Определение № 3236 от 26.10.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3236 гр. София, 26.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова като разгледа докладваното от Веселка Марева Касационно гражданско дело № 20238002100817 по описа за 2023 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 192 от 24.11.2022г. по гр.д. № 276/2022г. на Видински окръжен съд, с което е потвърдено решение № 316 от 21.06.2022г. по гр.д. № 2144/2021г. на Видински районен съд, с което е признато за установено по отношение на И. А. И. и И. Г.

М., че П. П. К., М. К. А. и Т. К. Т. са собственици по наследство и давностно владение на 1/6 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], в урбанизирана територия, с площ 318 кв.м, с адрес: [населено място], ул.“Д-р Б. Б.“ № 10.

Със същото решение е отхвърлен насрещният иск на И. А. И. и И. Г. М. за признаване, че са собственици на 1/6 ид.ч. от имота по наследство, а над този размер до претендирания дял в съсобствеността от 4/6 ид.ч., т.е. за 3/6 ид.ч., претенцията е оставена без разглеждане поради липса на правен интерес и е прекратено производството в тази част.

Касационната жалба е подадена от И. А. И. и И. Г. М. и касае решението във всичките му части. Иска се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1/ приложими ли са нормите на чл. 181, ал.1 и 3 ЗТСУ/отм./ при положение, че претендираната давност е започнала да тече при действието на ЗТСУ и е изтекла при действието на ЗУТ; 2/ когато съсобственикът е осъществявал давностно владение върху реална част, която не отговаря на правата му в съсобствеността, с намерение да придобие определена идеална част от имота, може ли да се счита, че е осъществявано владение върху идеална част по време на действието на ЗТСУ и ЗУТ; допустимо ли е в този случай придобиването на идеална част в рамките на обема на владяната реална част, след като обектът на владение не отговаря на изискванията за самостоятелен обект на собственост;

3/позоваването на придобивна давност след изгубване на владението за повече от 6 месеца 1 може ли да ползва владелеца и неговите правоприемници. Касаторите визират и очевидна неправилност на обжалвания акт.

Ответниците по касационната жалба П. П. К., М. К. А. и Т. К. Т. оспорват жалбата и молят да не се допуска касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

Производството е по установителен иск за собственост, предявен от П. П. К., М. К. А. и Т.

К. Т. против И. А. И. и И. Г. М. относно 1/6 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], чиято собственост ищците претендират на основание наследство и давност; искат отмяна на констативния нотариален акт на ответниците за посочената идеална част. Сочат, че 1/3 ид.ч. наследодателят им К. Т. е придобил чрез правна сделка, сключена 1964г., а претендираната 1/6 ид.ч. е придобил по давност, въз основа на владение, предадено от другия съсобственик А. И., който впоследствие се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на останалата 1/2 ид.ч. През 2019г. неговите наследници обаче се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на спорната 1/6 ид.ч. по наследство и давност.

Предявен е насрещен иск от И. И. и И. М. против първоначалните ищци за установяване, че са собственици на 2/3 ид.ч. от същия имот по наследство от А. И. и давност.

От приложените писмени доказателства за правото на собственост се установява следното:

С нотариален акт № 195, н.д. № 741/1960г. от 29.11.1960г. Й. И. И. продава на Н. А. Н. две стаи от масивната жилищна сграда от източната страна от същата, находяща се в [населено място]., ул. Т.. № 14, ведно с тавана над тях, както и 1/3 ид.ч. от дворното място от 130 кв.м., съответстващо на парцел *-* в кв. 119 по плана на [населено място], като продадените части от мястото ще владее откъм съседа Н. и Й. М., започващо от ъгъла на купените стаи и спиращо до оградата на Р. Г.. С нотариален акт от 29.03.1963г. Н. А. Н. продава на С. И. Д. и Б. Д. Й. посочения по-горе имот. Възпроизведена е уговорката относно ползването. С нотариален акт № 185, н.д. № 363/64г. от 13.06.1964г. С. и Б. Д. продават на К. Т. К. същия имот. К. К. е наследодател на ищците - П. К. е негова съпруга, а останалите двама са негови деца. На 23.04.2021г. ищците са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост по покупка, наследство и давностно владение на 1/2 ид.ч. от ПИ № * в кадастрален район № * с идентификатор *** по КККР на [населено място], целият с площ от 318 кв.м., без сградите.

