Решение № 869 от 13.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 869 гр. София, 13.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело № 20211000502742 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивната жалба на ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД, подадена срещу решението на Софийския градски съд, І Гражданско отделение, 9 състав, постановено на 09.07.2021 г. по гр. дело № 4166/2019 г.

В жалбата и допълнително представената писмена защита, изготвена от процесуалния представител на застрахователното дружество се твърди, че обжалваното решение на градския съд е незаконосъобразно, тъй като необосновано съдът е отхвърлил възражението на ответника за недобросъвестно поведение на ищеца и неполагане от него на дължимата грижа при сключване на процесните презастрахователни договори. Поддържа се, че е в тежест на ищеца да докаже, че е действал добросъвестно, което той не е сторил.

В жалбата се твърди, че съдът се е позовал на оспорено заключение и не е съобразил частичната некомпетентност на вещото лице. Подробно се обсъжда това заключение и се изразява несъгласие с изводите на експертите.

В писмената защита, представена пред въззивния съд се излагат съображения, че направеното възражение за прихващане е основателно. Посочва се, че относно насрещното вземане на ответника срещу ищеца е налице противоречива съдебна практика по въпроса дали отговорността на управителя/изпълнителния директор е 1 деликтна или договорна. Тезата на жалбоподателя е, че в резултат от сключване на процесните презастрахователни договори на ответника е нанесена вреда, която се изразява в заплащане на по-висок размер обезщетения, които застрахователят не би заплатил при добросъвестна преценка на застрахователния риск от изпълнителния директор, т.е. – при полагане на дължимата грижа от негова страна. Според жалбоподателя, вредата се изразява и в нереализиране на по-висока печалба от застрахователя в сравнение с установената за периода печалба, но в случая размерът на тази вреда е останал неустановен поради неотговаряне на всички въпроси, поставени към вещото лице.

В жалбата се твърди, че „несъмнено е налице умисъл /или груба небрежност/ в действията на ищеца по повод сключване на процесните договори, най-малко защото неговото допълнително възнаграждение се увеличава пропорционално на увеличаване на размера на събраните застрахователни премии“.

В подкрепа на възражението за недобросъвестно поведение на ищеца, в писмената защита на жалбоподателя се твърди на първо място, че по делото е доказано, че през времето, в което ищецът Р.Г. е бил изпълнителен директор на „Армеец“ АД, са били сключени презастрахователни договори със застрахователи, които оперират на непълно непознат и непредсказуем пазар – като територията на КНДР.

На второ място се посочва, че обекти на презастраховане са космически летателни апарати, а по делото не са представени доказателства преди това дружеството да е поемало рискове, свързани с космически летателни апарати, което означава, че ищецът със своите управленски решения е променил застрахователната политика на дружеството в ущърб на него и на неговите акционери.

На трето място се поддържа, че по делото е установено, че обичайно ЗАД „Армеец“ е сключвал договори за застраховка на самолети и хеликоптери, за които степента на риска не е идентична.

На четвърто място се излагат доводи, че въпреки че през изследваните години /с изключение на 2013 г./ активното презастраховане сумарно е на печалба, това по никакъв начин не опровергава тезата на жалбоподателя, че поведението на изпълнителния директор не отговаря на грижата на добрия търговец и не е в интерес на дружеството и на неговите акционери.

На пето място се твърди, че в резултат от сключване на процесните презастрахователни договори се е стигнало до изкуствено увеличаване на брутната застрахователна премия за съответния период, а оттам и до увеличаване на допълнителното възнаграждение на ищеца, от което може да се направи извод, че последният е действал преди всичко в собствен интерес, без да държи сметка за интересите на дружеството и неговите акционери – следователно е действал 2 недобросъвестно.

На последно място се заявява, че ищецът не е успял да обори възражението на ответника и не е доказал своето добросъвестно поведение при сключването на процесните презастрахователни договори.

В писмената защита се обсъжда и заключението на вещото лице счетоводител, допуснато по искане на жалбоподателя пред въззивната инстанция. Излагат се аргументи, че същото не следва да бъде възприемано в окончателния му вариант. В защитата се съдържат формули за изчисляване на процесното допълнително възнаграждение, претендирано от ищеца и варианти за изчисляването му.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на исковата претенция изцяло като неоснователна, а при условията на евентуалност – като погасена чрез прихващане.

Претендира се и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият ищец Р. Р. Г. чрез своите процесуални представители оспорва жалбата. Както в подадения срещу нея отговор, така и в писмените бележки, представени пред настоящата инстанция, излага следните съображения: За да се ангажира отговорността на ищеца по чл.240, ал.2 от ТЗ, е необходимо да са налице кумулативно елементите: противоправно поведение, вреда за дружеството и причинна връзка между тях, каквито жалбоподателят не е доказал. Цитира се заключението на комплексната експертиза, приета от първоинстанционния съд, съгласно която за процесния период застрахователното дружество е на печалба в размер на 9 988 000 лева, поради което се оценяват като голословни твърденията за нанесена щета на дружеството. Посочва се, че не може да се прави извод за недобросъвестност само от няколко договора, дори и в конкретен договор премията да е по-малка по размер от изплатеното обезщетение, както и че възнаграждението на изпълнителния директор е свързано с ефективността на управлението му, преценена с оглед на финансовия резултат на „Армеец“ АД за съответната година, а не само с оглед резултата от няколко застрахователни и/или презастрахователни договори. В този смисъл се излагат доводи, че размерът на допълнителното възнаграждение на ищеца е в зависимост от годишния финансов резултат, а не от резултата по определени видове застраховки. Цитира се становището на експертите, че представените по делото презастрахователни договори не се отличават по степен на риска от обичайните застраховки, извършвани от дружеството, както и че активното презастраховане през процесния период е довело не до загуба, а до печалба на застрахователя.

Конкретно се цитират изплатените от „Армеец“ АД застрахователни обезщетения, които не са свързани с така наречения „космически риск“, както и обстоятелството, че за 2013 и 2014 г. ищецът Г. е бил освободен от отговорност от 3

Общото събрание на акционерите, поради което дружеството не може да претендира за вреди.

Относно размера на допълнителното възнаграждение, което се претендира по настоящото дело, в писмените бележки се съдържат обяснения, как следва да се тълкуват клаузите в договора за управление и допълнителните споразумения към него.

Поддържа се, че всъщност вземането на ищеца надвишава по размер присъденото от СГС. Но поради неподаване на въззивна жалба от негова страна, се иска потвърждаване на обжалваното от ответника решение.

Заявява се претенция за присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните пред двете съдебни инстанции доказателства и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира следното:

Производството е образувано по обективно съединените осъдителни искове на Р. Р. Г., предявени срещу ответника ЗАД „Армеец“ АД – за заплащане на договорено с договор за управление допълнително възнаграждение за 2015 г., както и за заплащане на лихва за забава върху това обезщетение.

В исковата молба се твърди, че за периода от 01.01.2015 г. до 31.10.2015 г.

/когато ищецът е напуснал ответното дружество/, са му изплатени общо 836 741,16 лева от дължимото допълнително възнаграждение – за първите три тримесечия.

Посочва се, че на 05.08.2016 г. е проведено общо събрание на акционерите и е бил одобрен годишният финансов отчет на дружеството за 2015 г., но в предвидения 10дневен срок на ищеца не е изплатена разликата до дължимото възнаграждение за съответния период. Поради това и на осн. чл.79 от ЗЗД е предявена претенция за 270 000 лева за допълнително възнаграждение, а на осн. чл.86 от ЗЗД – за 10 000 лева лихва за забава за периода от 16.08.2015 г. до датата на исковата молба, както и лихва, начислявана от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание на 10.06.2021 г. е допуснато увеличение на исковете – съответно на 333 930,55 лева за главницата и на 120 444,88 лева за лихвата. В същото съдебно заседание процесуалният представител на „Армеец“ АД е направил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на лихвите. Градският съд не е обсъдил това възражение. Същото обаче е неоснователно, тъй като исковете не са предявени като частични и с оглед указанията в ТР №3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, постановено на 07.03.2019 г. по тълкувателно дело № 3/2016 г.

В отговора на исковата молба ответникът „Армеец“ АД е оспорил исковете с довода, че от страна на ищеца е налице неизпълнение на задълженията му по чл.2 от 4 договора за управление, а именно – че същият не е осъществявал правомощията си в съответствие с дължимата грижа, не ги е осъществявал в интерес на дружеството и неговите акционери. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че искът е неоснователен, е заявено възражение за прихващане със сумата 937 156 лева.

Тезата на застрахователното дружество е, че ответникът има насрещно вземане срещу ищеца в посочения размер, което представлява дължимо обезщетение за вреди, които Р.Г. е причинил на дружеството. Според ответника, тези вреди произтичат от сключването на 23 презастрахователни договора в периода, в който ищецът е бил изпълнителен директор, по които отговорността на „Армеец“ АД не е изтекла, а сумата 937 156 лева представлява сбор от изплатените от дружеството обезщетения по тези договори. Посочва се, че 23-те договора са сключени при неоправдано висок процент на застрахователен риск и представляват застраховане в напълно непознати за дружеството области като космическите изследвания или са сключени с партньори от държави като ДНРК /Северна Корея/, в които ЗАД „Армеец“ няма, а и обективно не би могло да има каквото и да било присъствие на пазара. Твърди се, че сключването на договори при висока степен на застрахователен риск не е в интерес на дружеството и не отговаря на дължимата грижа на добър търговец.

Пред настоящата инстанция – в изпълнение на указанията на въззивния съд, в уточняваща молба, подадена на 26.10.2021 г., пълномощникът на жалбоподателя е заявил, че защитната му теза е в две направления:

На първо място, че застрахователното дружество изобщо не дължи изплащане на така нареченото допълнително възнаграждение, тъй като неговото изплащане е обусловено от изпълнение на условията по чл.2 и чл.12, ал.2 от договора, сключен на 17.11.2006 г., поради което дружеството не следва да доказва, че неизпълнението му е причинило вреди, а просто се позовава, че неизпълнението на довереника му дава право да откаже плащане на възнаграждение. Следователно, по първата си защитна линия жалбоподателят заявява чрез възражение претенцията си, че не дължи плащане поради неизпълнение на довереника по сключен договор за управление на търговско дружество, т.е. чрез възражение за неизпълнен договор.

Втората защитна линия е обоснована с хипотезата на чл.240, ал.2 от ТЗ във връзка с чл.237, ал.2 от ТЗ – за ангажиране на отговорността на изпълнителния член на управителен съвет, в случай, че не изпълнява функциите си с грижата на добър търговец и в интерес на дружеството и неговите акционери. Изрично се заявява, че жалбоподателят никога не е твърдял, че неговото вземане е породено от умишлени непозволени действия на ищеца в качеството му на изпълнителен директор, т.е. не е определял формата на вината. Изразено е мнение, че „едва след като се установи причиняването на вреда и причинно-следствената връзка с поведението на ищеца, тогава съдът би могъл да се произнесе каква е формата на вината“.