Решение № 1062 от 04.08.2020, Районен съд - Перник

Р Е

Ш Е Н И Е

№ гр.

П., 04.08.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: Адриан Янев като разгледа гр. д. № 00304 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД, с която се иска да се признае за установено, че Община П. дължи сума в размер на 304,02 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., кв. «***, за периода от 01.05.2015 г. до 31.12.2018 г., както и сумата от 64,60 лева – лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2015 г. до 29.10.2019 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.

Подаден отговор на исковата, с който се оспорват исковите претенции, за което излага подробни доводи. Акцентира се на липсата на договорни отношение по доставка на топлинна енергия, тъй като за част от периода наемател е бил Николай Дочинов, който следвало да изпълнява процесните задължения. Счита, че ищцовата страна не е изпълнявала задължения, формулирани в общите условия. Въвежда се възражение за давност.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

“Топлофикация П.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответната страна, отнасящо се за вземанията, които са предмет на настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 07590 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление.

Представено е извлечение от вестник „СъП.”, от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани в един месен ежедневник.

Приложен е препис от акт № 7045/22.08.2012 г. за частна общинска собственост, от който се установява, че Община П. е собственик на процесния имот с адрес гр. П., кв. «***.

Приложени са още заповед за настаняване и договор за наем от 22.10.2004 г., от които се установява, че Н.Д.е настанен за постоянно в процесното общинско жилище. Видно от тези документи наемателя е имал задължението да открие абонатни номера на свое име при ищцовото дружество. Приложен е още извлечение от акт за смърт, от който се установява, че Н.Д.е починал на 12.01.2016 г.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно - техническа експертиза. От същата се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда. Установява се наличието на сключен договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение. От заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговски измерване, монтиран в абонатната станция е преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговски измерване и показанията му могат да се счетат за достоверни. Вещото лице посочва, че е извършен редовен отчет на показанията на топломера в абонатната станция, което е констатирано от карнетите водени от топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната топлинна енергия са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.

Съгласно заключението липсвало отоплителни тела в имота, тъй като били демонтирани. През процесния период е начисляван прогнозно разход за топлинна енергия за БГВ. Впоследствие прогнозно начислените суми били сторнирани след годишния отчет, като определената разлика била отразена в индивидуалните годишни изравнителни сметки.

Топлоенергията, разпределяна за имота за отопление отдадена от сградната инсталация е разпределяна по изчислителен път. Не е начислявана топлоенергия за общите части в сградата, тъй като няма работещи и свързани към сградната инсталация отоплителни тела.

Вещото лице е посочило, че начислените суми, които е посочил по компоненти за разпределяна топлоенергия, са в съответствие с действащите по време на процесния период цени на топлоенергията. Експертът посочва, че стойността на доставената топлинна енергия за процесния период е в размер на 304,02 лева.

Съдът напълно кредитира гореизложеното заключение на вещото лице. При изготвяне на експертизата вещото лице е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземането на ищеца към ответната страна за доставена топлинна енергия и обезщетение за забава, за което е издадена посочената по – горе заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.

В тежест на ищеца е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяване изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникни и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.

По делото се доказа, че ответната страна притежава правото на собственост върху топлоснабдения имот. Това води до извод, че между страните по делото е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба. Следва да се отбележи, че наемните отношения между ответната страна и Н.Д.обвързват единствено страните по договора и не пораждат задължения за ищеца да се съобрази с тях, тъй като не е страна по този договор. Между ищеца и наемателя е възможна договорна връзка по повод доставка на топлинна енергия, но само ако наемателят поададе заявление, каквоито доказателства не са ангажирани по делото.

Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. По делото се установи, че топлинната енергия е на стойност 304,02 лева.

Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. Съдът, съобразявайки падежните датите на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, намира, че обезщетението за забава е в размер на 64,60 лева – лихва за забава, считано от 09.07.2015 г. до 29.10.2019 г Наличието на такова действително възникнало облигационно задължение към ищцовото дружество е необходима предпоставка за разглеждане на направеното от страна на ответника възражение за погасяването на същото по давност. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай за процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за топлинна енергия периодично, а другото представлява вземане за лихви.

Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на “Топлофикация - П.” АД е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През 30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение).

С оглед на горните уточнения и при установеното по делото, следва извод, че изискуемостта на главницата за месец септември 2016 г. от исковия период е настъпила на първият ден след изтичане на падежа, т. е. на 01.11.2016 г., а тригодишният давностен срок изтича на 01.11.2019 г. В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 27.11.2019 г., т. е. след изтичане на давностния срок за месец септември 2016 г. и предходните отчетни месеци от исковия период, т. е. за периода от 01.05.2015 г. до 30.09.2016 г. вземанията са погасени по давност, чиято стойност възлиза на 41,76 лева.

Вземането за лихви възниква от момента на изискуемост на главното вземане и се погасява с погасяване на главното вземане (чл. 119 ЗЗД). Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В този смисъл обезщетението за забава за периода от 09.07.2015 г. до 30.09.2016 г. вземанията са погасени по давност, които са в размер на 14,01 лева.

Непогасената част на вземанията са както следва: 262,26 лева – главница и 50,59 лева - лихва, за които стойности исковете са основателни и следва да се уважат, за разликата до предявените размери следва да се отхвърлят като неоснователни.

Разпечатката съдържа 33 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/01ddf96f-d2e0-47e7-922c-51251051bc27