Решение № 1347 от 15.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1347 гр. София, 15.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА Административно наказателно дело № 20211110207450 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. СВ. Г. срещу Наказателно постановление (НП) № 21-4332-007818 от 14.04.2021г., издадено от Началник група в Отдел „Пътна полиция” при СДВР (ОПП-СДВР), с което на жалбоподателя Г. на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 (сто) лева.

В жалбата на В. СВ. Г. се твърди, че Наказателното постановление е незаконосъобразно и необосновано, поради недоказаност на твърдяното нарушение. В Акта и в НП не били описани всички белези на нарушението и не били изяснени обстоятелствата, при които то е извършено, нито се посочвали доказателствата, които го подкрепят. Поради това се твърди, че в НП липсват мотиви. Наказващият орган не бил изследвал спорните обстоятелства, релевирани с възражението срещу АУАН, нито е мотивирал защо не е уважил доводите на Г.. Жалбоподателят признава, че е управлявал МПС по бул. „Копенхаген“ в посоченото в НП време и че е възнамерявал да продължи движението си на дясно по бул. „Проф. Цветан Лазаров“. Г. разказва, че при приближаване на кръстовището светофарната уредба сигнализирала с червен цвят възможността да се завие на дясно. Поради това жалбоподателят преустановил движението на МПС и изчакал появата на съответната сигнализация, даваща право за навлизане в кръстовището. След появата на зелена сигнализация на светофара Г.

1 предприел маневра завиване на дясно за навлизане по бул. „Проф. Цветан Лазаров“, а след завършване на тази маневра зад него се появил патрулният автомобил. В жалбата се посочва, че полицаите са обърнали внимание на Г., че е минал на червен сигнал, но той възразил, че е преминал на зелен сигнал на светофарната уредба. Според жалбоподателя автомобилът на полицаите се е движел по бул. „Проф. Цветан Лазаров“ от ул. „Илия Бешков“ към ул. „Димитър Пешев“ и поради това е нямало как полицаите да видят светофарната уредба от към бул. „Копенхаген“. Изтъква се, че освен това липсва и техническо средство за контрол върху поведението на Г. като участник в движението. Твърди се, че светофарната уредба в едно кръстовище можела да допусне едновременно подаване на разрешителен за навлизане в кръстовището сигнал към участниците в движението, находящи се на различни пътища, което при нормално функциониране на светофарната уредба е недопустимо. Поради това се иска СРС да отмени процесното Наказателно постановление.

Пред СРС – 10 състав В. СВ. Г. се явява лично. В съдебно заседание на 05.01.2022г. той заявява, че поддържа жалбата си. По време на съдебните прения пред СРС на 15.03.2022г. жалбоподателят пледира за отмяна на наложената му глоба и на Наказателното постановление по съображения, посочени в писмени бележки. В тях Г. пише, че има допуснато нарушение на материалния закон от страна на наказващия орган при издаване на НП. Според В.Г. от свидетелските показания не може да се установи дали полицаите непосредствено са възприели обстоятелствата или констатациите им се дължат на техни предположения. Според жалбоподателя по делото не са събрани доказателства, които да установяват, че актосъставителят и свидетелят на нарушението са имали пряка видимост, за да установят подаваните спрямо Г. сигнали на светофарната уредба. Преповтарят се и доводите, изложени в жалбата и се иска съдът да приеме, че административното обвинение е недоказано и съответно да се отмени Наказателното постановление.

Въззиваемата страна ОПП-СДВР не изпраща представител пред СРС и не взема становище по съществото на спора.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на жалбоподателя, прие за установено следното от фактическа страна :

На 13.01.2020г. на В. СВ. Г. бил издаден контролен талон от типа „Водач на МПС без наказания“.

На 29.03.2021г. около 14:11 часа в гр. София, бул. „Копенхаген”, с посока на движение от бул. „Цариградско шосе” към бул. „Цветан Лазаров“ Г. управлявал лек автомобил ......... и на кръстовището на бул. „Копенхаген“ и бул. „Цветан Лазаров“ той завил на дясно като навлязъл и преминал на червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим. Поради това св. ........ в присъствието на св. Иво .........., 2 съставил срещу В. СВ. Г. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 379398/29.03.2021г. за нарушение на чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП.

В.Г. се запознал със съдържанието, подписал АУАН и получил екземпляр от него на 29.03.2021г.

Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка като описаната в него, Гергана Борисова – Началник Група към ОПП – СДВР издала процесното Наказателно постановление № 21-4332-007818 от 14.04.2021г., с което на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП на В.Г. е наложена „глоба” в размер на 100 лева.

Наказателното постановление е получено от В. СВ. Г. срещу подпис на 23.04.2021г. и е обжалвано с жалба, подадена чрез СПИДИ на 29.04.2021г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите .......... и ..........., както и от писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл.283 от НПК : плик от СПИДИ; АУАН Серия GA № 379398 от 29.03.2021г.; справка – картон на водача; Заповед № 8121К-13180 от 23.10.2019г. и № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи; Акт за встъпване в длъжност; Заповед № 513з-8646 от 23.11.2015г. на Директора на СДВР; Формуляр за изготвяне на длъжностни характеристики и протокол за запознаване на служителите с длъжностна характеристика и писмо от ОПП – СДВР с вх. № 6956 от 14.01.2022г.

