Решение № 101 от 19.07.2018, Административен съд - Шумен

Р Е

Ш Е Н

И Е

№............. град Шумен, 19.07.2018г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – град

Шумен, в публичното заседание на единадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:

Административен съдия: Христинка Димитрова при участието на секретаря Св.Атанасова като разгледа докладваното от административния съдия АД № 168 по описа за 2018 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.253, ал.4 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД).

Образувано е по жалба на «Б.9. АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор М.Т.А., депозирана чрез пълномощник и процесуален представител адв.Г.Г., против Предписание №53/04.05.2018г. на главен инспектор КХ към ОДБХ – гр.Шумен, с което на основание чл.253, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от ЗВД е предписано да се преустанови събирането, транспортирането и обезвреждането на умрели животни от животновъдни обекти, регистрирани по ЗВД; събирането, транспортирането и обезвреждането на умрели животни и на СЖП, добити при клане на животни в обекти само за лични нужди; събирането, транспортирането и обезвреждането на животни по чл.141, ал.1 от ЗВД, както и на зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, СЖП и продукти, получени от тях по чл.141, ал.2 от ЗВД, със срок на изпълнение – от момента на връчване на предписанието.

Жалбоподателят твърди, че издаденият акт е незаконосъобразен, поради допуснато съществено нарушение на административно производствените правила и несъответствие с материалния закон. Сочи, че в разрез с изискването на чл.59, ал.2, т.3 от АПК, предписанието не съдържа адресат. Наред с това счита, че обстоятелството, че извършването на дейностите по чл.275, ал.4, т.1 и 2 и частично по т.3 е възложено чрез договор за обществена поръчка с пряко договаряне на друго дружество – «Син кръст 2016» ЕООД, по никакъв начин не означава, че тези дейности са монополизирани от държавата и никой друг няма право да ги извършва, дори и при условие, че разполага с предприятие, отговарящо на законовите изисквания за такава дейност. Аргументира тезата, че по същество предаването на негодни за употреба трупове на животни или части от тях за обезвреждане чрез оползотворяване или за унищожаване чрез изгаряне представлява вид услуга, а когато договорянето е между търговци, както е в обичайния случай – търговска сделка и държавата не може да се намесва в автономната воля на страните и да задължава собствениците на животновъдни обекти да предават труповете на животни или части от тях на посочени от държавата оператори. Законът указва, че разходите на оператора по обезвреждане на определени продукти следва да бъдат поети от държавата и в този смисъл е проведената обществена поръчка и сключен договор с определен изпълнител. Дружеството не е нарушило разпоредбата на чл.275, ал.4 от ЗВД, като нито е искало, нито е правило опити да бъде обезвъзмездено от държавата за разходите по обезвреждане на посочените категории животински продукти. Въз основа на изложените доводи моли за отмяна на оспореното предписание. В съдебно заседание дружеството, представлявано от пълномощник и процесуален представител адв.Г.Г., поддържа жалба и искането за отмяна на акта като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноските по делото.

Ответната страна – главен инспектор КХ при ОДБХ – Шумен, официален ветеринарен лекар съгласно заповед № РД-11-252/13.04.2011г. на изпълнителния директор на БАБХ, чрез процесуалния си представител адв.Г.Т., оспорва жалбата, като изразява становище, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при липса на допуснати съществени нарушения в хода на производството. Релевира доводи за материална законосъобразност на предписанието, като сочи, че същото напълно съответства на приложимите материално правни разпоредби. Според административния орган от съдържанието на разпоредбата на чл.274, ал.5 от ЗВД следва, че дейностите се заплащат от държавата и могат да се извършват само от изпълнители, избрани по реда на Закона за обществените поръчки. Извън тях нито едно друго дружеството не може да извършва тези дейности, тъй като в противен случай се компроментира държавния контрол и гаранциите, които държавата дава пред ЕК за стриктното спазване на европейските изисквания за законосъобразното и правилно събиране, съхранение и обезвреждане на страничните животински продукти и се създава риск от поява и разпространение на болестите, застрашава се животновъдството и селското стопанство. Въз основа на изложените в писмено становище представено по делото ведно с жалбата и в пледоариите в хода на съдебното производство съображения моли за решение, с което оспорването да бъде отхвърлено. Претендира присъждане на разноски.

Шуменският административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

«Б.9. АД –

*** осъществява дейност в Обект – Екарисаж, предназначен за обезврежане на странични животински продукти (СЖП) от категория 1 и 2, съгласно Удостоверение за регистрация на обекти по чл.259 от ЗВД № 132/23.11.2017г. (л.11), вписан в регистъра с рег.№ BG27970001 и Обект за производство, търговия и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход, непредназначени за консумация от хора и на продукти, получени от СЖП категория 3, съгласно Удостоверение за регистрация №112/23.11.2017г. (л.10), вписан в регистра с рег.№ BG2717019.

На 02 май

2018г. длъжностни лица при ОДБХ – Шумен извършили проверка в обектите на жалбоподателя, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол вх.№ РД-27-1797/03.05.2018г. Релевантните за настоящия казус констатации са свързани с факти относно осъществяване на дейност от страна на дружеството в периода от 02.04.2018г. до 27.04.2018г. Контролните органи констатирали, че в приемното помещение на предприятие категория СЖП 1 и 2 е налице непреработена суровина – трупове от свине, перушина, опаковки, кости, черва и т.н., както и голямо количество месокостна маса, получена от преработката на СЖП категория 1 и 2 (около 44 тона). В ремарке тип «Гондола» е установено количество МКБ от партида 15/1 – 4220кг и от партида 16/1, която била в процес на допълване. Констатирано е, че последното предаване на МКБ от фирма «Джиосайкъл България» ЕООД – с.Бели Извор, обл.Враца е на 23.04.2018г. в количество 21980кг, сформирано от партиди 14/1 и 15/1, с търговски документ №25/23.04.2018г., приемо – предавателен протокол от 23.04.2018г. и кантарна бележка №738/23.04.2018г. За периода от 02.04.2018г. до 27.04.2018г. са приемани СЖП категория 1 и 2, за което за представени потвърдителни бележки, описи към тях, кантарни бележки и търговски документи.

Въз основа на установените факти ответникът по делото направил извод, че операторът упражнява дейност по събиране, преработка и обезвреждане на СЖП категория 1 и 2, в период, когато тази дейност е възложена на изпълнител «Син кръст 2016» ООД, съгласно Договор за възлагане на обществена поръчка за услуги №14/21.03.2018г.

Изложеното е квалифицирано като нарушение на разпоредбите на чл.275, ал.4 и ал.5 от ЗВД и е мотивирало издаване на процесното предписание, с което е разпоредено да се преустанови събирането, транспортирането и обезвреждането на умрели животни от животновъдни обекти, регистрирани по ЗВД; събирането, транспортирането и обезвреждането на умрели животни и на СЖП, добити при клане на животни в обекти само за лични нужди; събирането, транспортирането и обезвреждането на животни по чл.141, ал.1 от ЗВД, както и на зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, СЖП и продукти, получени от тях по чл.141, ал.2 от ЗВД, със срок на изпълнение – от момента на връчване на предписанието.

Актът е връчен на собственик на обекта / негов представител на 14.05.2018г.

Несъгласно с даденото предписание дружеството депозира настоящата жалба с искане за неговата отмяна.

Към делото е приобщена административната преписка по издаване на акта, в това число и Договор за възлагане на обществена поръчка за услуги №14/21.03.2018г., по силата на който на «Син кръст 2016» ООД – гр.София е възложено осъществяване на услугите по събиране, транспортиране, съхранение и обезвреждане на умрели животни от животновъдни обекти, зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, СЖП и продукти, получени от тях по чл.275, ал.4 от ЗВД в редица области, сред които е и област Шумен. Представени са доказателства за компетентността на органа, издал обжалвания акт, а именно заповед № РД-11-252/13.04.2011г. на изпълнителния директор на БАБХ, с която д-р В.В.М.е определена за официален ветеринарен лекар.

Изложената фактическа обстановка се установява от представените от ответната страна и приети по делото писмени доказателства, съдържащи се в административната преписка по издаването на оспореното решение. Същата по същество не се оспорва от жалбоподателя.

При така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:

Предмет на оспорване е Предписание №53/04.05.2018г., издадено на основание чл.253, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от ЗВД от главен инспектор КХ при ОДБХ – Шумен, официален ветеринарен лекар – индивидуален административен акт, подлежащ на пряк съдебен контрол за законосъобразност, съобразно изричната разпоредба на чл.253, ал.4 от ЗВД. Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК от лице, което е засегнато неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, имащо правен интерес да оспори горепосочения административен акт, поради което е процесуално допустима.

При разглеждането ѝ по същество и след проверка на оспорения административен акт по реда на чл.168, ал.1 от АПК на основанията по чл.146 от АПК, съдът приема жалбата за основателна, предвид следните съображения:

При извършения служебен контрол за валидност на оспореното предписание съдът констатира, че същото е издадено от д-р В.М., на длъжност главен инспектор КХ към ОДБХ - Шумен. Съгласно разпоредбата на чл.253, ал.2 от ЗВД мерките, посочени в ал.1 се прилагат от официалните ветеринарни лекари. Чл.9, ал.1 от ЗВД указва, че официалните ветеринарни лекари са служители на БАБХ, назначени по служебно правоотношение и определени със заповед на изпълнителния директор. От представените по делото доказателства е видно, че издателят на акта – д-р В.М.е служител на БАБХ, назначена по служебно правоотношение, която със заповед № РД-11-252/13.04.2011г. на изпълнителния директор на БАБХ е определена за официален ветеринарен лекар. С оглед на това съдът приема, че е изпълнено императивното изискване за материална компетентност на издателя на обжалвания акт.

Съдът намира, че процесният административен акт е издаден при спазване на изискванията за форма, като счита за неоснователни възраженията на оспорващия за незаконосъобразност на преписанието, поради липса на адресат. Действително в предписанието не е вписан конкретен адресат. Това обстоятелство обаче не съставлява съществен порок на формата, който да обосновава незаконосъобразност на акта и да е довел до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, упражнено надлежно от последния. Видно е, че в акта подробно е посочен обектът на проверка – «Екарисаж», както и регистрационните номера на удостоверенията, въз основа на които се извършва дейността, като последните са издадени на оспорващото дружество, въз основа на подадени от него заявления. Наред с това административният орган се е позовал на констатации, отразени в констативен протокол № РД-27-1797/03.05.2018г. В констативния протокол (л.139-141) са описани всички индивидуализиращи данни за дружеството, стопанистващо екарисажа.

Предвид изложеното съдът приема, че не е налице съществено нарушение във формата на акта в сочения от жалбоподателя аспект, поради което не е налице отменителното основание по чл.146, т.2 от АПК.

Съдът намира, че предписанието съдържа изложение на фактическите основания, обусловили обективираното в него властническо волеизявление.