Решение № 12712 от 19.07.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12712 гр. София, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета годИ. в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20211110131956 по описа за 2021 годИ. при участието на секретаря ЦветелИ. Павлова, като разгледа докладваното от съдия Габриела Лазарова гр. д. № 31956 по описа за 2021 годИ. на Софийски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Б. А. Ц. срещу „фирма” ЕООД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 вр. чл. 225 КТ.

В депозираната искова молба и молби-уточнения към нея от 17.08.2021 г. /л. 28/ и 15.09.2021 г. /л. 39/, ищецът твърди, че между него и ответното дружество на 05.10.2020 г. е сключен трудов договор по силата на който е заемал длъжността „общ работник” при ответника. Поддържа, че по време на ползван от него отпуск за временна неработоспособност е получил от работодателя си покана за даване на писмени обяснения със заплаха за дисциплИ.рно уволнение, а впоследствие е получил и справка от НАП от 21.04.2021 г. за прекратен трудов договор. Акцентира, че поради влошеното му здравословно състояние е бил в болничен в периода 15.04.2021 г. – 12.06.2021 г., за което е издадено Решение № 284 от 13.05.2021 г. на ТЕЛК и работодателят му е бил уведомен. Позовава се на предварителна закрила по чл. 333 КТ. Твърди се, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е получена лично от него в деня на съставянето й.

Съобразно изложеното е направено искане съдът да отмени уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 1157/20.04.2021 г., като незаконно, да го възстанови на предишната работа и да осъди ответното дружество да му плати обезщетение в размер на 3 250 лв., дължимо за периода 20.04.2021 г. – 10.09.2021 г., по време на който ищецът е останал без работа. Претендират се разноски.

Ответникът в указания законоустановен срок за отговор по реда на чл.

131 ГПК оспорва предявените искове по основание и размер. Излага доводи, 1 че трудовото правоотношение между страните е прекратено законосъобразно по взаимно съгласие, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, като към датата на съвпадане на волеизявленията на страните за прекратяването му, работодателят не е бил уведомен за ползвания от ищеца отпуск за временна неработоспособност. В молба от 16.02.2023 г. поддържа, че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е допусната техническа грешка при отразяване на датите на издаване и връчване, като вместо дата на издаване 21.04.2021 г. е посочено 20.04.2021 г. Претендира разноски за платен адвокатски хонорар. Представя и писмена защита, в която се поддържат твърденията за неоснователност на предявените искове.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен трудов договор № 1144/05.10.2020 г. /л. 4/ , по силата на който ищецът е приел да изпълнява в ответното дружество длъжността „общ работник, строителство на сгради” срещу основно месечно трудово възнаграждение в размер на 610 лв.

Представена е медицинска документация – епикризи и болнични листове, от които се установява, че ищецът е ползвал продължителен отпуск за временна неработоспособност до 14.04.2021 г.

Представено е експертно решение на ТЕЛК № 284-66/13.05.2021 г., от което се установява, че ищецът е бил временно неработоспособен в периода 14.04.2021 г. – 13.05.2021 г. С обсъжданото експертно решение ТЕЛК е потвърдил временната неработоспособност и я е продължил за срок от 60 дни /л. 8 – гръб/. Експертното решение е взето въз основа на заявление-декларация на ищеца от 14.04.2021 г.

Представен е болничен лист № Е20210556666 /л. 85/, от който се установява, че в периода на 15.04.2021 г. – 12.06.2021 г. ищецът е бил в отпуск за временна нетрудоспособност, издаден на 14.05.2021 г.

Представен е и болничен лист № Е20210556914 /л. 86/, от който се установява, че ищецът е бил в болничен в периода 13.06.2021 г. – 12.07.2021 г.

Представено е искане за даване на обяснение по чл. 193, ал. 1 КТ от работодателя /л. 12/ по повод неявяване на ищеца на работа за периода от 15.04.2021 г. до 19.04.2021 г. без да са представени доказателства за наличие на уважителни причини. На ищеца е предоставен еднодневен срок за даване на обяснения и е изискана информация относно обстоятелствата дали е трудоустроен или страда от заболявания по Наредба № 5/1987 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях имат особена закрила.

Установява се, че искането за даване на обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ е получено от ищеца на 21.04.2021 г. – документът е подписан от него, като са изписани собственоръчно и трите му имена /л. 46/. В трудовото досие на ищеца са приложени известия за доставяне, от които се установява, че искането му е изпратено и по куриер на 20.04.2021 г.

Не се твърди и не се установява работникът да е дал писмени обяснения 2 във връзка с направеното искане от работодателя по чл. 193, ал. 1 КТ.

Установява се, че в срока за даване на обяснения – на 21.04.2021 г., ищецът е депозирал молба с правно основание чл. 325, ал.1, т. 1 КТ да бъде освободен от заеманата от него длъжност, считано от същата дата – 21.04.2021 г. /л. 47/. Върху молбата е поставена резолюция от управителя на ответното дружество „Да, съгласен съм. Считано от 21.04.2021 г.”.

Представена е Заповед № 1157/20.04.2021 г. /л. 31/ за прекратяване на трудов договор № 1144/05.10.2020 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Със заповедта е разпоредено на ищеца да бъде изплатено обезщетение в размер на 340,48 лв. за неизползван платен годишен отпуск. Видно от представено платежно нареждане от 07.03.2022 г. /л. 49/, същото е платено, ведно със законна лихва за забава.