Й. И. И. (прехвърлител по първия нотариален акт от 1960г.) е починала 1982г. и неин наследник е сина й А. Й. И.. Той е починал 2018г. и е наследен от ответниците по иска /сега касатори/ И. И. и И. М.. С констативен нотариален акт от 17.05.1982г. А. И. е признат за собственик по наследство на 1/2 ид.ч. от дворно място, цялото от около 414 кв.м., урегулирано в имот пл. № *-* в кв. 94 по плана на [населено място], заедно с 1/2 ид.ч. от жилищната сграда, намираща се в това дворно място, като тази половина ще се ползва откъм западната страна и цялото мазе. С декларация с нотариална заверка на подписа от 14.08.1995г. А. И. е декларирал в качеството си на индивидуален собственик на 1/2 ид.ч. от 2 дворното място, че дава съгласие другия съсобственик на останалата 1/2 ид.ч. от посочения парцел, а именно К. Т. К. да изгради със собствени средства тоалетна и баня. С декларация с нотариална заверка на подписа от 08.08.1996г. А. И. декларира, че с К. К. са съсобственици на парцел *-* в кв. 236 по плана на [населено място] и построената в същия масивна жилищна сграда; в къщата се ползват отделни жилища с отделни входове; с тази декларация А. И. дава съгласие К. Т. да извърши преустройство в масивната жилищна сграда откъм входа който ползва, да изгради кухненски бокс, баня с тоалетна. На 02.10.2019г. ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост по наследство и давност на 1/6 ид.ч. от поземления имот.

Разпитаните свидетели М., П., Д. сочат, че наследодателите на страните А. и К. са живели в една къща като единият е бил в едната половина, а другият в другата половина. Дворното място е било разделено на две с ограда по средата. В имота имало чешма в частта на ответниците. На два метра от чешмата минавала оградата като завършвала между двете тоалетни на А. и К.. Според свидетелите докато А. е бил жив, нямало никакви проблеми, но след смъртта му оградата била премахната от роднините му. Тогава започнали разправии. В момента оградата я няма.

При извършения оглед на място първоинстанционният съд е констатирал, че в дворното място няма поставена ограда между имотите на страните. Няма външни тоалетни.

При тази фактическа обстановка решаващият съд е намерил, че ищците притежават общо 1/2 ид.ч. от процесния поземлен имот, като 1/3ид.ч., равняваща се на 2/6 ид.ч., са придобити от наследодателя им К. К. с договора за продажба от 1964г., а 1/6 ид.ч. е придобита по наследство и давностно владение, което владение е било предадено на наследодателя К. К. от съсобственика А. И. през 1982г., след което А. И. се снабдил с нотариален акт за собственост само на 1/2 ид.ч. от имота - н.а. № 33, н.д. № 560/1982г. от 17.05.1982г. Съдът е счел за установено, че наследодателите на страните са уредили помежду си съсобствеността върху дворното място, като всеки е владял и ползвал за себе си половината от дворното място, което било разделено първоначално с дървена ограда, а впоследствие ограда от мрежа. В тази насока са и писмените доказателства - декларациите на А. И. от 14.08.1995г. и от 08.08.1996г., с нотариална заверка на подписа, с които признава, че е собственик на половината от дворното място, а собственик на останалата половина е К. Т. К.. С тези декларации е извършено признаване на правото на собственост на К. върху 1/2 ид.ч. от дворното място от А.. Според съда е налице пълно съответствие на обема на притежаваните права на собственост от А. И., удостоверени в нотариалния акт и манифестираното изявление в декларацията, както и гласните доказателства по делото.

