Решение № 132 от 19.10.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Велико Търново, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова в присъствието на прокурора С. К. К. като разгледа докладваното от КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264000600251 по описа за 2026 година Производство по реда на Глава ХХІ НПК.

С Присъда № 19/22.06.2026 г. по НОХД № 261/2026 г. на Окръжен съд – Русе подсъдимият К. К. К. е признат за виновен в това, че на 15.09.2025 г. в гр.Русе направил опит умишлено да умъртви В. К. С., като деянието е извършено с особена жестокост и е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6, пр.3, вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1 и чл.58а, ал.2, пр.2 и ал.3 от НК е осъден на шестнадесет години лишаване от свобода за срок.

На основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднато от наказанието лишаване от свобода времето, през което К. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

С присъдата подсъдимият К. К. К. е освободен изцяло от изтърпяване на наказанието от три месеца лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 64/2024 г. по описа на Районен съд – Монтана.

Подсъдимият К. К. К. е осъден да заплати направените разноски по делото, като съдът се е разпоредил с веществените доказателства.

Срещу така постановената присъда е подаден протест от прокурор при Окръжна прокуратура – Русе. Наведено е оплакване за неправилност, тъй като присъдата е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Излагат се подробни съображения.

Иска се да се постанови решение, с което да се отмени присъдата и делото се върне за ново разглеждане в Окръжен съд - Русе в разпоредителното заседание.

Алтернативно е направено искане, ако съдът не приеме, че е налице 1 отменителното основание по чл. 334, ал.1, т. 1, вр. чл. 335, ал. 1 НПК да се измени присъдата на Окръжния съд, като наложеното наказание да се увеличи на 30 години лишаване от свобода.

Подадено е допълнително изложение към протеста, в което се излагат доводи в подкрепа на наведените оплаквания. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първостепенния съд в разпоредително заседание.

Алтернативно се иска да се постанови решение, с което да се измени присъдата, като се приложат разпоредбите на чл. 58а, ал. 2, пр. 2 и ал. 3 НК. Наложеното наказание на К. К. К. доживотен затвор да се замени с наказание с лишаване от свобода от двадесет до тридесет години.

Депозирано е становище от адвокат В. Ф., в качеството на повереник на частния обвинител В. К. С., в което излагат доводи в подкрепа на подадения протест от ОП-Русе. Иска се да се уважи протеста на Окръжна прокуратура - Русе като се отмени присъдата и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, ако се приеме, че са налице съществени процесуални нарушения, които не могат да бъдат преодолени в настоящото въззивно производство.

Алтернативно се иска, ако не се уважи главното искане, да се измени присъдата в наказателната й част, като се наложи по-тежко наказание, съответстващо на тежестта на деянието, на високата обществена опасност на подсъдимия и на тежките последици за пострадалия.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура – Велико Търново поддържа подадения протест и моли да се уважи. Излага подробни съображения в негова подкрепа. Моли да се отмени присъдата на, като делото се върне за ново разглеждане на първостепенния съд. Алтернативно се иска да се измени присъдата, като наложеното на подсъдимия К. наказание доживотен затвор се замени с лишаване от свобода от 23 години.

Частният обвинител В. С. и повереникът му адв. В. Ф. не се явяват в съдебната зала и не заемат становище.

Адвокат П. М., защитник на подсъдимия К. К., оспорва протеста. Излага подробни съображения в подкрепа на постановената присъда и моли да бъде потвърдена.

В правото си на последна дума подсъдимият К. К. моли да се потвърди първоинстанционната присъда.

Апелативният съд, като обсъди наведените оплаквания в подадения протест, становището на страните, събраните по делото доказателства и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда на основание чл. 313 и чл. 314 НПК, намира за установено следното:

На първо място не се констатира допуснато съществено процесуална нарушение от първостепенния съд, налагащо отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция, поради нарушение на нормата на чл.369а от НПК, каквото е наведеното оплакване в протеста на прокурора от ОП, което се поддържа и от представителя на Апелативна прокуратура. Посочената разпоредба визира забрана за разглеждане на делото от първата инстанция по реда на чл. 371 т.2 от НПК при умишлено причиняване на смърт на пострадалото лице.

В настоящия случай е налице довършен опит за умъртвяване на лицето, като 2 резултатът не е настъпил по независещи от волята на дееца причини. Настоящият състав на въззивния съд напълно споделя доводите на първата инстанция, че разпоредбата на чл. 369а НПК визира единствено случаите, в които престъплението „убийство“ е довършено, тъй като е ползван термина „причиняване на смърт“, като не се включват случаите на опит да бъде причинена такава. Волята на законодателя е ясно изразена, а така също и не следва разширитено да се тълкува същата. Липсва каквото и да е друго пояснение или изключение, което да налага граматическо тълкуване в друг смисъл. Следователно ограничението в чл.369 а НПК предвижда, че съкратено следствие с признаване на фактите по чл. 371, т. 2 от НПК не се допуска единствено при умишлено причиняване на смърт, чийто резултат е настъпването на биологичната смърт на пострадалия. Докато при опита този престъпен резултат не е настъпил, поради което забраната не се разпростира върху него.

Съдебното производство пред Окръжния съд е проведено по реда на глава XXVII от НПК в хипотезата на чл.371, т.2 НПК, т.к. подсъдимият К. /л. 148 -149 от НОХД № 261/2026 г./ е направил такова искане и е заявил, че признава фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като не желае да се събират доказателства за тях или нови такива. В съответствие с направеното изявление първостепенният съд е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти и законосъобразно е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните по делото доказателства в досъдебното производство.

