Решение № 5695 от 22.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5695 гр. Пловдив, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20255330105416 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482 против А. О.

А., ЕГН **********, с която са предявени осъдителни искове по чл. 500, ал.1, т.1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 06.09.2020 г., в ***, е настъпило ПТП по вина на ответника, който като водач на *, с рег. ***, поради движение с несъобразена с пътните условия и скорост и след употреба на алкохол, загубил контрол над управлението на МПС и ударил паркираното МПС марка *“, с рег. *** – собственост на В. В. Щ., като му причинил материални щети.

Бил съставен протокол за ПТП № ***., с който се установявало, че ответникът към момента на настъпване на ПТП е управлявал МПС *, с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.

Към датата на застрахователното събитие, собственикът на *, с рег. ***, с който ответникът е причинил процесното ПТП, имал валидна застраховка ГО, сключена с ищеца, съгласно ЗП № ***

Собственикът на увредения лек автомобил *“ с рег. *** отправил искане до застрахователя – ищец, да му бъде изплатено обезщетение за причинените му имуществени вреди, въз основа на застраховка „ГО“.

След като бил уведомен, ищецът – застраховател образувал при него преписка по щета № *, в която били събрани доказателства за наличие на предпоставки за изплащане на обезщетение, както и бил определен неговият размер.

С преводно нареждане от 07.01.2021 г. сумата от 433.38 лева била заплатена на собственика на л.а. *“ – В. В. Щ..

С плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпил в правата 1 на застрахования до размера на платеното обезщетение.

Твърди се, че за ищцовото дружество било налице правен интерес от предявяване на настоящия иск срещу ответника, тъй като това била единствената му възможност да защити правата си по съдебен ред.

С оглед на гореизложеното моли да се осъди ответника да му заплати сумата от 458.38 лева – главница, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по щетата в размер на 433.38 лева и 20 лева – ликвидационни/обичайни разноски, ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда – 20.01.2025 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноски.

С оглед, заявени в молба на ищеца ЗД „БУЛ ИНС“ АД от 17.11.2025 г., частични откази от предявените искове, на основание чл. 233 ГПК, с влязло в законна сила протоколно определение от проведено о.с.з на 19.11.2025 г., е прекратено производството по гр.д. № 5416/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІІ гр.с., в частта, относно предявените от ЗД „БУЛ ИНС“ АД против А. А. А., осъдителни искове, с които се претендира ответника да му заплати: сумата за главница - за разликата над 47.56 лева до 458.38 лева – представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по щета № *** , както и в частта, с която се претендира законна лихва върху главницата, за периода от датата на подаване на ИМ – 20.01.2025 г. – 28.05.2025 г., на основание чл. 233 ГПК.

Производството по делото продължава по предявен от ищеца ЗД „БУЛ ИНС“ АД против ответника А. А. А., иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 47.56 лева – главница, представляваща неплатен остатък от регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по щетата. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който признава, че дължи сумата от 433.38 лева за причинените от него имуществени щети на марка *“, с рег.

***, вследствие на причинено на 06.09.2020 г., в ***2, ПТП, настъпило по вина на ответника, като водач на *, с рег. ***, поради движение с несъобразена с пътните условия и скорост и след употреба на алкохол.

Оспорва, обаче, че той няма вина на забавата в плащането, както и затова, че е я бил заплатил, тъй като не бил уведомен от ищеца по надлежния ред и своевременно, че те са изплатили щетата на пострадалия Щ. В тази връзка излага, че ищецът е забавил да изплати щетата на Щ. пет месеца от датата на застрахователното събитие, въпреки, че определеният размер на щетата му е бил известен още на 16.09.2020 г., т.е. 10 дни след настъпване на застрахователното събитие.

Сочи също, че от приложената регресна покана с изх. дата – 03.04.2023 г., е изпратена 2 години и 8 месеца след ПТП, като същата му е изпратена на стария постоянен адрес.

Сочи, че веднага, след като получил съобщението за образуване на делото срещу него, незабавно заплатил – 28.05.2025 г., по банкова сметка на ищеца претендираната от него сума – 458.38 лева.

Предвид изложеното, моли да се прекрати делото.

Моли в негова тежест да не бъдат възлагани разноски, тъй като с поведението си не бил дал повод за завеждане на делото.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Съдът намира, че възражението на ответника за недопустимост на предявения установителен иск поради извършено в хода на делото плащане, е неоснователно, тъй като с 2 уточнителна молба, ищецът заявява, че ответникът е заплатил в хода на процеса исковата сума за главница, но претендира заплащане на законна лихва върху главницата за периода от 20.01.2025 г. /подаване на ИМ/ до 28.05.2025 г. /извършеното плащане/, както и сторените разноски за водене на делото.

По същество:

За основателността на предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че в причинна връзка с противоправното поведение на ответника е настъпило събитие ПТП, което съставлява покрит риск по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, за което ищецът в качеството си на застраховател по нея носи риска; че поради причиняване на описаните имуществени щети, е заплатил обезщетение на застрахователя, който е заплатил на увреденото лице в размер, не по-голям от действителните вреди; твърдения механизъм на ПТП, в причинна връзка, с който са нанесени повреди на автомобила и размера на обезщетението, както и, че ответникът е причинил събитието, управлявайки МПС с концентрация на алкохол над допустимата по закон норма. Следва да се установи и падежа на задължението на ответника, както и периода и размера на претенцията за обезщетение за забава.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и такива положителни факти, които да изключват, унищожават или погасяват претендираното вземане, а при установяване на горните факти от ищеца – следва да докаже, че е погасил търсената сума в срок.

