Решение № 2541 от 14.11.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2541 гр. Бургас, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА в присъствието на прокурора Б. Люб. К. като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20252120105537 по описа за 2025 година

Производството е образувано по исковата молба на Д. А. К., с ЕГН **********, чрез адв. В. В. срещу Прокуратура на Република България, с която се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3000 лв. представляващи обезщетение за неимуществени вреди в резултат от водено срещу лицето досъдебно производство № 544/2024г. по описа на 04РУ при ОД на МВР – Б. , Пор. № 2056/2024г. по описа на РП Б. за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, което е прекратено с Постановление от 05.05.2025г. за прекратяване на прокурор при РП – Б., ведно със законната лихва върху главницата от датата на влизане на посоченото постановление в законна сила – 18.05.2025г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че на ....................г. ищецът управлявал лек автомобил, марка ................, модел ....................., с рег. № ....................... в ........................, когато бил спрян за проверка от полицейски служители и бил тестван за шофиране след употреба на алкохол и наркотични вещества. Техническото средство, с което била извършена пробата отчело положителен резултат за наличие на амфетамин. На ищеца бил съставен АУАН и било иззето свидетелството му за регистрация. Същият не бил съгласен с резултата от теста и поискал да му бъде взета кръвна проба. Полицейските служители придружили ищеца до УМБАЛ Б., където последният изпитал неудобство и срам от преминаващите покрай него пациенти, поради това, че е придружаван от униформени служители. След това ищецът бил задържан и отведен в ареста. Досъдебното производство било образувано с първото действие по разследването, а именно със съставянето на протокола за оглед на местопроизшествие. В хода на досъдебното производство била назначена химико – токсикологична експертиза от заключението на която се установявало, че в кръвната проба на ищеца няма наличие на наркотични вещества. С Постановление от 05.05.2025г.

1 досъдебното производство е прекратено, тъй като извършеното деяние не съставлява престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Излага се, че за 9-месечния период, в който досъдебното производство било висящо ищецът изпитвал непрекъснат стрес и страх от бъдещо несправедливо осъждане, ситуацията се отразила негативно върху отношенията с близките му, влошило се психическото му здраве – изпаднал в депресия, бил изключително напрегнат и страдал от безсъние. Ищецът ограничил социалните си контакти, изпитвал неудобство и дискомфорт, тъй като се налагало да ангажира близки, които да го карат до по – далечни разстояния и да ползва таксиметрови услуги, които допълнително натоварвали бюджета му. Претендира заплащане на обезщетение за описаните неимуществени вреди и моли се да бъде осъден ответника да му го заплати. Направено е искане за допускане до разпит на един свидетел, както и за изискване и прилагане на ДП № 544/2024г. по описа на 04РУ при ОД на МВР – Б. , Пор. № 2056/2024г. по описа на РП Б.. Моли се за присъждане на направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника - Прокуратурата на Република България, представлявана по право от прокурор при Бургаска районна прокуратура, съгласно т.5 от ТР № 3/22.04.2004 г. по тълк.д. № 3/ 2004 г. на ВКС, ОСГК, с който предявените искове се оспорват по основание и по размер. Твърди се, че ищецът не е бил привличан като обвиняем в досъдебното производство, а съгласно практиката на ЕСПЧ лицето, срещу което е образувано досъдебно производство търпи вреди от момента на привличането му като обвиняем и предявяване на обвинението. Посочва се, че от действията на прокуратурата не са произлезли вреди за ищеца, като се излага, че твърдените вреди са пряк резултат от действията на трето за спора лице – МВР, а единствените действия на Прокуратурата, изразяващи се в назначаване на съдебна химико – токсикологична експертиза са в полза на ищеца. Затова се иска отхвърляне на претенцията като неоснователна, при съобразяване с доказателствената тежест. В случай, че бъде счетена за основателна претенцията се оспорва по размер и се изтъква, че производството е прекратено в неговата досъдебна фаза, както и че исканото обезщетение не съответства на икономическия стандарт на Република България и на съдебната практика в аналогични случаи.

Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно по делото и видно от материалите по изисканото и приложено ДП 554/2024г. по описа на Четвърто РУ - Б., срещу ищеца е започнато досъдебно производство на основание чл. 212, ал. 2 НПК, образувано на ......................г., по реда на 356, ал. 3 НПК, със съставянето на акта за първото действие разследването - протокол за оглед на местопроизшествие, за това, че ....................г., в ........................, по ........................, управлявал моторно превозно средство лек автомобил марка „................“, модел „....................“, с рег. № ......................., след употреба на наркотични вещества амфетамин, представляващо високорисково наркотично вещество по см. чл. 3, ал.1, т. 1 и ал. 2 от Закон за контрол върху наркотичните вещества прекурсорите /ЗКНВП/, вр. Приложение № 1, списък № 1 „Растения вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната ветеринарната медицина“ към чл.

3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, установено по надлежния ред техническо средство „..........................“ /............................/, фабричен № .......................... - престъпление по чл. 3436, ал. 3 от НК. На водача е бил съставен АУАН, видно от представената докладна записка от ....................г., по чл. 5, ал. 3, т.

1 ЗДвП и е издаден талон за медицинско изследване за кръвна проба.

2

Видно от заповед рег. № 3293зз-381/03.08.2024 г. ищецът е бил задържан за срок от 24часа и е освободен на 04.08.2024 г.

От направената справка за съдимост се установява, че лицето е осъждано по НОХД 10857/2018 г. на СРС, приключило с одобряване на постигнато споразумение от ........................ г., за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. ч. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, с наказание лишавана от свобода за срок от една година, изпълнението на което е било отложено за срок от три години.

