Акт № 5466 от 26.11.2015, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

Публикувай

Решение №

Номер

Година

25.5.2011 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

04.07

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Росен Василев

Секретар:

Величка Борилова Николай Грънчаров

Прокурор: като разгледа докладваното от

Величка Борилова дело номер

20111200500006 по описа за

2011 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство по реда на чл.196 и сл ГПК /отм./е образувано по въззивна жалба на И. Т. К. от гр.Р. и Е. Г. Б. от гр.Б. насочена против Решение № 1646/19.04.2010 г., постановено по гр.д. № 139/2008 г. по описа на РС Р..

В последната се навеждат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила /едностранчива преценка на приобщените по делото доказателства/, вкл. и при неправилно приложение на материалиня закон /ЗС и ЗСПЗЗ/, респ. – за необоснованост и като правен резултат се иска отмяната му и по съществото на спора отхвърляне на заявената искова пратенция.

Дружеството въззиваем чрез процесуалните си представители оспорва предявената жалба, като поддържа правилност на атакувания съдебен акт.

Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства.

Б. окръжен съд в решаващия състав, като прецени събраните пред първостепенния съд доказателства, намира за установено от фатическа страна следното:

С договор за покупко – продажба, материализиран в нот.акт № 167, том І, рег. № 1581, нот. дело № 155 по описа за 2006 г. на нотариус С. В., рег. № * и Р. на действие – Районен съд Р., дружество въззиваем закупило от „М...” – Р., недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот ІІІ в кв. 38 по плана на гр. Р., целия с площ от 30 000 кв. м.

От своя страна дружеството продавач по сделката се легитимирало като собственик на прехвърления имот с констативен нот.акт № 185, том І, рег. № 1507, нот.дело № 185 по описа за 2001 г. на нотариус К. М., рег. № * и Р. на действие РС Р..

От съдържанието на същия се установява, че „М...” – Р. е било признато за собственик на урегулирания поземлен имот по реда на ЗППДОП (отм.).

Горният факт не е бил оспорен от ответниците в първоинстанционното производство.

По делото не се е спорило още, че същите, част от които са и въззивниците, са наследници на А. Г. К., б.ж. на гр. Р., починал на 21.09.1961 г.

По образяване по тяхно заявление преписка за възстановява правото на собственост върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ, ПК Р. се произнесла с решение № 859 от 10.08.1992 г., като отказала възстановяването на правото на собственост на наследниците на А. К. върху нива в местността „П.” с площ от 1,500 дка и нива в местността „П.” с площ от 3,500 дка, двете в землището на гр. Р. (раздел ІІІ, т. 3 4 от решението).

Този отказ е бил атакуван пред РС Р., който с решение, постановено по гражданско дело № 115 по описа за 2000 г. е отменил отказа на административния орган да възстанови собствеността върху нива с площ от 5,000 дка в местността „П.”.

Поради горното с последващо свое решение № 2281 от 07.01.2002 г., ПК Р. възстановила правото на собственост на наследниците на А. Г. К. върху земеделски имоти в стари реални граници, включително и две ниви в местността „П.”, землище на гр. Р., с площ съответно от 3,500 дка и 1,500 дка.

Като съседи и двата имота в реституционното решение са посочени - з..., парцел ІІ в кв. 38, парцел VІІ в кв. 38 и път.

В решението на органа по поземлена собственост имотите не са отразени с планоснимачни номера или номера по картата на възстановената собственост, като е посочено, че земеделските имот са установени със скица и удостоверение ТСУ № 2 от 07.01.2002 г.

Последните са били представени по административна преписка и от цитираното удостоверение е видно, че двете ниви в местността „П.”, реституирани на ответниците в първоинстанционното производство, представляват имот № * по плана на гр. Р. от 1990 г.

Въз основа на позитивното решение на ПК Р. е бил издаден и констативен нотариален акт № 89, том І, рег. № 537, нотариално дело № 89 по описа за 2002 г. на нотариус К. М., с рег. № * и Р. на действие – Районен съд – Р. , с който наследниците на А. К. са били признати за собственици на нива от 1,5 дка и нива от 3,5 дка, двете в местността „П.”, представляващи имот № * по плана на гр. Р. от 1990 г.

Впоследствие на 01.10.2003 г. същите сключили договор за доброволна делба на имот с пл. № *.

От последния се установява, че от посочения имот са били образувани урегулирани поземлени имоти № № Х, ХІІ, ХІ, ІХ и ХІІІ, всички в кв. 38 по регулационния план на гр. Р. от 1990 г., въз основа на приобщените по първинстанционното дело като писмени доказателства - заповед на кмета за частичното изменение на подробния устройствен план – план за регулация и всички документи, съдържащи се в административната преписка, по която тя е издадена.

