Присъда № 211 от 25.10.2022, Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъда № 211/25.10.2022 г. по НОХД № 2471 по описа за 2022 година на Районен съд Варна, Пети наказателен състав

По отношение на обвиняемия М.Ж.Р. ЕГН ********** е внесен от Районна прокуратура Варна обвинителен акт в Районен съд Варна, по което е образувано наказателно дело от общ характер за извършено деяние по чл.198 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 вр.чл.26 ал.1 от НК затова, че в периода от 10.11.2021 г. до 07.02.2022 г., в гр.Варна, при условията на продължавано престъпление, като непълнолетен, но след като разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи на обща стойност 682.47 лева от владението на Г.А.Г. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване, както следва:

- периода от 10.11.2021 г. до 15.11.2021 г., в гр.Варна, отнел чужда движима вещ - електронно устройство за нагряване на тютюн марка „IQOS", модел 3 duo, на стойност 112.12 лева от владението на Г.А.Г. с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това заплашване;

- на 07.02.2022 г. в гр.Варна, отнел чужди движими вещи - мобилен телефон марка „Hiaomi", модел „Redmi Note 10 Pro" с IMEI 863507059989665, на стойност 558.59 лева, силиконов калъф за мобилен телефон марка „Hiaomi", модел „Redmi Note 10 Pro", на стойност 11.76 лева и СИМ карта за мобилен телефон, всички вещи на обща стойност 570.35 лева, от владението на Г.А.Г. с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това заплашване.

В разпоредителното заседание по делото съдът разясни на непълнолетния пострадалия Г.А.Г. и на неговия родител А.Г.Х., че като лице, претърпяло имуществени вреди от престъплението, има качеството на пострадал и че съгласно разпоредбата на чл.84 ал.1 от НПК може да предяви в съдебното производство граждански иск за обезщетение на вредите и да се установи като граждански ищци, а според чл.76 от НПК има право да участва в съдебното производство като частен обвинител. Г. заяви, че не желае да се възползва от правото си да предяви граждански иск, като това негово изявление бе потвърдено от баща му Х..

На основание чл.372 ал.1 от НПК председателят на състава разясни на подсъдимия правата му по чл.371 от НПК и го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371 т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. В съдебно заседание подсъдимият М.Ж.Р. се признава за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът, като установи, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните по досъдебното производство доказателства, с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще се ползва самопризнанието, без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение. Счита, че повдигнатото на подсъдимия обвинение се подкрепя от събраните в хода на производството доказателства, както и от неговото самопризнание 1 и е доказано. Моли с оглед процедурата, по която протича съдебното производство и констатираните смекчаващи вината обстоятелства съда да наложите наказание под средния размер след редукцията, която закона предвижда, като счита, че наказание лишаване от свобода за срок от една година, отложено с изпитателен срок предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, ще има благоприятен ефект и ще изпълни целите на наказанието.

Защитникът на подсъдимия моли съда с оглед наличието на множество смекчаващи вината обстоятелства и възстановяване на по-голямата част от щетите да наложи наказание към минимума около една година лишаване от свобода, с отлагане на ефективно му изтърпяване с три години изпитателен срок. Счита, че по този начин ще бъде постигната целта на закона, а именно да му бъде дадена възможност да бъде превъзпитан по смисъла чл.60 от НК и евентуално да бъде подготвен за един по-добър начин за живот в обществото.

В последната си дума подсъдимият Р. съжалява за постъпката си.

След преценка на събраните по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК съдът приема за установена следната фактическа обстановка, изложена в обвинителния акт:

Св.Г.А.Г. се познавал с подс.М.Ж.Р., който живеел срещу входа на „Топливо“.

На неустановена дата в периода 10.11.2021 г. - 15.11.2021 г. св.Г., тогава на 14 години, се прибирал от училище, а пътя му преминавал в близост до дома на подсъдимия, когато бил пресрещнат от последния. Подс.Р. поискал от него да покаже съдържанието на раницата си, след което харесал и решил да отнеме принудително електронното му устройство за нагряване на тютюн марка „IQOS“, модел 3 duo, заплашвайки го с джобния нож, който имал в себе си. Св.Г. не се възпротивил и позволил да му бъде отнета вещта, тъй като се изплашил, защото подс.Р. знаел къде живее, а и се заканил да го намери и наръга с ножа. За случилото се св.Г. не съобщил в полицията, нито се оплакал на родителите си.

На 07.02.2022 г. и на същото място подс.Р. отново срещнал св.Г., който слушал музика от телефона си марка „Xiaomi“, модел „Redmi Note 10 Pro“, с IMEI 863507059989665, който бил поставен в силиконов калъф. Подсъдимият видял слушалките на последния и когато разбрал, че Г. ги ползва чрез телефона си, поискал да го види. Впоследствие подс.Р. решил да отнеме принудително вещта на св.Г. и да реализира облага за себе си, като му наредил да премахне паролата си, след което му го взел. Подс.Р. взел и силиконовия калъф, който бил поставен на телефона. Св.Г. не се възпротивил и позволил да му бъдат отнети вещите, тъй като обвиняемият отново му се заканил да го наръга с ножа. Пострадалият се изплашил, защото вече бил виждал ножа на подс.Р. и знаел, че той носи такъв у себе си.

След поредното посегателство на подс.Р., въпреки уплахата си пострадалият споделил за случилото се с баща си, който веднага сигнализирал в полицията. В тази връзка било започнато досъдебно производство № 180/2022 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР Варна, по което е образувано настоящето съдебно производство. В хода на проведеното разследване и с протокол за доброволно предаване от 07.02.2022 г./л.36 от ДП/ подсъдимият предал на полицай И. Р.а отнетия от него телефон марка „Xiaomi“, модел „Redmi Note 10 Pro“ с IMEI 863507059989665 с пояснения „Телефонът го взех днес от едно момче пред Топливо, след като му ударих едно шамарче“, който впоследствие бил върнат на А.Г.Х. – баща на Георги Г., видно от приложената по делото на л.37 разписка от същата дата.

2

В хода на разследването е била назначена и изготвена от вещото лице З.Е.Д. съдебно-оценителна експертиза, от заключението на която/л.32 от ДП/ се установява, че отнетите от обвиняемия вещи са на обща стойност 682.47 лева.

От заключението на изготвената по делото съдебно-психиатрична експертиза/л.25 от ДП/, изготвена от вещото лице д-р Р.Б., се установява, че подс.Р. не страда от психично заболяване, както и от зависимост към алкохол и психоактивни вещества, като макар и непълнолетен към момента на извършване на деянието е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

Гореописаната фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, а именно – самопризнание на подсъдимия Р., свидетелски показания, протокол за доброволно предаване, разписка, характеристична справка за непълнолетния Р., заключения на съдебно-оценителната и съдебно-психиатрична експертизи, справка за съдимост, събрани в досъдебното производство и в съдебно заседание.

Съдът кредитира изцяло самопризнанието на подсъдимия Р. и показанията на свидетелите, дадени на досъдебното производство, тъй като същите са последователни, логически свързани, непротиворечиви и подкрепящи се от останалите доказателства по делото. Съдът кредитира безусловно и писмените доказателствени средства, приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК.

След преценка на всички доказателства по делото съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК – поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че подсъдимият М.Ж.Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.198 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 вр.чл.26 ал.1 от НК, като в периода от 10.11.2021 г. до 07.02.2022 г., в гр.Варна, при условията на продължавано престъпление, като непълнолетен, но след като разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи, на обща стойност 682.47 лева от владението на Г.А.Г. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване, както следва: в периода от 10.11.2021 г. до 15.11.2021 г., в гр.Варна, отнел чужда движима вещ - електронно устройство за нагряване на тютюн марка „IQOS“, модел 3 duo, на стойност 112.12 лева от владението на Г.А.Г. с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това заплашване; на 07.02.2022 г. в гр.Варна, отнел чужди движими вещи - мобилен телефон марка „Hiaomi“, модел „Redmi Note 10 Pro“ с IMEI 863507059989665, на стойност 558.59 лева, силиконов калъф за мобилен телефон марка „Hiaomi“, модел „Redmi Note 10 Pro“ на стойност 11.76 лева и СИМ карта за мобилен телефон, всички вещи на обща стойност 570.35 лева, от владението на Г.А.Г. с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това заплашване.

От обективна страна подсъдимият Р., като е упражнил принудителни действия спрямо пострадалия - заплашил го и в резултат на така упражнената принуда е прекъснал фактическата власт, която пострадалият упражнявал върху инкриминираните вещи до момента на нападението, като установил своя фактическа и разпоредителна власт върху предмета на посегателство.

От субективна страна подсъдимият осъществил деянието виновно, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК и със специфичната съставомерна цел - намерението му противозаконно да присвои инкриминираните 3 вещи. Подсъдимият Р. съзнавал всички обективни признаци от състава на престъплението, съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и целял тяхното настъпване.

Квалификацията на деянието по чл.26 ал.1 от НК се определя от факта, че подс.Р. е извършил две прояви, осъществяващи състава на едно и също престъпление, през непродължителен период, при еднородност на вината, като всяко следващо деяние се явявало от обективна и субективна страна продължение на предходното.

В обясненията си подсъдимият признава вината си и изразява съжаление за осъщественото от него деяние.

Подсъдимият М.Ж.Р. е роден на **** г. в гр.Варна, българин, български гражданин, неграмотен, неженен, неосъждан, живущ в гр.Варна, ***, ЕГН **********.

При индивидуализация на наказанието, като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, самопризнанията му, а също и възстановяване на част от причинените имуществени вреди.

Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства не се констатират.

Причините за извършеното престъпление са стремеж към лично облагодетелстване и недооценяване на последиците от деянието.

При определяне на вида и размера на наказанието съдът взе предвид, че към момента на извършване на деянието и към настоящия момент подсъдимият е неосъждан. Подс.Р. е млад човек, извършил е необмислено деяние, за което съжалява.

Предвиденото в чл.198 ал.1 от НК наказание е лишаване от свобода от три до десет години. При прилагане на разпоредбата на чл.63 ал.1 т.3 от НК това наказание следва да се замени за непълнолетния Р. с наказание лишаване от свобода до три години. С оглед разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, действаща по време на извършване на деянието, когато подсъдимият признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, съдът, ако постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл.58а от Наказателния кодекс. Съобразно разпоредбата на чл.58а от НК при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл.373 ал.2 от Наказателно-процесуалния кодекс съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.