Решение № 16 от 26.01.2021, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Бл. , 25.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Бл., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Катя Бельова

Лилия Масева

Анета Илинска като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20201200501054 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.463, ал.1 във вр. с чл.278 от ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от „Л-Т.“ ЕООД, ЕИК 130486121, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н „П.“, ул.“Х.Д.“, бл.104, офис 12 – с вход откъм гърба на блока, представлявано от управителя Б.Н., против разпределение на суми, изготвено по изпълнително дело №442/2016 г. по описа на Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) М.Б.К., с рег.№* в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Бл., предявено с протокол за предявяване на разпределение, съставен на 09.06.2020 г.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на атакуваното разпределение.

Твърди се, че ЧСИ не е изискал и събрал доказателства относно действителността на извършените цесии с Договор за цесия от 04.11.2019 г., сключен между М. Л. Я. и М.Т.М. и Договор за цесия от 04.11.2019 г., сключен между Д.Е.У. и М.Т.М.. Жалбоподателят счита, че изясняването на това обстоятелство, а именно дали представените договори за цесия са действителни, е от изключителна важност, с оглед възлагането на имота на взискател по изпълнителното дело, като съответно вземането му се намалява с определената в разпределението сума и няма задължение да внася цялата сума, за която е обявен за купувач.

На следващо място, в жалбата се твърди, че ЧСИ не е определил правилно дължимите вземания съобразно разпоредбата на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД. Твърди се, че неправилно „БББР“ АД като присъединен взискател и привилегирован ипотекарен кредитор, не е включен в разпределението. Посочва се, че договорната ипотека в полза на „БББР“ АД е учредена през 2009 г., т.е. преди вписването на цитираните в разпределението възбрани от кредитора по изпълнителното дело. Това означавало, че „БББР“ АД има трети ред вземане, ползващо се 1 със специалната привилегия на чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД. В жалбата се посочва още, че не ставало ясно дали ЧСИ е изискал актуална информация за задължения на „Л.А.“ ЕООД към Държавата, съответно дали Държавата (НАП) няма вземане, което да не е отразено в разпределението. И на последно място, в жалбата се посочва, че от разпределението не става ясно дали разпределената сума служи за удовлетворяване само на такси по изпълнителното дело или и на други вземания, както и дали действително таксите, които са разпределени, са от авансово внесени такива. Счита, че таксата по т.26 от ТТЗЧСИ, която била включена в разпределението е неправилно изчислена. С жалбата се моли за отмяна на извършеното по изп.д.№442/2016 г. по описа на ЧСИ М.К. разпределение, обективирано в Протокол за предявяване на разпределение от 09.06.2020 г., като неправилно, незаконосъобразно и поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Иска се също така, да бъде допусната и назначена съдебно – икономическа експертиза, вещото лице по която да отговори на следния въпрос: какви са дължимите, изчислени и разпределени разноски, в т.ч. такси по ТТЗЧСИ по изп.д.№442/2016 г. по описа на ЧСИ М.К..

По реда на чл.436, ал.3 от ГПК е депозирано писмено възражение на жалбата от взискателите М. М. Г., М. Л. Я. и Д. У., чрез адв.Д.М., в което се поддържа становище за неоснователност на жалбата. Твърди се, че от съдебния изпълнител са изискани и съответно са представени от страна на взискателите всички изискуеми документи, касаещи действителността на извършените цесии с договорите от 04.11.2019 г. между М. Л. Я. и М.Т.М. и съответно между Д.Е.У. и М.Т.М.. Посочва се, че същите договори и съответни уведомления са отправени и получени от „Л.А.“ ЕООД на посочения в съдебния регистър адрес. Навеждат се съображения, че по изпълнителното дело тримата взискатели притежават изпълнителни листове срещу длъжника „Л.А.“ ЕООД със сумарно общо вземане в размер на 170 000 лв. Посочва се, че поради липсата на доброволно изпълнение е проведена публична продан по отношение на имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Д., общ.Б., като се твърди, че проданта е спечелена от взискателя ММГ, чрез цесия на вземането между тримата взискатели. Възразява се срещу твърденията на ответника, че „БББР“ АД не била включена като участник в разпределението като присъединил се взискател и привилегирован ипотекарен кредитор. В тази насока се твърди, че жалбоподателят не може и е недопустимо да иска включване в разпределението на което и да е трето лице, в това число и на процесната банка, тъй като няма правен интерес от това.

