Решение № 145 от 16.06.2022, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Шумен, 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Йордан В. Димов при участието на секретаря Силвия Й. Методиева като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно гражданско дело № 20223600500092 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260420 от 23.12.2021г. по гр.дело №1200/2020г. ШРС е осъдил ОУ„Никола Йонков Вапцаров“ – с.Лятно, общ.Каолиново, обл.Шумен, представлявано от директора Е.Н.М. да заплати на Д. ОРХ. М./наследник на А.Ф.М../ на основание чл.200 от КТ, сумата от 80000лв., а на ЕМР. Д. ОРХ./наследник на А.Ф.М..“ сумата от 120000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на трудова злополука, настъпила на 12.09.2018г. по време на извършвана работа при работодателя, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 12.09.2018г. до окончателното им изплащане, като претенциите са отхвърлени в останалата им част до пълния предявен размер от 150000лв., съответно 170000лв.. Присъдени са и следващите се разноски и държавни такси.

Недоволен от решението останал ответникът, който го обжалва в осъдителната част .

Счита същото за неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Съдът неправилно не бил уважил направеното възражение за изключване или намаляване на отговорността на работодателя, с оглед хипотезата на чл.201, ал.2 от КТ-за допуната от страна на пострадалото лице груба небрежност. Съгласно актуалната съдебна практика, тежките нарушения на правилата за движение по пътищата станали причина за пътнотранспортно произшествие, при което е пострадал работникът или служителят, съставлявали груба 1 небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ. В случая налице било съпричиняване –до голяма степен от страна на пострадалата, довело и до настъпване на вредоносния резултат.

Както от материалтие по досъдебното производство, така и от заключението на САТЕ се установявало, че скоростта на движение на управлявания от пострадалата автомобил се е оказала по-висока от критичната скорост на десния завой, при надвишаването й настъпило загуба на сцеплението на гумите с пътното платно, вследствие на което водачът загубил контрол над управлението на автомобила., излязъл вляво от платното с последващ удар в крайпътно дърво. С това си поведение пострадалата нарушила разпоредбите на чл.20, ал.1-2 от ЗДП, като допуснала груба небрежнтост и съответно допринесла за настъпването на трудовата злополука. Моли съдът да отмени решението и постанови друго, с което заявените претенции бъдат отхвърлени, евентуално намален размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Претендира и присъждане на разноските за двете инстанции.

Въззиваемите са депозирали отговор на въззивната жалба, с който вземат становище по неоснователността й.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбите и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Не е спорно между страните, а и видно от приложения трудов договор №РД07-60 от 26.06.2018г., че А.Ф.М.. е била в трудово правоотношение с ответното училище, считано от 02.07.2018г., като е заемала длъжността „директор“ за определено време-за времето до заемане на длъжността въз основа на конкурс.

Съгласно отразеното в констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 12.09.2018г., на 12.09.2018г., около 14ч. на път ІІІ-7003 км.30+200 от с.Избул за с.Върбяне, водачът на л.а.“Опел“-Корса“ с рег.№.... А.Ф.М.., не е съобразил скоростта си на движение с атмосферните условия, състоянието на пътя и на превозното средство и с конкретните условия на видимостта, вследствие на което изгубил контрол, напуснал пътното платно вляво и се блъснал в дърво.

За инцидента работодателят е подал декларация за трудова злополука №1/14.09.2018г. по чл.3, ал.1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. На 14.09.2018г. бил съставен протокол за разследване на трудова злополука, от комисия за извършване на разследването, подписан от членовете на комисията. В протокола е отразено, че при пътуване с личен автомобил от ОУ“Никола Йонков Вапцаров“-с.Лятно към РУО Шумен за представяне на служебни документи, А.Ф.М.. е претърпяла ПТП, вследствие на което е починала. Отразено е и че М. е допуснала нарушение на нормативен акт-ЗДП. С разпореждане №58 от 27.09.2018г. на НОИ, ТПШумен,влязло в сила на 17.10.2018г., на основание чл.60, ал.1 от КСО, декларираната 2 злополука от осигурителя ОУ“Никола Йонков Вапцаров“-с.Лятно, станала с А.М. на 12.09.2018г., е приета за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО. Съгласно отразените в разпореждането мотиви, видно от представените документи, извършеното разследване и протокол за ПТП с пострадало лице, внезапното увреждане на здравето е станало през време на работа, извършвана в интерес на училището.

Видно от представеното удостоверение за наследници, А.Ф.М.. е починала на 12.09.2018г., като е оставила за свои наследници: съпруг-Д. ОРХ. М. и син-ЕМР. Д. ОРХ.ищци по делото.

Съгласно заключението на назначената по делото САТЕ, при ПТП на 12.09.2018г., пътното платно е било мокро вследствие преваляване на краткотраен дъжд. Нвлизайки в кривата на десен завой, скоростта на движение на управлявания от А.М. автомобил се е оказала по-голяма от критичната скорост на завоя, вследствие на което е възникнало странично занасяне. Под действието на центробежната сила настъпило странично плъзгане на гумите на автомобила по платното наляво спрямо посоката му на движение и автомобилът започнал да се завърта по часовниковата стрелка около вартикалната си ос.

Водачът завъртял колана наляво с цел да го изправи, но го е напрвил по-рязок, вследствие на което автомобилът се завъртял обратно на часовниковата стрелка и се е плъзнал косо с дясната страна напред. При това завъртане, гумата на предно дясно колело, което е понатоварено поради наклоняване на автомобила надясно и освен това е в положение напречно на посоката на плъзгане на овтомобило, започнало да оставя следа от триенето, която следа е с начало 9 метра след ориентира и на 4.6 метра вдясно от лявата граница на платното за движение. Плъзгайки се с дясната страна напред, автомобилът се е насочил косо наляво на платното за движение по неговата ширина и е излязъл вляво от пътното платно.

