Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1840 от 17.04.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 2378/2024
Вид
Решение № 1840
Подписан
17.04.2024
В сила
29.05.2024
Състав
СИМОНА ИВАНОВА УГЛЯРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 101, т. 1 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1840 гр. София, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20241110202378 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. П. М., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 522642/2023 от 19.05.2023 г., издадено от Заместник кмет на Столична община, упълномощен със заповед № СОА22РД09-3070/13.12.2022 г. на кмета на Столична община, с което на жалбоподателя на основание чл. 53, ал. 2 и чл. 13, б.“б“ ЗАНН и чл. 48 от НРУПОГТТСО е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 (петдесет) лева за извършено нарушение по чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от НРУПОГТТСО.

В жалбата се релевират пространни доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се поддържа, че чл. 18, ал. 1 от НРУПОГТТСО съдържа множество хипотези, свързани с отделни задължения на пътниците в градския транспорт (да валидират превозните си документи, да спазват разпоредбите на наредбата, да притежават редовен превозен документ, да го представят на контролните органи, да показват документите си за самоличност при определени обстоятелства), като в конкретния случай словесната част на НП не кореспондира с правната квалификация на вмененото деяние. Отделно от това 1 се счита, че от правната квалификация в НП, при която са посочени хипотезите на чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НРУПОГТТСО, не е ясно за кое от всички тези деяния е санкциониран жалбоподателят. Акцентира се, че в описателната част е посочено единствено „пътува с нередовен документ“, при което не е посочен видът на документа и в какво се изразява нередовността му, а отказът за закупуване на карта за еднократно пътуване не представлява съставомерно деяние, а елемент от процедурата по ангажиране на административнонаказателната отговорност. На следващо място се поддържа, че процесният АУАН е съставен в нарушение на чл. 42, т. 4 и т. 5 ЗАНН, а издаденото въз основа на него наказателно постановление е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. 1 и т. 6 ЗАНН, което представлява самостоятелно основание за отмяната му. В заключение се сочи, че административнонаказателната разпоредба на чл. 49 от НРУПОГТТСО е в очевидно противоречие с чл. 101, т. 1 от Закона за автомобилните превози, който определя размера на глобата за пътник в моторно превозно средство за обществен превоз, който пътува без билет или друг превозен документ, при превози по общинските транспортни схеми в границите от 10 до 50 лева, като императивното определяне на глоба в най-високия законоустановен размер е в противоречие с нормативен акт от по-висока степен.

По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В хода на съдебното производство жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, представлява се от юрк. Владимирова с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход същество процесуалният представител поддържа становище за правилност и законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, респективно моли същото да бъде потвърдено, а депозираната срещу него жалба да бъде оставена без уважение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.04.2023 г., в 10:40 часа в гр. София, жалбоподателят М. П. М.

2 пътувала в тролейбус с инв. № хххх обслужващ редовна линия от масовия градски транспорт с № 1, в посока ул.“Бяло море“ район Левски Г. След спирка моста Чавдар контрольори по редовността на пътниците към "Център за градска мобилност" ЕАД, включително свидетелят Т. М. Р., извършили проверка на пътуващите в тролейбуса. В хода на проверката било установено, че жалбоподателят М. П. М. пътува в тролейбуса с нередовен превозен документ, а именно – невалидирана карта с № хххх.

След като пътничката отказала да заплати карта за еднократно пътуване, продавана от контрольора по редовността на пътниците, за извършеното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 522642 от страна на Т. М. Р., контрольор по редовността на пътниците, с който срещу М. М. било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че на 26.04.2023 г., в гр. София, в тролейбус по линия № 1 на обществения градски транспорт пътувала с нередовен превозен документ, като отказала да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците, квалифицирано като нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 2 във връзка с чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не били депозирани конкретни писмени възражения срещу констатациите в АУАН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление № 522642/2023 от 19.05.2023 г., издадено от Заместник кмет на Столична община, упълномощен със заповед № СОА22РД09-3070/13.12.2022 г. на кмета на Столична община, с което на жалбоподателя на основание чл. 53, ал. 2 и чл. 13, б.“б“ ЗАНН и чл. 48 от НРУПОГТТСО е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 (петдесет) лева за извършено нарушение по чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от НРУПОГТТСО.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител Т. М. Р..

3

Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото гласни и писмени доказателства, приобщени от съда към доказателствената съвкупност по делото. Съдът кредитира напълно показанията на св. Т. М. Р. като намира същите за пълни, логични и последователни, кореспондиращи с приобщените по делото писмени доказателства по отношение на основните обстоятелства от предмета на доказване.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок (доколкото по делото не се представиха от страна на административнонаказващия орган надлежни доказателства за датата на връчване на процесното наказателно постановление на въззивника), срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали съставените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото са приложени документи, удостоверяващи компетентността им – заповед № СОА22-РД09-3070/13.12.2022 г. на кмета на 4

СО, заповед № СОА18-РД03-455/10.05.2018 г. на кмета на СО.

Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове, като са връчени надлежно на санкционираното лице.

Безспорно по делото се установява от обективна страна, че на 26.04.2023 г. жалбоподателят М. П. М. е пътувала с нередовен превозен документ (невалидирана карта) в тролейбус № 1, обслужващ редовна линия на масовия градски транспорт, съответно от субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, доколкото последната е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е общественоопасните последици и ги е целяла.

Независимо от изложеното обаче съдът намира, че са допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуални нарушения, които опорочават производството по налагане на административното наказание.

На първо място е необходимо да бъде отбелязано, че в атакуваното наказателно постановление е посочено, че нарушението се състои в пътуване „с нередовен превозен документ“, без обаче да е уточнено в какво конкретно се състои нарушението – какво реално е извършил или не е извършил нарушителят. За съда не става ясно какво съдържание е вложил административнонаказващият орган в термина „нередовен превозен документ“ – дали че М. П. М. изобщо не е имала билет (карта); дали е имала, но не го е таксувала/валидирала, т.е. не го е направила редовен; дали е имала превозен документ, който не важи за Столична община /и за това е нередовен/; дали е имала билет, който вече е бил ползван при предходно пътуване /което има значение също за редовността на документа/ или нещо друго. Посочването на конкретните факти е важно, за да се прецени дали тези обстоятелства попадат под фактическия състав на нарушението по чл. 18, ал.

1, т. 1 и т. 2 във връзка с чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от НРУПОГТТСО и доколкото в случая такива факти липсват в процесното НП, съдът приема, че липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които последното е било извършено, а само е възпроизведен текстът от Наредбата. Поради това следва да се приеме, че в случая е нарушен чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Действително, в съставения за конкретното нарушение АУАН е посочено, че 5

М. П. М. е пътувала в съответното превозно средство с невалидирана карта с № хххх, но визираното обстоятелство не е намерило отражение в издаденото наказателно постановление, който порок не би могъл да бъде саниран.

На следващо място, съдържанието на съставения срещу жалбоподателя АУАН не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН и по-специално на изискванията на чл. 42, т. 5 за посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени. Процесният акт е съставен чрез попълване на предварително изготвена бланка от кочан с пореден № 522642, при което конкретните правни норми, които се твърди, че са нарушени е следвало да бъдат посочени чрез подчертаване на една или няколко измежду предварително отпечатаните в образеца възможности. При съставяне на АУАН, актосъставителят е подчертал текста „нарушил чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 във връзка с чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредба за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община“, от което не става ясно нарушение на кое от двете правила за поведение, регламентирани в чл.

18, ал. 1, т. 1 и т. 2 във връзка с чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредбата, е вменено на жалбоподателя с процесния АУАН. При това нарушенията по чл.

18 точка 1 и точка 2 логически могат да съществуват само в алтернативност, като пътникът или не разполага с редовен превозен документ, или не предоставя същия на контрольора, но не и двете едновременно. Отразяването на нарушените законови разпоредби е извършено по начин, който не дава възможност да се разбере какво точно е вмененото с АУАН нарушение.

Недостатъците в съдържанието на акта, поставил началото на административнонаказателното производство, не само не са били отстранени в издаденото от заместник - кмета на Столична община наказателно постановление, но и са били преповторени дословно, с което е нарушен чл.