Решение № 216 от 26.12.2025, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Каварна, 26.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Д. Панчева при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Гражданско дело № 20253240100107 по описа за 2025 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от ищеца "..." ЕООД срещу ответника Д. Т. М. обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, чл. 6, ал. 1 ЗПФУР и чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за следните суми: сумата 549,75 лева, представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № 1203524 от 26.12.2018 г., ведно със законната лихва от 10.10.2024 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното и изплащане на вземането; за сумата от 85,71 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 26.12.2018 г. до 31.01.2020 г.; за сумата от 305,23 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 31.01.2020 г. до 02.10.2024 г.; за сумата 493,04 лева, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 26.12.2018 г., ведно със законната лихва от 10.10.2024 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането; за сумата от 244,09 лева, представляваща мораторна лихва по договора за предоставяне на поръчителство за периода от 26.12.2018 г. до 02.10.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 227 от 16.10.2024 г. по ч. гр. д. № 503/2024 г. по описа на РС Каварна.

Ищецът "..." ЕООД твърди, че между "Кредисимо" ЕАД и ответника Д. Т.

1

М. е сключен договор за потребителски кредит № 1203524 от 26.12.2018 г. по реда на ЗПФУР, за сумата от 800,00 лв. Поддържа, че ответникът се е задължил да върне заетата сума на 13 вноски, всяка в размер от 77,34 лв. в срок до 31.01.2020 г. Твърди, че е уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 41,24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50 %. Ответникът обезпечил кредита чрез сключване на договор за предоставяне на поръчителство с "Ай Тръст" ЕООД, въз основа на който между "Кредисимо" ЕАД и "Ай Тръст" ЕООД бил сключен договор за поръчителство от 26.12.2018 г., според който поръчителят се задължил да отговаря солидарно със заемополучателя за всички негови задължения по кредита. С Договор за продажба и прехвърляне на вземанията /цесия/ от 02.03.2021 г. "Кредисимо" ЕАД прехвърлило вземанията си срещу ответника в настоящото производство, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора от дата 23.02.2021 г., в полза на "..." ЕООД. Въз основа на упълномощаване от цедента, ищецът като цесионер уведомил длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията. В случай, че се приеме, че длъжникът не е уведомен за прехвърлянето на вземането, моли се това да бъде сторено в хода на исковия процес и което обстоятелство да бъде съобразено на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при постановяване на акта по същество на спора. Поддържа се, че длъжникът не е изпълнил точно задълженията си по кредитното правоотношение, поради което дължи освен главницата и договорната лихва, така също и мораторна лихва в горепосочения размер. Въз основа на изложеното предявява настоящите установителни искове. Претендира разноските по делото, както и направените такива в хода на заповедното производство.

Ответникът Д. Т. М. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва исковите претенции с твърдения за липса на валидно договорно отношение между страните. Алтернативно се твърди недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 6, т. 9а, т. 11 и т. 20 от ЗПК.

Навежда твърдения, че ищцовото дружество не е придобило валидни вземания срещу ответника на основание приложения по делото рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания. Релевира се възражение за ненадлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия.

Твърди, се че клаузата регламентираща годишен лихвен процент от 2

41,24% е нищожна поради противоречие с добрите нрави, както нищожна е и клаузата за възнаграждение за поръчител, което не е включено в ГПР.

Претендираната възнаградителна лихва е нищожна, доколкото надвишава трикратния размер на законната лихва. В условията на евентуалност се релевират възражения за неоснователност на исковете, поради заплащането от ответника на претендираните суми представляващи чистата стойност на заема. Моли за отхвърляне на исковите претенции, както и за присъждане на сторените разноски.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 227 от 16.10.2024 г. по ч. гр. д. № 503/2024 г. по описа на РС Каварна, с която е разпоредено на Д. Т. М., ЕГН: **********, с настоящ адрес обл. Добрич, общ. Каварна, ..., да заплати на кредитора „...“ ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „...“ № 81В, ап.3, сумата от 549,75 лв. (петстотин четиридесет и девет лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща главница по Договор за кредит № 1203524 сключена на 26.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на заявлението в съда – 10.10.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата 493,04 лв. (четиристотин деветдесет и три лева и четири стотинки), представляваща възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство сключен на 26.12.2018 г. ведно със законната лихва върху възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство считано от депозиране на заявлението в съда – 10.10.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 85,71 лева (осемдесет и пет лева седемдесет и една стотинки) представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата дължима за периода от 26.12.2018 г. до 31.01.2020 г.; сумата 305,23 лева (триста и пет лева и петдесет и двадесет и три стотинки), представляваща законна лихва за забава за периода от 26.12.2018 г. до 02.10.2024 г.; сумата 244,09 лв. (двеста четиридесет и четири лева и девет стотинки), представляваща законна лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство; както и сумата 133,56 лв. (сто тридесет и три лева и петдесет и шест стотинки) представляваща направените по делото разноски от които 33,56 лева (тридесет и три лева и петдесет и шест стотинки) внесена държавна такса и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

3

Срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника в законоустановения едномесечен срок и съдът е дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.

