Решение № 1344 от 23.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1344 гр. София, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Бакалова

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска

Дачева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело № 20231000502111 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по въззивни жалби на двете страни в производството.

С Решение № 125/18.05.2023г. по гр.д.№ 61/23 по описа на Окръжен съд - Монтана е осъдена Прокуратурата на РБългария да заплати на А. К. М. на основание чл. 2,ал.1 т. 3 от ЗОДОВ сумата 3 000 лева , представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 2 700 лева , представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 158а ал.1 НК по НДОХ № 437/2018г. по описа на РСЛом, ведно със законна лихва от 02.06.2021г. до окончателното изплащане, като е като са отхвърлени предявените искове за заплащане обезщетение за неимуществени вреди над уважения до предявения размер от 200 000 лева и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди над уважения до предявения размер от 107 104 лева , като неоснователни.

В жалбата си, подадена чрез адв. А. Д., ищецът твърди, че обжалва решението в неговата отхвърлителната част, като твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно и постановено при допуснати процесуални 1 нарушения. Твърди, че принципно правилно са установени фактите по делото, но при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди не бил приложен принципа на справедливото обезщетение. Не били съобразени конкретните обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението. Не били взети предвид както причинените вреди на ищеца, така и продължителния период от 9 години, пред който е продължило производството, по време на което той многократно се е явявал в с.з. Твърди, че в първото по делото с.з. съдът не е направил доклад, с който да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест и не им е указал, за кои факти не сочат доказателства, което е довело да неправилно решение.

Твърди, че неправилно не е уважен иска за имуществени вреди, тъй като от събраните доказателства се установявало основателността на тази претенция, както и пряката причинно-следствена връзка между воденото наказателно производство и имуществените вреди от оставеното му без работа и невъзможността да реализира доходи и да погасява кредита си. Моли за уважаване на иска в пълен размер. Не са направени доказателствени искания.

Претендира разноски за настоящата инстанция.

В срок не е постъпил отговор на жалбата.

В жалбата си ответникът обжалва решението в осъдителната част, като твърди, че то е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че в тази си част то е неправилно и необосновано. Твърди, че вредите на ищеца не са доказани, а са само декларирани. Твърди, че не е доказана причинно-следствената връзка.

Счита размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди за завишен и несъответен на търпените вреди. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и отхвърлени исковете изцяло или алтернативно да бъде намален размер на обезщетението. Не са направени доказателствени искания.

В срок не е постъпил отговор на жалбата.

Въззивните жалби са депозирани в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирани страни с правен интерес. Отговарят на изискванията на чл.260 от ГПК и чл.261 от ГПК, поради което са процесуално допустими и редовни от външна страна и подлежат на разглеждане.

Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка на обжалваното решение, констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да разгледа доводите за неправилност във въззивните жалби.

2

Предявеният иск е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразно повдигнато и поддържано обвинение от ответника Прокуратура на Република България срещу ищеца А. К. М. и намира правното си основание в чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.

От събраните пред първата инстанция доказателства се установява следното от фактическа страна:

На 02.04.2012г. е образувано досъдебно производство № 4/2012г. на Териториално звено „Сектор БОП” Монтана , пр.преписка № 708/2012г. на РП Лом, по което с постановление от 18.03.2012г. А. М. е привлечен в качеството на обвиняем с повдигнати три обвинения :

1.3а престъпление по чл.158а,ал.3 във връзка с ал. 1 и чл.26 НК, за това че за времето от 07.02.2012 година до 29.03.2012 година в гр. Лом, в условията на продължавано престъпление, чрез интернет, като потребител с посочен ІР-адрес посредством мобилна компютърна система негова собственост, набира непълнолетни лица с посочени потребителски имена, чрез използването на компютърна програма “Skype” с потребителско име “asyobg”, като се представял за младо момиче изпращайки файлове (снимки) на непълнолетно момиче, заснето включително в голо състояние, като искал от тях да демонстрират сексуално поведение - мастурбация и похотливо показване на човешки полови органи, лицата са демонстрирали сексуално поведение, като същото е получавано на видео екран;

2.3а престъпление по чл.159,ал.4 , предл. първо и второ във връзка с ал.

