Решение № 268 от 24.07.2023, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Кюстендил, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Й. Хр. Неделчева като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20221500500591 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „ Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от К. Г. И., с ЕГН **********, с адрес в с.Б., ул. ***********, чрез пълномощника адв.Й.Б. от АК-Кюстендил, насочена против решение №155 от 06.04.2022г., постановено от РС – Дупница по гр.д.№1145/2021г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен съдебен акт, районният съд е признал за установено, че В. В. Л., с ЕГН ********** от гр.Д., ул. *************** е собственик по наследство на земеделски имот с идентификационен № *** – нива в землището на с.Бистрица, м.„Дома“, при съседи: имоти с №№108, 35, 102, 186, с площ от 916 кв.м., както и е отхвърлил насрещния иск на К. Г. И. с ЕГН ********** от с.Б., ул. *********** за собственост върху същия имот; отменил е нотариален акт №74 т. III, дело №436/2020г. на нотариус С. и е осъдил К. Г. И. да заплати на В. В. Л. 300.00 лева деловодни разноски.

Решението се обжалва изцяло и се твърди, че същото е неправилно, недопустимо, противозаконно, противоречиво и немотивирано, постановено при съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила, необосновано е и нищожно. Твърди се, че първоинстанционният съд се е произнесъл извън рамките и допустимостта на претенцията, с оскъдни и взаимно противоречащи си мотиви и при противоречие на същите с диспозитива. Поддържа се липса на задължителните по силата на чл.235 и чл.236 от ГПК реквизити на съдебния акт, както и, че решението е постановено в противоречие с действащите правни норми. Въззивникът изтъква, че ищцата е основавала претенцията си на наследствено правоприемство, по силата на което е притежавала права от 1/3 ид.ч., поради което неоснователно с исковата молба същата е претендирала да се установи, че е 1 собственик на целия имот, респ. съдът необосновано е уважил иска й. Прави се оплакване, че при формиране на правните изводи съдът не е взел предвид исканията и възраженията на страните и не е обсъдил всички доказателства по делото. Сочи се, че ако бе сторил това съдът би достигнал до извод, че ищцата не е собственик на процесния имот, а такъв е ответникът, легитимиращ се и с представения нотариален акт.

Във въззивната жалба е претендирана отмяна на решението на ДнРС или прогласяването му като недопустимо или нищожно и постановяване на такова, с което иска на В. Л. да бъде отхвърлен, а този, предявен от К. И. – уважен. Претендират се разноски по компенсация.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК насрещната страна – В. В. Л., не е подала отговор. В хода на устните състезания чрез пълномощника й изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски.

ОС - Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото намери въззивната жалба за допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.

От приетите и събрани пред районния съд доказателства и от доказателствта, приобщени в хода на въззивното производство, в контекста на оплакванията за необоснованост и липса на фактическите изводи на ДнРС, настоящият съд приема за установена следната фактическа обстановка:

С решение с №0108/01.02.1999г. на Поземлена комисия-гр.Дупница на наследниците на С.В.С. е било възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху имот, представляващ нива от 0.916 дка, четвърта категория, местност „Дома“, имот с №009097 по картата на землището на с.Бистрица, при граници (съседи): имот с №009108; имот с №000042; имот с №009102 и имот с №000094. Решението е влязло в сила на 14.06.2000г. и е придружено със заверена скица, съставляваща неразделна част от същото.

Видно от удостоверение за наследници с №143/13.07.2021г., издадено от Кметството на с.Бистрица, С.В.С. е починала като вдовица на 11.11.1988г. Същата е била наследена от своите низходящи, а именно – низходящи от първа степен - В. В. Л., дъщеря, ищца в първоинстанционното производство, Борянка В. Дичева, починала през 2018г. и оставила свой низходящ, и по право на заместване низходящи от втора степен, като наследници на починалата преди нея нейна дъщеря Ц. В. В..

Не е спорно, установимо е и от доказателствата по делото, че възстановеният на наследниците на С.В.С. с горепосоченото решение недвижим имот нива от 0.916 дка в местността „Дома“, съгласно заповед №300-5-60/05.08.2004г. на изп.д. на АГКК е бил заснет по КККР на с.Бистрица, общ.Дупница, като поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота м.„Дома“, площ 916 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива; категория на земята: 4; номер по предходен план: 009097, при съседи: ***; ***; *** и ***.

На 10.09.2020г. К. Г. И. се е снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение с №74, том III, дело №436/2020г. по описа на нотариус С. С., с район на действие – района на Дупнишкия районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара с рег.№293, с предмет – правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***.

В развилото се пред районния съд производство В. Л. и К. Г. И., са предявили положителни установителни искове под формата на първоначален (предявен от В. Л.) и насрещен (предявен от К. И.) за признаване за установено спрямо насрещната страна, че правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** принадлежи съответно – на В. Л. по силата на наследяване от С.В.С. и проведена земеделска реституция, 2 респ. на К. И. по силата на давностно владение, упражнявано непрекъснато в периода от 2000г. до 2021г.

Пред районния съд са били разпитани свидетелите Р.Б.Е. и Е.Б.Д.. И двамата свидетели са заявили, че знаят имота и, че същият се обработва в момента от К. И..

Свидетелката Р.Е. е заявила, че през 2008г. самата тя го е обработвала, а от шест – седем години К. И. се е самонастанил в него, сее овес и когато през 2018г. В. Л., която е възрастна жена и не може да работи земеделски имот, отвела евентуален купувач да го покаже, К. И. я изгонил. Овощните насаждения в имота, според свидетелката, са били засадени от роднина на В. Л..

