Определение № 2107 от 30.04.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2107 гр. Варна, 30.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Константин Д. И. Въззивно частно гражданско дело № 20263100500674 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на глава Двадесет и първа от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. Д. И. от гр. Аксаково, Варненска област, подадена чрез пълномощник, срещу Решение № 1571/07.05.2025 год., постановено по гр. дело № 4812/2021 год. по описа на РС-Варна, в частите с характер на определение, с които:

1 ) е прекратено производството по предявен от Д. Д. И., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: обл. Варна, общ. Аксаково, гр. Аксаково, ул. „Г. К” № 6 против Д. П. С., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.

Аксаково, ул. „Г. К” № 6 и Г. И. В., ЕГН:**********, с постоянен адрес гр.

Варна, ул. „Д В“ № 21 иск с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5-то от ЗЗД, за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.08.2019 г., обективиран в НА № 83, том 4, вх. рег. № 6731, дело № 590/2019г. на нот. № 194-Александър Ганчев, вписан в СлВп под акт № 86, том LVII, дело № 12430/2019г., вх. рег. № 20630, дв. вх. рег. № 20471/09.08.2019г. по отношение на 1 / 2 ид. ч. от първи етаж от жилищна сграда, построена в дворно място, находящо се в гр. Аксаково, ул. „Г. К“ № 6, цялото с площ от 556 кв. м., ведно с припадащите му се ид. части от подпокривното пространство и общите части на сградата и 1 / 2 ид. част от гараж с площ 15 кв. м., като привиден поради абсолютна симулация;

2) е прекратено производството по предявен от Д. Д. И., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: обл. Варна, общ. Аксаково, гр. Аксаково, ул. „Г. К” № 6 против Д. П. С., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.

Аксаково, ул. „Г. К” № 6 и Г. И. В., ЕГН:**********, с постоянен адрес гр.Варна, ул. „Д В“ № 21 иск с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5-то от ЗЗД, вр. чл. 17, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.08.2019г., обективиран в НА № 83, 1 том 4, вх. рег. № 6731, дело № 590/2019г. на нотариус № 194-Александър Ганчев, вписан в СлВп под акт № 86, том LVII, дело № 12430/2019г., вх. рег. № 20630, дв. вх. рег. № 20471/09.08.2019г., като привиден и прикриващ договор за дарение;

3) е прекратено производството по предявен от Д. Д. И., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: обл. Варна, общ. Аксаково, гр. Аксаково, ул. „Г. К” № 6 против Г. И. В., ЕГН:**********, с постоянен адрес гр. Варна, ул. „Д В“ № 21 и Л. Д. С., ЕГН:**********, с постоянен адрес гр. Аксаково, ул. „Г. К“ № 6, иск с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5-то от ЗЗД, вр. чл. 17, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупкопродажба на недвижим имот от 30.09.2019г., обективиран в НА № 71, том 5, вх. рег. № 8403, дело № 758/2019г. на нотариус № 194-Александър Ганчев, вписан в СлВп под акт № 33, том LХХI, дело № 15469/2019г., вх. рег. № 25439, дв. вх. рег. № 25238/30.09.2019г., като привиден и прикриващ договор за дарение;

4) е прекратено производството по предявен от Д. Д. И., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: обл. Варна, общ. Аксаково, гр. Аксаково, ул. „Г. К” № 6 против Д. П. С., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.

Аксаково, ул. „Г. К” №6 и Г. И. В., ЕГН:**********, с постоянен адрес гр.

Варна, ул. „Д В“ № 21, иск с правно основание с правно основание чл. 26, ал.

2, изр. 1, пр. 3-то от ЗЗД, за прогласяване нищожността на договор за дарение (прикрит с договор за покупко-продажба) на недвижим имот от 09.08.2019г., обективиран в НА № 83, том 4, вх. рег. № 6731, дело № 590/2019г. на нотариус № 194-Александър Ганчев, вписан в СлВп под акт № 86, том LVII, дело № 12430/2019г., вх. рег. № 20630, дв. вх. № 20471/09.08.2019г., поради неспазване (липса) на установената в закона форма;

5) е прекратено производството по предявен от Д. Д. И., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: обл. Варна, общ. Аксаково, гр. Аксаково, ул. „Г. К” № 6 против Г. И. В., ЕГН:**********, с постоянен адрес гр. Варна, ул. „Д В“ № 21 и Л. Д. С., ЕГН:**********, с постоянен адрес гр. Аксаково, ул. „Г. К“ № 6, иск с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 3-то от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.09.2019г., обективиран в НА № 71, том 5, вх. рег. № 8403, дело № 758/2019г. на нотариус № 194-Александър Ганчев, вписан в СлВп под акт № 33, том LХХI, дело № 15469/2019г., вх. рег. № 25439, дв. вх. рег. № 25238/30.09.2019г., поради неспазване (липса) на установената в закона форма.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението, което в тези части е с характер на определение, е неправилно и незаконосъобразно, като се настоява за отмяната му.

В писмен отговор, подаден чрез процесуален представител, насрещните страни Д. П. С.; Г. И. В. и Л. Д. С. оспорват жалбата, считат, че е неоснователна и настояват да се остави без уважение.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:

2

В исковата си молба, въз основа на която е образувано гр. дело № 4812/2021 год. по описа на РС-Варна, уточнена с няколко последващи молби ищцата Д. Д. И. е навела следните твърдения:

С договор за дарение, скл. с нот. акт № 130/26.1.11997 год. на ВнН, ищцата и съпругът й Павел С. И. са дарили на ответника Д. П. С. притежаван от тях в режим на съпружеска имуществена общност недвижим имот – първи етаж от жилищна сграда, построена в дворно място, находящо се в гр.

Аксаково, ул. „Г. К“ № 6, цялото с площ от 556 кв. м., състоящ се от: две спални, дневна, трапезария, кухненски бокс, тоалет, баня, входно антре, изба, ведно с припадащите се идеални части от подпокривното пространство и от общите части на сградата, и гараж с площ 15 кв. м., ведно с 1 / 2 ид. част от дворното място. През 2005 год. съпругът на ищцата починал. През месец юли 2019 год. ищцата изпаднала в трайна нужда от издръжка, тъй като предвид силно влошеното й здравословно състояние, не можела да се издържа от доходите си (пенсия в размер на около 400 лева към края на 2018 год.), не била в състояние да посреща елементарните си жизнени нужди и поканила ответника Д. П. С. да я подпомага като й доставя издръжка в размер на 200 лева месечно. Искането за издръжка било връчено на надарения Д. С. на 29.07.2019 год. В периода до 30.03.2020 год. ответникът Д. С. превеждал ежемесечно по сметка на ищцата сумата от 200 лева; в периода април 2020 год. - юли 2020 год. вкл. й е заплащал издръжка в размер на 50-60 лева месечно, а от месец август 2020 год. до подаването на исковата молба на 31.03.2021 год. – в размер на 40 лева месечно. Твърди се, че сумите, които ответникът й заплащал в периода април 2020 год. до подаването на исковата молба (31.03.2021 год.) били крайно недостатъчни за покриване и на найелементарните жизнени потребности на ищцата. Недостигът от средства, необходими за задоволяване на елементарните жизнени потребности на ищцата възлизал на около 230 лева месечно, която издръжка ответникът Д. С. отказва да й предоставя.