По делото има приложени възражение срещу АУАН и плик на писмо с дата на пощенското клеймо 11.04.2021г. Доколкото това е дата след съставянето и връчването на АУАН /29.03.2021г./ и преди издаване на процесното НП /14.04.2021г./, съдът приема, че този плик се отнася до възражението срещу Акта. Доколкото възражението срещу АУАН съдържа становище на жалбоподателя по съществото на спора, то няма характеристиките на доказателство и поради това съдът не го приобщава към доказателствената маса. От тук и пликът с дата на пощенското клеймо 11.04.2021г. се явява неотносим към доказателствената съвкупност. Поради това СРС не подложи на анализ тези документи, тъй като счита, че те не са част от доказателствената маса, а са само част от административната преписка.

Показанията на свидетелите .......... и ........... се явяват неинформативни, тъй като и двамата свидетели нямат спомен за деянието. Поради това съдът не постави в основаната на фактическите и правните си изводи показанията на тези свидетели.

Същевременно думите им, че са колеги, че работят в един екип и че св. ........... е актосъставитетел от една страна звучат достоверно и еднопосочно, а от друга страна думите на св. ........... намират опора в АУАН. Поради това в тази част съдът кредитира гласните доказателства и приема за установено, че ........... и .......... са колеги, служители на ОПП–СДВР и че св. ........... е съставил АУАН на жалбоподателя.

Приложените по делото и цитирани по-горе писмени доказателства са относими, достоверни, непредубедени, обективни и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира.

3

Въз основа на справката – картон на водача се установяват предишните нарушения на жалбоподателя по ЗДвП, както и това, че на 13.01.2020г. на Г. е бил издаден нов контролен талон от типа „Водач на МПС без наказания“.

От плика на СПИДИ /приложен зад АУАН и НП, на корицата на делото/ се установява на коя дата е била подадена по пощата жалбата срещу процесното НП.

Писмото от ОПП – СДВР с вх. № 6956 от 14.01.2022г. се явява относимо и достоверно писмено доказателство. От него се установява, че във връзка с процесното деяние няма наличен видеоматериал в ОПП – СДВР.

Заповедите на Министъра на вътрешните работи с № 8121К-13180 от 23.10.2019г. и с № 8121з-515 от 14.05.2018г., Актът за встъпване в длъжност от 29.10.2019г., Заповедта на Директора на СДВР с № 513з-8646 от 23.11.2015г. и Формулярът за изготвяне на длъжностни характеристики и протокол за запознаване на служителите с длъжностна характеристика представляват официални документи, издадени от държавен орган и разполагащи с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това СРС ги кредитира. Въз основа на Акта за встъпване в длъжност и Заповедите на Министъра на вътрешните работи (приложени на лист 9-11 от делото) се установява, че Гергана Владимирова Борисова е заемала длъжността Началник на 01 група „Административно – наказателна дейност” на 03 Сектор „Административно обслужване” към ОПП – СДВР и съответно по силата на т.2.10. от Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи е имала правомощието да издава Наказателни постановления, включително и процесното НП.

Поради това СРС приема, че процесното Наказателно постановление е издадено от компетентно лице. От показанията на св. ..........., Заповед № 513з-8646 от 23.11.2015г. на Директора на СДВР, Формуляр за изготвяне на длъжностни характеристики и протокол за запознаване на служителите с длъжностна характеристика и т.1.2. от Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи следва, че и св. Борислав ........... като младши автоконтрольор в ОПП – СДВР е бил оправомощен да съставя АУАН.

Според чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените Актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая съдът приема, че при съставянето на Акта не са допуснати пороци. Не са налице и доказателства, които да оборват констатациите от АУАН. Поради това съдът прие, че следва да кредитира Акта.

Доколкото писмените и гласни доказателства са обективни, еднопосочни и непротиворечиви помежду си, съдът намира за ненужно по-подробното им анализиране (по аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК).

При така установените факти и предвид направения по-горе доказателствен анализ, СРС достигна до следните правни изводи :

4

Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата на В. СВ. Г. е неоснователна, поради следните съображения :

Настоящият съдебен състав намира, че АУАН и Наказателното постановление са издадени от компетентни лица – съгласно приложените по делото Акт за встъпване в длъжност и Заповедите на Министъра на вътрешните работи и на Директора на СДВР, както и направения по-горе във връзка с тях доказателствен анализ.

Актът е съставен в деня на извършване на нарушението и установяване на дееца – на 29.03.2021г., а Наказателното постановление е издадено на 14.04.2021г. Това означава, че в случая са спазени и сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН и чл.52, ал.1 от ЗАНН.

В хода на служебната проверка, направена от съда, се установи, че има съответствие между Акта и НП по отношение на словесното и цифровото описание на нарушението. Не са допуснати нарушения по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е описано по разбираем начин с всички релевантни обстоятелства. Това, че не са изрично изведени доказателствата, подкрепящи административното обвинение не е съществено процесуално нарушение, тъй като самото нарушение е такова, че неговото реализиране съвпада с възприемането му от актосъставителя и свидетеля по акта.

Поради това с описание на нарушението в НП (и цитирането в него на АУАН, в който изрично е посочено, че ........... и .......... са присъствали при установяване на нарушението) съдът приема, че е изпълнен реквизитът по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.