Решение № 41 от 19.12.2022, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Административно наказателно дело № 20211880200165 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба, подадена от Л. О. А., ЕГН **********, с адрес: ....., против Наказателно постановление № 21-0353-000259 от 27.07.2021 г., издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. С него на жалбоподателя за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от двадесет и четири месеца.

В жалбата си А., чрез процесуалния си представител, излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление (НП), като счита, че същото е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, и моли да бъде отменено. В съдебно заседание и в писмени бележки подробно аргументира тезите си.

Административнонаказващият орган не изразява становище по редовността, допустимостта и основателността на жалбата. Не се явява и не се представлява в откритото съдебно заседание. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.

Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното НП, приети са писмени доказателства и са разпитани трима свидетели – Т. С.

1

И. – актосъставител, на длъжност „...“ към ОДМВР София, РУ – С., А. И. Н. и Н.Г.Г. – А.а – .. на жалбоподателя.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 18.07.2021 г., около 15,35 часа, разпитаният от съда свидетелочевидец Т. И., заедно с колегата му А. Н., двамата полицаи в РУ – Своге, изпълнявали служебните си задължения по контрол на автомобилния транспорт в гр. Своге, като на ул. „Джиджовска“ срещу магазин за отоплителни уреди „Технотерм“ те спрели за проверка лек автомобил „Ландровер Фриландер“, с рег. №...., управляван от жалбоподателя по ул.

„Джиджовска“ с посока на движение от ул. „Цар Симеон“ към ул. „Страцин“.

Полицейските служители поискали да извършат проверка с техническо средство (Drаger drug test 5000 ARME 0071, тариран до 10.2021 г. и касета EF8323157 LOT ARNE 0621, годна до 09.2021 г.) за употребата на наркотични вещества или техни аналози, но жалбоподателят отказал. На същия бил издаден талон за изследване бланков № 135292/18.07.2021 г. и осем броя холограмни стикера с № А026821, като в същите били изписани и номера, съответстващи на номера на талона за изследване и добавена в края цифра от 1 до 8. Талонът за изследване е връчен на водача в 17,30 часа на 18.07.2021 г., като посочените обстоятелства се установяват не само от свидетелските показания на свидетелите Т. И. и А. Н., но и се удостоверяват от подписите на жалбоподателя върху талона за изледване. Жалбоподателят не изпълнил предписанието и не се явил във Военномедицинска академия, което и самият той признава.

На място бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), който съдържа всички реквизити посочени в чл. 42 от ЗАНН и при спазване на изискванията на чл. 40 и чл. 41 от същия закон.

Актът е подписан от актосъставителя, жалбоподателя и свидетеля. Л. А. се е запознал със съдържанието на акта и е бил е уведомен за правото в 3-дневен срок да направи допълнителни възражения и обяснения, което е удостоверено с подписа му. Не се е възползвал от предоставената му възможност. В съставения АУАН изрично е посочено, че е издаден талон за изследване бланков № 135292 с направление ВМА – София и осем броя холограмни стикера, като от № 2 до № 8 са дадени на водача, на когото е разяснен и начинът за извършване на пробата. Посочените обстоятелства се установяват не само от свидетелските показания на свидетелите Т. И. и А. Н., но и се удостоверяват от подписите на жалбоподателя върху АУАН. Издаденото на 27.07.2021 г. наказателно постановление съдържа всички необходими елементи по чл. 57 от ЗАНН. То е връчено на 30.07.2021 г., а жалбата е подадена в РУ Своге на 02.08.2021 г.

Въз основа на установеното по делото съдът приема, че актът и наказателното постановление са съставени, съгласно изискванията на ЗАНН.

Фактическите констатации, отразени в тях не се опровергават от събраните и относими доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите полицейски служители. Те са безпротиворечиви, логически издържани и кореспондират с другите доказателства и установени по делото факти.

2

Редовно съставените актове по Закона за движението по пътищата имат доказателствена сила до доказване на противното – чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. По делото не беше установено друго, тъй като съдът не кредитира обясненията на жалбоподателя и показанията на свидетеля Н.Г.Г. – А.а. Съображенията, за да не приема за достоверни показанията на последната се състоят в това, че тя е майка на жалбоподателя и това обстоятелство я прави заинтересована от изхода на производството, за разлика от другите свидетели – полицейски служители. Твърденията на жалбоподателя и заявеното от майка му като свидетел, че на жалбоподателя е даден само талонът за изследване, без холограмни стикери към него, поради която единствена причина не били посетили ВМА – София, са в рязко противоречие както със свидетелските показания на полицейските служители, така и с изрично посоченото в съставения АУАН, че е издаден талон за изследване бланков № 135292 с направление ВМА – София и осем броя холограмни стикера, от които от № 2 до № 8 са дадени на водача, като на водача е разяснен и начинът за извършване на пробата. АУАН е подписан от водача без възражения. А самият той заявява в съдебно заседание, че каквото са му дали като документ, го е прочел. Следователно е прочел и изрично посоченото в АУАН, че му е даден не само талон за изследване, а и холограмните стикери, като в АУАН няма възражение на жалбоподателя, че това удостоверяване в акта е невярно и че не са му дадени холограмните стикери. Поради това съдът приема, че същите са дадени на жалбоподателя от полицейските служители. Нещо повече – дори му е предоставена от тях възможност да изчака майка му, която да дойде на мястото на нарушението и да се консултират с адвокат, като самата проверка, започнала в 15,35 часа, е продължила почти два часа – до 17,30 часа, когато е връчен талонът за изследване на водача. Посоченият в часовия график час на освобождаване на жалбоподателя – 17,20 часа, записан от св. Н. очевидно е грешен, но това не се отразява по никакъв начин на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него НП, като меродавен е часът, посочен в талона за изследване, както заявява и св. Н.. С оглед изложеното съдът приема обясненията на жалбоподателя и показанията на свидетеля Г. – А.а за защитна версия, създадена с оглед на настоящото производство.

Мястото на извършване на нарушението също е достатъчно ясно и точно посочено в АУАН и в НП – на ул. „Джиджовска“ между ул. „Цар Симеон“ и ул. „Страцин“, като допълнително е посочено, че проверката е извършена срещу магазин за отоплителни уреди, като погрешното изписване на името на магазина – „Термотерм“, вместо „Технотерм“ е фактическа неточност, която съдът приема за несъществена. От писмото на община Своге по делото (л. 43 от делото) се установява, че наименованието на дружеството, което извършва търговска дейност в магазина за отоплителни уреди е „Технотерм МИ 2018“ ЕООД, като същият се намира на в гр. Своге, ул.

„Джиджовска“ № ., който адрес се намира между двете пресечки на същата улица – ул. „Цар Симеон“ и ул. „Страцин“, посочени в АУАН и НП.

Жалбоподателят неправилно се позовава на приложената по делото GPS разпечатка (л. 52 от делото) домогвайки се да докаже, че полицейският автомобил, ползван при процесната проверка се е намирал на един километър от мястото на нарушението, посочено в АУАН и в НП, доколкото тази 3 разпечатка показва местоположението на полицейския автомобил на различни дата и час – на 26.05.2022 г., 15,18 часа, които нямат нищо общо както с часа на процесната проверка, започнала в 15,35 часа, така и с дата на същата – 18.07.2021 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Подадената жалба е редовна и допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

По делото безспорно се установи, че водачът на моторно превозно средство Л. А. е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не е изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Следователно административният орган е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, доказал е извършването на административното нарушение от страна на жалбоподателя по ЗДвП, осъществен е фактическият състав на чл. 6 и чл. 7, ал. 1 от ЗАНН. Правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на А.. Наложеното административно наказание е предвиденото за това нарушение, съобразно със закона, като е взето предвид, че то се характеризира с висока степен на опасност за установения ред на държавно управление и засяга съществено важните обществени отношения предмет на регулиране от ЗДвП. Не би могло да се приеме, че извършеното от жалбоподателя, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно незначителна степен на обществена опасност.

В наказателното постановление и в акта не е налице непълнота, която да е съществена и да прави неясна волята на наказващия орган.

Жалбоподателят е бил напълно наясно за какво е наказан по административен ред. Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, така, че да не възниква съмнение относно неговото съдържание. Всички елементи от състава му са изброени във фактическото описание, поради което правото на защита на жалбоподателя е гарантирано. Посочени са и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията.

Процесуалните срокове са спазени. Както наказателното постановление, така и предпоставилият го АУАН, са издадени от компетентни органи (видно от приложената към делото заповед на министъра на вътрешните работи), спазени са формата и реда при издаването им, респ. съставянето им, като същите съдържат минимално изискуемите реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Съдът не възприема и възражението на жалбоподателя, че е налице допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че в НП е посочен бланковият номер на съставения АУАН и в последния не е посочен номерът на АУАН по актовата книга (каквато от пет години не е задължителна, видно от писмо вх. № 2314 от 23.09.2022 г.). В случая не е налице никакво процесуално нарушение, а още по-малко съществено, доколкото номерът на АУАН не е задължителен реквизит нито на АУАН, нито на НП (арг. от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН). Ето защо, настоящият съдебен 4 състав не споделя цитираната от жалбоподателя практика на РС Своге, като освен това, в решението по соченото от жалбоподателя дело е прието единствено, че е налице процесуално нарушение, но не и то да е съществено.

Не представлява допуснато съществено процесуално нарушение и това, че на жалбоподателя не са дадени четири глътки вода преди началото на пробата, съгласно методически указания № Iз-1583/20.07.2010 г. на Главния секретар на МВР. Очевидно е, че целта на това указание (ако има такова) е да може да бъде отделено необходимото за теста количество слюнка и недаването на вода не може да засегне по никакъв начин правата на жалбоподателя. Освен това, след като жалбоподателят е отказал да бъде тестван, неспазването на подобно указание е напълно ирелевантно. Нещо повече – касае се за методически указания, които не се обнародват и макар да са изискани същите от РУ Своге, те не са представени по делото и въпреки това процесуалният представител на жалбоподателя е завил, че няма повече доказателствени искания, поради което същите не могат да бъдат обсъждани.