Установено е от свидетелите, че през цялото време до смъртта си през 2014г. К. К. е упражнявал фактическа власт върху половината от дворното място явно, непрекъснато и необезпокоявано с намерение да я свои. Владението не е отблъснато от другия съсобственик по никакъв начин, напротив - признато е от него. Това фактическо състояние е продължило и след смъртта на К. К.. Едва през 2018г., след смъртта на А. И., наследниците му са започнали да заявяват собственически права върху владяната от ищците 1/6 ид.ч. от дворното място и са се снабдили с констативен нотариален акт за нея.

3

Съдът е посочил, че не е била налице законова забрана за придобиване на 1/6 ид.ч. от процесния имот от наследодателя на ищците, тъй като между наследодателите на страните е налице съсобственост върху дворното място, а посочените норми - чл.59 и чл.181 на ЗТСУ/отм./ са предвиждали забрана за придобиване по давност на реални части от имот, каквито претенции не са заявявани с исковата молба от ищците. Наред с това, наведеното от ответниците възражение за наличие на законова забрана за придобиване на спорната 1/6 ид.ч. противоречи на твърдяното и заявено от тях идентично основание за собственост, удостоверено с нотариалния акт от 02.10.2019г.

Насрещният иск съдът е намерил за неоснователен до размер на 1/6 ид.ч. Посочил е, че по делото не съществува спор за правото на собственост на ответниците И. и И. по наследство от А. И. върху на 1/2 ид.ч. от дворното място. Спорът е за 1/6 ид.ч., над притежаваната 1/2.

Тя е придобита по давност от другия съсобственик К. К. и затова не е част от наследството на А. И.. За частта от имота над 1/6 ид.ч. до претендираните с насрещния иск 2/3 ид.ч. за ищците по този иск липсва правен интерес. Затова производството в тази част е прекратено.

При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.

Първият правен въпрос е дали са приложими нормите на чл. 181, ал.1 и 3 ЗТСУ/отм./ при положение, че претендираната давност е започнала да тече при действието на ЗТСУ и е изтекла при действието на ЗУТ. Този въпрос не е изрично разрешен в мотивите на съда.

Посочено е общо, че забраните на чл. 59 и чл. 181 ЗТСУ/отм./ не са приложими, защото в случая се придобива идеална част между съсобственици, а не реална част от дворищнорегулационен парцел. Поради това този въпрос не е определящ за изхода на спора.

Тук следва да бъде споделена и констатацията на въззивния съд, че застъпената от касаторите теза за наличие на законова забрана за придобиване по давност не е в техен интерес, защото препятства и претендираното от тях придобиване по давност на същата 1/6 ид.ч. съгласно нотариалния акт от 2019г.

Вторият въпрос е дали при осъществявано от съсобственик владение върху реална част, която не отговаря на правата му в съсобствеността, може да се счита, че осъществява владение върху съответна идеална част при действието на ЗТСУ и ЗУТ; допустимо ли е в този случай придобиването на идеална част в рамките на обема на владяната реална част, след като обектът на владение не отговаря на изискванията за самостоятелен обект на собственост. Съдът не е дал отговор на този въпрос и не е излагал такива разсъждения.

Приел е, че независимо от притежаваната по документ за собственост 1/3 ид.ч. от правото на собственост, наследодателят на ищците е осъществявал владение в рамките на по-голяма част - 1/2 ид.ч., като владението му е предадено от наследодателя на ответниците и последният е признал правото на собственост на наследодателя на ищците върху половината от съсобствения имот. В тази хипотеза не стои въпроса дали някаква реална част, неопределена по делото, отговаря на изискванията за самостоятелен имот и дали владението върху реална част е довело до собственост върху идеална такава.