От друга страна, не било заявено от страна на самия претендент за кредитор – „ББР“ АД, участие в обявения публичен търг и не е представен изпълнителен лист за такова участие.

Поради изложените съображения, с възражението се иска жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Въз основа на данните в изпълнителното делото, след като взе предвид възраженията, направени в жалбата и съобрази приложимия закон, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Депозираната жалба е редовна и процесуално допустима. Същата изхожда от длъжника по изпълнителното дело и е насочена срещу извършено разпределение на суми в изпълнителното производство. Ето защо е налице както обжалваем акт по смисъла на чл.463 2

ГПК, така и процесуална легитимация у оспорващия за иницииране на съдебен контрол.

Спазен е също така и срока за обжалване на разпределението. По арг. от чл.462, ал.2 ГПК срока за обжалване на така извършеното разпределение е тридневен от деня на предявяването му. В случая разпределението е предявено на 09.06.2020 г. /видно от протокола на л.408 от изп.д./, а жалбата против него е подадена на 12.06.2020 г., поради което следва да се приеме, че същата е подадена в установения законов срок. Освен това, жалбата отговаря и на формалните изисквания за редовност, формулирани в чл.436, ал.4 във вр. с чл.260 и чл.261 от ГПК.

Разгледана по същество е основателна.

Производството по изпълнително дело №442/2016 г. по описа на ЧСИ М.К. е образувано по искане на взискателя М. М. Г., английска гражданка, срещу длъжника „Л.А.“ ЕООД за събиране на вземане по изпълнителен лист от 24.06.2016 г. по гр.д.№3424/2015 г. на СГС.

Впоследствие като взискатели са конституирани М. Л. Я. и Д. У..

С договори за цесия от 04.11.2019 г. Маргарет Янг и Д. У. са прехвърлили вземанията си на взискателя М. М. Г..

Принудителното изпълнение е насочено върху собствен на длъжника недвижим имот, представляващ имот с идентификатор ***, имотна партида №53062 по описа на СВ гр.Р., представляващ самостоятелен обект в сграда, с предназначение – жилище, апартамент, с площ по документи от 89.250 кв.м., с адрес: гр.Д., ул.“Незнайният войн“, и съответните ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, който недвижим имот е преобразуван в самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Д., общ.Б..

След проведена публична продан в периода 05.11.2019 г. до 05.12.2019 г., с протокол от 06.12.2019 г. за купувач на гореописания недвижим имот е обявен наддавачът и едновременно взискател М. М. Г., при цена в размер на 55 000 лв.

С обжалваното разпределение, на основание чл.495 вр. с чл.460 ГПК, ЧСИ М.К. е разпределил сумата от 55 000 лв., както следва:

1)сумата от 1375 лв. – по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, в полза на М. М. Г., за разноски по изпълнителното дело;

2)сумата от 2371, 54 лв. – по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, в полза на ЧСИ М.К., за разноски по изпълнителното дело (по т.13 ТТР ЗЧСИ, т.3, т.4, т.5, т.31 и т.26 ТТР ЗЧСИ);

3)сумата от 82, 87 лв. – по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД, в полза на Община Б., за местен данък за недвижимия имот, предмет на принудителното изпълнение.

В разпределението е посочена сума за удовлетворяване на вземането на М. М. Г. – 51 253, 46 лв., с която е посочено, че следва да се намали вземането на взискателя Г., като същата е задължена в двуседмичен срок от влизане в сила на разпределението, да внесе по сметка на ЧСИ М.К., сума общо в размер на 2454, 41 лв., от които: 1) в полза на ЧСИ М.К. – 2371, 54 лв., и 2) 82, 87 лв. – в полза на Община Б..

