местност

"Разсадника", бул. "Ал. *********; а в дял втори - Б.К.С. получава в своя собственост жилище, заемащо югозападната част на едноетажна жилищна сграда с вход от западната част, застроено на 32,40кв.м. и състоящо се от стая, кухня и антре , заедно с една барака в лицевата част на мястото , цялото от 225 кв.м., съставляващо имот пл. №8, кв. 71 по плана на гр. София, местност "Разсадника", бул. "Ал. *********, който представлява процесния имот.

С Постановление за възлагане на недвижим имот от 17.06.15г. на ЧСИ И. Ч., вписан под №

783 на камарата на ЧСИ /л.18/ е възложен върху купувача на публичната продан - Л.Х.Б. имот, съставляващ жилище, находящо се в гр.

София, бул. "Ал. *********, заемащо североизточната част на едноетажна жилищна сграда с вход откъм улицата, застроено на площ от 47,80кв.м., състоящо се от една стая, хол, кухня и антре, заедно с 2/3 ид.ч. от дворното място, представляващо ПИ№217 от УПИ 9-217,218, и 220, кв. 70, по плана на гр. София, кв. "Разсадника" с площ по скица 223кв.м., а съгласно схема ПИ с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри , одобрени със Заповед РД 1850 от 02.11.2011г. на изп. директор на АГКК с площ от 227 кв.м. трайно предназначение на територията - урбанизирана , ниско застрояване, при съседи:

***,***; ***,***; ***, и построената сграда с идентификатор *** със застроена площ от 81кв.м. /този имот не е предмет на делбата в настоящото производство/ След смъртта на Б.С., последната е починала през 2004г., същата е наследена от синовете си Е.Б.С. и Р.Б.С., които са наследили по 1/2 ид.ч. от придобития като дял втори от Б.С. недвижим имот съгласно определение по гр. д. 6630/1989г. на Трети районен съд, с което е одобрена съдебна спогодба за делба на процесния имот.

С Нотариален акт за замяна на недвижим имот №48, т.3, рег. № 8704, д. 388/27.10.16г. и НА за поправка №33, т.1 ,рег. № 1215, д.28/09.02.17г. / л.7-12/ Е.Б.С. е прехвърлил собствената си 1/2 ид.ч. върху делбения за настоящото производство имот, придобита по наследство от майка си, на ищците по делото. Ответникът Р.С. се легитимира като собственик по наследство от майка си на останалата 1/2 ид.ч. от придобития от Б.С. недвижим имот в процеса по делба от 1989 г.

От приетото заключение на съдебно-техническа експертиза / СТЕ/ се установява, че дворните места, описани в представените по делото документи / Нотариалния акт от 1944 г., Протокола за делба от 1989 г. по гр.д. 6630/1989 г. по описа на СРС и в Постановлението за възлагане от 17.06.2015 г. на ЧСИ Иван Ч./, са идентични и се отнасят за поземлен имот с идентификатор ***. Вещото лице е направило оглед на имота / дворното място и къщата/. Сочи, че делбеният имот - самостоятелният обект в сграда с идентификатор *** представлява едноетажна тухлена постройка с площ от 32,40кв.м. към едноетажна жилищна сграда с идентификатор ***, която е необитаема и в лошо състояние, като сградата има нужда от спешен и неотложен ремонт. Излага, че бараките, изградени в дворното място са три броя и един навес, като от тях в кадастралната карта е нанесена само барака под №1 в скицата на вещото лице, която е идентична с бараката, разположена на лицевата страна на дворното място с идентификатор *** с площ от 14кв.м. Сочи, че барака, означена с №4 в скицата към заключението е в много лошо състояние и е разположена на източната страна на дворното място, бараката означена с №3 и навесът означен с № 6 са в добро състояние.

Пред първоинстанционният съд са разпитани четирима свидетели, по двама на всяка от страните – Е.Б.С. и С.А.Т./ по искане на ищците/ и Д.А.Р.и Е.Д.П./ по искане на ответниците/.

От показанията на Е.С. - брат на ответника се установява, че е продал притежавания от него наследствен дял от имота през 2015 г., когато за последно е ходил в имота.

Излага, че с брат му не са имало спорове за ползването на бараката в лицевата част на имота, като са имали уговорка Р.С. да я ползва. Сочи, че брат му използва бараката за поправка на ауспуси.

От показанията на свидетеля С.Т., приятел на ищеца, се установява, че Л.Б. закупил имота през 2015г., като след покупваката Б. често ходел в имота. През 2018г. Б. споделил на свидетеля, че има проблем с влизането в имота,тъй като ключът е сменен. Сочи, че от негови впечатления къщата е в лошо състояние и никой не живее в нея.

От показанията на свидетеля Д.Р.- приятел на ответника се установява, че в процесния имот не живее никой, като по мнение на сивдетеля, къщата е опасна за обитаване. Сочи, че в двора има две бараки, една тоалетна и една работилница. Сочи, че едната барака са я ползвали Р. и Е., а другата-чичо им.По отношение на разположението на бараките, обяснява, че с положение с лице към двора и гръб към улицата, в лявата част на двора се намират бараките, а в дясната част работилницата.

Излага, че работилницата се е ползвала с различно предназначение - за продажба на безалкохолни напитки, вулканизатор, а понастоящем за поправка на ауспуси От показанията на свидетеля Е.П. се установява, че имотът е в лошо състояние и никой не живее в него от около 2004 г., когато е починала майката на Р. и Е.С.. Сочи, че в дясната страна на двора има работилница, в която ответникът прави гуми. Знае, че Р. има брат, като сочи, че не знае ответника да е гонил брат си от имота.