Представена е декларация от 21.04.2021 г., от която се установява, че ищецът е получил трудовата си книжка във връзка с прекратяването на процесното трудово отношение. Представено е и извлечение от нея, видно от което прекратяването на трудовия договор е надлежно удостоверено /л. 11/.

Представено е Уведомление по чл. 62, т. 5 КТ до НАП за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 21.04.2021 г., подписано лично от ищеца на същата дата. Представена е и справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ във връзка с него /л. 13/.

За установяване на факта за оставане на ищеца без работа за процесния период за представени удостоверения от НАП от 30.06.2023 г. и Справка – данни за осигуряване на лицето за периода 01.01.2020 г. – 30.06.2023 г. /л. 87 и л. 88/.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Т. Х. П. – служител в отдел „Човешки ресурси” на ответника, показанията на която съдът цени съобразно разпоредбата на чл.

172 ГПК и кредитира като логични, последователни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. От тях се установява, че процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между ищеца и ответника е изготвена и връчена на 21.04.2021 г., като при съставянето й е допусната техническа грешка при изписване на датите. Свидетелят сочи, че към датата на изготвяне на заповедта в Отдел „Човешки ресурси” на дружеството не е постъпвала информация отпуска за временна нетрудоспособност на ищеца да е продължен след 14.04.2021 г.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира правна страна следното:

Съдът е сезиран с предявени от Б. А. Ц. срещу „фирма” ЕООД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.

1, 2 и т. 3 вр. чл. 225 КТ.

Между страните не е спорно възникването на процесното трудово правоотношение. Спорно е дали същото е прекратено законосъобразно с обжалваната Заповед № 1157/20.04.2021 г. на посоченото в нея основание – 3 чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.

Основанието по чл. 325, т. 1 КТ е взаимно съгласие на страните.

Взаимното съгласие означава, че и двете страни желаят сключения между тях трудов договор да престане да съществува. Взаимното съгласие се отнася и до датата, от която трудовият договор се прекратява. Страната, към която е направено предложението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, трябва да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в седемдневен срок от получаването му. Ако това не бъде направено се смята, че предложението не е прието. Съгласието на работодателя може да се изразява и без отделно уведомяване на работника или служителя, ако в седемдневен срок е издал заповед за прекратяване на трудовия договор.

Спазването на седемдневния срок за отговор на предложението за прекратяване на договора по взаимно съгласие може да се установява с всички допустими доказателства, включително и със свидетелски показания, защото това обстоятелство няма отношение към съществуването на писмено съгласие за прекратяване. Ако има постигнато съгласие, заповедта за прекратяване на трудовия договор може да бъде издадена и по - късно. Тя има само констативен характер (в този смисъл: решение № 4 от 21.02.2012 г. по гр. д. № 278/2011 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 86 от 22.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5957/2014 г., III г. о., ГК и др.).

Конкретиката на случая сочи, че ищецът е подал молба за прекратяване на трудовия договор на 21.04.2021 /л. 47/. Върху същата е поставена резолюция от управителя на ответното дружество на същата дата, съгласно която работодателят е изразил съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, считано от 21.04.2021 г.

Ищецът е уведомен за приемането на предложението му за прекратяване на трудовото правоотношение на същата дата – 21.04.2021 г., като в тази насока са показанията на свидетеля Т. Х. П. За това свидетелстват и подписаните от него декларация за връчване на трудова книжка при напускане от 21.04.2021 г. /л. 48/ и уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ до НАП от 21.04.2021 г.

В обобщение, съдът намира за установено по делото, че волеизявлението на работодателя за приемане на предложението за прекратяване на трудовото правоотношение е достигнало до ищеца в регламентирания в чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ 7-дневен срок, т.е. трудовото правоотношение между страните е законно прекратено на същата дата 21.04.2021 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, като издаването на процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение в случая има единствено констативен характер, в който смисъл са и разясненията, дадени в цитираната съдебна практика на ВКС.

Възраженията на ищеца за незаконност на уволнението във връзка с нея се концентрират в две насоки. От една страна се твърди, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение същият се е ползвал от предварителна закрила по чл. 333 КТ, а от друга, че преди издаване на заповедта за уволнение не са му били поискани писмени обяснения, както и 4 че такива са изискани в период на ползване на разрешен от здравните власти отпуск за временна нетрудоспособност.

По възражението за незаконност на уволнението поради наличието на предварителна закрила по чл. 333 КТ съдът намира следното:

В конкретния случай служителят не е изпълнил задължението си да уведоми работодателя за продължаването на ползвания от него отпуск за временна нетрудоспособност след 14.04.2021 г. Извод в тази насока следва от факта, че след получаване на поканата за писмени обяснения на 21.04.2021 г. е депозирал молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. В отговор на отправената покана по реда на чл. 193 КТ работникът е имал възможност да заяви писмено пред работодателя, че е неработоспособен и да го уведоми, че е подал заявление-декларация пред ТЕЛК за продължаване на ползвания от него отпуск за временна нетрудоспособност /л. 8 - гръб/, което не се установява да е сторено, в който смисъл са и показанията на свидетеля Т. Х. П. В искането за даване на писмени обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ от работодателя изрично е изискана информация в тази насока, но по делото не се установява към 21.04.2021 г. ищецът да е уведомил ответника, че ползва разрешен отпуск за временна нетрудоспособност или е депозирал заявление за продължаване на предишния му.