1 и 2 и чл. 26 НК, за това че за времето от 21.01.2009г.- 04.04.2012г. в гр. Лом чрез интернет, като потребител с посочен ІР-адрес посредством мобилна компютърна система негова собственост и такава в сградата на ДСП Лом чрез използване на компютърни програми и зададен имейл адрес предлагал и разпространявал порнографски материали, като за създаването са използвани лица ненавършили 18 години или изглеждащи като ненавършили 18 години;

3.За престъпление по чл. 159,ал. 6 във връзка с чл. 26 НК за това, че за времето от 21.01.2009г. до 04.04.2012г. в гр. Лом в условията на продължавано престъпление чрез компютърна система негова собственост и на твърд диск държал общо около 80 GB или 7 387 файлове порнографски материали – порно фотоси, еротични фотоси, порно клипове и еротични клипове, за създаването на които са използвани лица ненавършили 18 години и лица, изглеждащи, като ненавършили 18 години. С повдигане на обвиненията му е взета мярка за неотклонение „подписка“ .

3

По повдигнатите обвинения е бил внесен на 30.04.2013г. в РС Лом обвинителен акт, въз основа на който е било образувано е НОХД № 273/2013г., по което са проведени общо 13 съдебни заседания и с присъда от 04.11.2014г. ищецът е признат за виновен по повдигнатите обвинения, първото от които преквалифицирано по чл. 158а,ал.1 НК, а по останалите две е признат за виновен за периода 23.07.2011г. – 04.04.2012г. и оправдан за периода 21.01.2009г. – 23.07.2011г. . За всяко от деянията е наложено наказание и е определено едно общо наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода с приложение на чл. 66,ал. 1 НК , както и глоба от 2000 лева.

По реда на инстанционния контрол, по жалба на ищеца и протест на прокуратурата е образувано ВНДОХ 132/2014г. на МОС, по което с с решение от 20.03.2015г., присъдата е била отменена и делото е върнато на РП Лом.

След връщането ДП е преобразувано под № 26/2015г. на ОСл отдел към ОП Монтана, като с постановление от 22.04.2016г. А. М. е привлечен като обвиняем и са му повдигнати обвинения в извършване на две престъпления по чл. 159 ал.6 НК- извършени в периода 09.11.2011г.- 04.04.2012г. и на 10.07.2009г., както и по чл. 158а,ал.1 НК и чл. 158а,ал.3 НК във връзка с чл.

26 НК, извършени в периода 07.02.2012г.- 29.03.2012г.

Внесен бил обвинителен акт и било образувано НДОХ № 278/2016г. по описа на РС Лом, прекратено и върнато на РП Лом. Последвал нов обвинителен акт за същите престъпления, по който е образувано НДОХ 612/2016г. по описа на РС Лом. С протоколно определение по това дело от 17.01.2017г., влязло в сила, наказателното производство за двете обвинения по чл. 159 ал.6 НК, извършени в периода 09.11.2011г.- 04.04.2012г. и на 10.07.2009г., е прекратено по искане на подсъдимия на основание чл. 24 ал.1 т. 3 НПК, поради изтичане предвидената в НК абсолютна давност за наказателно преследване.

Относно обвиненията в извършване на престъпления по чл. 158а ал.1 и чл. 158 ал.3 НК, съдът е постановил на 22.02.2018г. присъда, с която А. М. е оправдан и е отменена мярката му за неотклонение.

По протест на РП Лом е образувано ВНДОХ 44/2018г. на ОС Монтана, по което с Решение от 01.10.2018г. присъдата е отменена и делото е върнато на РС Лом. Образувано е НДОХ № 473/2018г. по описа на РС Лом, в хода на което по искане на подсъдимия с протоколно определение от 06.11.2019г., 4 влязло в сила, е прекратено на основание чл. 24 ал.1 т.3 НПК, поради изтичане предвидената в НК абсолютна давност за наказателно преследване наказателното производство по отношение обвинението в извършване на престъпление по чл. 158а ал.3 НК.

Делото е продължило по обвинението в извършване на престъпление по чл. 158а ал.1 НК, като с присъда от 05.10.2020г. ищецът е признат за невиновен и оправдан в извършване на това престъпление. След протест на РП Лом е постановено на 02.06.2021г. окончателно решение на ОС Враца по ВНДОХ 114/2021г., с което оправдателната присъда е потвърдена.

Ищецът е замел длъжността Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Лом и е имал качеството на държавен служител. Служебното правоотношение на ищеца с Агенцията за социално подпомагане е прекратено на основание чл. 103, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител със заповед от 07.11.2014г. и той е освободен от длъжността директор на ДСП Лом, след постановяване на осъдителната присъда от 05.11.2014г. по НОХД № 273/2013г. на РС Лом.

Заповедта за освобождаване е била обжалвана, като с влязло в сила на 30.03.2016г. решение на АС Монтана по адм.дело № 609/2014г. е отменена като незаконосъобразна и ищецът е възстановен на длъжността.

Решението е изпълнено от Агенция за социално подпомагане, едва на 28.12.2018г., като със заповед от същата дата , считано от 02.01.2019г. ищецът е възстановен на длъжността директор ДСП Лом с основна месечна заплата 1100 лева, увеличена от 01.08.2020г. на 1639 лева.

В качеството му на директор на ДСП Лом, А. К. М. е получил разрешение за достъп до квалифицирана информация на 07.03.2019г. , който достъп впоследствие на 04.11.2021г. му е отнет на основание чл. 41,т.4, ал.

42,ал.1,т.2 и чл. 59,ал.1,т.1 от Закона за защита на класифицираната информация и на това основание със заповед от 08.11.2021г., считано от 09.11.2021г. служебното му правоотношение с АСП е прекратено. Ищецът е обжалвал по административен ред отнемането на разрешението за достъп до квалифицирана информация, като жалбата му е приета за неоснователна, видно от приложеното по делото окончателно решение № 33/11.05.2022г. на ВАС по адм.дело С4/2022г.

По делото са приложени амбулаторни листове за прегледи на ищеца от 07.11.2014г. , от 14. 11. 2014г. и от 23.06.2020г., както и извлечение от лична амбулаторна карта. Към 07.11.2014г. на ищеца е поставена основна диагноза 5

„хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност, като в анамнезата е отразено главоболие, придружено с гадене и повръщане, недостиг на въздух, лесна уморяемост при обикновени физически усилия, безсъние и неспокойствие , за което са изписани медикаменти . На 14 . 11 .

2014г. е прегледан от специалист със същата основна диагноза и оплаквания от опресия и тежест в сърдечната област, сърцебиене и прескачане на сърцето, повишени стойности на кръвното налягане и задух. Според вписванията в личната амбулаторна карта, на ищеца е издаден на 07.11.2014г. болничен лист за една седмица, продължен с решения на ЛКК с още 25 дни.

На 23.06.2020г. при преглед на ищеца от д-р Г. Ф., личен лекар, му е поставена основна диагноза „кластърно главоболие“ с придружаващи заболявания невралгия на троичния нерв поради оплаквания от силна постоянна болка в главата, а, неспокойствие , тремор на горни крайници и хронично безсъние, като са му предписани медикаменти.

От приложеното НДОХ № 437/2018г. на ЛРС се установява, че ищецът в хода на наказателното производство е бил защитаван от упълномощен адвокат П. П., на когото според сключените договори за правна помощ е заплатил адвокатски възнаграждения , както следва: по приложен в ДП № 4/2012г. договор от 13.03.2013г. – 150 лева, по приложен в НДОХ № 273/2013г. договор от 02.07.2013г.- 110 лева, по приложен в НДОХ № 278/2016г. договор от 02.11.2016г.- 800 лева, по приложен в ВНДОХ № 44/2018г. договор от 18.09.2018г. – 800 лева, по приложени в НДОХ № 437/2018г. договор от 14.01.2019г. – 1200 лева, от 27.01.2020г. – 400 лева и от 05.10.2020г.-100 лева, по приложен по ВНДОХ № 114/2021г. договор от 16.03.2021г. – 1000 лева или общи платени адвокатски възнаграждения в размер на 4560 лева.