Решение № 16885 от 17.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16885 гр. София, 17.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ............. при участието на секретаря ........... като разгледа докладваното от ............. Гражданско дело № ............ по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от ............., седалище и адрес на управление: ............., срещу ............, седалище и адрес на управление: ............. с която е предявен иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 307,70 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение в размер на 292,70 лв. и ликвидационни разноски в размер на 15 лв. по сключена застраховка „Каско“ със застрахователна полица № ......../......... г. за вреди, причинени на л.а. ........., в резултат на пътнотранспортно произшествие от 15.09.2022 г. в гр. ..........., настъпило в резултат на виновно противоправно поведение на водача на л. а. .............., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на ПТП при ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.05.2023 г., до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 15.09.2022 г. в гр. ..........., водачът Н.

Й., управляващ л. а. .............. и притежаващ задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ответното дружество с полица със срок на застрахователно покритие от .......... г. до 17.07.2023 г., при маневра на заден ход без да се убеди,че пътят зад него е свободен, е реализирал ПТП с движещия се напред и извършващ ляв завой л.а. ........., управляван от Г. А. и застрахован по имуществена застраховка „Каско” при ищцовото дружество с полица № ......../......... г., със срок на застрахователно покритие от 19.10.2021 г. до 18.10.2022 г. Вследствие настъпилото ПТП на 1 лекия автомобил, за който имало сключена застраховка „Каско”, били причинени щети, заведени при ищеца под № .......... Бил извършен оглед на увредения автомобил и опис на щетите. Ремонтът на увредения автомобил бил извършен в сервиз на ......., за което била издадена фактура на стойност 292,70 лв., която била заплатена от застрахователя с преводно нареждане от 01.03.2023 г. Ищецът предявил регресна претенция към застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски в общ размер на 307,70 лв., но с писмо от 03.04.2023 г. ответникът отказал да заплати претенсираната сума. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът .............. ................. е подал отговор на исковата молба чрез юрк. ............. Процесуалният представител оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан както по основание, така и по размер. Не оспорва, че към датата на процесното произшествие е същестувала валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за л. а.

.............., сключена с ответното дружество. Оспорва механизма на ПТП, като твърди, че изложеният в исковата молба механизъм не съответства на действително осъществилия се. Твърди, че обстоятелствата, изложени в приложения към исковата молба двустранен констативен протокол, не кореспондират с действително осъществилия се механизъм на ПТП, поради което оспорва съдържанието на същия, в т.ч. относно вината на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество. Сочи, че двустранният констативен протокол е частен свидетелстващ документ и същият не притежава материална доказателствена сила. Твърди, че водачът на лекия автомобил, за който има сключена застраховка „Каско” с ищцовото дружество, е извършил грубо нарушение на разпоредбите на ЗДвП, тъй като не е спрял на знак „Стоп“ и не е пропуснал движещите се по пътя с предимство превозни средства. На следващо място, оспорва наличието на причинно-следствена между процесното ПТП и твърдените щети по л.а. ........., като твърди, че последните са настъпили вследствие на друго ПТП. Оспорва иска и по размер, като твърди, че заплатеното от ищеца обезщетение е силно завишено. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира направените по делото разноски, в т.ч. юрисконсултско/адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 411 КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу неговия застраховател по застраховка 2

"Гражданска отговорност" – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. С оглед на така цитираната разпоредба на закона, за да бъде уважен искът срещу застрахователя на причинителя на вредите, е необходимо да са налице следните кумулативни предпоставки: наличие на валиден договор за имуществена застраховка, сключен от ищеца с увреденото лице; плащане на застрахователно обезщетение в изпълнение на този договор; противоправно поведение на прекия причинител на вредите по чл. 45 ЗЗД; причинна връзка между това поведение и настъпилите вреди, размера на заплатеното обезщетение да съответства на нанесените вреди, както и валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", сключен между причинителя на вредите и застрахователя, които обективни елементи от състава по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, следва да се докажат от ищеца.

Субективният елемент от състава – вината, се презюмира, съгласно чл. 45, ал.

2 ЗЗД, като ответникът носи доказателствена тежест за нейното оборване.

В конкретния случай с доклада по делото на основание чл. 146 ГПК между страните са признати за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: към датата на ПТП – 15.09.2022 г. ответникът .............. ................. е застраховател по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за л. а. .............., а ищецът е застраховател по действащ към датата на ПТП договор за имуществено застраховане „Каско“ със застрахователна полица № ......../......... г. за л.а. ........., а също така и че ищецът е заплатил обезщетение на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил, в размер на 292,70 лв., като е сторил разноски от 15 лв. по обработка на щетата. Посочените обстоятелства освен безспорни между страните се установяват и от приложените по делото писмени доказателства, а именно: комбинирана застрахователна полица № ......../......... г. по автомобилна застраховка „Каско +“ и Общи условия; застрахователна полица № BG/30/.........../.......... г. по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и справка от Информационна система към Гаранционен фонд; уведомление за щета № .......... опис-заключение по щета № ............. г., възлагателно писмо изх. № ................ г., приемо-предавателен протокол от 27.01.2023 г., фактура № ........ г., калкулация по претенция № .............. г., ликвидационен акт по щета и преводно нареждане от 01.03.2023 г.