С постановление от наблюдаващия районен прокурор са дадени указания във връзка с разследването и срокът е бил няколкократно продължен. След извършване на възложената химическа експертиза от 04.04.2025 г. въз основа на предоставения материал – кръвна проба от ищеца, не е установена употребата на наркотични вещества от водача. Видно от приложените в преписката доклад и мнение разследващият полицай е изпратил материалните на досъдебното производство с мнение за прекратяване на 29.04.2025 г. С постановление от 05.05.2025 г. от прокурор при РП-Бургас наказателното производството срещу ищеца е прекратено. Видно от разписката за връчване, ищецът е уведомен на 20.05.2025г.

От показанията на разпитания в хода на процеса свидетел Ц.Д.М. – приятел на ищеца, се установява, че във връзка с отнетото свидетелство за управление на МПС по “фалшиво” обвинение Д. се чувствал много подтиснат, не бил на себе си и се притеснявал, че трябва на всеки да обяснява, че не е наркоман. Затворил се в себе си и избягвал контакти с близки и познати, най-вероятно, за да не се налага да дава обяснения. Отнемането на книжката го лишило от възможността да води баща си до болницата, който е със сериозно заболяване и има нужда от често посещение в болница. Налагало се да ангажира приятели и да взима такси. Това според свидетеля е било сериозен проблем за психическото му състояние и е дало отражение на съня му. Ищецът споделял на свидетеля, че го е страх да не го осъдят несправедливо.

С оглед посочената фактическа обстановка и като съобрази закона, съдът намира за установено от правна страна следното:

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. С оглед изложеното и предвид ангажираните доказателства за образуване на досъдебно производство на 03.08.2024 г. срещу ищеца, като единствено лице по отношение на което е водено разследването, и неговото прекратяване с постановление от 05.05.2025 г., то по делото е формално установено наличието на незаконно обвинение против лицето, осъществено с действията на прокуратурата. Това е така, защото лицето търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване дори и в случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение. (В този смисъл Решение № 425 от 1.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3143/2015 г., IV ГО). Важно е да се посочи, че употребеният в чл.2, ал.

1, т. 3 ЗОДОВ израз “обвинение в извършване на престъпление”, според трайната съдебна практика следва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния закон. Без правно значение е дали на даден етап от производството действията на прокуратурата са обосновани и законосъобразни, спрямо събраните до този момент доказателства, както и 3 фактът, че при извършването на съответните действия са спазени всички процесуални правила, какъвто именно е и настоящия случай. В актуалната съдебна практика на касационната инстанция последователно се приема, че отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е обективна и възникването й е поставено в зависимост от крайния резултат, с който е приключило производството, като обхваща вредите от неоснователно упражнената принуда при или по повод повдигнатото обвинение, вкл. във връзка с предварителни и подготвителни действия за събиране на доказателства за вината на уличения и за повдигане на обвинение /чл. 215 и чл. 219 от НПК/ - наложените му принудителни административни мерки, които се налагат при условията на обвързана компетентност заради образуваното наказателно производство, доколкото административният орган и МВР не действат при условията на оперативна самостоятелност /в този смисъл определение № 2462/21.05.2024 г. по гр. д. № 4195/2023 г. по описа на III г. о. на ВКС; решение № 50009/08.02.2023 г. по гр. д.

№ 932/2022 г. по описа на III г. о. на ВКС/. Ето защо, следва да бъде ангажирана отговорността на държавата за поправяне на претърпените от ищеца вреди вследствие от прекратеното наказателно производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД относно размера е необходимо да бъдат съобразени характера, интензитета и продължителността на увреждането, отнесени към тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения във връзка с досъдебното производство, както и цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване.

По отношение на претърпени неимуществени вреди и причинно следствена връзка между тях и прекратеното досъдебно производство, съдът съобрази показанията на разпитания в хода на процеса свидетел. От същите е установен изпитаният стрес, срам и притеснение от ищеца във връзка с воденото срещу него досъдебно производство. От показанията на свидетеля М. се установява, че основният източник на неудобство за ищеца е “че трябва на всеки да обяснява, че не е наркоман”, което не се явява в пряка причинноследствена връзка с дейността на прокуратурата, доколкото от органа не е разпространявана информация. Съдът счита за основателно възражението на ответната страна, че няма данни инцидентът да е бил оповестяван публично, ищецът не е привличан в качеството на обвиняем, а дали и под каква форма той ще сподели за случилото се е изцяло в преценката на лицето, претърпяло вредите. Въпреки това, с оглед характера на разследваното деяние и средствата за установяване на неговата съставомерност, съдът счита продължителността от девет месеца за прекомерна. В този период ищецът е бил ангажиран в рамките на разследването, наложено му е ограничение на правото да управлява МПС и е бил задържан за срок до 24 часа, което налага обоснования извод, че е претърпял неимуществени вреди – срам и неудобство, отчуждение от близки и приятели, за които свидетелстват и показанията на свид. М.. Също така от значение е и обстоятелството, че лишаването му от правоуправление е затруднило значително ищеца да оказва помощ в грижите за своя баща в пълен обем, което се установява от показанията на разпитания свидетел. От друга страна следва да бъде отчетена и предходната присъда на ищеца, по която е получил условно наказание лишаване от свобода - отложено за срок от две години. При тези данни съдът намира, че интензитетът на претърпените от него вреди е в степен по-ниска от средното за случая. Затова прима, че за обезщетяването на причинените му неимуществени вреди от образуваното срещу него досъдебно производство следва да бъдат присъдени 2000лв.