Решение № 45 от 05.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Пловдив, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислава Бозева

Членове:

Светлана Методиева

Ина Лазарова при участието на секретаря Мария Б. Стоянова в присъствието на прокурора Димитър Анг. Молев като разгледа докладваното от Ина Лазарова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255300602709 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С Присъда № 212/10.11.2025г., постановена по НОХД № 4918/2025г. по описа на Районен съд-Пловдив, V I н.с., подсъдимият П. Т. К. е признат за виновен в това, че на 21.05.2025г. в гр. Пловдив, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – Е. Д. Б., ЕГН: ********** – застанал върху нея и й заявил, че иска да я лиже, като за целта употребил сила – затиснал я е с тялото си на земята и я е хванал за ръцете, за да не може да се съпротивлява, поради което и на основание чл. 150, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 58а, ал.

1 вр. чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода в размер на три години.

На основание чл. 57, ал.1, т. 2, буква „Б“ от ЗИНЗС съдът е постановил изпълнението на наложеното наказание да бъде изтърпяно при строг режим.

От определеното и наложено на подсъдимия наказание съдът е приспаднал на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 НК времето, през което същият е бил задържан по реда на ЗМВР, НПК и с мярка за неотклонение “Задържане под стража“, считано от 29.05.2025г. до влизане в сила на присъдата.

С присъдата е уважен предявеният от пострадалата Е. Б. граждански иск до пълния му размер, като подсъдимият К. е осъден да заплати сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени 1 неимуществени вреди вследствие на деянието по чл. 150, ал. 1, пр. 1 НК, ведно със законната лихва от 21.05.2025г. до окончателното заплащане на сумата.

Постановено е вещественото доказателство да остане по делото до архивното му унищожаване.

Възложени са и разноските по делото, като с присъдата подсъдимият П.

К. е осъден да заплати по сметка на ОДМВР - Пловдив сумата от 226,20 лева и по сметка на Районен съд гр. Пловдив – сумата от 600,00 лева.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият П.

К., от когото е депозирана въззивна жалба чрез защитника му – адв. Н. К.. В същата са обективирани оплаквания относно размера на наложеното наказание, като се иска от въззивния съд да го редуцира с една трета.

Изложени са и доводи против размера на уважения граждански иск до пълния му размер от 15 000 лева. Изтъква се, че гражданският иск е останал недоказан, като за неговия размер изобщо не са събирани доказателства.

Твърди се присъдата да е неправилна и необоснована, поради което се иска изменението на последната, като приетият за съвместно разглеждане граждански иск бъде уважен до размера от 3 000 лева, а наказанието лишаване от свобода – намалено с една трета.

В открито съдебно заседание представителят на прокуратурата застъпва становище за законосъобразност на обжалваната присъда, включително по отношение на наказанието. Поддържа, че първостепенният съд коректно е съобразил степента на обществена опасност на дееца. Намира уважения размер на гражданския иск за справедлив.

Повереникът на частния обвинител Б. – адв. Г. С., застъпва становище, че наложеното на подсъдимия наказание е занижено. Изтъква, че в кориците на делото са налице данни и за друго престъпление от общ характер, за което липсва повдигнато обвинение. По отношение на гражданската претенция намира, че същата е доказана посредством разпитите на пострадалата и свидетели. Моли съда да отхвърли депозираната от защитата жалба.

В открито съдебно заседание пред настоящия съд защитата поддържа така подадената жалба. Излагат се твърдения, че първоинстанционният съд не е взел предвид смекчаващите отговорността обстоятелства, респективно липсват мотиви относно така определения размер на наказанието.

Формулирано е оплакване, че е посочен единствено общият размер на наказанието без да е посочено приспадане с една трета. Адв. К. подчертава, че в открито съдебно заседание пред първата инстанция представителят на държавното обвинение е пледирал на подсъдимия К. да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на две години. По отношение на приетия за съвместно разглеждане граждански иск изтъква, че е недоказан, тъй като не са събирани доказателства касателно неговия размер. Посочва, че в съдебно заседание не е била изслушана пострадалата Б., нито психическото й състояние е било обект на изследване чрез експертиза.

Подсъдимият П. К. в правото си на лична защита поддържа заявеното от 2 защитника си. В последната си дума изразява съжаление за случилото се.

Пловдивският окръжен съд след като провери изцяло правилността на присъдата съгласно чл. 314 НПК и като взе предвид становищата на страните и приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Свид. Е. Б. живее в гр. Пловдив. На 21.05.2025г. около 23,00ч., свид. Б. се прибирала към дома си и вървяла по бул.“****“ в гр. Пловдив. Докато вървяла, разговаряла по телефона със своя приятел – свид. Е. К.. Така свид. Б. достигнала кръстовището на ****, като предприела пресичането му и продължила в западна посока, минавайки по малка пътека от дясно на тротоара. В това време срещу нея по пътеката се появил подс. П. К., който препречил пътя й. Свид. Б. се опитала да го заобиколи отстрани и по този начин да се разминат. Подс. К. обаче я хванал за ръцете й и я избутал в тревната площ до пътеката, при което свид. Б. загубила равновесие и паднала.

