Определение № 35119 от 04.10.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 68770/2022
- Вид
- Определение № 35119
- Подписан
- 04.10.2023
- В сила
- 04.10.2023
- Състав
- ПОЛИНА ЛЮБОМИРОВА АМБАРЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 35119 гр. София, 04.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20221110168770 по описа за 2022 година
Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ГПК следва в закрито съдебно заседание да се произнесе след като отново извършва проверка на редовността и допустимостта на предявените искове, по предварителните въпроси и направените доказателствени искания на страните.
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК от „ВИВУС.БГ“ ЕООД (предишно наименование „4ФИНАНС“), ЕИК 202393458 против А. М. П. п о чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за установяване вземания на ищеца, както следва: сумата от 1200,00 лева, представляваща главница по договор за кредит № 9970892019/18.10.2019 г., ведно със законна лихва от 26.05.2022 г. до изплащане на вземането и сумата от 40,43 лева, представляваща договорна лихва за периода от 18.10.2019 г. до 17.11.2019 г.
За сумите е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.06.2022 г. по ч. гр. д. № 28211/2022 г. по описа на СРС, 65 състав.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, които съдът намира за допустими, относими и необходими за разрешаване на правния спор, предмет на делото, с оглед което следва да се допусне събирането им.
Следва да се приложи към настоящото дело заповедното производство.
Ответницата А. М. П. не е депозирала отговор на исковата молба.
В заповедното производство същата е депозирала възражение по чл.414 от ГПК в което е посочила ,че оспорва вземането на заявителя ,предвид ,че е извършвала плащания ,които не били приспаднати.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства.
1
ПРИЛАГА за послужване ч. гр. д. № 28211/2022 г. по описа на СРС, 65 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.11.2023 г. в 10,15 часа, за която дата и час страните да бъдат своевременно и надлежно призовани.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, съдът съобщава на страните проекта си за доклад по делото:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК от „ВИВУС.БГ“ ЕООД (предишно наименование „4ФИНАНС“), ЕИК 202393458 против А. М. П. п о чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за установяване вземания на ищеца, както следва: сумата от 1200,00 лева, представляваща главница по договор за кредит № 9970892019/18.10.2019 г., ведно със законна лихва от 26.05.2022 г. до изплащане на вземането и сумата от 40,43 лева, представляваща договорна лихва в размер за периода от 18.10.2019 г. до 17.11.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 06.06.2022 г. по ч. гр. д. № 28211/2022 г. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че на основание Договор за кредит № 9970892019 от 18.10.2019 г., сключен между ищцовото дружество, в качеството му на кредитодател и ответницата, в качеството й на кредитополучател, е предоставил на последната сума в размер на 1200,00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Посочва, че договорът за кредит бил сключен за период от 30 дни, с падежна дата 17.11.2019 г., била начислена и договорна лихва в размер на 40,43 лева. Излага, че срокът на договора започнал да тече от датата на превеждане на сумата по кредита по сметката на кредитополучателя, а именно на 18.10.2019 г. Посочва, че последната редовна падежна дата по договора била 01.05.2020 г., на която дата ответницата е следвало да изплати задължението си в пълен размер, в противен случай същата изпадала в просрочие и придобивала качеството на длъжник спрямо ищеца. Сочи, че ищцовото дружество е търсило различни способи за доброволно изпълнение на процесното задължение, но плащане на същото не било извършено от ответницата.
За посочените задължения в производството по ч. гр. д. № 28211/2022 г. по описа на СРС, 65 състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.06.2022 г, като длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение. Ето защо, ищецът предявява искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумите по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответницата А. М. П. не е депозирала отговор на исковата молба.Възражението и в заповедното производство е за направени плащания към ищеца ,които последния не бил приспаднал.
По доказателствената тежест:
Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка от страните следва да установи фактите, на които основава исканията си.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на процесния Договор за кредит № 9970892019 от 18.10.2019 г, сключен с А. М. П., по силата на който ответницата е получила заемната сума в претендирания размер и е поела задължение да я върне; настъпване на изискуемостта на вземането; договарянето на възнаградителна лихва в претендирания размер, както и че същата е изискуема в сочения в исковата молба размер.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответницата е да докаже, че е заплатила претендираните суми, за което съдът УКАЗВА че не сочи доказателства.
2
Не са налице безспорни между страните обстоятелствата по делото.
Няма общоизвестни и служебно известни на съда факти и обстоятелства, които поради тази причина да не се нуждаят от доказване.
По доклада страните могат да изразят становища писмено до първото съдебно заседание или най-късно в насроченото открито съдебно заседание, както и да ангажират допълнителни доказателства във връзка с указанията на съда и разпределената доказателствена тежест.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им указва, че в случай че постигнат такава, на ищеца ще му бъде възстановена половината внесена държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3