Решение № 771 от 10.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 771 гр. София, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Радина К. Калева при участието на секретаря Кристина Андр. Неделчева в присъствието на прокурора П. Г. И. като разгледа докладваното от Антон Н. Урумов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100605800 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

С присъда от 15.05.2025 г., постановена по НОХД № 5020 / 2025 г., Софийски районен съд, Наказателно отделение, 22 състав е признал подсъдимия Р. П. Х. за виновен в извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б. “А“ от НК, като на основание чл.58а, ал.1 от НК му е наложено наказание “Лишаване от свобода“ за срок от една година и осем месеца, при първоначален “Строг“ режим на изтърпяване на наказанието. На основание чл.59, ал.1, т.2 от НК съдът е приспаднал времето, през което подс. Р. П. Х. е бил задържан и с мярка за неотклонение “Задържане под стража“. На основание чл.189 от НПК, в тежест на подсъдимия Р. П. Х. са възложени направените разноски по делото.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба идопълнение към нея от адв.

Н. Т., в качеството му на служебен защитник на подсъдимия Р. П. Х., с които моли същата да бъде отменена. Излагат се подробни доводи, че по делото не са били събрани достатъчно доказателства за това подсъдимият Р. П. Х. да е осъществил деянието, за което му е било повдигнато обвинение. С жалбата се прави искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимото лице. Алтернативно се прави искане за намаляване размера на наложеното 1 наказание.

В разпоредително заседание на 15.09.2025 г., по реда на чл. 327 от НПК, въззивният съд прецени, че обжалваната присъда е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивната инстанция по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание и прие, че наличните по делото доказателства позволяват да бъде извършена инициираната с жалбата проверка, поради което не допусна събирането на допълнителни доказателства.

Представителят на Софийска градска прокуратура заявява, че жалбата е неоснователна, първоинстанционния съд е положил максимални усилия за изясняване на обстоятелствата, относими към предмета на доказване по повдигнатото обвинение. Моли постановената присъда от Софийски районен съд да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

В съдебно заседание, защитникът на подсъдимия Р. П. Х. - адв. Н. Т., излага доводи за недостатъчно събрани доказателства по изложените в жалбата съображения и моли подзащитният му да бъде признат за невиновен. Алтернативно се прави искане за намаляване на размера на наложеното наказание.

Подсъдимият Р. П. Х. поддържа изложеното от неговия защитник. В предоставената последна дума, подсъдимият Р. П. Х. моли за по – леко наказание.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното от фактическа страна :

Подсъдимият Р. П. Х. е роден на **** г. в гр. Криводол, Област Враца, българин, с българско гражданство, неженен, с основно образование, не работи, осъждан, живущ в гр. ****, с ЕГН **********.

Подсъдимият е осъждан, като с определение от 09.02.2021 г., влязло в законна сила на същата дата, постановено по НОХД № 96 / 2021 г. по описа на Софийски градски съд, за извършено престъпление по чл.354а, ал.2, т.4 във вр. с ал.1, изр.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.“Б“ от НК, на подсъдимия Р. П. Х. е наложено наказание “Лишаване от свобода“ за срок от една година, което да изтърпи ефективно при първоначален “Строг“ режим на изтърпяване ( изтърпяно на дата 01.06.2021 г. ).

На 22.07.2023 г., около 22:30 часа, пострадалият Б.Д. се намирал в района на бензиностанция “Еко“, на бул. “Константин Величков“ № 147, в гр. София и срещнал група от няколко души ( неустановени в хода на разследването ), сред които бил и подс. Р. П. Х.. Пострадалият Б.Д. решил да си закупи напитка от търговската част на бензиностанцията и помолил едно от тези лица, които познавал визуално, да пази велосипеда му, марка “В TWIN ROCKRIDERZ ST 540“, на стойност 150,00 ( сто и петдесет ) лева. Пострадалият Б.Д. оставил велосипеда си в близост до групата лица и се отправил към бензиностанцията. В този момент подс. Р. Х. взел решение противозаконно да присвои велосипеда на пострадалия, като в изпълнение това свое решение взел велосипеда и управлявайки го се отправил в неустановена посока. В този момент пострадалият Б.Д. се обърнал, за да види какво се случва, и видял как подс. Р.

2

Х. управлява велосипеда му. Пострадалият Б.Д. побягнал и се опитал да догони подс. Р. Х., но го изгубил от погледа си.

Около половин час по - късно, подс. Р. Х. отишъл до дома на свид. А.А., находящ се на адрес в гр. ****. Подс. Р. Х. предложил на свид. А.А. да му продаде велосипеда, но А.А. не се съгласил. В този момент до дома на свид. А.А. дошъл и свидетелят Т.Й., който закупил велосипеда от подс. Р. Х. за сумата от 40,00 лева. На следващия ден 23.07.2023 г., неустановено в хода на разследването лице закупило от свид. Т.Й. велосипеда за сумата от 100,00 лева.

В хода на разследването местонахождението на отнетата вещ не е установено, но пострадалият е разпознал като извършител на деянието подс. Р. Х..

Видно от заключението на назначената съдебно - оценителна експертиза, стойността на инкриминирания велосипед към датата на извършване на инкриминираното деяние възлиза на 150,00 ( сто и петдесет ) лева.

При така установената фактическа обстановка, Софийски районен съд е приел, че с действията си подсъдимия Р. П. Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б. “А“ от НК.

Въззивният съд в пълна степен споделя както фактическите констатации, направени от Софийски районен съд, така и неговите правни изводи. Настоящата съдебна инстанция изцяло подкрепя и направеният от първоинстанционния съд анализ на доказателствата по делото, като не намира за нужно да го преповтаря за целите на настоящите мотиви.

Възприетите от първата инстанция фактически отношения относно основните факти са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие със изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е обосновал съображенията си, въз основа на които е дал вяра на едни от тях и не е кредитирал други.

Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване.

Освен, че анализът на доказателства е правилен и логичен, въз основа на него е установено по един категоричен начин изложената фактическа обстановка, която Софийски градски съд също така напълно споделя. В този смисъл не се споделят и доводите, изложени във въззивната жалба, че подсъдимото лице е невиновно по повдигнатото му обвинение, с оглед на което постановената присъда следва да бъде отменена като неправилна, а подсъдимият да бъде признат за невиновен по така повдигнатото му обвинение.

Въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е събрал необходимите доказателства за изясняване на обективната истина и в това отношение не е допуснал процесуални нарушения, с които да е ограничил правата на страните да сочат доказателства.

3

Отделно от това Софийски районен съд в пълна степен е изпълнил задължението си да вземе всички необходими мерки за разкриване на истината.

Районният съд не е допуснал процесуални нарушения и при обсъждането на събраните по делото доказателства. Обосновано първоинстанционният съд е счел, че показанията на разпитаните по делото свидетели са непротиворечиви, логични и убедителни и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства и заключенията от изготвените експертизи на вещи лица. И въззивният съдебен състав счита, че по делото са налице множество доказателства, които водят само един възможен правен извод, че именно подс. Р. П. Х. е виновен за това, че на 22.07.2023 г., около 22:30 часа, в гр. София, бул. “Константин Величков“ № 147, отнел чужда движима вещ - един брой велосипед, марка “В TWIN ROCKRIDERZ ST 540“, на стойност 150,00 ( сто и петдесет ) лева от владението на Б.Д., без негово съгласие и с намерение противозаконно да я присвои, като кражбата е извършена в условията на опасен рецидив, тъй като деецът е извършил престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК ( с влязлото в сила на 09.02.2021 г. определение, постановено по НОХД № 96 / 2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което за извършено престъпление по чл.354а, ал.2, т.4 във вр. с ал.1, изр.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.“Б“ от НК му е наложено наказание “Лишаване от свобода“ за срок от една година, което да изтърпи ефективно при първоначален “Строг“ режим на изтърпяване ( изтърпяно на дата 01.06.2021 г. ).

Правилно, първоинстанционният съд е приел за установено, че подсъдимият Р. П. Х. непосредствено е отнел процесната вещ от владението на свид. Б.Д.. С оглед на това, правилна се явява и преценката на първостепенния съд за квалифията на деянието ( а именно по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.“Б“ от НК ). Анализът на всички доказателства, събрани в хода за досъдебното производство и в съдебното следствие подкрепят само този извод. В този смисъл настоящия съдебен състав подкрепя категоричния извод на Софийски районен съд в тази насока.

Въззивният съд обаче намира, че определеното от Софийски районен съд наказание ”Лишаване от свобода” за срок от една година и осем месеца за извършеното от подс. Р. П.

Х. престъпление, постановено при ефективното му изтърпяване, се явява несъразмерно тежко. Независимо от констатираните смекчаващо отговорността обстоятелства, самото определяне на наказанието при условията на чл.54 от НК не държи сметка, както за относително невисоката стойност на отнетата вещ, така и за доброто процесуално поведение на подсъдимото лице. Размерът на наказателната санкция не е бил съобразен и с обстоятелството, че деянието разкрива значително по - малка степен на обществена опасност от типичния вид квалифицирана кражба. Горепосочените смекчаващи отговорността обстоятелства на подсъдимия обосновават приложението в конкретния случай на чл.54 от НК при определянето на наказанието, като съдът съобрази и това, че за наказанието “Лишаване от свобода“ е предвиден най - нисък предел. С оглед на това и като взе предвид разпоредбата на чл.36 от НК, настоящата въззивна инстанция намери, че следва да определи 4 наказанието в минимално предвидения от закона предел, а именно “Лишаване от свобода“ за срок от две години, което на основание чл.58а от НК следва да намали с 1/3 и да определи на подсъдимия да изтърпи наказание “Лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца. Преценката на съответствието на наказанието с престъплението ( чл.35, ал.3 от НК ) и незавишената степен на обществена опасност на конкретното деяние и дееца мотивират настоящия съдебен състав да прецени, че за постигане на целите по чл.36 от НК се явява достатъчно наказание “Лишаване от свобода“ в размер на една година и четири месеца и така определеното наказание с оглед личността на подсъдимото лице би постигнало в достатъчна степен целите както на генералната, така и на специалната превенция и би мотивирало същата за в бъдеще към спазване на установения в Република България правопорядък.

В този смисъл е необходимо изменение на присъда от 15.05.2025 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 22 състав, постановена по НОХД № 5020 / 2025 г., като наложено наказание по отношение на подс. Р. П. Х. следва да се намали и бъде определено наказание “Лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца.