Решение № 730 от 06.10.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 730 гр. Бургас, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20262100500851 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 42/13.02.2026г., постановено от Районен съд – Айтос по гр. д. № 20242110100797. С това решение, съдът прогласява за нищожни на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД „поради липса на съгласие“ сделките, сключени между И. А. Т., ЕГН: ********** от гр. Б., ж.к. "М. р.", бл.*, ет.* от една страна и Г. И. А., ЕГН: ********** и И. А. А., ЕГН: **********, двамата от с. Р., община Р. от друга страна, обективирани в нотариален акт № 170, том II, рег.№ 5034, дело № 333/25.11.2019г., съставен от нотариус Жулиета Димитрова, както следва: 1/ покупко-продажба на ½ идеална част от масивна жилищна сграда, състояща се от жилищен етаж със застроена площ от 99 кв.м., ведно с подпокривно пространство с идентификатор № *** по КККР на с. Планиница, община Айтос; 2/ разпределение на реалното ползване върху поземлен имот № 016033 по плана за земеразделяне на с. Планиница, община Айтос, представляващ нива с площ от 2,364 дка на две половини /северна и южна/, който е отразен в КККР на с. Планиница с идентификатор № *** и 3/ право на преминаване през северната половина на поземлен имот № 016033 за ползване на южната половина от същия, което право на преминаване започва от северната граница на имота с дължина 5,25 метра по западната граница и е с ширина 3,00 метра, както е записано в т.V, б. „Б“ от нотариалния акт. С решението съдът осъжда Г. И. А., ЕГН: ********** и И. А. А., ЕГН: **********, двамата от с. Р., община Р. да заплатят на И. А. Т., ЕГН: ********** съдебни разноски в размер на 2 780 лева.

Подадена е въззивна жалба от Г. И. А. и И. А. А. против решение № 42/13.02.2026г.

Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано. Според жалбоподателите, Районен съд – Айтос недопустимо е събрал гласни доказателствени средства, за да установи волята на страните по сделките. В нарушение на чл.164, ал.1, т.5 от ГПК, съдът е установявал истинността на писмените съглашения. За да е 1 налице липса на съгласие като порок на сделката, волята, изразена в нотариалния акт трябва да е толкова негодна, че изобщо да не може да породи правни последици, какъвто настоящият случай не е. Дори, ако се приеме, че волеизявлението на въззиваемия е опорочено, това е основание за унищожаемост, а не за нищожност на сделката, тъй като липсата на съгласие трябва да се преценява към момента на сключването й / решение № 94/13.09.2016г. по търг. д. № 3768/2014г. на ВКС, I I ТО/. Според тълкувателната вола на ВКС, изразена в ТР № 5/12.12.2016г. по тълк. д. № 5/2014г., сделката е нищожна, когато волеизявлението е направено при съзнавана липса на съгласие. Липсата на воля по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД е налице, когато субектът не може да има правно вА.дна воля, какъвто настоящият случай не е, тъй като ищецът твърди, че договорът е сключен само при условието на разпределение на реалното ползване и на право на преминаване.

Поради това, жалбоподателите искат от въззивната инстанция да отмени решението на районния съд и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

Жалбоподателите се представляват в съдебно заседание от адвокат А. от БАК, която пледира за уважаване на жалбата.

Ответната страна представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност за въззивната жалба.

Ответната страна се представлява в съдебно заседание от адвокат М., който пледира за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на съдебното решение.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

На 25.11.2019г. А. А. И., А. И. Х., Н. И. А. и И. А. Т. продават на съсобственика си Г.

И. А. собствените си идеални части при квоти: ½ идеална част за И. А. Т. и по 1/8 идеална част за А. А. И.., А. И. Х. и Н. И. А., последните трима като наследници на И. Х. И., бивш жител на с. Планиница, починал на 24.03.2019г. от следния свой съсобствен недвижим имот, а именно: 7/8 идеални части от масивна жилищна сграда, състояща се от жилищен етаж със застроена площ от 99 кв.м. и подпокливно пространство със застроена площ от 99 кв.м., изградена в северната част на съсобствения между Гюлсюм И. А. и И. А. Т. недвижим имот, представляващ нива с пл.№ 016033 по плана за земеразделяне на с. Планиница с площ от 2,364 дка, IV категория в местността „Харман“ при граници и съседи: имот № 016034 – нива на наследниците на Ф. А. Х..лова; имот № 016032 – нива на А. О. Е.; имот № 016031 – нива на М. И. А..; имот № 016030 – нива на Х. Т. А..; имот № 016029 – нива на М. Х. Т.; имот № 016028 – нива на наследниците на О. А. А.; имот № 016037 – нива на наследниците на А. А.

А. и др.; имот № 000057 – населено място на с. Планиница за сумата от 3 000 лева.

Едновременно с продажбата, Г. И. А. и И. А. Т. разпределят реалното ползване върху поземления имот, както следва: Г. И. А. да ползва северната половина от поземлен имот № 016033, в която част попада масивната жилищна сграда, а И. А. Т.аи да ползва южната половина на поземлен имот № 016033. И. А. Т. да има право на преминаване през северната половина на поземлен имот № 016033, в която част попада масивната жилищна сграда, а И.

А. Т. да ползва южната половина от поземлен имот № 016033. И. А. Т. да има право на преминаване през северната половина на Г. И. А., което право на преминаване започва от северната граница с дължина около 5,25 м. по западната граница и с ширина от 3,00 метра. Г.

И. А. и И. А. Т. изразяват съгласие и приемат разпределеното реално ползване на имота /нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот и разпределение на ползването № 170, том II, рег.№ 5034, дело № 333/25.11.2019г., съставен от нотариус Жулиета Димитрова с рег.№ 665 в регистъра на НК с район на действие в Районен съд – Айтос/.

С решение № 297/12.12.2022г., Районен съд – Айтос отхвърля като неоснователен предявения от И. А. Т. иск с правно основание чл.28, ал.1, вр. чл.32 от ЗЗД против съпрузите Г. И. А. и И. А. А. за унищожаемост поради допусната грешка в клауза V от нотариалния акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот и разпределение на ползването № 170, том II, рег.№ 5034, дело № 333/25.11.2019г., съставен от нотариус Жулиета Димитрова, 2 вписана под № 665 в НК с район на действие: Районен съд – Айтос, според която Г. И. А. и И. А. Т. си разпределят реалното ползване на поземлен имот № 016033 в землището на с.

Планиница, община Руен, понастоящем с идентификатор № *** по КККР на с.

Планиница, както следва: Г. И. А. да ползва северната половина от този имот, а И. Т. да ползва южната половина от него като последният има право на преминаване през северната половина на Г. А., което право на преминаване започва от северната граница /населено място/ с дължина около 5,25 метра по западната граница и с ширина от 3 метра.

На 02.10.2024г. И. А. Т. предявява против Г. И. А. иск да се прогласи нищожността на сделката, обективирана в нотариален акт № 170, том II, рег.№ 5034, дело № 333/25.11.2019г., съставен от нотариус Жулиета Димитрова с рег.№ 665 в НК в частта, в която И. А. Т. продава на Г. И. А. ½ идеална част от следния недвижим имот: ½ идеална част от следния недвижим имот от масивна жилищна сграда, състояща се от жилищен етаж със застроена площ от 99 кв.м. и подпокривно пространство със застроена площ от 99 кв.м., представляваща самостоятелен обект с идентификатор № *** по КККР на с. Планиница, община Руен, област Бургаска с предназначение на сградата: жилищна сграда – еднофамилна, изпълнена на един етаж, която е изградена в северната част на съсобствения между Г. А. и И.

Т. поземлен имот, находящ се в с. Планиница, местността „Харман“ с площ от 2 364 кв.м. с трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: земеделска земя, IV категория, представляващ поземлен имот № 016033 по плана за земеразделяне на с.

Планиница. Ищецът твърди, че сделката е сключена с разпределяне на реалното ползване докато се направи законната доброволна делба. Разпределянето на реалното ползване е трябвало да стане по следния начин: северната половина от имота, в която се намира жилищната сграда е трябвало да се ползва от Г. А., а южната половина – от И. Т.. Затова и още преди сключването на сделката на нотариус Жулиета Димитрова е представена скица № 577/14.10.2019г., в която е описано как ще се ползва имота и как ищецът ще преминава през северната част от имота, за да ползва определената му южна половина. Следователно, разпределението на ползването е съпътствано с учредяване на право на преминаване през северната част на имота, което съгласно представената скица е трябвало да се осъществи по западната граница на имота /и по точно през северната му половина/ като се обособи една реална част – ивица с ширина от 3 метра и дължина от 52,50 метра. Според ищеца, при изслушване на сделката, нотариусът допуска неволна, техническа грешка и описва дължината на това право на преминаване вместо 52,00 метра като около 5,25 метра. Тази грешка е видна, както от изчислението на скицата, така и от използването на думата „около“ за дължина, изчислена до см. Ищецът заявява, че при така описаните параметри, които се отличават от първоначалната уговорка, няма как да осъществява ползването на южната половина при положение, че не може да достигне до нея. Ищецът посочва, че по гр. д. № 490/2022г. по описа на Районен съд – Айтос е извършено и прието заключение на съдебнотехническа експертиза, според което ползването на южната част от имота е възможно само ако частта за преминаване е с размери: ширина от 3 метра, дължина по западната граница от 55,14 метра и по източната граница от 54,35 метра. Това, според ищеца, ясно показва, че при дължина на частта, обособена за правото на преминаване от 5,25 метра, имотът не може да се ползва.

Ищецът твърди, че в нотариалния акт са обективирани две сделки, които са неразривно свързани: покупко-продажба, разпределяне на реалното ползване и учредяване на право на преминаване. Правото на преминаване е пряко свързано с разпределението на ползването, което пък е свързано с покупко-продажбата. Поради това, и продажната цена няма нищо общо с реалната пазарналицена на имота. Ищецът твърди, че не би продал имота, ако не му е осигурена възможността да ползва южната половина от него. Поради това, и сключената от него сделка е нищожна поради невъзможен предмет. В конкретния случай, трите сделки, обективирани в нотариалния акт, са взаимно свързани, а правото на преминаване на практика е нереА.зируемо. Поради това, ищецът предявява като главен иск, искът за прогласяване на нищожност на сделката в частта на извършената продажба, учредено право на преминаване и разпределение на ползването. При условията на евентуалност, ищецът предявява иск за разваляне на договора за продажба на ½ идеална 3 част от поземления имот, поради това, че впоследствие предметът на договора става невъзможен по причина, за която длъжникът отговаря. След като ответникът не е учредил договореното между страните право на преминаване за ползване на южната половина от имота, то уреденото в договора право на преминаване не води до възможност за ползване на имота и разпределяне на частта, която трябва да се ползва.

Ответните страни Г. И. А. и И. А. А. представят писмен отговор, в който изразяват становище за неоснователност на предявените искове. Те твърдят, че волята на страните е обективирана ясно в договора и не е налице основание за неговата нищожност. Договорът за покупко-продажба не е сключен под условие и ищецът много добре знае, че тази сграда е построена със собствени сили и средства, а претенциите му за собственост се основават на чл.92 от ЗС. Ответниците заявяват, че откакто са сключили процесния договор, те не ползват изобщо южната половина от имота.