Спорните между страните въпроси се концентират върху механизма на произшествието, наличието на противоправно поведение на застрахования при ответника водач и неговата вина, както и наличието на причинноследствена връка между процесното ПТП и щетите по лекия автомобил, за който има сключена с ищеца имуществена застраховка „Каско“.

Като доказателство по делото е приложен двустранен констативен протокол за ПТП за настъпило на 15.09.2022 г. ПТП с участието на л.а. .........., управляван от Н. Й. и л.а. ........., управляван от Г. А.. В протокола водачът на застрахованото при ответника МПС е декларирал, че е виновен за процесното ПТП. Съставеният от участниците в ПТП двустранен констативен протокол 3 няма характер на официален документ и същият на осн. чл. 179 ГПК не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила. Този протокол се съставя от водачите на МПС и съдържа техните съгласувани изявления за настъпили факти и обстоятелства. Обстоятелството, че двустранният констативен протокол не се ползва с материална доказателствена сила, не го лишава от доказателствена стойност, като последната следва да се прецени при съвкупния анализ на събраните по делото доказателства. В тази връзка за изясняване на спорните въпроси са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на водачите на превозните средства, участвали в пътния инцидент и е изготвена съдебна автотехническа експертиза.

Свидетелката Г. Д. А., разпитана по делегация от РС ..........., споделя, че си спомня за процесния инцидент. Твърди, че на 15.09.2022 г. е управлявала л.а. ........., когато между 08-09:30 часа на паркинга на ........ в гр. ..........., се осъществило процесното ПТП с л.а. „.............. син на цвят. Твърди, че е навлязла в паркинга на училището и търсела място за паркиране. Движела се направо, когато видяла, че от дясната й страна, на пътя, водещ до .........., водачът на л.а. ....... извършва маневра на заден ход, поради което го изчакала с очакване, че последният ще я види и ще спре. Последният не спрял, при което се реализирало съприкосновение между двата автомобила и по-конкретно между предна дясна броня на нейния автомобил със задна дясна част на другия автомобил, в резултат на което на автомобила й били нанесени материални щети – одраскване на предна дясна броня ниско долу. Твърди, че на мястото на ПТП не е имало пътни знаци, както и че автомобилът й се намирал в границите на паркинга, а другият автомобил – в средатата на нерегламентиран път, водещ към двора на училището.

Свидетелят Н. И. Й., разпитан по делегация от РС ..........., също споделя, че си спомня за процесния инцидент. Твърди, че на процесната дата управлявал собствения си л.а. .............., като навлязъл в паркинга на училището, където имало много хора и автомобили, тъй като било първи учебен ден. Твърди, че нямал възможност да направи маневра завой и излизане направо, поради което предприел маневра движение назад, като се движел бавно. Огледал се от двете си страни и не видял да има хора. Изминал два-три метра и приятелката му, която се намирала в автомобила, му казала да спре, защото изскочил автомобил от дясната му страна, и той спрял на момента. Автомобилът преминал и той продължил да излиза навън извън района на училището, движейки се назад. Паркирал автомобила си извън района на училището и след малко дошли полицаи, които му казали, че е бил подаден сигнал, че е ударил автомобила на една учителка. Сочи, че това е онзи автомобил, при появата на който приятелката му била казала да спре. Твърди, че не е усетил да има удар или каквото и да е стълкновение между двата автомобила. Сочи, че по неговия автомобил не е имало никакви следи, а по другия – на бронята от дясната страна имало една черта, която според свидетеля не е причинена от неговия автомобил. Твърди, че в този участък движението не е регулирано и няма пътни знаци. Твърди, че другият 4 автомобил го е приближил от лявата му страна в задната част на автомобила.

Съприконосновението между двата автомобила е станало между дясната част на задната броня на неговия автомобил и дясната част на предната броня на другия автомобил.

Безспорно от показанията на свидетелите се установява, че на 15.09.2022 г. между 08-09:30 часа същите са се намирали в гр. ..........., на паркинга на .............“, като св. А. е управлявала л.а. ........., а св. Й. – л.а. ...............

Показания на свидетелите обаче са противоречиви помежду си относно спорните релевантни обстоятелства, а именно имало ли е съприкосновение между двата автомобила и при какви обстоятелства се е осъществило същото.