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: на 06.09.2020 г., в ***, е настъпило ПТП по вина на ответника, който като водач на *, с рег. ***, поради движение с несъобразена с пътните условия и скорост и след употреба на алкохол, загубил контрол над управлението на МПС и ударил паркираното МПС марка *“, с рег. *** – собственост на В.

В. Щ., като му причинил материални щети; собственикът на *, с рег. ***, с който ответникът е причинил процесното ПТП, имал валидна застраховка ГО, сключена с ищеца, съгласно ЗП № ***; при ищеца била образувана щета № * и определен размер – 433.38 лева; с преводно нареждане от 07.01.2021 г. сумата от 433.38 лева била заплатена от ищеца на собственика на л.а. *“ – В. В. Щ.. /виж Определение по чл. 140 ГПК от 12.08.2025 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства:

Видно от протокол за ПТП № *, съставен от мл. автоконтрольор на Сектор „Пътна полиция“ и подписан от участниците, на 06.09.2020 г., в 05:45 часа, в **, паркинга до бл.

172, настъпило ПТП по вина на ответника, който като водач на *, с рег. ***, поради движение с несъобразена с пътните условия и скорост и след употреба на алкохол, загубил контрол над управлението на МПС и ударил паркираното МПС марка *“, с рег. *** – собственост на В. В. Щ., като му причинил материални щети. В протокола е посочено, че ответникът А. А. има концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила, поради което му е издаден талон за кръвна проба.

Протоколът е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на произшествието. По отношение на възприетите от съставителя факти, а именно разположението на автомобилите в пространството и щетите по МПС, документът има характер на официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е възприел при посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална доказателствена сила.

Протоколът за ПТП е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на произшествието. Ето защо по отношение на възприетите от съставителя факти, а именно 3 разположението на МПС в пространството /обозначени и на скицата в протокола/, както и видимите щети по автомобилите, документът има характер на официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е възприел при посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална доказателствена сила /в този смисъл Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК/. Ответникът е подписал документа и не оспорва това обстоятелството, а доколкото протоколът удостоверява неизгодни за него факти /че именно той е нарушил правилата за безопасност на движението/, този документ следва да се ползва с доказателствена сила относно тези неизгодни факти, чието настъпване е удостоверено с подписа на виновния водач. Материалната доказателствена стойност на протокола не е оборена, поради което и следва да бъде зачетена, като съдът приема, че фактите са се осъществили така, както е отразено в него.

От приетите по делото писмени доказателства – Застрахователна полица № ***, с валидност от *. до *. и Добавък към застраховка, безспорно се установява, че към датата на ПТП е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за *, с рег. ***, сключена при ЗД „Бул Инс“ АД, като след уведомяване от собственика на увреденото МПС, била образувана преписка по щета № *, при ЗД „Бул Инс“ АД, като след извършени проверки и оценки, било определено обезщетение в размер на общо 433.38 лева.

Установява се, че ЗД „Бул Инс“ АД е изплатило на собственика на увреденото МПС, във връзка с щета № *, обезщетение в размер на 433.38 лева, на 07.01.2021 г.

По делото се установява, че към датата на събитието за управлявания от ответника автомобил, е била налице валидна и действаща застраховка „Гражданска отговорност” при ищцовото дружество.

Предвид горното, се установява, да е настъпил застрахователен риск, носен от ищеца, като в изпълнение на договорното си задължение по ГО, същият е заплатил застрахователно обезщетение в размер на претендираната сума.

Ето защо съдът приема, че в настоящия случай, са налице предпоставките за възникване правото на регрес на ЗД „Бул Инс“ АД против ответника А. А. А. за заплащане на сумата в общ размер на 453.38 лева - главница, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по щетата в размер на 433.38 лева и 20 лева – ликвидационни/обичайни разноски.

Не се спори по делото, а и с оглед изявлението на процесуалния представител на ищеца, инкорпорирано в молба от 18.06.2025 г., а и видно от представените от ответника писмени доказателства – преводно нареждане за кредитен превод от 28.05.2025 г. /л. 30/, се установява, че ответникът е извършил плащане на ищеца на сумата в размер на 458.38 лева, извършено на 28.05.2025 г.

Предвид изложеното, съдът приема, че процесното вземане е възникнало в полза на ищеца, но същото е било погасено, чрез плащане, извършено на 28.05.2025 г. В тази насока извършеното от ответника плащане на сумата има характер на извънсъдебно признание за този факт. Признанията на ищеца пък за доброволно плащане се ползват с доказателствена сила срещу него, тъй като касаят неизгодни факти. Ето защо следва да се приеме, че процесното вземане е възникнало в полза на ищеца, но е било погасено чрез плащане.

Разпечатката съдържа 45 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/01e254a8-9561-4bae-900a-87b4aab2dad8