Пред районния съд е била допусната и изслушана съдебно – техническа експертиза, която не се е оспорила от страните и съдът кредитирал.

В нея вещото лице е посочило, че последният регулационен план на гр. Р. е одобрен през 1990 г.

Съгласно същия парцел ІІІ в кв. 38 е отреден за З...

Вещото лице е докладвало, че на практика върху регулационния план са били „пренесени” граници на имоти съгласно плана на В..., един от които е имот с пл. № *, представляващ земеделските земи, възстановени на наследниците на К. по реда на ЗСПЗЗ.

Вещото лице обаче не установило наличие на административен акт или друго основание за така извършеното „допълване в кадастралния план”.

Освен това вещото лице е заявило, че в Т... на О. Р. не е открило скица и удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ относно нивите в местността „П.”, реституирани на наследниците на А. К..

Следва да се отбележи, че такива докуменки, съдържащи всички реквизити и удостоверяващи безспорно приключила процедура по реституция по реда на чл.13, ал.4 и ал.5 ППЗСПЗЗ не се ангажираха и в хода на производството по делото, вкл. пред настоящата инстанция.

Вещото лице е докладвало също, че със заповед № 18 – 35 от 15.05.2006 г. е била одобрена кадастралната карта на землището на гр. Р., като по нея парцел ІІІ в кв. 38 представлява имот с идентификатор 618.754.186.

С последваща заповед № КД – 4 – 01 – 36 от 01.09.2006 г. кадастралната карта е допълнена с имоти с идентификатори *, *, *, * и *, които според експерта съответстват на урегулираните поземлени имоти, образувани с частичното изменение, одобрено със заповед № 15 – 184 от 26.05.2003 г. на Кмета на О. Р.. Според него процесният имот с идентификатор * и представлява част от имот с пл. № *, вкл. от урегулиран поземлен имот ІІІ в кв. 38 по плана на гр. Р..

В хода на производството пред районния съд са били събрани и гласни доказателства.

Така в показанията си свидетелката П. П. М. е заявила, че управителят на дружеството въззивник е водил преговори за продажба на целия урегулиран поземлен имот ІІІ в кв. 38 по плана на гр. Р. от 1990 г.

В хода на преговорите обаче, при оглед на имота се установило, че той е бил „завзет” от ответника К., когото са срещнали на място и е заявил, че имотът е негов.

При установеното пред него от установената фактическа страна районният съд приел, че положителинят установителен иск, с който е сезиран, е частично недопустим, поради което и с определение № 1645 от 19.04.2010 г., производството прекратил производството частично.

Разглеждайки по същество претенцията в допустимата й част приел, че както положителният установителен иск, така и ревандикационния такъв са допустими и основателни.

За да обоснове този си краен извод изложил съображения, че кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на иска по чл. 1. от Закона за собствеността са установяване на правото на собственост на ищеца, упражняване на владение от ответниците върху процесния имот и липса на правно основание за упражняване на това владение.

По отношение на конкретния казус приел, че в хода на производството дружеството въззиваем установило безспорно, че е собственик на урегулиран поземлен имот ІІІ в кв. 38 по реглационния план на гр. Р. от 1990 г., идентичен с имот с идентификатор ***.

Собствеността върху имота „Д...” Е. – С. придобило въз основа на договор за покупко – продажба от „М...” – Р., като акционерното дружество, негов праводател, се легитимирало като собственик на парцел ІІІ в кв. 38 с констативен нотариален акт № 185, том І, рег. № 1507, нотариално дело № 185 по описа за 2001 г. на нотариус К. М., с рег. № * и Р. на действие – Районен съд – Р.. Отбелязал, че в кориците на делото не е съдържат доказателства за придобиването на собствеността от „М...” – Р. по реда на отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, но т.к. ответната страна не се оспорвила правата на продавача, удостоверени с констативния нотариален акт, районният съд приел за установено, че акционерното дружество е отчуждило собствен недвижим имот, поради което и дружеството въззиваем е станало собственик на същия.

Навел още, че съдебно - техническа експертиза, както и писмените доказателства, съдържащите се в административната преписка по издаване на заповед № 15 – 184 от 26.05.2003 г., с която е одобрено частично изменение на ПУП – ПР, установяват, че имотът, предмет на ревандикационния иск е част от закупения от „Д...” Е. – С. урегулиран поземлен имот ІІІ.

Ето защо и счел, че дружеството въззиваем доказало правото си на собственост върху процесния имот.

Районният съд приел за установена и втората предпоставка, обуславяща уважаването на иска по чл. 1. от ЗС - упражняване на владение от ответниците без правно основание, но само по отношение на въззивниците И. К. и ответницата Е. Б..

Разпечатката съдържа 60 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/01db8737-1969-4345-b7cc-8d231e3429d5