Решение № 1462 от 16.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1462 гр. София, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20241110202322 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 - 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С наказателно постановление (НП) № Р-10-17/22.01.2024 г. зам. председателят на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Застрахователен надзор”, е наложил на „ЗД БУЛ ИНС” АД, на основание чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането (КЗ), „имуществена санкция” в размер на 2 000 лева за извършено нарушение на чл.

108, ал. 1 от КЗ.

НП е обжалвано от санкционираното търговско дружество в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. В жалбата се твърди, че дружеството е санкционирано при неспазване на законовата процедура и за нарушение, каквото не е извършено.

Оспорва се нарушението да е извършено в условията на повторност. Изтъква се, че в АУАН деянието не е описано като повторно, а това е сторено едва с НП, което е лишило жалбоподателят да се запознае с фактическите твърдения на АНО и да разбере какво деяние му се вменява. Твърди се, че е следвало да се приложи разпоредбите на чл. 496 и сл. от КЗ, които уреждали претенциите по застраховка „Гражданска отговорност”. Сочи, неправилно била определена датата на извършване на нарушението. Претендира се, че наложеното наказание не съответствало на целите на чл. 12 от ЗАНН, тъй като не са налице отегчаващи вината обстоятелства, защото при налагане на санкция на юридическо лице не се изследва субективната страна на деянието, а отегчаващите вината обстоятелства касаят именно субективната страна на 1 деянието. Алтернативно се иска приложение на чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяна на НП, алтернативно – преквалификация по чл. 644, ал. 1, т. 1 от КЗ с налагане на минималната санкция. Липсва претенция за присъждане на разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят – редовно призован, не изпраща представител.

Административно наказващият орган, чрез пълномощника си юрк.

Гьорчев, оспорва жалбата и пледира НП да бъде потвърдено, като поддържа депозираните писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на КФН.

Съдът, като взе предвид направените доводи и събраните доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно с вътрешното си убеждение, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Жалбоподателят „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС” АД е вписан в Търговския регистър с ЕИК: 831830482 и се управлява и представлява заедно от С.С.П. и К.Д.К..

В КФН, Управление „Застрахователен надзор”, постъпила жалба с вх. № 91-02-679 от 02.08.2023 г. от М. В.К. относно заведена застрахователна претенция № 2310019680 на основание на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговронст“ на автомобилистите, с която възразява срещу определения от дружеството размер на застрахователно обезщетение.

По повод жалбата с писмо на КФН, изх. № 91-02-679 от 03.08.2023 г. от „ЗД Бул Инс” АД са изискани подробни писмени обяснения по случая ведно със заверени копия от цялата документация в преписката по претенцията.

Отговорът на застрахователя постъпил в КФН с писмо вх. № 91-02679/09.08.2023 г.

След проверка и анализ на цялата документация по щета претенция № 2310019680 било установено, че на 26.06.2023 г. пред „ЗД Бул Инс” АД е предявена претенция по повод на настъпило застрахователно събитие – увреждане на лек автомобил „Мазда 3“ с рег. № РР 7140 ВК вследствие ПТП, за изплащане на застрахователно обезщетение на основание договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите – полица № BG/02/123001896734. На същата дата на застрахователя са представени писмени доказателства, необходими за установяване на основанието и размера на претенцията, данни за банкова сметка, по която да бъде изплатено застрахователното обезщетение и е извършен оглед на увредения автомобил. След 26.06.2023 г. от ползвателят на застрахователни услуги не са изисквани допълнителни доказателства, необходими за установяване на основанието и размера на претенцията.

Застрахователят се произнесъл чрез определяне и плащане на застрахователно обезщетение в размер на 406.85 лв., което е изплатено по 2 банков път на 28.07.2023 г. по банковата сметка на М. В.К..

С НП № Р-10-915/14.12.2021 г. на КФН, влязло в сила на 12.12.2022 г., жалбоподателят е бил санкциониран за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.

Във връзка с подадената жалба и извършената от КФН проверка по случая, свид. М. С. – главен експерт в отдел „Правоприлагане”, дирекция „Застрахователен надзор”, управление „Застрахователен надзор” на КФН, установила, че дружеството-жалбоподател, в качеството си на застраховател, не е изпълнило задължението си в срок до 15 работни дни от 26.06.2023 г. - от представянето на всички доказателства по чл. 106 от КЗ, т. е. до 17.07.2023 г. включително, да се произнесе по предявена застрахователна претенция, като определи и изплати обезщетение или застрахователната сума, или мотивирано да откаже плащане. С оглед на това свид. С. в присъствието на двама свидетели и упълномощен представител на жалбоподателя, съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № Р-06-340/10.10.2023 г., връчен на пълномощник на дружеството на същата дата, в който горепосочените фактически констатации били квалифицирани като нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ. По АУАН не са постъпили писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на този АУАН и административно наказателната преписка било издадено и атакуваното НП, връчено на жалбоподателя на 25.01.2024 г.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни – показанията на свид. С.; писмени – заверени копия от: известие за доставяне на НП; пълномощно от изпълнителните директори на „Застрахователно дружество Бул Инс” АД, заповед № З-141/31.05.2023 г. на зам. председателя на КФН и ръководител на управление „Застрахователен надзор”, документи по претенция № 2310019680/ 26.06.2023 г., НП № Р-10-915/14.12.2021 г. на КФН, влязло в сила на 12.12.2022 г., ведно с решение на СРС и АССГ.