На 26.12.2018 г между "Кредисимо" АД – София и Д. Т. М. е сключен договор за потребителски кредит № 1203524, по силата на който "Кредисимо" АД се е задължило да предостави на М. кредит в размер на 800 лв. за срок от 13 месеца, която сума следва да се погаси на тринадесет вноски от по 77,34 лв. при 41.24% лихвен процент и 50% ГПР като общият размер на плащанията възлиза на сумата от 1005,42 лв.

На същата дата – 26.12.2018 г. между Д. Т. М. и "Ай тръст" ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят ще отговаря пред "Кредисимо" АД като кредитополучател за изпълнение на задълженията по договор за потребителски кредит за връщане на сумата от 800 лв., определената възнаградителна лихва, плащането на всички дължими от потребителя разноски във връзка със сключването и изпълнението на договора за потребителски кредит, както и на лихва за забава при забава на плащането на което и да е от изискуемите парични задължения на потребителя. Съгласно чл. 4 от договора за поръчителство поръчителят има право на възнаграждение за изпълнение на задълженията му по договора, както може да иска възстановяване на заплатените от него на кредитора суми.

Дължимото възнаграждение на поръчителя, съгласно приложение 1 към договора е в размер на 61,64 лв. на месец за периода от действие на договора за кредит. Заплащането на това възнаграждение се дължи на датата на падежа на съответното плащане по кредита.

На същата дата – 26.12.2018 г. между "Кредисимо" АД и "Ай тръст" ЕООД е сключен договор за поръчителство във връзка с описаните по-горе договори.

По делото е представена разписка за наредено плащане № 2000000168169786/26.12.2018, чрез системата за електронни плащания EPay.bg, с наредител „Кредисимо“ ЕАД и получател Д. Т. М., с описание: паричен превод към EasyPay:credissimo плюс, в размер на 800,00 лв.

На 02.03.2021 г между "Кредисимо" ЕАД в качеството на цедент 1, "Ай тръст" ЕООД в качеството на цедент 2 и "..." ЕООД в качеството на цесионер е 4 сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на който договор цедент 1 и цедент 2 прехвърлят вземанията си, които имат, конкретизирани в приложение 1 към договора. Видно от представеното приложение 1, предмет на цесията е и вземането към Д. Т. М. с посочен общ размер 1280,02 лева /л. 36-37 от делото/.

По делото е представено уведомление за цесия, без данни за получаването му от длъжника, с което ... е уведомила Д. М., че по силата на договор за цесия от 02.03.2021 г. задължението му към „Кредисимо“ ЕАД произтичащо от договор за кредит № 1203524/26.12.2028 г. е прехвърлено но ..., ведно с начислените лихви, такси и разноски.

От заключението на вещото лице по приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумата по договора за потребителски кредит № 1203524/26.12.2018 г. е била усвоена от Д. Т. М. в размер на 800,00 лв. чрез системата за електронни плащания EPay.bg на 26.12.2018 г. Ответникът Д. М. е извършил плащания в общ размер на 682,00 лв., които са послужили за погасяване на задължения по вид и размер както следва: 250,25 лв. за главница, 119,71 лв. за договорна лихва, 3,89 лв. за лихва за забава и 308,15 лв. за възнаграждение по договор за поръчителство. Вещото лице е установило, в случай, че със сумата от 308,15 лв. се погасят други неплатени задължения в същия размер, неплатения остатък ще е в размер на 412, 64 лв. Установено е също, че когато в обхвата на разходите по кредита се включат освен възнаградителната лихва и размера на възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство, ГПР ще е в размер на 398,41 %.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Предявените установителни искове са за задължението за заплащане на главница, договорна лихва и лихва за забава по договор за потребителски кредит, както и възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и законна лихва за забава върху същия. Същите са допустими, тъй като за тези вземания има издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която ответникът е възразил в законоустановения едномесечен срок и в срока по чл. 415 от ГПК е предявен установителен иск за вземането.

За преценка основателността на иска следва да се анализира наличието и валидността на правопораждащото облигационно отношение между страните.

5

Претендираните от ищеца вземания произтичат от твърдения за сключен между Д. Т. М. и "Кредисимо" ЕАД договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. С оглед предмета на договора, същия попада в приложното поле на ЗПК, чл. 6 от който урежда формалния му характер.

Ищецът твърди, а и от съдържанието на представеният екземпляр от Договор за потребителски кредит № 1203524/26.12.2018 г. /лист 20-22 от делото/ и представените за относими Общи условия /лист 13-20/ е видно, че същият цели предоставяне на финансова услуга от разстояние и респективно за него е приложим и ЗПФУР /Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние/.

За да възникне валидно, обвързващо страните по същото, облигационно правоотношение е необходимо да са налице съвпадащи насрещни волеизявления. Доказването на сключен договор за заем се състои от доказване на следните обстоятелства: 1) постигане на съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне и 2) реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта за пълно и главно доказване на тези обстоятелства носи ищецът.

Разпечатката съдържа 33 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/01e0045f-607c-4c67-95b0-3617420eb185