Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 35119 от 04.10.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 68770/2022
Вид
Определение № 35119
Подписан
04.10.2023
В сила
04.10.2023
Състав
ПОЛИНА ЛЮБОМИРОВА АМБАРЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35119 гр. София, 04.10.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20221110168770 по описа за 2022 година

Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ГПК следва в закрито съдебно заседание да се произнесе след като отново извършва проверка на редовността и допустимостта на предявените искове, по предварителните въпроси и направените доказателствени искания на страните.

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК от „ВИВУС.БГ“ ЕООД (предишно наименование „4ФИНАНС“), ЕИК 202393458 против А. М. П. п о чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за установяване вземания на ищеца, както следва: сумата от 1200,00 лева, представляваща главница по договор за кредит № 9970892019/18.10.2019 г., ведно със законна лихва от 26.05.2022 г. до изплащане на вземането и сумата от 40,43 лева, представляваща договорна лихва за периода от 18.10.2019 г. до 17.11.2019 г.

За сумите е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.06.2022 г. по ч. гр. д. № 28211/2022 г. по описа на СРС, 65 състав.

Към исковата молба са представени писмени доказателства, които съдът намира за допустими, относими и необходими за разрешаване на правния спор, предмет на делото, с оглед което следва да се допусне събирането им.

Следва да се приложи към настоящото дело заповедното производство.

Ответницата А. М. П. не е депозирала отговор на исковата молба.

В заповедното производство същата е депозирала възражение по чл.414 от ГПК в което е посочила ,че оспорва вземането на заявителя ,предвид ,че е извършвала плащания ,които не били приспаднати.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание.

По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства.

1

ПРИЛАГА за послужване ч. гр. д. № 28211/2022 г. по описа на СРС, 65 състав.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.11.2023 г. в 10,15 часа, за която дата и час страните да бъдат своевременно и надлежно призовани.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, съдът съобщава на страните проекта си за доклад по делото:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК от „ВИВУС.БГ“ ЕООД (предишно наименование „4ФИНАНС“), ЕИК 202393458 против А. М. П. п о чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за установяване вземания на ищеца, както следва: сумата от 1200,00 лева, представляваща главница по договор за кредит № 9970892019/18.10.2019 г., ведно със законна лихва от 26.05.2022 г. до изплащане на вземането и сумата от 40,43 лева, представляваща договорна лихва в размер за периода от 18.10.2019 г. до 17.11.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК от 06.06.2022 г. по ч. гр. д. № 28211/2022 г. по описа на СРС, 65 състав.

Ищецът твърди, че на основание Договор за кредит № 9970892019 от 18.10.2019 г., сключен между ищцовото дружество, в качеството му на кредитодател и ответницата, в качеството й на кредитополучател, е предоставил на последната сума в размер на 1200,00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Посочва, че договорът за кредит бил сключен за период от 30 дни, с падежна дата 17.11.2019 г., била начислена и договорна лихва в размер на 40,43 лева. Излага, че срокът на договора започнал да тече от датата на превеждане на сумата по кредита по сметката на кредитополучателя, а именно на 18.10.2019 г. Посочва, че последната редовна падежна дата по договора била 01.05.2020 г., на която дата ответницата е следвало да изплати задължението си в пълен размер, в противен случай същата изпадала в просрочие и придобивала качеството на длъжник спрямо ищеца. Сочи, че ищцовото дружество е търсило различни способи за доброволно изпълнение на процесното задължение, но плащане на същото не било извършено от ответницата.

За посочените задължения в производството по ч. гр. д. № 28211/2022 г. по описа на СРС, 65 състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.06.2022 г, като длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение. Ето защо, ищецът предявява искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумите по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответницата А. М. П. не е депозирала отговор на исковата молба.Възражението и в заповедното производство е за направени плащания към ищеца ,които последния не бил приспаднал.

По доказателствената тежест:

Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка от страните следва да установи фактите, на които основава исканията си.

В тежест на ищеца е да докаже наличието на процесния Договор за кредит № 9970892019 от 18.10.2019 г, сключен с А. М. П., по силата на който ответницата е получила заемната сума в претендирания размер и е поела задължение да я върне; настъпване на изискуемостта на вземането; договарянето на възнаградителна лихва в претендирания размер, както и че същата е изискуема в сочения в исковата молба размер.

При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответницата е да докаже, че е заплатила претендираните суми, за което съдът УКАЗВА че не сочи доказателства.

2

Не са налице безспорни между страните обстоятелствата по делото.

Няма общоизвестни и служебно известни на съда факти и обстоятелства, които поради тази причина да не се нуждаят от доказване.

По доклада страните могат да изразят становища писмено до първото съдебно заседание или най-късно в насроченото открито съдебно заседание, както и да ангажират допълнителни доказателства във връзка с указанията на съда и разпределената доказателствена тежест.

НАПЪТВА страните към спогодба, като им указва, че в случай че постигнат такава, на ищеца ще му бъде възстановена половината внесена държавна такса.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3