Свидетелят Е.Д. е посочил, че му е известно, че от над 20 години К. И. работи имота, като сади картофи, овес и други. Овощните дървета в този имот били засадени преди повече от 20 години. Заявил е, че В. Л. не е от с.Бистрица и не му е известно някой да е имал претенции към този имот.

Във въззивното производство са допуснати свидетели в хипотезата на чл.266 ал.3 от ГПК. Според свидетелката, Л. К., която е сестра на К. И., спорният имот представлява дворно място, в което преди години живеела баба С.. Тя имала три дъщери, които не се появявали в селото и баба С. дала имота на К. И. да го обработва, за да не пустее. Това се случило около 2000г. или по-късно. К. И. в началото започнал да сади картофи в едната част, а в другата насадил овощни дървета – 16 броя череши, 11 броя сливи, 2 ореха, 25 акации, 3 брези, 1 явор, 1 ясен и 1 габър. Имотът бил обрасъл и пустеещ, а братът на свидетелката го облагородил. Едва през 2022г. се появили хора, заявяващи претенции към имота.

Свидетелката Р.Б., първа братовчедка на К. И. сочи, че след 2000г. баба С. дала на К. И. да ползва имота. Същият бил пустееща нива с трънаци, която К. облагородил.

Обработваемата площ от имота била около 500 кв.м., а останалото било засадено преди 1520 години с овощни дървета – 16 броя череши, 11 броя сливи, 25 броя акации, 3 брези, 1 липа и 2 ореха. До преди 2022г. никой не е имал претенции към този имот.

И двете свидетелки твърдят, че имотът се намира в близост до мястото, където К. И. живее; имотът граничи с гора и до него се стига по улица.

В обжалваното решение районният съд не е изложил фактическа обстановка, която приема за установена, а от правна страна е формулирал лаконични мотиви, в посока, че собственици на имота са наследниците, на които същият е бил възстановен по земеделска реституция с решение на ПК, както и, че независимо, че Кр.И. се е настанил в имота и започнал да сее различни култури, същият не би могъл чрез недобросъвестно владение, знаейки, че имотът е чужд, да го придобие за себе си по давност.

Окръжен съд-Кюстендил, като съобрази изложеното, намира от правна страна следното:

1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение:

Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно проВ. на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проВ. намира, че решението на РС-Дупница е валидно и допустимо. Липсата на мотиви или липсата на анализ на доказателствения материал не са въздигнати от законодателя като такъв съществен порок на съдебния акт, който да се отразява на валидността или допустимостта му. Въззивната инстанция е инстанция по решаване на материалния спор по същество и е длъжна да приеме своя фактическа обстановка и да изложи свои правни изводи, независимо от това дали в първоинстанционния акт е направен обстоен анализ на доказателствата или не и в каква степен правните изводи са аргументирани.

Диспозитивът на решението не е съвсем прецизен, но съдържа произнасяне по 3 спорния предмет, заявен с първоначалния и с насрещния иск, както и произнасяне по чл.537 ал.2 от ГПК, с отразяване на минимално необходимата индивидуализация на страните и спорния имот.

2. Относно правилността на решението:

Според съда, решението е отчасти неправилно. Съображенията за този извод се заключват в следното:

Всяка от страните по повдигнатия за разглеждане спор е твърдяла пред съда и е претендирала да бъде установено, че е собственик на процесния имот: В. Л. - по силата на наследяване от С.В.С. и проведена земеделска реституция, К. И. - по силата на давностно владение, упражнявано непрекъснато в периода от 2000г. до 2021г.

Всяка от страните е носела тежестта да докаже своите твърдения – В. Л. – че е наследник на С. С. и, че в полза на наследниците на С. С. е възстановена по предвидения в ЗСПЗЗ ред собствеността върху спорния имот, а К. И. – че в период от поне 10 години преди предявяване на иска е владял /осъществявал фактическа власт/ върху процесния поземлен имот, с намерението да го свои (придобие за себе си), като владението му е било явно, спокойно, несъмнено и непрекъснато.

За да бъде възложено в тежест на Кр.И. доказването на установеното с констативния нотариален акт негово право, оспорено от ищцата, съдът съобразява константната и задължителна съдебна практика в тази насока, според която тежестта на доказване при оспорване на признато с нотариален акт право се носи от оспорващата страна, само ако тя не разполага с документ за собственост за същото право. Когато и двете страни се легитимират с нотариален акт за собственост (каквато роля играе и влязлото в сила решение на ПК, придружено със заверена скица на имота), разпределянето на доказателствената тежест се извършва съгласно чл.154 ал.1 от ГПК, като всяка страна следва да докаже фактическия състав на съответното придобивно основание /в т.см.вж. Тълкувателно решение №11/21.03.2013г. по т.д.№11/2012г. на ОСГК на ВКС/.

Съдът намира, че постановения от ДнРС краен резултат е отчасти неправилен, а именно в частта, в която съдът е признал В. Л. за собственик по наследство на част, надхвърляща 1/3 ид.ч. от правото на собственост върху имота, поради което в тази част решението следва да се отмени, съответно – решението е правилно в останалите му части, в които трябва да се потвърди.

Доказано е по делото, че В. В. Л. е наследник на С.В.С., както и, че с решение с №0108/01.02.1999г. на Поземлена комисия-гр.Дупница на наследниците на С.В.С. е било възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху имот, представляващ нива от 0.916 дка, четвърта категория, местност „Дома“, имот с №009097 по картата на землището на с.Бистрица, при граници (съседи): имот с №009108; имот с №000042; имот с №009102 и имот с №000094, който имот е идентичен с процесния – поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота м.„Дома“, площ 916 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива; категория на земята: 4; номер по предходен план: 009097, при съседи: ***;