Съдът намира, че събраните по делото доказателства са вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи се, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях се установяват еднопосочно фактите, включени в предмета на доказване (чл. 102 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН), така както са приети от административно наказващия орган и от съда в хода на проведеното съдебно следствие. С оглед на това по-подробното му обсъждане е процесуално ненужно – арг. от чл. 305, ал. 3 от НПК, която норма следва да намери приложение и към съдържанието на мотивите към постановеното по реда на ЗАНН съдебно решение, съгласно чл. 84 от ЗАНН, предвид липсата на изрична норма в тази насока в ЗАНН. Още повече, че установените факти не се оспорват от дружеството-жалбоподател, който възразява единствено срещу тяхното интерпретиране и правна оценка.

3

От правна страна:

I. По допустимостта на жалбата: Същата е подадена от надлежно процесуално легитимирана страна – санкционираното юридическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срещу подлежащо на обжалване НП, поради което е процесуално допустима.

II. По приложението на процесуалния закон: При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл.

84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно чл.

647, ал. 1 и 2 от КЗ и представената заповед № З-141/31.05.2023 г. на заместник-председателя на КФН, в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и 57 от ЗАНН, вр. чл. 647, ал. 4 от КЗ. Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на дружеството-жалбоподател. НП също е връчено надлежно, но по правило същото има отношение единствено към началото на срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което предхожда връчването му.

III. По приложението на материалния закон: НП е законосъобразно от материално правна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че търговското дружество-жалбоподател, не е изпълнило задължението си като застраховател в срок не по-дълъг от 15 работни дни от 26.06.2023 г., когато е представено последното доказателство по чл. 106 от КЗ по заведената претенция № 2310019680/26.06.2023 г., т. е. до 17.07.2023 г. включително, да определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума или мотивирано да откаже плащането. По този начин застрахователят-жалбоподател е нарушил императивната норма на чл. 108, ал.

1 от КЗ, като по този начин е осъществил административно наказателния състав на чл. 644, ал. 1, т. 2 от КЗ. Тъй като нарушението е извършено в едногодишен срок от санкционирането на жалбоподателя с НП № Р-10915/14.12.2021 г. на КФН, влязло в сила на 12.12.2022 г., с което жалбоподателят е бил санкциониран за друго нарушение по чл. 108, ал. 1 от КЗ, процесното нарушение се явява повторно по смисъла на § 1, т. 52 от ДР на КЗ. Затова правилно административно наказателната отговорност на „Застрахователно дружество Бул Инс” АД е била ангажирана на основание чл.

644, ал. 2 от КЗ.

Несъстоятелни са и твърденията на жалбоподателя, че тъй като претенцията на увреденото лице била по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, то за нея не се отнасяла разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от КЗ, а произнасянето следвало да стане в тримесечния срок по чл. 496 и сл. от КЗ. Видно от систематическо място на разпоредбата в КЗ - Глава седма, раздел VІІ 4

„Организация на дейността по уреждане на застрахователни претенции”, разпоредбите от тази глава се отнасят за всички видове застрахователни договори, с изключение на претенциите по застраховки на големи рискове, което изрично е посочено.

С оглед на важното обществено значение на застрахователните правоотношения, респ. на дейността на застрахователните компании, законодателят е предвидил и публично правно регулиране и надзор над тази дейност – чл. 7 от КЗ, като основната цел на това регулиране е осигуряване защита на интересите на потребителите на застрахователни услуги – чл. 2, т. 1 от КЗ. Затова в чл. 644 от КЗ са предвидени административно наказателни санкции за нарушаване на разпоредбите на КЗ – разбира се на тези, които имат императивен характер, поради което страните не могат да се отклоняват от тяхното изпълнение, каквато е и нормата на чл. 108, ал. 1 от КЗ. Щом като едно деяние, в конкретния случай извършено чрез бездействие, нарушава установения ред на държавно управление в Република България, и същото е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред (чл. 6 от ЗАНН), за съдът е безспорно, че това деяние е административно нарушение. С оглед субекта на отговорността по чл. 644, ал.

2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 83 от ЗАНН, същата е обективна (стриктна, безвиновна), поради което имуществено санкционираното юридическо лице може да се освободи от отговорност само ако докаже, че са съществували стоящи извън него обективни пречки, за да изпълни задължението си, каквито в конкретния случай не се установиха по делото.

IV. По санкцията: „Имуществената санкция” от 2 000 лв., наложена на дружеството-жалбоподател, е в определения в чл. 644, ал. 2 от КЗ минимален размер, в съответствие с чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, при спазване на чл. 27, ал. 2 и 3 от ЗАНН.

Съдът споделя довода на административно наказващия орган, че повторността в случая има отношение единствено към определяне на конкретна административно наказателна санкция, поради което не е част от фактическия състав на нарушението и съответно не посочването на тези обстоятелства в АУАН не водят до непълнота в него, като не е налице нарушение на правото на защита на жалбоподателя.