Решение № 238 от 15.05.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Велико Търново, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Р. Цариградска

Силвия Пантелеева при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Силвия Пантелеева Въззивно гражданско дело № 20264100500213 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл.

Производството по делото е образувано въз основа подадена от „ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ ГОРНА ОРЯХОВИЦА“, ЕИК

1754056470213 към „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, чрез гл. юрисконсулт Р. Р., въззивна жалба против Решение № 1506/30.12.2025 г. по гр.д. № 1114/2025 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица. С обжалваното решение е отменена Заповед № 22 – 02 -512/ 11.04.2025 г. на Директора на Поделение за пътнически превози Горна Оряховица, ЕИК 1754056470213, с адрес: гр. Горна Оряховица, ул. „Цар Освободител“ № 112А, с която на К. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Горна Оряховица, ул. „...“ № 15, ет. 5, ап. 5, заемащ длъжност „кондуктор“, ПМС Горна Оряховица при ППП Горна Оряховица, на основание чл. 188, т. 1 от КТ е наложено дисциплинарно наказание „забележка“. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „Поделение за пътнически превози Горна Оряховица е осъден да заплати на 1

Районен съд - Горна Оряховица сумата в размер на 50 лева за дължимата държавна такса, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на К. С., сумата от 1000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Жалбоподателят посочва, че К. С. е бил дисциплинарно наказан не защото е повредил вратите на влака, а защото не е установил, че вратите са оставали отворени след тръгване на влака и не е предприел дължимите в тази връзка действия, макар да е знаел това. Счита, че работодателят е изпълнил законовите изисквания и е поискал обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ, в които работникът не е отрекъл констатациите на контролните органи. Посочва, че неправилно съдът е приел, че работникът не е имал задължение да следи за изправността на автоматичните врати във влака, което произлиза от естеството на заеманата длъжности „кондуктор“, чиято основна функция е да следи за безопасността на пътниците и общото задължение по чл. 126, т. 6 КТ. Намира, че дисциплинарно нарушение може да е налице и при неизпълнение на общо трудово задължение и неправилно съдът е възприел ограничително тълкуване в тази насока. Излага подробни съображения, че отмяна на наложеното дисциплинарно наказание представлява несъразмерна съдебна намеса в дисциплинарната власт на работодателя. Посочва, че по делото е установено, че работникът не е извършил качествена обща проверка на влака от гара София север и последващи частични проверки след тръгване, като от контролните органи е установен един пътник без превозен документ, пътуващ от гара София север и принудително свален на гара Роман. Счита, че в следствие на това са настъпили имуществени вреди за работодателя, като се касае за нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в нетаксуване на пътник във влака.

Посочва, че първоинстанционният съд неправилно е преценил събраните по делото доказателства и е поставил неправилно съдебно решение, като излага подробни доводи в тази насока. Моли решението да бъде отменено, а предявеният иск – отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК ответната страна по жалбата не е депозирала отговор.

Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на 2 страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК, въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за неговата правилност по реда на чл. 269, изр. 2 ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск, предявен от К. И. С. против Поделение за пътнически превози Горна Оряховица при БДЖ – „Пътнически превози“ ЕООД, ЕИК 1754056470213, с правно основание иск чл. 357, ал. 1 във вр. чл. 188, т. 1 КТ. Ищецът сочи, че работи при ответника на длъжност „кондуктор“, ПМС Горна Оряховица при ППП Горна Оряховица. Посочва, че със Заповед № 22 – 02 -512/ 11.04.2025 г. на Директора на ППП – Горна Оряховица му било наложено дисциплинарно наказание „забележка“ на основание чл. 192, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1 КТ. Ищецът сочи, че е наказан за това, че по време на работа в качеството си на кондуктор на влак № 2613 на 10.02.2025 г. не е изпълнил в пълен обем служебните си задължения, като не е докладвал на началник влак пътническо движение Р. Н., че вратите на вагон № 6180 2295- 469-0, трети от състава на влака, не се отварят и затварят автоматично. Според работодателя вратите били останали отворени след тръгването на влака от гарите Своге и Зверино, което било предпоставка за безопасността на пътниците при посещение на санитарните възли. Твърди се, че работникът не бил извършил качествена обща проверка на влака от гара София - Север, като при извършена контролна проверка след гара Мездра съвместно с контролните органи и началник влака Н., е констатиран един пътник без превозен документ, пътуващ от гара София- Север, който не е 3 заплатил превозната цена и е бил отстранен от влака на гара Роман. Според работодателя работникът е нарушил „Инструкция за кондуктора“. В заповедта било посочено, че ищецът не е изпълнил задълженията си по чл. 126 КТ и е нарушил Инструкцията за кондуктора, Наредба № 13/16. 12.2005 г. , чл. 187, т.

1, т. 5, т. 7 , т. 8 и т. 10 КТ и Правилника за вътрешния трудов ред.

Ищецът твърди, че не е извършил описаните в заповедта нарушения.

Счита, че заповедта не е мотивирана, съдържала противоречия и това правело невъзможно осъществяването на адекватна защита от негова страна. Твърди, че не е посочено в какво се състоят нарушенията, не са конкретизирани изпълнителните деяния и не става ясно кога са извършени нарушенията, в кой участък от маршрута на влака. От фактическа страна се сочи, че вратите на вагона не са технически изправни и ищецът не можел да предвиди кога ще мине пътник, след който те ще останат отворени. Наред с това, С. твърди, че не му е вменено задължение да ги регулира от командното табло. Не било посочено кога и къде е извършил качествената проверка на пътниците. С. заявява, че когато е извършвал общата проверка на пътниците, установеният след това пътник без билет не бил във влака, като ищецът предполага, че се е укрил в тоалетната на вагона, за да избегне проверката. Ищецът оспорва твърденията на пътника, че се е качил в гр. София.

Ищецът твърди, че издадената заповед на отговаря на изискванията на чл. 195 КТ, като не съдържа сведения относно конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, кога е извършено нарушението, вида на наказанието и правното основание за налагането му.

Ищецът твърди, че е наказан за бездействие, а в текста му се вменявали действия. Не били посочени и трудовите задължения, които не е изпълнил.

Цитирана била длъжностната му характеристика, но не била посочена конкретна квалификация на осъществените от него деяния. Счита, че в заповедта са изброени задълженията, обвързващи служителя, без да било ясно и точно посочено кое от тях работодателя счита за нарушено, не водело до извод за обоснованост на заповедта за налагане на наказание. Твърди се също, че дори да се приеме, че е извършил посочените в заповедта нарушения, същите нямали нужната тежест за квалифициране като нарушения на трудовата дисциплина и не следвало да се налага наказание, тъй като не са настъпили вреди за работодателя. Иска се отмяна на посочената Заповед № 22 – 02 -512/ 11.04.2025 г. на Директора на ППП – Горна Оряховица като 4 незаконосъобразна.

Ответникът Поделение за пътнически превози Горна Оряховица, ЕИК 1754056470213, с адрес: гр. Горна Оряховица, ул. „Цар Освободител“ № 112А е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Ответната страна счита претенцията за допустима, но неоснователна. Ответникът не спори, че с ищеца се намират в трудово правоотношение като последният заема длъжността „кондуктор“ в Превозна маневрена служба Горна Оряховица, ППП Горна Оряховица при „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД. Между страните бил сключен Трудов договор № 13/ 28.02.2024 г.

Ответникът твърди, че на 10.02.2025 г. е извършена проверка на влак № 2613 в участъка от гара София – Север – гара Варна от старши инспектори, контрол на отдел „Превозна и маневрена дейност“ към Дирекция „Оперативна дейност“ в ЦУ „БДЖ – пътнически превози“ ЕООД. За извършената проверка работодателят разбрал от писмо на Управителя на „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД от 21.03.2025 г. Сочи се, че влак № 2613 бил съставен от три вагона, със средна населеност, като се обслужвал от превозна бригада на превозна и маневрена служба Горна Оряховица към ППП Горна Оряховица, с началник влак Р. Н. и кондуктор ищецът К. И. С.. Твърди се, че проверяващите са наблюдавали действията на служителите, като при спиране и тръгване от гарите Своге и Зверино вратите на третия последен вагон не се затваряли автоматично или след натискане на бутон. Същите били отваряни ръчно след слизане или качване на пътниците и след тръгването на влака от тези гари оставали отворени. Вратите били затворени ръчно от проверяващите или от пътници. Сочи се, че след като ищецът С. бил приключил общата проверка и се върнал в трети вагон, проверяващите попитали кондуктора дали знае за проблема с вратите и дали е уведомил началник влака. С. бил отговорил положително, но след като началник влака Р. Н. бил повикан на място в трети вагон се установило, че не е уведомен за технически проблем. Техническият проблем бил отстранен на гара Горна Оряховица.

В отговора се сочи също, че при извършена проверка на пътниците и на превозните им документи било установено след гара Мездра, че в последния трети вагон пътуват 14 пътника като един от тях е бил без превозен билет.

Пътникът заявил пред проверяващите, че пътува така от гара София – север и пропуснал да слезе на гара Мездра. На кондуктора С. било указано да уреди 5 пътника с билет, но последният отказал да го заплати и бил свален от влака на гара Роман. На 28.03.2025 г. от ищеца били изискани обяснения, които наказаният представил на 31.03.2025 г. Твърди се, че в обясненията С. не отричал констатациите на проверяващите органи. Работодателят твърди, че С. е извършил описаните в заповедта дисциплинарни нарушения, като не е изпълнил задълженията си за проверка на пътниците за валидни билети за пътуване, карти или други документи при пътуване, както и задължението си за проверка на вагоните и вратите им за безопасност. Неоснователни били твърденията на С., че не бил извършил описаните в заповедта нарушения, а също така, че заповедта само формално била мотивирана. Неоснователно било твърдението на ищеца, че не било посочено в какво точно се състои извършеното нарушение. Не били налице и противоречия в обстоятелствената част на заповедта. Конкретизирани били изпълнителните деяния, датата и мястото на извършване на дисциплинарното нарушение. Ясно били посочени дисциплинарните нарушения, за които било наложено оспорваното наказание.

Издадената заповед отговаряла на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ.