Определение № 157 от 14.03.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 157 гр. Велико Търново, 14.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500092 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК вр. чл.83 ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. В. В., ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора Ловеч, срещу Определение № 47/25.01.2024г. по гр.д. № 545/2023г. на Окръжен съд-Ловеч, с което е отхвърлена молбата му за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса и разноски по делото, образувано по подадена от него искова молба срещу Н. Н. - началник на ОЗ-Ловеч, Б. – гл.счетоводител на ОЗ-Ловеч, Б. П. – касиер – счетоводител на ОЗ-Ловеч и Г. Д. М. – касиер – счетоводител. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно, тъй като съдът е извършил непълна и едностранна проверка на имущественото му състояние, поради което е достигнал до погрешни правни изводи. Прави искане за отмяната му и вместо него постановяване на друго, с което искането му бъде уважено.

Великотърновският апелативен съд, след като обсъди изложените в частната жалба доводи и съобрази материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.дело № 545/2023г. по описа на Окръжен съд-Ловеч е било образувано по искова молба на Г. В. В. срещу Н. Н. - началник на ОЗ-Ловеч, Б. – гл.счетоводител на ОЗ-Ловеч, Б. П. – касиер – счетоводител на ОЗ-Ловеч и Г. Д. М. – касиер – счетоводител с искане ответниците да бъдат осъдени да му заплатят на ищеца сумата от 28 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, които е претърпял от техни противоправни действия. С допълнителна молба ищецът е направил искане да бъде освободен от задължението за заплащане на държавна такса и разноски по делото, ведно с 1 приложена декларация по чл.83 ал.2 от ГПК. В последната декларирал, че не получава месечен доход, не упражнява дейност като ЕТ, нито извършва услуги с личен труд или селскостопанска дейност, не реализира никакви доходи, не притежава парични влогове и дялове в търговски дружества, лишен е от свобода от четиринадесет години, няма информация за доходите и имуществото на съпругата си, собственото му имущество е възбранено от 2010г. по искане на КПКОНПИ.

От представените от Агенция по вписванията и КПКОНПИ справки се установява, че В. притежава множество недвижими имоти, описани на 165 страници, върху които са наложени възбрани от КПКОНПИ. Въз основа на получена от затвора Ловеч справка се установява, че за периода 01.06.2023г. – 30.11.2023г. е разполагал със средства в размер на 300.32 лв., от които е разходвал за свои лични нужди 150.29 лв. и 150 лв. са удържани по наложени запори, а към 05.12.2023г. същият разполагал с парична сума в размер на 0.03 лв.

Същият не работи и не е откривал банкови сметки на негово име в посочена от него банка.

За да отхвърли молбата за освобождаване от държавна такса и разноски, Окръжен съдЛовеч е приел, че данните по делото сочат, че жалбоподателят разполага с множество недвижими имоти на значителна стойност и наложена върху тях възбрана не е основание за определянето му като лице, неразполагащо със средства за заплащане на държавна такса, тъй като разполага с възможност да извлича доходи от тях и с правна възможност по реда на чл.119 от ЗПКОНПИ да поиска с писмена молба да се извърши разпореждане с нужния обем права. Счел е, че ищецът разполага и с парични средства по лична сметка, както и е съдружник и едноличен собственик на капитала в шест действащи търговски дружества, а съпругата му в три. Заключил е, че имуществото на ищеца и съпругата му е значително и с потенциал за осигуряване на доходи – чрез осребряване или събиране на граждански плодове, в размер, позволяващ му да заплати дължимата по делото държавна такса в размер на 1 120 лв.

Съгласно нормата на чл.83 ал.2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на жалбоподателя от внасяне на държавна такса и разноски по производството въз основа на доказателства за имущественото му състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски по делото. От изложеното следва, че за да бъде освободено едно лице от такси и разноски в съдебното производство, следва по категоричен начин да е установена твърдяната от него невъзможност да ги заплати. В случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените си процесуални права, я освобождава от заплащането им по реда на горепосочената разпоредба. Преценката дали едно лице разполага с достатъчно средства се прави към момента на искането за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски, като в актуалната си практика ВКС приема, че съдът не може да обоснове извода си с евентуални и хипотетични възможности за реализиране на доход.

Установено е, че към датата на направеното искане частният жалбоподател е 2 изтърпявал наказание лишаване от свобода в продължение на четиринадесет години, не е работил и не е получавал доходи, не притежава дялове и акции в търговски дружества, не притежава МПС и парични влогове, върху притежаваното от него недвижимо имущество са наложени възбрани и той не може да се разпорежда с него. Същият не разполага с парични средства, доколкото справката за наличността по сметката му сочи това. Действително от извършената справка в ТР се установява, че В. е съдружник и едноличен собственик на капитала в пет търговски дружества, а съпругата му – в три. Отново от там се установява, че по партидите на всички, с изключение на едно от тях /„ДЖУ БОКС 2000“ ООД, което не е обявявало ГФО/, са обявени декларации по чл.38 ал.9 т.2 от ЗСч, че не осъществяват търговска дейност. Две от търговските дружества, в които съпругата му е съдружник също не осъществяват търговска дейност, а „Валенс 2010“ ЕООД е отчело загуба от дейността си.

С оглед на изложеното съдът намира, че жалбоподателят не разполага със средства за заплащането на дължимата държавна такса по предявените от него искове, както и евентуално заплащането на разноски, поради което искането му се явява основателно.

Ето защо, обжалваното определение се явява неправилно и следва да бъде отменено, а молбата на ищеца за освобождаване от такси и разноски по делото уважена.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 47/25.01.2024г. по гр.д. № 545/2023г. на Окръжен съдЛовеч и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА Г. В. В., ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора Ловеч, от внасяне на държавна такса и разноски в производството по гр.д. № 545/2023г. по описа на Окръжен съд-Ловеч.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3