Твърди още, че след като ответникът Д. П. С. получил поканата на ищцата да й доставя издръжка, с договор за продажба, скл. с нот. акт № 83/09.08.2019 год., той предприел действия по подготовка за извършване на сделки, с които привидно да се разпореди с имота, така че привидно да изглежда, че имотът не е в неговия патримониум и ако ищцата предприеме действия за отмяна на дарението, да не може същият да се върне обратно в нейна собственост. От поведението му било видно, че действителното му намерение не било да дава издръжка на ищцата, докато тя се нуждае от такава, а само дотогава, докато е необходимо, за да може да осуети възможността й да предяви иск за отмяна на дарението и да спечели време, за да извърши поредица от сделки по прехвърляне собствеността върху имота, така че привидно да изглежда, че същият не се намира в неговия патримониум и едновременно с това да си гарантира, че ще остане в неговото семейство и ще продължи да го ползва. Десет дни след като получил поканата да дава издръжка на ищцата, от която тя се нуждае, ответникът Д. С. сключил с ответника Г. В., негов роднина по сватовство, договор за покупко-продажба на процесния имот. Ищцата твърди, че този договор е привиден (абсолютно 3 симулативен) тъй като страните по него изобщо не са желаели да бъдат обвързани от договор – нито продавачът Д. С. е имал воля и намерение да прехвърли собствеността върху имота, нито ответникът Г. В. като купувач по договора е имал воля и намерение да придобие собствеността върху имота срещу плащане на продажната цена. Индиция за това бил фактът, че купувачът Г. В. бил роднина на Д. С. по сватовство и семействата им поддържали близки отношения. В потвърждение на абсолютно симулативния характер на договора бил и фактът, че след продажбата на имота Д. С. продължавал да заявява себе си за собственик на имота не само пред обитателите на семейната къща и пред ищцата, но и пред трети лица – техни приятели и съседи и пред държавни и общински органи, вкл. и пред съда като свидетел по гр. дело № 18944/2019г. по описа на ВнРС. Допълнителен аргумент в подкрепа на абсолютната симулация на договора е и обстоятелството, че ответникът Д. С. е водил разговор с брат си Слави С. (собственик на втория етаж от къщата) по повод предложение на Слави С. за промяна на предназначението на избите и подпокривното пространство на къщата. Отделно от това по договора за продажба от 09.08.2019 год. нямало реално прехвърляне на средства, а отложеното било уговорено привидно с оглед липсата на намерение у купувача да придобие собствеността върху имота, да извърши реално плащане и даде собствени средства. В тази връзка била направена и привидната уговорка владението на имота да бъде предадено на 15.10.2019г., която дата била посочена като срок за плащане на цената. Датата не била избрана случайно, а била съобразена с предстоящото връщане в страната на ответницата Л. С. – дъщеря на ответника Д. С. и внучка на ищцата – която трябвало да участва в поредицата сделки, за да се създаде привидност, че имотът не е в притежание на Д. С. и същевременно да се ползва от семейството му. На следващия ден след завръщането на ответницата Л. С. от САЩ на 29.09.2019г., а именно – на 30.09.2019г. била извършена другата сделка с имота, материализирана в нот. акт № 71/30.09.2019 год. на ВнН, съгласно която ответницата Л. С. купува от ответника Г. В. процесния имот.

Този договор също е привиден. Счита, че договорените размер и начин на отложени плащания на продажната цена и по двете сделки съставлявали индиция за това, че същите не са договорени случайно и поотделно за всяка от двете сделки. Съдържанието на договорките за размера на продажната цена и за начина на плащането й и в двата договора, както и последователността и сроковете, в които същите били сключени, били индиция, че двата договора са свързани помежду си и че плащането на продажната цена било договорено по начин, за да не се налага купувачът по първата сделка Г. В. да дава собствени средства за заплащането й, тъй като целта не била да му бъде прехвърлена собствеността върху имота, нито той да я придобие и да плати определена цена за това. В подкрепа на това било и обстоятелството, че по втория договор (от 30.09.2019 год.) била уговорена същата продажна цена. Това сочело, че Г.

В. се е съгласил да участва в поредица от симулативни договори (два на брой), като и в двата договора ответникът Г. В. участвал (действал) като подставено лице. Било житейски нелогично ответникът Г. В. да прави разходи за придобиване на имота (данък придобиване, нотариални такси и др.) и само 4 след един месец да прехвърли имота за същата продажна цена със загуба за него. Това от своя страна било индиция, че Д. С. искал само привидно да изглежда, че с поредиците от сделки имотът е прехвърлен на дъщеря му, а евентуално – да прехвърли имота безвъзмездно на дъщеря си, което да прикрие с двете привидни продажби. В подкрепа на това било и обстоятелството, че определянето на срокове за плащане на цената и по двете сделки било индиция, че средствата, с които Л. С. платила по втората сделка, били дадени от баща й Д. С. и след като тя ги превела по сметката на Г. В., той от своя страна ги върнал на ответника Д. С. под формата на плащане на продажна цена по първата сделка в договорения за отложеното плащане срок 15.10.2019г. Именно по тази причина плащането на цената било уговорено разсрочено и на части, за да може с една и съща сума в размер на 12 450 лева да се симулира погасяване на задълженията за плащане на продажната цена и по двете сделки.