Определение № 2679 от 11.08.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2679 гр. Пловдив, 11.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20255300502161 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 278 ал.1 във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес гр.София, бул. България №49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника им юрисконсулт Е.К. против разпореждането № 1639/04.07.2025г. по ч.гр.д. № 1387/2025г. по описа на РС Карлово, с което е отхвърлено на основание чл.411 ал.2 т.3 от ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което е образувано чгрд №1387/2025г., подадено от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752 със седалище и адрес управление: гр. София, бул. „България“ 49, бл.53Е, вх.В.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, защото в договора ясно е посочен процента на ГПР и ГЛП, като спазени законовите изисквания на ГПР и поведението на кредитора не е недобросъвестно. Намира се че в договора е спазено изискването на чл.19 ал.4 от ГПР. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275 от ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

РС Карлово е приел, че в договора ГПР е посочен на 48,13 %, като в същия не са отчетени вземанията Флекси и Фаст. Тъй като двете посочени услуги „фаст“ и „флекси“ представляват част от задължението по договора, като са елементи от договорното съдържание, за тяхното ползване се заплаща за предоставяне на кредита при условията, установени в договора, вкл. датата на отпускането му, което е съществен елемент от пазарното решение дали потребителят да избере даден вид кредит – на коя дата ще получи парите. Поради това таксите за посочените вземания следва да се приемат за част от "общия 1 разход по кредита" по смисъла на § 1, т. 1 ЗПК и следователно да участват при формиране на ГПР. Съобразно текста на договора, представен по делото това не е направено – ГПР е изчислен само върху главницата и лихвата. С включването им ГПР надхвърля законоустановения максимум. Клаузите за изчисляване на ГПР и определяне размера му са нищожни. В практиката на Съда на Европейския съюз – т. 1 и 2 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22, по преюдициално запитване на СРС, се приема, че когато в договора не е посочен правилен ГПР, тъй като не са включени в него подобни възнаграждения за „услуги“ като процесните, целият договор може да се приеме за нищожен на основание чл.22 ЗПК във връзка с чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.

Тези изводи на първата инстанция са правилни. Съобразно чл.411 ал.2 т.3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава ако съдът прецени, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договор сключен с потребител. Точно такъв е извода на първата инстанция, за да откаже издаването на исканата заповед. Правното основание на съда препраща към нормата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. В казуса за отказ на съда е достатъчно да се констатира само обоснована вероятност или възможност за наличие на такава неравноправна клауза, без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин. Съдът е посочил по какви причини смята тази вероятност да е обоснована и изводите му намират опора в тълкуването на закона и на част от съдебната практика. Ако заявителят намира, че изводите на съда не са напълно аргументирани, то за него остава възможността да си докаже правата по потребителския договор по исков ред, като в този случай спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо. В казуса това не се изисква от закона.

На основание чл.22 от ЗПК заповедният съд не е можел да издаде заповед за изпълнение и само за неплатената част от чистата сума на отпуснатия заем, защото видно от справката на заявителя /л.18/ същият признава, че по този договор вече е получил 3 904,01 лева при отпусната стойност на кредита от 2 000 лева.

По така изложените съображения, частната жалба се намери за неоснователна.

Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди. Поради което и на основание чл.413 ал.2 от ГПК във връзка с чл.278 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1639/04.07.2025г. по ч.гр.д. № 1387/2025г. по описа на РС Карлово.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3