Решение № 2803 от 05.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2803 гр. София, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно частно гражданско дело № 20231100505169 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 437, вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника „Т.С.“ ЕАД срещу отказ на ЧСИ да намали разноските по изп. дело 20239240400653 по описа на ЧСИ Г. К., рег. № 924, район на действие – Софийски градски съд. В жалбата се излагат оплаквания за прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на 480 лв., както и на определените по реда на ТТРЗЧСИ такси, в това число пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата. Излага становище, че задължението на длъжника е изцяло погасено в рамките на срока за доброволно изпълнение.

Заявява, че неправилно адвокатското възнаграждение е определено по т. 2 на чл. 10 от Наредба № 1/2004 г., тъй като към момента на изпращане на покана за доброволно изпълнение са били извършени само действия по образуване на изпълнителното дело от страна на представителя на взискателя, както и поради това, че не е налице правна или фактическа сложност. Предвид изложеното се иска намаляване размера на адвокатското възнаграждение до размера по т. 1 на чл. 10 от Наредба № 1/2004 г. на сумата от 200 лв. и отмяна на отказа в частта на начислените от ЧСИ пропорционални такси, в това число таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Претендират се разноски за настоящото производство.

В законоустановения тридневен срок по чл. 436, ал. 3 ГПК е депозирано писмено възражение от взискателя А.В. чрез адвокат Р. Р., с което оспорва жалбата като необоснована и неоснователна. Излага становище, че по изпълнителното дело се дължи адвокатско възнаграждение както за завеждане на изпълнително дело, така и за процесуално представителство, 1 защита и съдействие и извършване на други действия с цел удовлетворяване на паричното вземане на взискателя, поради което размерът му напълно съответства на размера по Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. На следващо място се изтъква, че в случая е без значение, че вземането е събрано в срока за доброволно изпълнение, тъй като погасяването му е резултат от успешно проведен изпълнителен способ по налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, както и че е съобразен изцяло с правната и фактическата сложност на делото. Заявява се, че за настоящото производство не следва да се присъждат разноски на жалбоподателя, тъй като същото по съществото си представлява производство по разноските и за него страните не си дължат разноски.

Предвид изложеното се иска оставяне на частната жалба без уважение като неоснователна и необоснована, включително в частта за присъждане на разноски за настоящото производство.

По делото са постъпили мотиви от съдебния изпълнител по реда на чл.

436, ал. 3 ГПК, според който частната жалба е допустима, но неоснователна.

Излага становище, че размерът на адвокатския хонорар на взискателя е съобразен с уредбата по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и със сложността на производството и извършените от процесуалния изпълнител действия по защита и съдействие.

С оглед на изложеното се посочва, че жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Софийският градски съд, като взе предвид становищата на страните и материалите по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок чрез надлежно упълномощено лице срещу акт на съдебния изпълнител, който подлежи на обжалване. Представен е документ за внесена държавна такса в необходимия размер. При това положение тя е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна.

Изпълнително дело 20239240400653 по описа на ЧСИ Г. К., рег. № 924, район на действие – Софийски градски съд е образувано по молба на взискателя А.В. въз основа на изп. лист от 06.03.2020 г., издаден по гр. дело № 8040/2017 г., по силата на който длъжникът „Т.С.“ ЕАД е осъден да заплати на взискателя сумата от 283,67 лв., представляваща хонорар за процесуално представителство пред първата инстанция. С молбата за по чл. 426 ГПК визскателят е поискал налагане на запор върху посочени от него банкови сметки на длъжника, в това число върху сметка при „Общинска банка“ АД и на основание чл. 18 ЗЧСИ е възложил извършване на други подходящи способи за принудително изпълнение. Към молбата е приложено пълномощно,с което е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв., платени изцяло в брой.

На 24.02.2023 г. е изпратено запорно съобщение на „Общинска банка“ АД на основание чл. 507 ГПК, получено от банката на 27.02.2023 г. На същата дата е изпратена покана за доброволно изпълнение на длъжника „Т.С.“ ЕАД, 2 която е връчена на 01.03.2023 г. От банката е постъпило уведомление, че от банковата сметка на длъжника е преведена изцяло сумата от 957,31 лв. Със съобщение за вдигане на запор на ЧСИ от 02.03.2023 г. е разпоредено вдигане на наложения запор върху банковата сметка на длъжника при „Общинска банка“ АД. Постъпило е възражение от длъжника с вх. № на ЧСИ 2146/02.03.2023 г., с което е направено възражение за прекомерност на размерите на определения по делото адвокатски хонорар и такси по ТТРЗЧСИ. След като е връчил препис от възражението на взискателя за становище, с разпореждане от 15.03.2023 г., връчено на длъжника на 22.03.2023 г., ЧСИ е оставил без уважение молбата на длъжника за намаляване на адвокатския хонорар от 480 лв. на 200 лв. и редуциране на начислените по ТТРЗЧСИ разноски.

