Решение № 149 от 11.04.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Сливен, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. М. Д. при участието на секретаря Росица Н. С.а като разгледа докладваното от И. М. Д. Административно наказателно дело № 20222230201155 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от В. Д. В., чрез своя пълномощник адв. М. П. срещу НП № 6176° от 11.11.2021 г. на Директор ОД на МВР Сливен, с което на основание чл. 209А ал.1 от Закон за здравето му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лв., за нарушение на чл. 209А ал.1 от Закон за здравето. Иска НП да бъде отменено.

В с.з. жалбоподателят, чрез своя пълномощник – адв. М.П., иска НП да бъде отменено. Представя писмени бележки.

В с.з. въззиваемата страна, административно - наказващият орган, не изпраща представител.

Съдът като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:

На 17.10.2021 г. жалбоподателят посетил клуб „Делийт“ на ул. цар Самуил №1.

След 00.30 ч. служители на МВР го видели, че нарушил противоепидемични мерки по чл.63 ал.4 от ЗЗ т.1.5, въведени със Заповед РД 1

01-748/02.09.2021 г. на МЗ.

За установеното деяние въз основа на докладна записка с рег. № 1670Р27164/17.10.2021г., полицейските служители му съставили АУАН № 194270/18.10.2021 г., с който констатираното било квалифицирано като нарушение по чл. 209А ал.1 от Закон за здравето. Актът бил предявен на жалбоподателя, който след като се запознал със съдържанието му е възразил с жалба.

На основание така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените и събрани по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.

Съдът даде вяра на АУАН № № 194270/18.10.2021 г. и НП 6176° от 11.11.2021 г., кредитира показанията на разпитаните по делото актос. К. С. К. и свидетелите С. Г. Р. и Р. Н. Й..

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна /лице, което е санкционирано/. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Съдът счита, че НП е процесуално и материално законосъобразно.

Както в акта, така и в наказателното постановление, както е необходимо по закон, е описано нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Посочени са и законовите разпоредби, които са били нарушени. АНО правилно, след като е установил състава на конкретното нарушение го е подвел под конкретна правна норма. По този начин спазвайки разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН е установил единство между констатираното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени.

За прецизност съдът следва да посочи, че по повод на подобни деяния все на процесното място в процесния клуб и по същото време но с различни лица има над 30 подобни издадени НП, като голяма част от тях дса атакувани и има съдебни производства. Има и влезли в сила решения на 2

Административен съд Сливен в това число и Решение №1/31.01.2023г. по КНАД 258/22г. по описа на съда, с което е потвърдено решение №396/17.10.22г. по АНД 688/22г. на СлРС.

По това, а и по настоящото дело безспорно е установено, че на 17.10.2021 година след 00, 30 часа, жалбопод се е намирал в питейното заведение „Делийт“, находящо се в гр.Сливен, на улица „Цар Самуил“ №1.

Установено е ,че освен него в заведението е имало още 34 лица като между тях е бил и управителят на заведението както и, че от заведението се е чувала силна музика, а вратата е била отворена и достъпа по заведението е бил възможен. Съдът счита, че при така установеното, АНО правилно е приел, че е налице нарушение на чл. 209а, ал.1 от ЗЗ и е ангажирал административната отговорност на жалбопод. поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето ( в сила от 14.05.2020 г.), при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал.1, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка. В ал. 3 са предвидени хипотези на непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, а разпоредбата на ал. 4 предоставя правомощие на Министъра на здравеопазването да въвежда със Заповед временни противоепидемични мерки по предложение на Главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област, при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1. В изпълнение на горното в Раздел I.т.15 от Заповед № РД-01-748 от 02.09.2021 г. на Министъра на здравеопазването са въведени противоепидемични мерки на територията на Република България за срок до 31.10.21г. във връзка с епидемичната обстановка, създадена от разпространението на COVID-19 на територията на страната. В посочената т.15 от Заповедта е въведена противоепидемична мярка изразяваща се в указания относно посещенията в заведенията за хранене и развлечения по смисъла на чл. 124 от Закона за туризма, игрални зали и казина като в същите се допускат посещения само в часовия интервал от 07.00ч. до 23.00ч , при спазване на отстояние от 1.5м между облегалките на столовете на съседните маси, пропускане на не повече от 6 души на една маса и носене на защитни маски за лице от персонала. От друга страна санкционната разпоредба на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, предвижда, че който наруши или не изпълни въведени от Министъра на 3 здравеопазването или от Директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал.4, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв. В конкретния случай е безспорно установено, че жалбопод. е бил в посоченото заведение, установено е, че това е било в 01.30 ч. както и, че в заведението са били още 35 лица.

