Определение № 141 от 29.02.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 141 гр. Ловеч, 28.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500043 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.418,ал.4 от ТЗ.

Постъпила е частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54, чрез юрисконсулт М.Н., срещу Разпореждане № 4/02.01.2024г., пост.по ч.гр.д.№693/2023г. по описа на РС-Троян. Счита, че е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът е превишил правомощията си в заповедното производство. Възразява,че в чл.7 от договора за кредит в „Общ размер на кредита и условия за усвояването му ясно е посочено,че размерът на посочения финансов ресурс включва и предоставената сума като кредит в размер на 1272лв., индивидуализирана като „общ размер на кредита“ и включва 1000лв.-предоставена на кредитополучателя сума и 72лв.-преведени за заплащане на застрахователна премия по застраховка.Тук кредитополучателят сам е пожелал да сключи застраховка и изявлението му е обектив uрано в Заявление-декларация за установяване на договорни отношения.Посочената в чл.10 „Обща сума дължима от потребителя“ представлява общата дължима сума от 1462.09лв.Тя включва отпуснатия финансов ресурс и уговореното възнаграждение,с което се олихвява кредита в размер на 26.53%. Правилата за формиране на договорната лихва са регламентирани в чл.9.1 от договора.

Акцентира,че относим към действителността на уговорките за лихви и разходи критерия не е размерът на договорната лихва,а на годишния процент на разходите(ГПР).

Настоящият от 28.7% е в рамките на изискването на чл.19,ал.4 от ЗЗП(5-кратния размер на законната лихва-т.е.50%).

Обяснява,че страните са договорили вноските по предлаганите застраховки да се превеждат от кредитора за сметката на кредитополучателя по банковата сметка на застрахователя.

Тези суми се отпускат под формата на кредит от банката и по нареждане на кредитополучателя се 1 превеждат на застрахователя.Съгласно чл.19 от договора потребителят не е задължен да сключва застраховка и го е сторил само по свое желание. Застрахователната премия е цената на допълнителната услуга и съгласно чл.7.2.2 кредитополучателят изрично възлага на кредитора да преведе сумата. Твърди,че разходите за сключване на застраховката не са част от общите разходи по кредита,тъй като сключването на застраховка не е задължително условие. Излага подробни мотиви в тази насока. Заключава,че кредитополучателят е дал изрично съгласие да бъде финансиран от кредитора и в този разход, затова не приема тази уговорка да противоречи на добрите нрави.

Моли да се отмени разпореждането и заявлението се уважи изцяло.

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 10.01.2024г., а жалбата е подадена на 17.01.2024г.-т.е. спазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№693/2023г.по описа на РС-Троян писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:

На 24.10.2023г. пред РС-Троян е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.

№693/2023г. по описа на съда. Заявителят „Ти Би Ай Банк“ЕАД е предявил вземане срещу Р. С.

Ш. от с.Орешак,Ловешка област, за следните вземания - главница от 782.21лв., договорна лихва от 65.75лв. за периода от 15.03.2023г. до 15.09.2023г., обезщетение за забава от 101.01лв. за периода от 15.03.2023г. до1 6.10.2023г., законна лихва от подаване на заявлението до плащане на вземането. Вземането произтича от сключен Договор за потребителски кредит № 7053340344 от 07.09.2022г. и Извлечение от счетоводните книги на банката. Твърди,че договорът не е сключен при действието на Общи условия. Претендира и направените разноски-държавна такса 25лв. и юрисконсултско възнаграждение от 150лв.

Към заявлението са приложени- Извлечение от счетоводните книги на банката, Договор за потребителски кредит №7053340344 от 07.09.2022г., Заявление-декларация за установяване на договорни отношения, Рамков договор за платежни услуги за физически лица, Декларация, Декларация за определяне на изискванията и потребностите и присъединяване на застрахованото лице към програма „Защита за 66“, Информация по чл.324-327 от КЗ за застрахователната програма, Сертификат № 170533403442022, доказателства за пълномощията на представителя на заявителя и документ за внесена държавна такса.

С Разпореждане №723/26.10.2023г. съдът е оставил заявлението без движение с указания за уточняване на претенцията.

В срок е представена молба от заявителя,в която макар да отрича необходимостта от уточнения, обяснява,че в общия размер на предоставената на кредитополучателя сума от 1272лв. е включена сумата 1000лв.-предоставена по сметката му, сумата 72лв.-преведена за заплащане на застраховката.Застраховката е сключена в съответствие с изричното му желание,изразено в Заявление-декларация за установяване на договорни отношения. Посочената в чл.13 от договора сума от 1462.09лв. включва описания по-горе отпуснат финансов ресурс(1272лв.) и уговорената възнаградителна лихва от 26.53% (чл.9,ал.1 и ал.2 от договора). Акцентира, че релевантният критерий за наличието или не на неравноправни клаузи не е възнаградителната лихва,а 2 уговореният ГПР,съгласно изискването на чл.19,ал.4 от ЗПК, който тук е в размер на 28.70%.

С обжалваното Разпореждане 4/02.01.2024г. РС-Троян е приел,че не са отстранени нередовностите и извлечението от счетоводните книги не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Посочил е,че не е представен договорът за застраховка.Извършил е проверка и по реда на чл.411,ал.2,т.3 от ГПК и е приел,че претенцията за застраховка е неравноправна,тъй като противоречи на чл.143 от ЗЗП-уговорена е във вреда на потребителя,не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие в правата на страните по кредитното правоотношение. Уговореното задължение за заплащане на застрахователната премия като част от общата дължима сума по кредита е прието за начин да се заобиколи разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗЗП,предвиждаща ограничение в размера на ГПР.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

При анализа на кредитното правоотношение е видно, че приложимите норми са тези на Закона за защита на потребителите,с оглед характеристиката на длъжника на „потребител”, нормите на Закон за потребителския кредит-при установените елементи на заемното правоотношение, съответно на ЗЗД,като общи и субсидярно приложими норми. Защитата на потребителя е изградена на принципа за създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива (чл.2 от ЗПК). Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно обременяване на потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за ползваната финансова услуга.

Въззивният състав споделя приетото от РС-Троян по отношение нередовността на заявлението и претенцията за застраховка,съотв. отражението й върху договорното правоотношение.

Въпреки дадените указания, заявителят не е уточнил вземането си по посочените критерии. Има противоречие по размера на отпуснатата сума-в договора е посочена в размер на 1200лв.(7.1),а в уточнителната молба се сочи 1000лв. Не е конкретизирано с направените 5 вноски каква част от кредитното задължение е погасена, по конкретните пера-главница и договора лихва, какъв е остатъкът. Липсва договорът за застраховка като документ,свързан с кредитното правоотношение, съгласно чл.410,ал.3 от ГПК.

Съставът се съгласява и с аргументите по отношение нищожността на клаузата за застраховка,с оглед включването й като част от кредитната главница.

Клаузата за заплащане на застраховка е неравноправна на основание чл.143,ал.2,т.10 от ЗЗП, защото е наложена на потребителя без да е имал възможност да се запознае с нея и последиците й за договорното правоотношение. Видно е,че във приложения формуляр не е предвидена възможност договорът за кредит да се сключи без кредитополучателят да е ангажиран със застраховка.Предвидена в този вид се явява уговорена във вреда на потребителя,тъй като не съответства на изискването за добросъвестност и равнопоставеност на страните. В този смисъл твърдението за предварително запознаване, за свободно взето решение, изразено в даденото съгласие, се опровергават. Категорично се установява,че кредитополучателят не е имал друга предложена от кредитора възможност да сключи нужния му кредит. Изрично в заглавието на чл.19 от договора е вписано „изискуемите застраховка“, което опровергава твърдението за факултативност.

3

На следващо място-установява се,че този договорен ангажимент не е бил включен в разходите по кредита,които формират ГПР, както е изискването на чл.19 от ЗПК. Видно е,че при формиране на общия размер на кредита кредиторът е включил и застрахователната премия и върху този размер е изчислявал дължимите договорна и лихва при неизпълнение. Така вземане,което по съществото си е разход по кредита, е включено като лихвоносно,което отново води до неяснота за кредитополучателя на реалния му дълг. Договорено по този начин води до оскъпяване на кредита,тъй като завишава размера на главницата,съотв. влияе върху размера на възнаградителната лихва. Ангажиментът за застраховка не е отчетен и като разход и така посоченият ГПР не е обективен-не съответства на действителните разходи по кредита. Договорено в този вид задължението е неясно, не дава яснота на кредитополучателя за вида и размера на отделните формиращи го задължения и относимостта им към реално договорената и усвоена от него главница. Въпреки твърдението на заявителя-в договора няма клауза на съгласие сумата за застраховка да бъде отпусната под формата на кредит и да се погасява разсрочено-в чл.7.2.3 е предвидено застрахователната вноска да се дължи еднократно,като кредитополучателят се съгласява кредиторът да я преведе на застрахователя,но не и да я финансира.

По изложените съображения въззивният състав приема,че обжалваното Разпореждане № 4/02.01.2024г.,пост.по ч.гр.д.№693/2023г.на РС-Троян, следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Затова ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 4/02.01.2024г., пост.по ч.гр.д. №693/2023г. на РС-Троян, с което е отхвърлено подаденото от „Ти Би Ай Банк“ЕАД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54, представлявана от изпълнителните директори Николай Георгиев Спасов и Александър Чавдаров Димитров,чрез юрисконсулт Й. Т. Т., заявление по чл.417 от ГПК срещу Р. С. Ш.,от с.Орешак,Ловешка област, ул.“Четвърта“№17, произтичащо от сключен Договор за потребителски кредит №7053340344 от 07.09.2022г., като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4