Първоинстанционното съдебно производство е проведено по диференцираната процедура по реда на чл.371 т.2 от НПК, приемайки фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Процесуалната дейност на Окръжния съд е осъществена при съблюдаване на нормативната уредба на това диференцирано производство. Налице са били предпоставките за прилагане на особената процедура, спазен е регламентираният ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие, като постановената присъда е в съответствие с изискванията на чл. 373 ал. 2 и ал.3 НПК.

В пределите на признатите факти по обвинителния акт, Окръжният съд е направил правилен извод, като е приел, че подсъдимият К. е осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на престъплението по чл. чл.116, ал.1, т.6, пр.3, вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1 НК.

Фактическите обстоятелства са правилно установени по делото.

Настоящият състав на въззивния съд, след като извърши собствен анализ на събраните доказателствата, приема следната фактическа обстановка:

Подсъдимият К. К. е български гражданин. Същият е с постоянен адрес в с.

Медковец, област Монтана и настоящ адрес в с. Долни Цибър, област Монтана.

Същият е с основно образование. Подсъдимият не е женен. Същият е безработен.

Подсъдимият е осъждан, като непълнолетен за извършени престъпления. За три от тях му е наложено наказание пробация. Със споразумение по НОХД № 64/2024 г. на РС – Монтана подсъдимият е осъден на три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години. Определението е влязло в сила на 21.02.2024 г.

Последвало е групиране на наложените наказания на подсъдимия, като на 04.08.2025 г. е влязъл в сила съдебния акт.

През лятото на 2025 г. подсъдимият К. бил пълнолетен. Същият не учел и не работел. Водел скитнически начин на живот. Подсъдимият не живеел на 3 регистрираните си постоянен адрес в с. Медковец, област Монтана и настоящ такъв в с. Долни Цибър, област Монтана. Първият пребивавал по няколко месеца при различни свои приятели в различни населени места, след което се премествал в друго населено място.

Пострадалият В. К. С. и св. В. Ц. Р. живеели на съпружески начала в жилище, намиращо се в гр. Русе на ул. „******" № ****, вх. А, ет. ***, ап. ****. Същото било собственост на бащата на първия -св. К. С.. Подсъдимият познавал пострадалия С. и св. Р..

През средата на месец август 2025 г. подсъдимият К. пристигнал в гр.Русе и се настанил в жилището на пострадалия С. и св. Р.. Последната поддържала интимни отношения с първия.

Вечерта на 15.09.2025 г. тримата били в жилището. Пострадалият С. и подсъдимият К. употребили алкохол. Първият подозирал, че св. Р. и подсъдимия имали интимна връзка. В един момент видял, че двамата се били прегърнати и тогава между тримата възникнало напрежение. Това било за кратко време, като след това пострадалият С. се успокоил.

Около 22.30 ч. на същия ден тримата излезли от жилището и тръгнали към ж.п. спирка „Товарна гара" - Русе, тъй като подсъдимият К. решил да пътува за гр.София с нощния влак. Тримата вървели пеш до ж.п. спирката. Пострадалият С. и св. Р. изпращали подсъдимия.

Около 22.50 ч. тримата пристигнали на ж.п. спирка „Товарна гара" в гр. Русе.

Пострадалият С. бил облечен със синя тениска с къс ръкав и бил обут с къси до коляното светли панталони с тъмни орнаменти в областта на задния джоб и на страничните зони. Носел тъмни спортни обувки с бели подметки. Подсъдимият бил облечен със синя фланелка с къс ръкав и качулка с бяла вътрешна част и бели ивици по краищата на ръкавите и в долната част. Той бил бут със сини дълги панталони и маратонки „Rise". Подсъдимият бил с тъмни мустаци и къса брада. Първият разговарял със С. на спирката. Св. Р. стояла настрани и не чула разговора им.

Подсъдимият обаче бил ядосан на С., който отправил към него укори, че имали интимни отношения със св.Русева.

Пострадалият С. заявил, че ще отиде до тоалетна до близките гаражи. Слязъл по стълби, водещи към пътното платно и в тревисто пространство, намиращо се между левия край на тези стълби и гаражи. След това пострадалият тръгнал да се връща при св.Р. и подсъдимия, като започнал да се изкачва по стълбите.

По същото време К. решил да продължи вербално и физически конфликта със С.. Бързо го последвал и го пресрещнал в момента, в който последният се изкачвал по стълбите. Двамата се върнали пред гаражните клетки. Това място се намирало срещу бл. „Шабла“, вх. Ж. Св. В. В. живеел в този жилищен блок. Първият бил на терасата на апартамента си и пушел. Св. В. имал пряка видимост към ж.п. спирката и мястото, където се намирали пострадалия С. и подсъдимия К.. Двамата разговаряли и между тях отново възникнал конфликт. Мястото, на което се намирали попадало в обхвата на видеокамери, които били включени и записвали.

В 22.55.36 ч. подсъдимият посегнал с ръка да удари пострадалия С..

Последният успял да го избегне и да отблъсне нападението с две ръце. Това ядосало подсъдимият К.. Той бързо нанесъл силен удар с дясната си ръка в главата на С., който паднал на земята. Веднага след това подсъдимият се нахвърлил върху него, докато бил на земята. Първият нанесъл няколко силни удара с ръце в главата на пострадалия С..

4

Последният се опитвал да се предпази, но подсъдимият го завъртял с лице към земята, притиснал го силно към нея, след което нанесъл силен удар с десен крак в главата му.

Този удар бил нанесен в 22.56.38 ч., след който С. изгубил съзнание и изпаднал в състояние на травматична кома.