Установено е, че в заведението е присъствал и управителя му както и,че е имало обслужващ персонал. Съдът не приема за основателно твърдението ,че жалбопод. не следва да носи административна отговорност защото е присъствал на частно тържество, за което посочената Заповед не важала и не следвало да задължава лицата присъствали на тържеството да я спазват. Това не е така защото на първо място посоченото заведение има статут на заведение за хранене и развлечение по смисъла на чл. 124 от Закона за туризма и за всеки един от посетителите му каквато се явява и жалбопод. важи забраната и ограниченията въведени с т.15 от Заповед № РД-01-748 от 02.09.2021 г. на Министъра на здравеопазването. На второ място в т.15 от Заповед № Заповед № РД-01-748 от 02.09.2021 г. на Министъра на здравеопазването е посочена изрична забрана за посещение в заведение след 23.00ч., а видно от докладна записка № 1670Р27164/17.10.2021 година по описа на РУ Сливен жалбопод. е установен в заведението в 01.30 ч. На трето място следва да се отбележи, че направеното възражение за липса на основание за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя, тъй като в заведението се е провеждало частно парти и то не е работило като заведение е напълно неоснователно и като такова не може да се приеме като достатъчно за оневиняване на жалбоподателя. В посочената Заповед са разграничени посещенията и въведените в тяхна връзка забрани както при посещение в питейно заведение, така и при организиране на събирания от частен характер. Провеждането на последните е уредено в т.16 от Заповедта, а тези изразяващи се в посещение на питейно заведение в т.15 от Заповедта. Смесването на двете с обяснението,че се касае за частно събиране, но организирано на територията на питейно заведение, съдът приема като опит за оневиняване и заобикаляне на закона, но не и като основание за оневиняване на нарушителите. Противното би водело след себе си пълна невъзможност за осъществяване на контрол по изпълнение на въведените със Заповедта на Министъра на здравеопазването ограничения и 4 даване на възможност, всеки посетител и всеки собственик на питейно заведение да заобикаля закона с обяснението, че в момента на проверката провежда частно събиране. В конкретния казус лицето е установено в питейно заведение, ведно с още 34 човека, извън разрешения часови диапазон и в присъствието на управителя на заведението и обслужващ ги персонал, което напълно съответства с описаната фактическа обстановка, както в АУАН, така и в обжалваното НП и налага извод за нарушение на ЗЗ. По отношение на оспорването от процесуалния представител на жалбопод. за допуснати процесуални нарушения при съставянето на НП, съдът счита за неоснователни поради следните съображения: Доказателствената тежест при административно наказателни дела лежи върху АНО и той е този, който следва в хода на съдебното дирене да докаже допускането на нарушението на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето от страна на санкционираната. В тази връзка административно наказателния орган доказа, че са спазени сроковете предвидени в чл.34 от ЗАНН.

Съдът счита за неоснователно и възражението за липса на основание за носене на административна отговорност предвид необходимостта от прилагането на принципа залегнал в разпоредбата на чл.3, ал. 2 от ЗАНН ,доколкото Заповед РД 01-748/02.09.2021 г. на МЗ е действала до 21.10.2021 г . Посочената като нарушена Заповед е с действие от 07.09.2021 г. до 31.10.2021 г.и към момента на извършване на нарушението същата е била в сила като е предвиждала конкретна забрана до неопределен кръг от лица.

Като общ административен акт тя е имала ограничено действие във времето и с отпадане на предварително заложения в нея срок (или с изринатата й отмяна) действието й е отпаднало, но това не обезсилва със задна дата правата и задълженията, които е пораждала през периода на действието си. Това би било така единствено ако е била обявена за нищожна, но такива данни не са налице по делото (в този смисъл Решение от 16.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 107/2020 г. на Административен съд – Габрово; Решение № 160 от 03.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 152/2020 г. на Административен съд – Кърджали;

Решение № 170 от 14.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 147/2020 г. на Административен съд – Кърджали; Решение № 177 от 21.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 160/2020 г. на Административен съд – Кърджали и др.) В този смисъл не е налице и хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН , която предвижда, че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни 5 нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая не се касае за настъпила промяна в закон, тъй като разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ не е променяна и не е налице хипотезата на приемане на по-благоприятен закон, който да "декриминализира" деянието, за което е санкционирана жалбоподателката. Касае се само и единствено за промяна на вида и характера на въведените противоепидемични мерки, а не за промяна на нормативна разпоредба, която да е по-благоприятна или да изключва дадено поведение като административно нарушение (Решение от 09.04.2021 г. по к. н. а. х. д. № 70/2021 г. на АдмС - Стара Загора и много други).

Предвид горепосоченото, съдът счита, че жалбопод. е извършил нарушението по чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето и следва да носи административно наказателна отговорност.

Наложената с НП санкция е определена в законоустановения размер по чл. 209а, ал.1 от ЗЗ и съответства на степента и характера на нарушението.

Съдът счита че деянието не е и „маловажен случай“ по смисъла на чл.

28 ЗАНН, доколкото деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения от същия вид. В заведението освен жалбопод. е имало още множество лица, въпреки което с риск за собственото си и за тяхното здраве той е нарушил изискванията на Закона за здравето.