Решение № 874 от 26.06.2024, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 874

Монтана, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - II състав, в съдебно заседание на двадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

При секретар АЛЕКСАНДРИНА АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ административно дело № 20247140700242 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал. 3 от Кодекс за социално осигуряване (КСО), във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на В.М.С., адрес ***, чрез адв. Н.С. ***, против Решение № 2153-11-17/02.05.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Монтана, с което жалбата на оспорващата срещу Разпореждане № РВ-2140-11-113/27.03.2024 г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Монтана е приета за неоснователна и същото е потвърдено.

В жалбата се поддържа, че административният акт постановен от Директора на ТП на НОИ – Монтана е неправилен и незаконосъобразен и се иска неговата отмяна. Излагат се съображения, че правото на един вид пенсия за осигурителен стаж и възраст не изключва право и на друг вид пенсия за осигурителен стаж и възраст. Жалбоподателката счита, че осигуреното лице има право да избере какъв вид пенсия за осигурителен стаж и възраст желае да бъде отпусната от всички видове, които са регламентирани в Раздел I - Пенсии за осигурителен стаж и възраст от глава VI на част Първа от КСО, а пенсионният орган е длъжен да преценява правото на лицето на заявената пенсия, без да има право да преценява налице ли са предпоставките за отпускане или не на друг вид пенсия. Сочи за неправилен и незаконосъобразен довода в обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ - Монтана, че след като осигурителният ѝ стаж е като държавен служител в системата на МВР, то за нея единствено приложима е разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от КСО и след като не отговаря на условията за пенсиониране според тази разпоредба, то няма право на друг вид пенсия. Счита за неправилен и незаконосъобразен довода в решението на Директора на ТП на НОИ - Монтана и по отношение на възможността с подзаконовата разпоредба на чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж да се ограничава приложението на законовата разпоредба на чл. 69б, ал. 1 от Кодекса са социално осигуряване. Твърди, че от приемането на Кодекса за социално осигуряване от 01.01.2000 г. до 31.12.2015 г. при действието на пар. 4 от ПЗР на КСО и след тази дата до настоящия момент на всички лица, които са работили в системата на МВР, МНО или други силови структури и отговарят на условията на тази разпоредба са отпускани пенсии за осигурителен стаж и възраст. В съдебно заседание оспорващата, чрез адв. С., поддържа жалбата по изложени в нея доводи. Претендира присъждане на разноски по делото за адвокатско възнаграждение, за което представя списък.

Ответникът по оспорването, чрез процесуалният си представител ст. юрк. Л***, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, като развива доводи, че оспореният административен акт е законосъобразен и следва да бъде потвърден. В Писмено становище излага подробни съображения във връзка с разпоредбата на чл. 69б от КСО, съгласно която изискванията за придобиване право на пенсия са съществено различни от тези по чл. 69 от КСО. Излага, че законодателят задължително изисква реалното и действително полагане на осигурителния стаж при условията на първа категория труд. На следващо място сочи, че на основание чл. 104, ал. 1 от КСО Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд. Актът, с който е определено кой труд към коя категория се причислява е Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, в която изчерпателно са изброени длъжностите, които следва да е заемало лицето за да му бъде призната съответната категория при пенсионране по реда на чл. 69б от КСО и от която е видно, че лицата заемащи държавни длъжности по ЗМВР не фигурират. Сочи, че разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС е обвързана с изискванията за пенсиониране по чл. 69 от КСО и е благоприятстваща за лицата, които са полагали труд в специалните ведомства, който трябва да бъде отчетен при пенсионирането им поради своя специфичен характер, но който, поради определени обстоятелства не е достатъчен за придобиване право на пенсия по чл. 69 от КСО. Като същата се отнася единствено до продължителността на осигурителния стаж, но не засяга другия компонент за придобиване право на пенсия, а именно - изискуемата от закона възраст. Развиват се съображения, че нормите, въвеждащи изключения, като чл. 18. ал, 4 от НПОС, следва да се прилагат стриктно, като в противен случай се дава възможност законът да бъде заобиколен и да се допусне лица по чл. 69 от КСО, които и без това придобиват право на пенсия при условията на ранно пенсиониране, да се пенсионират още по-рано от предвиденото в тази разпоредба. Ответникът, чрез процесуалният си представител, моли за присъждане на разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Настоящият състав на Административен съд – Монтана, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, извършвайки служебна проверка на обжалвания административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, намира за установено следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му, пред административния съд. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Със заявление за отпускане на пенсия с вх. № 2113-11-42 от 19.01.2024 г., оспорващият е подал искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б от КСО. Към заявлението са приложени документи, удостоверяващи осигурителен стаж, а именно: трудова книжка № 4019/27.04.1989 г., издадена от „Захарен завод“ – гр. Лом и удостоверение образец В № 32863-2958 от 17.01.2024 г. от Главна дирекция „Национална полиция“ - гр. София. В хода на пенсионното производство е представено и удостоверение образец В № 3286р-5168/29.01.2024 г. на Главна дирекция „Национална полиция“ - гр. София.

