Решение № 528 от 27.09.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 528 гр. Враца, 27.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Б. Младенова при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Гражданско дело № 20231420101016 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от Н. П. Ж., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № *** против „Екофрут“ ООД, ЕИК: 106537517, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Христанчо Матов“ № 17, ап. 2.

В исковата молба се твърди, че с трудов договор № ***/**.**.** г. ищецът бил назначен при ответника на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона” с основно трудово възнаграждение в размер на 710,00 лв. и 25 дни платен годишен отпуск, като до 29.12.2022 г. изпълнявал трудовите си задължения в ЕС. Навеждат се доводи, че съобразно разпоредбите на Наредбата за командировките, на ищеца се дължали командировъчни пари в размер на 45 евро на ден.

Посочва се, че тъй като ответникът започнал да не плаща на ищеца договореното, с молба с вх. № **/**.**.** г. последният отправил тридесетдневно предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, като срокът на предизвестието изтекъл на 28.01.2023 г. Поддържа се, че ответникът следвало да издаде заповед за прекратяване трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 31.01.2023 г., но към настоящия момент такава заповед не била връчвана на ищеца и трудовата му книжка не била оформена. Сочи се, че през срока на предизвестието ищецът бил в болничен.

Поддържа се, че след прекратяване на трудовото правоотношение ответникът дължал на ищеца следните суми: 331,33 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 14 дни – по 23,66 лв. на ден; 710,00 лв. – обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието; 710,00 лв. – незаплатено трудово възнаграждение за м. декември 2022 г.; 4 752,66 лв. – равностойността на 2 430 евро командировъчни пари за 54 дни в ЕС – по 45.00 евро на ден.

Твърди се още, че ищецът и ответникът имали устна уговорка за заплащане на допълнително възнаграждение в размер на 0,26 лв. на изминат километър по пътен лист, 1 което било заплащано редовно до м. октомври 2022 г. Поддържа се, че за месеците ноември и декември 2022 г. ищецът управлявал товарен автомобил с рег. № *****, като ответникът не заплатил дължимата сума от 9 488,00 лв. по 6 бр. пътни листове за изминати общо 36 503 км., както следва: по пътен лист № *****– 6 360 км.; по пътен лист № ********** – 5 400 км.; по пътен лист № **** – 6 021 км.; по пътен лист № ****– 5 856 км.; по пътен лист № *****– 6 806 км. и по пътен лист № ***** – 6 060 км.

По тези съображения се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца горепосочените суми, ведно със законната лихва върху тях от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор, с който се излагат съображения за недопустимост и неоснователност на предявените искове.

Поддържа се, че между ответника, в качеството на работодател, и ищеца, в качеството на служител, на основание чл. 67, ал. 1, във вр. с чл. 70, ал. 1 КТ бил сключен Трудов договор № ***/**.**.***, считано от 12.07.2022 г., като било уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 710,00 лв. На 29.12.2022 г. по инициатива на служителя до ответника било отправено Уведомление за прекратяване на трудово правоотношение с вх. № **/**.**.2** г. Със Заповед № ***/**.**.** г., издадена на основание чл. 326, ал. 1 КТ, бил прекратен Трудов договор № **/**.**.***, считано от 29.01.2023 г. В издадената заповед изрично било посочено, че на ищеца се дължи сумата от 74,74 лв., представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за 2 дни неизползван платен годишен отпуск за 2022 г. Сумата била платена в брой на лицето на 27.01.2023 г. Изтъква се, че в случая ищецът бил ползвал платен годишен отпуск за 2022 г. в размер на 10 дни, за което била издадена Заповед № ***/**.**** г. Твърди се, че доказването на ползвания платен годишен отпуск като положителен факт изключва вземането по чл. 224 КТ, поради което се счита за неоснователна претенцията за сума в размер на 331,33 лв. като обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 14 дни.

На следващо място, се твърди,че за да се дължи обезщетение по реда на чл. 221, ал. 1 КТ, трудовото правоотношение следва да е прекратено по реда на чл. 327, ал. 1 КТ, в хипотезите за прекратяване на трудовия договор от работника или служителя без предизвестие. Поддържа се, че съгласно Трудов договор № **/**.**.** г. страните по трудовото правоотношение уговорили срок на предизвестие при прекратяване от 30 дни, като процесното трудово правоотношение било прекратено със Заповед № **/**.****.** г. на основание чл. 326, ал. 1 КТ по повод подаденото от служителя Уведомление за прекратяване на трудово правоотношение с вх.№ 61/29.12.2022 г. и при спазване от страна на работодателя на предвидения срок за предизвестие. Посочва се, че при предявяване на исковата молба не е съобразено, че при прекратяване на трудовия договор по чл. 326, ал. 1 КТ с писмено предизвестие работодателят не може да изразява съгласие или несъгласие, като трудовият договор се прекратява по силата на закона с изтичане на срока на предизвестието. Трудовото правоотношение било прекратено, считано от 29.01.2023г., като за срока на предизвестието работникът бил в болничен. Изтъква се, че противно на твърденията в исковата молба, заповедта за прекратяване била подписана от страна на ищеца, като освен това на ищеца била изплатена в брой сума в общ размер на 632,95 лв., която представлявала сбор от дължимите възнаграждения за м. декември 2022 г. и за м. януари 2023 г., с включено обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск. Сочи се, че в подаденото предизвестие служителят никъде не е посочил разпоредбата на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, като изрично е отбелязал, че счита същото за 30дневно предизвестие за прекратяване и ще счете трудовото правоотношение за валидно прекратено едва след изтичане на 30 дни от получаването на уведомлението от работодателя. Твърди се, че работодателят не дължи на работника обезщетение за сума от 710,00 лв., претендирано по реда на чл. 221, ал. 1 КТ, защото такова обезщетение не се дължи при прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 326, ал. 1 КТ.

2

На следващо място, се навеждат доводи, че претенцията за заплащане на трудово възнаграждение за м. декември 2022 г. е неоснователна и недоказана. Посочва се, че не става ясно по какъв начин ищецът е изчислил претендираната сума от 710,00 лв., предвид че това е размерът на основната заплата, уговорен в трудовия договор, преди изчисленията за удръжки. Твърди се, че ответникът изплатил на ищеца в брой парична сума в общ размер на 632,95 лв., от които 543,71 лв., представляваща дължимо възнаграждение за декември 2022 г., 89,24 лв. – за месец януари 2023 г., с включено обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2022 г.

Излагат се съображения и че на ищеца били заплатени полагащите му се дневни командировъчни средства за извършените в периода на м. ноември и м. декември 2022 г. международни превози по маршрути и периоди, подробно описани в заповедите за командироване, при единична езда в размер на 50 евро на ден. На ищеца били заплатени общо 1 620 евро /3 168,53 лв./. Сочи се, че по силата на разпоредбата на чл. 215 КТ при командироване работникът/служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет, като въз основа на тази законова делегация с ПМС № ** от 03.06.2004 г. е приета Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина – НСКСЧ /обн., ДВ, бр. 50 от 11.06.2004 г., в сила от 01.07.2004 г./. Изтъква се, че при определянето и заплащането на полагащите се на ищеца дневни и командировъчни средства, работодателят е съобразил изцяло Приложение № 3 към чл. 31, ал.1 от НСКСЧ (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.; изм., бр. 97 от 2021 г., в сила от 19.11.2021 г.), съгласно което командировъчни пари на персонала на сухоземни транспортни и специални средства са в размер на ден по 50 евро при единична езда и по 45 евро при двойна езда, включително квартирни пари.

Поддържа се, че ищецът е заемал длъжността шофьор на тежкотоварен автомобил – 12 тона при ответното дружество от 12.07.2022 г. до 29.01.2023 г., като за процесния период на м. ноември и декември 2022 г. е извършвал международни курсове по превоз, за което били издадени командировъчни заповеди, както следва: Пътен лист № ***/***.**.*** г. и Заповед за командировка от 14.11.2022 г. за 10 дни, като на лицето била заплатена сумата от 978,00 лв. 500 евро/; Пътен лист № ***/**.**.**** г. и Заповед за командировка от 28.11.2022 г. за 12 дни, като на лицето била заплатена сума от 1 173,50 лв. /600 евро/; Пътен лист № ***/**.**.** г. и Заповед за командировка от 12.12.2022 г. за 11 дни, като на лицето била заплатена сума от 1 017,00 лв. /520 евро, след приспадане на глоба от 30 евро/, за което бил подписан разходен касов ордер № *****/**.**.***г. Изтъква се, че ответникът е заплатил изцяло дължимите пътни, дневни и квартирни пари на ищеца за процесния период, като е спазил изискванията за минимални дневни размери, поради което претенцията е неоснователна.

Излагат се съображения, че по отношение на претенцията за неплатени суми за изминати километри исковата молба следва да бъде върната, тъй като правното основание, на което ищецът твърди, че се дължи тази сума е „устна уговорка“, което основание не е регламентирано в гражданското право. Сочи се още и че през месеците ноември и декември 2022 г. ищецът е изминал километри само по пътни листове № ****, № ***** и № *****, като останалите три пътни листове № *******, № ********** и № ***** отразяват изминати километри от ищеца през месеците септември и октомври 2022 г. Твърди се, че командировъчните пари на международните шофьори се определят съгласно разпоредбите на раздел IV от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, като работодателят няма нито нормативно, нито договорно задължение да заплаща трудово възнаграждение или каквото и да е друго плащане във връзка с трудовото правоотношение на база пропътуваното от шофьора разстояние.

По тези и останалите подробно изложени в отговора на исковата молба съображения се иска предявените искове да бъдат отхвърлени.

3

След като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

Видно е от приетия по делото Трудов договор № ***/**.**.**г., че считано от 12.07.2022 г. между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което, ищецът е заемал длъжността „Шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ при ответника с основно трудово възнаграждение в размер на 710,00 лв., с основен платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни и допълнителен платен годишен отпуск в размер на 5 работни дни.

Видно от представената Заповед № **/**.**.** г. на работодателя на Н. П. Ж. по подадена от него молба е разрешено ползването на платен отпуск за 2022 г. в размер на 10 работни дни, считано от 01.08.2022 г. до 12.08.2022 г. включително.

Със Заповед на работодателя от 14.11.2022 г. ищецът е командирован за 10 дни от 14.11.2022 г. до 23.11.2022 г. с маршрут България – Белгия – България с товарен автомобил с рег. № **** и ****, за което са му начислени командировъчни пари в размер на 978,00 лв.

Видно от приетото по делото платежно нареждане на 08.12.2022 г. по банкова сметка на ищеца е постъпила сума в размер на 914,00 лв. с наредител ответното дружество и основание „възнаграждение /1554/“, а от представения разходен касов орден № ***/******.* г., подписан от ищеца, се установява, че същият е получил сумата от 64,00 лв. с основание „за изплатена к-ка /1554/“.