Продължавайки движението по същия начин с дясната си страна напред, автомобилът се ударил в областта на предна дясна врата в крайпътно дърво. Вследствие на удара в дървото водачът починал на мястото на ПТП. Вещото лице сочи, че скоростта на движение на л.а.“Опел Корса“ с рег.№.... по време на удара е била 70км/ч., а скоростта на движение на автомобила е била 24.1м/сек или 86.8км./ч. При определената скорост на движение не е било възможно при конкретните пътни и метеорологично условия да бъде предотвратен удара. От описаните в протокола за оглед следи и деформациите по автомобила следвало категоричното заключение, че автомобилът не бил претърпял преобръщане от момента на загуба на управление до момента на удара в крайпътното дърво. Пътното платно на мястото на автопроизшествието било изпълнено с гладък асфалт, без неравности, с широчина 6.2 метра. На 31.5 метра преди Ориентира се намирал края на дясна крива по посока с.Върбяне на пътното платно, която крива е с размер на хордата от 56 метра и височина на сегмента от 3.5 метра. Радиусът на кривата на завоя е 113.75метра, а в дясната лента по посока с.Върбяне, където се е движел автомобила е 108.3метра. Непосредствен преди произшествието завалял дъжд, който намокрил пътното платно, при което сцеплението на гумите на автомобила с платното за движение значително е намаляло. Вещото лице сочи, че водачът на автомобила не е задействал спирачната система на автомобила до момента на 3 удара в дървото.

Съгласно заявеното от свидетелката С.Сейфула/в трудово правоотношение с ответното училище/, в деня на злополуката била в къщи на лечение. М. била директор на училището и не ползвала обществения превоз, а се предвижвала от гр.Шумен до с.Лятно и обратно с личния си автомобил. Участвала в комисията относно трудовата злополука. Пострадалата на всички колежки казала, че въпросния ден трябва да занесе по спешност документи в РУО.

Свид.Н.Х./възпитател в ответното училище/ заявява, че веднъж се возила в автомобила на М. и последната карала бързо, поради което и се наложило да й направи забележка няколко пъти. М. й споделила, че е любител на високата скорост и не можела да кара бавно. В деня на злополуката колегите попълвали декларации, които М. казала, че тръбва да занесе, но след това на погребението чула, че бързала за болницата, тъй като сестра й била родила.

Видно от представеното удостоверение за раждане на А.А.И.племенник на А.М./, същият е роден на 29.08.2018г. в гр.Добрич.

Съгласно заключението на назначената комплексна съдебна медицинска и автотехническа експертиза, А.М. при претърпяното ПТП е била с предпазен колан.

Вземайки предвид установените травматични увреждания и определения механизъм на ПТП, вещите лица считат, че употребата на предпазен колан не е от съществено значение за предотвратяване на травмите, тъй като при страничен удар ефективността на колана е малка.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

Заявени са претенции с правно основание чл.200 от КТ за обезщетение на неимуществени вреди при причинена смърт от трудова злополука, за уважаването на които е необходимо наличието, в кумулативна даденост на следните предпоставки: съществувало трудово правоотношение между служителя и ответника, увреждане на здравето/смърт на служителя, в резултат на трудова злополука или професионална болест, наличие на причинна връзка между увреждането на здравето/смъртта вследствие на трудовата злополука или професионалната болест и неработоспособността и наличието на претърпени вредиимуществени или неимуществени.

В настоящия случай безспорно е установено, че А.М. е била в трудово правоотношение с ответното училище. Установено е и че същата е починала вследствие на трудова злополука, настъпила на 12.09.2018г., установена с разпореждане №58 от 27.09.2018г. на НОИ, ТДШумен/което не е обжалвано и е влязло в сила/ . В резултат на тази злополука М. е починала, което е пряка и непосредствена последица от същата. Или налице са всички елементи на фактическия състав на чл.200 от КТ, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на ответното училище за обезвреда.

При трудова злополука и причинена смърт, работодателят дължи обезщетение за неимуществени вреди на съпруга и детето на починалата. Размерът на обезщетението се определя по правилата на чл.52 от ЗЗД при отчитане на отношенията в семейството, степента на родство, били ли са в едно домакинство, възраст и обществени условия.

В случая не е спорно, че първият ищец е съпруг, съответно вторият ищец е син на 4 починалата, вследствие настъпилата трудова злополука на 12.09.2018г., т.е. същите се явяват членове на най-близкото й семейство. Като такива ищците безспорно са изпитали силна душевна болка от смъртта на А.М..

Д.М. е живял заедно в едно домакинство със съпругата си и е разчитал на нейната помощ и подкрепа. Нормално е вестта за смъртта на съпругата му да му подейства стресиращо и да предизвика в него дълбока скръб. При определяне размера на обезщетението следва да бъде съобразен стреса на Д.М. от настъпила внезапно и неочаквано, при трагични обстоятества, смърт на съпругата му.

По делото не се ангажираха доказателства досежно изложените в исковата молба твърденията за загубена мотивация на Д.М. в живота, за напускане на работа и невъзможност за връщане към нормалния живот .

Тежко е понесъл смъртта на майка си и вторият ищец ЕМР. Д. ОРХ..Към момента на настъпване на ПТП същият е бил само на единадесет години. Степента на родствена близост между ищеца и починалата, която е негова майка, налага извода, че търпените от Е. душевни болки от загубата на майка му имат продължително проявление във времето.