С оглед датата на представеното по изп. дело пълномощно, а именно 01.07.2022 г., приложима към настоящия случай е редакцията на наредбата от 31 Юли 2020г. Съгласно чл. 10, т.1 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лв. По т. 2 от същата разпоредба е предвидено възнаграждение в размер на 1/2 от възнаграждението по чл. 7, ал. 2 за извършване на процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. В конкретния случай единственото процесуално действие, осъществено от страна на процесуалния представител на взискателя, е подаването на молба по чл. 426 ГПК за образуване на изпълнителното дело с искане за прилагане на определени изпълнителни способи и възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ.

Такова действие не обоснова дължимост на адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата на процесуалния представител на взискателя. Като действия по чл. 10, т. 2 от Наредбата не може да бъдат квалифицирани и подаването на писмени възражения и становища по подадени от длъжника жалби. Предвид липсата на правна и фактическа сложност по делото, обема на предоставената процесуална защита, а и с оглед на обстоятелството, че вземането на взискателя е погасено изцяло в срока за доброволно изпълнение, адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя следва да бъде намалено до нормативно установения минимум по чл. 10, т. 1 от Наредбата, а именно 200 лв.

По отношение на разноските по т. 1 от Тарифата в размер на 24 лв., съдът намира, че същите съответстват на размера, предвиден в тарифата и следва да бъдат потвърдени.

Съгласно т. 4 от Тарифата, за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа се събира такса 10 лв. В своето постановление за разноските от 24.02.2023 г. ЧСИ е посочил, че към дължимите разноски по т. 4 в размер на 36 лв. са включени и разноски за изпращане на съобщения за вдигане на запори, приключване на изпълнителното дело и т.н., но по настоящото изпълнително дело не се установиха такива действия. По делото на л. 13 е приложено съобщение за вдигане от запор, адресирано до „Общинска банка“ АД, което обаче, видно от 3 положения печат е връчен чрез призовкар Л.Н., за което се начисляват разноски по т. 5 , а не по т. 4 от Тарифата. Съгласно мотивите на ТР № 3/2017 г., постановено по т. дело № 3/2015 г. по описа на ОСГТК на ВКС, длъжникът по изпълнителното дело дължи единствено действително направените разноски, следователно сумата от 36 лв. по т. 4 от тарифата е неправилно начислена и не следва да се възложи в тежест на длъжника.

По отношение на разноските по т. 1 от Тарифата в размер на 24 лв., съдът също намира, че същите съответстват на размера, предвиден в тарифата и следва да бъдат потвърдени. Видно от кориците на делото, по делото са изготвяни и връчвани множество документи от служител на ЧСИ-призовкар.

Съдът намира, че начислената по т. 9 сума в размер на 18 лв. с ДДС за налагане на запор също е основателна и съответства на размера по ТТРЗЧСИ и следва да бъде потвърдена.

Съгласно т.26, б."б" от ТТРЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се начислява такса върху събраната сума, както следва: от 100 до 1000 лв. - 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв. В понятието "събрана сума" се включва сумата по изпълнителния лист, подлежаща на събиране от ЧСИ, както и адвокатското възнаграждение, като изрично от обхвата на разпоредбата с т. 4 са изключени авансовите вноски и всички пропорционални такси за сметка на длъжника или взискателя, надвишаващи една десета от вземането по т. 5. В тази насока е практиката на ВКС - решение №278/25.06.2012г. по гр.д. № 414/2012г., четвърто гр.отделение. В конкретния случай по изпълнителното дело към датата на поканата за доброволно изпълнение общият размер на задължението възлиза на 483,67 лв., от които 283,67 лв. сума по изп. лист плюс 200 лв. адвокатско възнаграждение по чл.

10, ал.1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. При прилагане на метода на изчисление по чл.26, б."б" от тарифата върху главница от 483,69 лв., дължимата такса възлиза 48,36 лв.

Поради изложените доводи постановлението на ЧСИ следва да бъде отменено съобразно мотивите на настоящия акт, а в останалата част жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Без уважение следва да се остави и молбата на жалбоподателя за присъждане на разноски за настоящото производство. В това производство, което е относно дължимостта и размера на разноските, определени от частния съдебен изпълнител, не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение /определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на IV г.о.

ВКС/.

Предвид изложеното, СЪДЪТ:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* отказ на ЧСИ за изменение на разноски от 15.03.2023 г. по изп. дело 20239240400653 по описа 4 на ЧСИ Г. К., рег. № 924, район на действие – Софийски градски съд , включително в частта, в която е определена такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ в размер на 36 лв., като вместо него постановява:

НАМАЛЯВА разноските, поставени в тежест на длъжника „Т.С.“ ЕАД за адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на взискателя по изп. дело 20239240400653 по описа на ЧСИ Г. К., рег. № 924, район на действие – Софийски градски съд от 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/ на 200 лв. /двеста лева/.

НАМАЛЯВА разноските, поставени в тежест на длъжника „Т.С.“ ЕАД, за пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 91,64 лв. /деветдесет и един лева и шестдесет и четири стотинки/ на 48,36 лв. /четиридесет и осем лева и тридесет и шест стотинки/.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5