С разпореждане № ********** от 24.01.2024 г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Монтана на лицето е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер, считано от 19.01.2024 г., на основание разпоредбата на чл. 696, ал. 1 от КСО.

С разпореждане № 2140-11-113 от 27.03.2024 г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Монтана, на осн. чл. 99, ал. 1, т. 2, буква „г“ от КСО е отменено разпореждане № ********** от 24.01.2024 г., прекратена е личната пенсия за осигурителен стаж и възраст считано от 19.01.2024 г. и е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда ма чл. 69, ал. 2 от КСО, тъй като лицето не отговаря на нормативните изисквания за исканата пенсия - няма необходимата през 2024 г. възраст 54 години и 02 месеца, а има 52 години, 04 месеца 08 дни.

С жалба вх. № 1012-11-21 от 03.04.2024 г. в ТП на НОИ – Монтана разпореждане № 2140-11-113 от 27.03.2024 г. е оспорено пред Директора на ТП на НОИ – Монтана.

С решение № 2153-11-17 от 02.05.2024 г. Директорът на ТП на НОИ – Монтана отхвърля жалбата на В.М.С. и потвърждава обжалваното разпореждане.

Въз основа на описаната фактическа страна, съдът, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва да проверява дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.

По отношение компетентността на органа, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „а“ от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, като в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл. 117, ал. 3 от КСО, ръководителят на ТП се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, като с решението ръководителят на ТП на НОИ решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Предвид това и оглед представената по делото заповед № 65/06.02.2024 г. на Управителя на НОИ, съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата териториална компетентност.

Решението е издадено в посочения едномесечен срок, при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК, приложима по силата на чл. 117, ал. 5 от КСО.

По отношение материалната законосъобразност на оспорения административен акт съдът намира, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Монтана и разпореждането на пенсионния орган, са постановени при правилно приложение на материалния закон.

От фактическа страна по делото е установено и не се спори между страните, че на лицето е зачетена продължителността на осигурителния стаж до датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за ОСВ по чл. 69б от КСО – 19.01.2024 г., а именно от първа категория труд и по чл. 104, ал 2 КСО - 19 г. 04 м. 26 дни; от трета категория труд - 15 г. 01 м. 06 дни. Като съгласно чл. 104, ал. 2 от КСО общият осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд е 47 г. 05 м. и 09 дни. Няма спор между страните и относно факта, че за времето от 07.03.2005 г. до 18.01.2024 г. оспорващият е заемал длъжност на държавен служител в структурите на МВР, като към датата на подаденото заявление г-жа С. има положен стаж като лице по чл. 69 от КСО с обща продължителност 19 г. 05 м. 03 д.

Обект на спора е претенцията на оспорващият да му бъде отпусната пенсия по разпоредбата на чл. 69б, ал, 1 от КСО, съответно законосъобразността на Решение № 2153-11-17/02.05.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Монтана. В мотивите на оспорения административен акт е посочено, че законосъобразно по отношение на оспорващия е издадено обжалваното разпореждане, тъй като по реда на чл. 69, ал. 2 от КСО може да придобие право на пенсия само лице което е изпълнявало/заемало длъжност посочени в разпоредбата, има 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3 да са изслужени в специалните ведомства и е навършило възраст 54 години и 02 месец през 2024 г., без значение дали е жена или мъж. Осигурителният стаж по чл. 69 КСО се зачита за първа категория труд, което е установено в чл. 17, ал. 2 от НПОС. По реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО, право на пенсия имат лицата работили 10 години при условията на първа категория труд, ако не са придобили право на пенсия по чл. 168 или когато са променили осигуряването си по чл. 4в, ако са навършили възраст 50 години и 08 месеца за жените и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 в редакцията за 2024 г. Сочи се, че разпоредбите на чл. 69 и чл. 69б КСО предвиждат диференцирано увеличение на възрастта, а чл. 69б, ал. 1 и с оглед на пола на лицето. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС определя, че лицата, което не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО, единствено поради недостигащ стаж могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1, 2 от КСО, т.е. разпоредбата е приложима само спрямо лицата, изпълнявали длъжности посочени в чл. 69 от КСО, на които не им достига единствено изискуемия осигурителен стаж по чл. 69 от КСО. Останалите елементи, а именно възраст следва да са налице, тъй като в противен случая няма да отговарят на условията на закона и не могат да се пенсионират по посоченият ред. В заключение административният орган е посочил, че не се отпуска пенсия по разпоредбата на чл. 69 от КСО, тъй г-жа С. няма изискващата си възраст за 2024 г. - 54 г. 02 м., а е на възраст 52 г. 04 м 08 дни. Развиват се съображения, че нe се прилага разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС, тъй като жалбоподателката има необходимия стаж на длъжност от посочените в чл. 69 от КСО специални закони.

Разпечатката съдържа 26 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/01dc58d0-01bc-4d94-a27b-c97ed4ee7692