Акт от 29.01.2020, Районен съд - Сливен

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ гр.Сливен, 29.01.2020г.

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, трети състав в открито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА при секретаря

Маргарита Ангелова, като разгледа докладваното съдията гр. дело № 4571 по описа за 2019г. на СлРС, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединение осъдителни искове с правно основание чл.187, ал.6, вр.ал.5, т.2, вр.чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР- за заплащане на извънреден труд, 322 часа положен в периода 01.07.2016г.- 30.06.2019г. с цена на иска 2198,20 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба 26.08.2019г. до окончателното изплащане и иск по чл.86, ал.1 ЗЗД – обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение, за периода на забавата 26.08.2016г.- 01.07.2019г. с цена на иска 290 лв.

Ищецът твърди, че е държавен служител в ОД МВР Сливен, с местоизпълнение на служебните си задължения в териториалната структура на ответника - РУ Сливен. Сочи, че осъществявал служебните си задължения на сменен режим по предварително утвърден месечен график. Работното му време се изчислявало в часове за отчетен период, който за исковия период от 01.07.2016г. до 30.09.2016г. бил едномесечен, а от - 01.10.2016г до 30.06.2019г. тримесечен.

Ищецът твърди, че за исковия период ответникът не е изчислявал правилно работното време, като не преобръщал положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143. Това довело до ощетяването му, тъй като тези часове се явявали извънреден труд, който не му бил заплатен.

Този извънреден труд бил за исковия период 322 часа, за които следвало да му се платят 2198,20 лв. Този положен труд следвало да бъде платен, ведно със заплатата, която ищеца получил през месеца, следващ отчетния период на полагането на труда, т.е. до 25 число на съответния месец, като след това ответника се намирал в забава. Ето защо се претендира и мораторна лихва, считано от 26.08.2016г. до 01.07.2019г. в размер на 290 лв.

Иска се от съда осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 2198,20 лв., представляваща допълнително възнаграждение за 322 часа извънреден труд, положен в периода 01.07.2016г. - 30.06.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.08.2019г. до окончателното изплащане, както и сума в размер на 290 лв. – обезщетение за забава, считано от 26.08.2016г. до 01.07.2019г.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Считат се исковете за неоснователни и недоказани.

Неоснователно било искането на ищеца за превръщане на положеният нощен труд в дневен с коефициента 1.143 и зачитането му в този смисъл за извънреден труд. Правилото за превръщане на нощните часове в дневни било с цел да се определи възнаграждението на работника/служителя така, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа. Следователно в тези случаи работникът или служителят не работел извънредно. Преизчисленията на нощните часове в дневни и съответно разликата при преобразуването им било регламентирано в чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата и представлявало допълнително трудово възнаграждение по смисъла на същата Наредба, която била неприложима в конкретния случай. Ищецът в настоящото производство бил държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1,т.1 ЗМВР, той не бил в трудово правоотношение по КТ и по отношение на него били приложими разпоредбите на специалния закон ЗМВР.

Разпоредбата на чл. 179, ал.1 ЗМВР предвиждала заплащане на допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00 ч. до 6,00 ч. Конкретно положените часове нощен труд от ищеца били компенсирани с допълнително възнаграждение. Отделно от това, ако все пак се приложела формулата нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, щяло да се установи, че за служителите в МВР коефициентът бил 1 (единица). Това било така, защото съгласно чл. 187, ал.3. изр. последно ЗМВР при полагането на труд през нощта между 22 ч. и 06 часа, работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. При това положение, ако се направел опит за превръщане нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното (т.е. 8 часа) и нощното работно време (също 8 часа, съобразявайки чл. 187, ал.3 ЗМВР), установени за подневно отчитане на работното време в ОДМВР Сливен, се получавало 8/8 или коефициент равен на 1 (единица).

Иска се отхвърляне на исковете, като неоснователни.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, а и се установява от кадрова справка, представена от ответника в процеса, че ищеца през исковия период от време е бил в служебно правоотношение с ответника – старши полицай в група „Охрана на обществения ред”, сектор „Охранителна полиция” при РУ Сливен при ОД МВР Сливен. Не е спорно, а и се установява от представените месечни графици за исковия процесен период, че ищеца работил на сменен режим при сумарно изчисляване на работното време.

В хода на процеса е прието заключение по изготвена съдебно икономическа експертиза. От него се установява, че за исковия период след преизчисляване на нощния труд в дневен, ищецът положил 646 ч извънреден труд, от които са му били отчетени и изплатени 324 ч, а не са били отчетени и изплатени 322 ч. на стойност 2 198,20 лв.

Според вещото лице размерът на мораторната лихва върху тази сума за периода 26.08.2016г. до 01.07.2019г. е 300,21 лв. Видно от Приложение 1 на заключението, ответната дирекция е заплащана на ищеца положения от него извънреден труд над нормативно определеното му работно време, като за някои тримесечия дори и над 70 часа извънреден труд /четвърто тримесечие на 2016г.; първо и последно тримесечия на 2017г., първо, трето и четвърто тримесечие на 2018г.и първо и второ тримесечие на 2019г./.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният главен иск е допустим и основателен в пълен размер.

Установи се в процеса, че ищеца за исковия период от време е бил в служебно правоотношение с ответната ОД МВР Сливен. Доказа се, че работил на сменен режим при сумирано отчитане на работното време.

Спорният по делото въпрос е дължи ли се превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, респ. заплащане като извънреден труд за така преобразуваните часове труд.

Съгласно чл. 142, ал.2 ЗМВР, статутът на държавните служители в МВР се урежда от ЗМВР, който в чл.178, ал.1, т.3 предвижда, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение и за извънреден труд. Според нормата на чл.187, ал.9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън работното време, режимът на дежурства, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

В процесния период са действали последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал.3 и в трите наредби са идентични, че "При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22: 00 и 6: 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период". В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22: 00 и 6: 00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 (чл. 31, ал.2 от Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи, но тя от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. Едва на 02.08.2016 г. е обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., поради което следва да се приеме, че до този момент действаща е Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143.

Липсата на такава норма, обаче не да следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл. 9, ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. По тези съображения исковата претенция за заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се получава като нормалната продължителност на работното време през деня -8 часа (установена в чл. 136, ал. 3 КТ ) се раздели на нормалната продължителност на работното време през нощта -7 часа (установена в чл. 140 КТ). В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент -1,143, но формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22: 00 и 6: 00 ч. за отчетния период се умножава по 0. 143 и полученото число да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в посочената наредба законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на РБългария утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период. Определения максимален брой часове нощен труд -8 часа съгласно Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. не установява нормална продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР.