Определение № 80 от 10.04.2024, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 77/2024
- Вид
- Определение № 80
- Подписан
- 10.04.2024
- В сила
- 10.04.2024
- Състав
- Петя Иванова Петрова Дакова, Яница Събчева Събева Ченалова, Даниел Нанев Марков
Цитирани разпоредби
- чл.23, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.248, ал.1, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 342, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 80 гр. Бургас, 10.04.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Петя Ив. Петрова Дакова
Членове:
Даниел Н. Марков
Яница С. Събева Ченалова като разгледа докладваното от Яница С. Събева Ченалова Въззивно частно наказателно дело № 20242000600077 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.249, ал.3, вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК.
Образувано е по частна жалба от адв. С. К. - защитник на подс. Й. Д.
Й., против определение № 338 от 25.03.2024 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 1402/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което съдът е оставил без уважение искането на защитата на основание чл.248, ал.1, т.3 от НПК за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора за отстраняване на допуснати в досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване процесуалните права на подсъдимия.
В частната жалба е изразено несъгласие с изводите на съда. Иска се отмяна на атакуваното определение и постановяване на ново, с което съдебното производство да се прекрати, а делото да се върне на прокурора за изготвяне на нов обвинителен акт.
В писмено становище на прокурор от Апелативна прокуратура – Бургас е изразена позиция за неоснователност на частната жалба. Отсъстват съществени процесуални нарушения при изготвянето на сезиращия процесуален документ, ограничаващи правото на подсъдимия да разбере в какво престъпление е обвинен и да организира защитата си. Съдът е отговорил на възраженията на защитата, наведени в разпоредително заседание. Обвинителният акт не страда от приписваните му пороци, правата на обвиняемото лице са били охранени в проведеното досъдебно производство и с изготвения обвинителен акт. Последният отговаря на процесуалните изисквания за форма и съдържание и не страда от недостатъци, накърняващи правата на страните в процеса. Количественият фактологичен излишък не обуславя прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора за изготвяне на нов обвинителен акт. Тези възражения са относими към съществото на съдебното производство и 1 установяването на обстоятелствата и елементите от обективната и субективната страна на престъпните състави, за които е повдигнато обвинение. Предлага се обжалваното определение да бъде потвърдено.
Бургаският апелативен съд, след запознаване с материалите по делото, като обсъди наведените доводи и съобрази закона, прие следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 249, ал.3 вр. чл. 342, ал.1 от НПК, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Съдебното производство по НОХД № 1402/2023 г. по описа на Окръжен съд - Бургас е образувано по обвинителен акт на Окръжна прокуратура – Бургас, с който на подс. Й. Д. Й. са повдигнати обвинения за престъпление по чл. 203, ал.1, вр. чл.201, вр. чл.26, ал.1 от НК и две престъпления по чл.219, ал.4, предл.2, вр. ал.3, вр. ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК.
В обстоятелствената част на обвинителния акт са описани конкретни факти, въз основа на които на подсъдимия са предявени посочените обвинения, както и аргументи за дадената правна оценка.
С ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС са дадени указания относно задължителните реквизити и съдържанието на обвинителния акт.
Обвинителният акт определя предмета на доказване по делото и очертава рамките, в които ще се развие процесът на доказване. Главното му предназначение е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му, като към тях се отнасят и времето и мястото на извършване на престъплението и данните за личността на обвиняемия. Липсата на посочване на всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство. Някои реквизити на обстоятелствената част на обвинителния акт обаче не съставляват елементи на обвинението относно извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него. Липсата им не води до ограничаване на правата на правоимащите процесуални субекти, поради което не може да се третира като основание за връщане на делото в досъдебната фаза. Непосочването в обстоятелствената част на акта на начина на извършване на деянието, пострадалото лице и размера на вредите съставлява основание за връщане на делото в предходната процесуална фаза, само ако става въпрос за елементи на престъпния състав. Когато не съставляват признаци на престъплението, фактите от тази категория могат да се установяват в хода на съдебното следствие, да се оценяват от страните и 2 съобразяват от съда. Преценката е винаги конкретна и се извежда от обстоятелствата, установени в конкретното производство.
С оглед горните принципни положения, въззивният съд споделя изводите в атакуваното определение.
Обвинителният акт в настоящия случай съдържа изложение на предложената от прокурора фактическа обстановка и правна оценка на инкриминираните деяния, за които са повдигнати обвинения. Сезиращият процесуален документ, независимо от изложените множество факти, има ясно съдържание, а структурата му е в съответствие с разпоредбата на чл.246 от НПК. Големият обем от фактически обстоятелства не съставлява основание за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора за изготвяне на нов обвинителен акт. В обстоятелствената част на обвинителния акт е описана хронология на събития и поведение на обвиненото лице, която обективира фактически деянията, за които са предявени обвинения. Налице е в достатъчна степен яснота за твърденията, по които от фактическа страна следва да се защитава подсъдимия. Дадена и правна оценка с подробни аргументи, изложени от прокурора. Рамката на доказване е валидно поставена, доколкото не се установяват противоречия, които да препятстват възможността за разбиране на обвинението. Няма основание да се изисква в обвинителния акт да се описват факти, прокурорът счита за неустановени от доказателствената наличност.
Настоящият съдебен състав се солидаризира със становището на първоинстанционния съд, който е дал отговор на възраженията на защитата, изложени в разпоредителното заседание по делото. В обвинителния акт прокурорът е посочил относимите според него разпоредби на закона, текстове от устава и клаузи в договора за управление, които се твърди подсъдимият да е нарушил, както и последиците от това поведение. Дали е налице действие и/или бездействие от подсъдимия Й., дали се е изразявало точно в поведението описано в обвинителния акт, дали с него са нарушени цитираните разпоредби и дали са последвали описаните последици, са въпроси по съществото на делото, по които съдът следва да се произнесе с крайния си акт. Споделя се и преценката, че въпросите как са били разходени средствата, за които е повдигнато обвинение за престъпление по чл.203 от НК, както и с какви конкретни указания Й. е мотивирал свид. Колева да нареди паричните преводи по повод представени й договори, са обстоятелства извън признаците на престъпните състави, за които са повдигнати обвинения.
Обобщено, обвинителният акт отговаря на изискванията на чл. 246 НПК за реквитизи и съдържание и е съобразен с основните положения, визирани в Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, поради което валидно може да постави началото на съдебното производство.
Ето защо, настоящият съдебен състав споделя изводите на първата инстанция, като намира частната жалба за неоснователна. Обжалваното 3 определение на Окръжен съд - Бургас е обосновано и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
По гореизложените съображения и на основание чл. 249, ал. 3 НПК, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 338 от 25.03.2024 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 1402/2023 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което съдът е оставил без уважение искането на защитата на основание чл.248, ал.1, т.3 от НПК за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора за отстраняване на допуснати в досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4