Изготвеното в горния вариант постановление за разпределение на суми по изпълнителното дело според настоящият съдебен състав е незаконосъобразно, по следните съображения:

В производството по чл.463 ГПК съдът служебно проверява законосъобразността на 3 разпределението, предвид спецификата на акта на СИ, по отношение на който осъществява съдебен контрол, който е акт по приложение на императивната норма на чл.136 ЗЗД.

В процесния случай, извършвайки разпределението, ЧСИ в т.1 от разпределението е посочил дължими суми по изпълнително дело №442/2016 г., но не на взискателя, а на самия ЧСИ, т.е. към себе си, като видно е, че съдебния изпълнител е разпределил сумата от общо 2371, 54 лв. по реда на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, в полза на ЧСИ М.К., за разноски по изпълнителното дело (по т.13 ТТР ЗЧСИ, т.3, т.4, т.5, т.31 и т.26 ТТР ЗЧСИ).

Тук е мястото да се отбележи следното:

Според настоящия състав на съда частният съдебен изпълнител не разполага с привилегията по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД да събере за себе си суми (такси или разноски) приоритетно, преди всички останали вземания и преди установените в закона привилегировани вземания.

Текстът на чл.79, ал.1 ЗЧСИ сочи, че за събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице.

Следващата алиния на с. чл. регламентира съдържанието на сметката, а ал.3 установява, че за дължимите неплатени такси и разноски ЧСИ може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл.410, ал.1 ГПК независимо от техния размер.

В практиката на касационната инстанция е прието /Решение №366/ 12.01.2015 г. на ВКС по гр.д.№4597/2014 г., IV г. о., ГК/, че разпоредбите на чл.79 ЗЧСИ и т.5 от ТТРЗЧСИ са императивни и задължават ЧСИ да спазва изискванията при попълване на сметката по чл.79 ЗЧСИ, така както е предвидено в законодателно и каквито и да е други форми на отразяване, извършени от него, не го освобождават от спазване на горепосоченото изискване на закона.

В логическа връзка с обсъдената правна норма тази на чл.435, ал.2 ГПК, която като процесуална също е от императивен порядък, дава възможност на длъжника да обжалва постановлението за разноските, които включват всички такси и разноски по изпълнението, дължими от него.

В този смисъл и по настоящето дело липсват данни длъжника да е бил уведомен за основанията и размерите на дължимите от него такси към ЧСИ К., преди те да бъдат включени в процесното разпределение, за да може от една страна да упражни правото си на защита, предвидена в чл.435, ал.2 ГПК, а от друга – в случай, че не ги оспорва по основание и размер, да ги заплати доброволно, като събраната от принудителното изпълнение сума се отнесе за погасяване на вземанията към взискателите по изп. дело. Обсъдената правна регламентация на процедурата по определяне и събиране на таксите по изпълнението, според решаващият състав, изключва възможността дължимите такси към ЧСИ от длъжника да бъдат събирани принудително, директно чрез включването им в разпределението по реда на чл.460 ГПК, без да бъде изчерпан реда по чл.79, ал.1 – ал.3 ЗЧСИ, още повече – с привилегията по чл.136, ал.1, т.1 ГПК, а не в реда на хирографарните кредитори.

В обобщение на изложеното решаващият състав намира следното. ЗЧСИ по императивен начин установява, че за дължимите и неплатени такси от което и да е задължено лице /вкл. длъжника/ ЧСИ може да поиска издаване на заповед по реда на чл.410 ГПК в случай, че не 4 се плати доброволно след надлежно уведомяване на страната. Едва след изчерпване на тази процедура СИ ще разполага с изпълнителен титул за вземането си, което ще е установено по основание и размер, и на което ще се яви кредитор по отношение задълженото лице. Затова включването на дължимите за изпълнението такси, които не са били доброволно платени от задълженото лице, направо при разпределение на принудително събрана сума по изпълнението по реда на чл.460 ГПК, при това – с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД е неправилно, като извършено в противоречие с установеното от материалния и процесуален закон.