Решение № 420 от 22.12.2025, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 420 гр. ХАСКОВО, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ Г. ДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Гражданско дело № 20255600100194 по описа за 2025 година

Гр.д.№194/2025г. по описа на Окръжен съд-Хасково е образувано по искова молба вх.

№2559/11.03.2025г., подадена от ищеца Г. Х. Х. срещу ответника Й. Т. Х.. Предявен е иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД.

С Определение №540/28.05.2025г., постановено по гр.д.№429/2025г. по описа на ОСХасково за съвместно разглеждане в производството по настоящето дело №194/2025г. по описа на ОС-Хасково е съединено производството по гр.д.№429/2025г. по описа на същия съд, като по-късно образуваното дело е прекратено. Във връзка с посоченото определение в настоящето производство се разглежда и предявен иск от ищеца Й. Т. Х. срещу ответника Г.

Х. Х. с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД.

Гр.д.№194/2025г. и гр.д.№429/2025г. и двете по описа на ОС-Хасково са съединени в едно производство за издаване на общо решение по тях, тъй като и по двете дела участват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника и делата имат връзка помежду си по смисъла на чл.213 от ГПК. Т.е. в настоящето производство се разглеждат съвместно предявения иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД от ищеца Г. Х. Х. срещу ответника Й.

Т. Х. и предявения иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД от ищеца Й. Т. Х. срещу ответника Г. Х. Х..

По иска с правно основание чл.26 от ЗЗД

ИЩЕЦЪТ-Г. Х. Х., твърди че с ответницата Й. Т. Х. са придобили в режим на СИО недвижим имот, представляващ ПАРЦЕЛ 1/първи/ незастроен,целият с площ от 315 кв.м отреден за имот с планоснимачен номер 614 в кв.1 по ПУП на гр.Харманли,утвърден със Заповед №626/1979г., при съседи: бул.“България“, ул.“Балкан“ и Н.Ж.който имот е идентичен с ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, по кадастралната карта и 1 кадастралните регистри/КККР/,одобрени със Заповед №РД-18-9/23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 12.11.2024г., с административен адрес ***********, застроен и незастроен, целият с площ от 321 кв.м.,с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване/до 10м./,предишен идентификатор:няма, с номер по предходен план: 614, квартал:1, парцел: 1, при съседи: ***, ***, ***,

***, като в имота има построена сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-9/23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК, която съдържа самостоятелни обекти със следните идентификатори: ***;

***,

***,

***,

***,

***,

*** и ***.

По силата на сключен брачен договор, с нотариална заверка на подписите, с ответника било уговорено описаните недвижими имоти да останат в негова собственост, като в замяна ответницата получила парични средства. Бракът между страните бил прекратен със съдебно Решение №128/11.07.2024г. по гр.д.№271/2024г. по описа на РСХарманли, влязло в законна сила на 13.08.2024г. Твърди, че на проведеното по делото открито съдебно заседание по брачното дело, на което не присъствал, бил представен предварителен договор за продажба на недвижим имот, какъвто твърди, че никога не бил подписвал и не е имал воля за това. За действието на ответницата бил уведомен от пълномощника си по делото и в последствие установил, че документът представен по делото е копие, което било заверено пред нотариус и подписан върху печат “вярно с оригинала“. Твърди, че не изключва подписа да е бил негов, но в никакъв случай не е съзнавал какво подписва, защото дори нямало изписано каква страна е по договора, което било съмнително относно достоверността. Поддържа също, че не е получавал сумата от 142 360 лв. и в брой от ответника, не е и имал воля да сключва договор за продажба на собствеността си. Твърди също, че страните в процесния предварителен договор не са имали за цел да продадат имота, а съставянето на такъв предварителен договор е с цел да се лиши от правото си на собственост върху процесния имот и построената в него сграда. В тази връзка поддържа, че договорът е нищожен по смисъла на чл.26 ал.1 от ЗЗД, още повече, че като продавач в същия не бил индивидуализиран с ЕГН и постоянен адрес, както и имотът и сградата не били индивидуализирани със съседи.

Предвид изложените фактически твърдения претендира съдът да признае, че предварителен договор за продажба на имот от 06.05.2023г., сключен между страните Г. Х.

Х. като продавач и Й. Т. Х. като купувач, с предмет ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, и СГРАДА с идентификатор ***, брой етажи:2, брой самостоятелни обекти:8 в *********** е нищожен.

ОТВЕТНИКЪТ-Й. Т. Х., в законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК, чрез пълномощник оспорва предявения иск като твърди, че същият е допустим, но неоснователен. Не оспорва придобиването на процесните имоти в режим на СИО между страните и наличието на брачен договор, но поддържа, че този договор е бил сключен по 2 инициатива на ищеца , а мотивът за сключването е било производство по вътрешно арбитражно дело №21/2021г във връзка с личен неин дълг. Именно в тази връзка твърди, че върху ½ ид.част от процесните имоти през 2022г. е била наложена възбрана от ЧСИ Н.К. и по същото изпълнително дело ищецът в качеството му на съпруг недлъжник е бил уведомен за пристъпване към принудително изпълнение-извършване на опис и оценка на възбраненото недвижимо имущество. Образуваното изпълнително производство при ЧСИ Н.К. е приключило през 2024г. и служебно са били вдигнати всички обезпечителни мерки, включително и наложените възбрани. Ответникът не оспорва наличието на брачни отношения и прекратяване на брака с влязлото в сила решение, посочено от ищеца.

Поддържа, че със сключването на процесния предварителен договор от 06.05.2023г. са били уредени по друг начин уговорените в раздел 1 чл.2 от брачния договор отношения между страните.

Излага доводи, че процесния предварителен договор не е нищожен и не страда от твърдените от ищеца пороци, тъй като сключването е било изцяло по инициатива на ищеца и сам той е определил условията. Намира, че този договор отговаря на всички законови изисквания за действителност, а индивидуалицациията на страните и предмета на договора е достатъчно ясен. Поддържа също, че по договора е била заплатена договорената продажна цена от 142 360лв., изплатена от купувача в деня на подписване, като поддържа, че дори цената по договора да не е била заплатена това не е сред основанията за неговата недействителност. Договорената цена макар и под данъчната оценка на имотите не обуславя нищожност на сделката поради противоречие с „добрите нрави“, тъй като неравностойността на престацииите не е такава, че практически да е сведена до липса на престация. В тази връзка поддържа,че договорената цена следва да се разгледа и в контекста на сключения между страните брачен договор. Отправя се и предложение за постигане на съгласие за изменение на действителния и валиден предварителен договор от 06.05.2023г., в следния смисъл: окончателният договор да бъде сключен в полза на трети лица-двамата им сина Х. Г. Х. и Г. Г. Х..

Претендира съдът да отхвърли исковата претенция и да й заплати направените по делото разноски.

По иска с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД.

ИЩЕЦЪТ-Й. Т. Х. твърди,че по време на брака с ответника Г. Х. Х. е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот/ поземлен имот/ с идентификатор

***, по кадастралната карта и кадастралните регистри/КККР/,одобрени със Заповед №РД-18-9/23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК, ,с адрес на поземления имот ***********, с площ от 321 кв.м, ведно с построената в имота сграда с идентификатор ***-брой етажи-два, брой самостоятелни обекти-8, общо със застроена площ от 205 кв.м., като към момента ответникът е собственик на имота, предмет на предварителния договор по силата на сключен Брачен договор между страните от 23.03.2022г. Твърди,че окончателният договор във връзка с процесния имот следвало да бъде сключен до 01.05.2025г., като в тази връзка на ответника била изпратена нотариална 3 покана. На посочената дата в поканата ответникът не се явил, не се явил и негов представител.Твърди, че като купувач по предварителния договор е изпълнила всички свои задължения по него, но независимо от това и до настоящия момент окончателен договор за имота не бил сключен. Прави искане съдът да постанови решение, с което да обяви за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 06.05.2023г., като ответникът бъде осъден да й предаде владението върху имота. В условията на евентуалност претендира ако съдът не признае предварителния договор за окончателен и тъй като същият материализира частен свидетелстващ документ-разписка за извършено плащане на сумата от 142 360лв., представляваща дадена на неосъществено основание сума, с която ответникът се е обогатил, да се осъди ответника да й върне посочената сума, ведно със законната лихва.

ОТВЕТНИКЪТ –Г. Х. Х., в срока по чл.131 от ГПК, чрез процесуалния си представител е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска и излага доводи за неговата неоснователност. Не оспорва обстоятелствата касаещи придобиването на процесния имот по време на брака между страните. Не оспорва наличието на Брачен договор с уреждане на имуществените отношения между брачните партньори. Поддържа доводите си по първоначалния иск за нищожност на предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от 06.05.2023г. Нищожността се обосновава с вероятност подписът на предварителния договор да не е негов, или ако същият е негов, да е бил положен несъзнателно, тъй като в договора няма изписано каква страна е-продавач или купувач.

Твърди, че не е имал воля за продажба на собствеността и получаването на същата от ищцата по иска по чл.19 ал.3 от ЗЗД. Оспорва получаването на сумата, записана в предварителния договор, като поддържа и наличието на административно нарушение за твърдяното плащане по смисъла на чл.3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой.

Претендира от съда да отхвърли иска по чл.19 ал.3 от ЗЗД.

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, а това се установява и от представените писмени доказателства, че страните са сключили граждански брак на 09.10.1988г. в гр.Харманли, който брак е прекратен с Решение №128/11.07.2024г., постановено по гр.д.№271/2024г. на РС-Харманли, влязло в законна сила на 13.08.2024г. Не е спорен и факта, че по време на брака страните са сключили Брачен договор от 23.03.2022г., с нотариална заверка на подписите, съгласно който в чл.2 приемат за установено, че по време на брака са придобили на територията на РБългария два недвижими имота, един от които е процесния описан в Раздел 1, чл.2 , лек автомобил и парични средства в размер на 142 360лв., обща собственост на съпрузите. В чл.3 ал.1 от брачния договор страните се споразумяват недвижимото имущество описано в Раздел 1 чл.2 т.2 да премине в изключителна собственост на съпруга Г.

Х., а съпругата Й. Х. за ползва първия етаж от сградата, което право ще упражнява пожизнено и безвъзмездно. Посочено е също, че имота описан в Раздел 1, чл.2 т.1 преминава 4 в изключителна собственост на съпруга Г. Х. Х.. В чл.3 ал.2 страните са споразумяват паричните средства в размер на 142 360лв., придобити по време на брака и описани в чл.2 т.4 да преминат в изключителна собственост на съпругата Й. Х. Х.. Липсват данни по делото брачния договор да е бил прекратен по смисъла на чл.10 от същия.

Основният спорен въпрос, от който произтичат исковите претенции на двете страни по делото е наличието на действителен предварителен договор за покупко-продажба на недвижимим имот, представляващ :ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри/КККР/,одобрени със Заповед №РД-189/23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 12.11.2024г., с административен адрес ***********, застроен и незастроен, целият с площ от 321 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване/до 10м./,предишен идентификатор:няма, с номер по предходен план: 614, квартал:1, парцел: 1, при съседи: