Определение № 648 от 08.10.2020, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 648

07.10.2020 г.

Окръжен съд – Перник

Град Перник

Трети граждански състав

На 07.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

РОМАН Т. НИКОЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20201700500560 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Денис Иванов против Решение № 31 от 23.03.2020 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 138/21.08.2020г., постановени по гр. д. № 319/2019 г. на РС – Брезник, в частта с която по предявените искове с пр. осн. чл. 45, ал. 1 и чл. 84, ал. 3, вр чл. 86 ЗЗД жалбоподателят е осъден да заплати солидарно на Станислав Асенов сумата 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на извършено от ответниците на 02.03.2018 г., в гр. Брезник престъпление – нанасяне на множество леки телесни повреди /кръвонасядания с лек отток по челото в дясно, по долния клепач на дясно око и дясна ябълчна област. Кръвонасядания по челото в ляво, по двете ушни миди, по раменете, по шията в ляво, по дясна плешка, по гърба в ляво, по брадичката и по дясното бедро.

Охлузване по десен лакът/, ведно със законната лихва върху главницата от деня на увреждането – 02.03.2018 г. до окончателното изплащане, както и да заплати солидарно сумата 435. 83 лв. - законна лихва за забава, представляваща неимуществени вреди върху главницата за срока от 02.03.2018 г. – датата на увреждането до 06.08.2019 г. – датата на предявяване на исковата молба в съда, както и в частта на разноските присъдени в тежест на ответника.

В жалбата са развити подробни съображения във връзка с направените оплаквания за това, че постановеното решене в обжалваната част е незаконосъобразно, неправилно и постановено при нарушение на материалните и процесуални норми на закона. РС не е обсъдил в мотивите си с кое конкретно свое действие или бездействие ответникът е причинил на ищеца претендираните неимуществени вреди, както и липсват мотиви и пр. изводи относно настъпилите неимуществени вреди – болки и страдания. Оспорва изводите на РС, че в резултат на причинената му лека телесна повреда, ищецът е претърпял 1 претендираните болки и страдания, както и че същите са резултат на същата телесна повреда. Оспорва, че евентуално получените увреждания от процесния инцидент са довели до продължителни болки и страдания, като счита, че по делото липсват мед. документация, която да обосновава, че ищецът да е претърпял емоц. страдания, потърсена лекарска помощ, страх от нападение и т.н., както и за предприето мед. лечение, което би следвало да е задължително, при наличие на депресивните симптоми, описани в исковата молба. Не се установяват обстоятелствата за възникнали всички описани в исковата молба като вид и характер неим. вреди, както и тяхната продължителност и да е налице причинно-следствена връзка на всички твърдени неим. вреди с причинената на ищеца лека телесна повреда.

Първоинстанционният съд не се е произнесъл и не е допуснал поисканото от ответника в отговора на исковата молба съдебно удостоверение. Иска се отмяна на решението в обжалваната част включително и в свързаната с иска част за разноските и решаване на спора по същество от въззивната инстанция с отхвърляне изцяло на предявените искове. С жалбата е поискано от въззивния съд да издаде въпросното съд. удостоверение с исканото съдържание.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите не са подали отговори на жалбата.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК (включително са заплатени съответните държавни такси за въззивното производство).

Въззивният съд намира, че искането на жалбоподателя за издаване на съдебно удостоверение касае факти от предмета на доказване в производството, по което искане първоинстанционният съд не се е произнесъл и не е допуснал поисканото от ответника в отговора на исковата молба съдебно удостоверение, и следователно док. искане следва да бъде уважено в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК.

По отношение останалите доводи и оплаквания във въззивната жалба, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на определението.

2

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по смисъла на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на жалбоподателя Д. Б. И. съдебно удостоверение с исканото съдържание, след внасяне на дължимата държавна такса.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 04.11.2020 г. от 09,45 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3