Тогава подс. К. застанал върху свид. Б. и я хванал за ръцете, като между двамата започнала борба, при която дамската чанта на свидетелката се отворила и наличните в нея вещи се разпилели на земята. Свид. Б. започнала да крещи за помощ, при което подс. К. запушил с ръка устата й, като започнал да й говори, че „иска да я лиже“, повтаряйки фразата няколко пъти. Свид. Б. не спирала да се съпротивлява, но тъй като не успяла да се освободи, започнала да говори на подс. К. да се успокои, при което последният се съгласил и я пуснал. След това подс. К. се изправил и започнал да събира вещите, паднали от дамската чанта на свид. Б.. Докато го правел, свид. Б. успяла да се изправи до него, което го стреснало и подс. К. отново съборил Б. на земята. Между двамата започнала отново борба, като подс. К. я притиснал към земята, отново я хванал за ръцете и започнал да повтаря, че „иска да я лиже“.

Свид. Б. започнала да вика за помощ, като по това време забелязала, че на кръстовището на **** пресичал мъж. Той чул виковете й и се насочил към свид. Б. и подс. К., който видял непознатия, изправил се, взел намиращия се на земята портфейл на свид. Б. и тръгнал да бяга по пътеката в посока запад – обратна на кръстовището. Непознатият човек се приближил до свид. Б., която започнала да плаче и му разказала какво се случило с нея и какви са били действията на подсъдимия. По това време по улицата минавали свид. Г. Т. и свид. Е. К., които също се приближили до свид. Б., а непознатият мъж си тръгнал. Свид. Б. обяснила и на свид. Т. и свид. К., че била нападната от непознато за нея лице, което се опитало да я изнасили. Свид. Е. К. решила да отиде до магазина, за да закупи вода на пострадалата. Връщайки се обратно свид. К. забелязала, че на около 20 метра от мястото на инцидента, до пейка лежи по очи в тревното пространство непознат за нея мъж. Когато отишла при свид. Б. и свид. Т., свид. К. разказала за видяното от нея лице. Тримата решили да проверят дали това не е нападателят на свид. Б.. Когато се доближили, 3 свид. Б. забелязала, че легналият на тревата мъж е нейния нападател, а именно подс. К.. Свид. Т. тръгнал към подсъдимия, който се изправил и тръгнал да бяга по бул."****" в посока бул.“*****“. Св.Т. го последвал и започнал да го гони. Докато тичал, подс. К. изхвърлил дамското портмоне на свид. Б. и успял да се отдалечи. Свид. Т. го преследвал за кратко, след което го изгубил от поглед, поради което се отказал и тръгнал да се връща. По пътя си на обратно свид. Т. намерил и взел портмонето на свид. Б., след което й го върнал. След това бил подаден сигнал в полицията за случилото се.

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по Глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл.

371, т. 2 НПК. В съдебно заседание подсъдимият К. е признал фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, декларирал е, че желае делото да протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл. 371, т. 2 НПК, както и се е съгласил да не се събират доказателства за изложените в обвинителния акт факти, представляван от служебен защитник. Съдът се е убедил в доброволността на самопризнанието и след като е бил запознат с материалите по делото, на основание чл.372, ал.4 НПК е стигнал до извод, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Затова е обявил с нарочно определение, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да се налага да събира доказателствени материали по фактологията, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Така приетата фактическа обстановка се споделя изцяло от въззивния съд. Настоящата съдебна инстанция счита, че контролираният съд е изложил ясни и коректни съображения относно събраната доказателствена съвкупност и съобразно нормата на чл. 373, ал. 3 НПК е посочил кои доказателства подкрепят признанието на подсъдимия по фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт, защо е приел да кредитира показанията на конкретно посочените от него свидетели и писмени доказателства. Съобразени са и постановките, регламентирани в т.4 от ТР №1/2009г. ОСНК на ВКС, като мотивите на съда са ясни по отношение на това как е стигнал до извода за обективна и субективна съставомерност на деянието.

Съдът коректно се е доверил на показанията на свид. К., от които се установява, че непосредствено след инцидента свид. Е. Б. е била в разстроено състояние и плачела. Показанията на пострадалата Б. също резонно са третирани с доверие, като същите са и основен доказателствен източник на информация, остават подкрепени относно случилото се косвено от тези на свидетелите Т. и К.. От тях се установява, че на инкриминираната дата и място, около 23.00 часа, се е пресрещнала с подсъдимия К., който я хванал за ръцете и я бутнал на земята. Показанията на свид. Б. относно случилото се между нея и подсъдимия боричкане, както и това, че се е съпротивлявала, се подкрепят и от изготвената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза. Съобразно заключението на същата по тялото на свид. Б. са установени охлузвания и кръвонасядания. Настоящият съдебен 4 състав споделя становището на първия съд, че експертното заключение е обективно и изготвено с необходимите професионални знания в съответната област, поради това правилно е било кредитирано от първата инстанция.

Не се налага ревизия на позицията на районния съд по отношение и на показанията на свид. Т. и свид. К.. Показанията на тези свидетели досежно случилото се са производни, но се свързват по непротиворечив начин със заявеното от самата пострадала. Освен това от тях се установява, че в близост до мястото на инцидента подсъдимият К. е паднал, а след като до него се приближили пострадалата и свидетелите Т. и К., същият се уплашил и побягнал. Установява се от показанията на свид. Т. и това, че докато е бягал от него, подсъдимият е изхвърлил взетото от него портмоне на свид. Б..

В мотивите си първоинстанционният съд се е спрял и на събраните по делото писмени доказателства, като правилно е приел, че те са относими и кореспондиращи с описаните по-горе гласни доказателства.

Настоящият състав намира, че оценъчната дейност на първоинстанционния съд по отношение на доказателствата не е белязана от логически грешки и волята му е обективирана ясно. Предвид това, споделим е изводът на контролирания съд, че събраната доказателствена маса и признанието на подсъдимия безпротиворечиво и еднопосочно установяват описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка.