Решение № 149 от 01.05.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Ловеч, 01.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА

ИГНАТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. М.А като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА

Административно наказателно дело № 20224310201061 по описа за 2022 година

Производство с правно основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № ЛЧ-ЗМВР-2/02.03.2022 г., издадено от Началник РУ МВР – гр. Ловеч, упълномощен със Заповед № 8121з-493/01.09.2014 г., е наложено на Д. Р.

М., ЕГН **********, живущ в гр. ***, административно наказание глоба в размер на 500.00 лева, за това, че на 02.02.2022 г., около 22.10 часа, в гр. Л., ул. „Цар Иван Александър“, при извършена полицейска проверка противозаконно пречи на полицейски служител да извърши задълженията си по служба, като се опитва да напусне полицейската проверка, оказва физическа съпротива при задържане, с което виновно нарушил чл. 264 ал. 1 от ЗМВР.

Недоволен от наказателното постановление /НП/ останал жалбоподателят Д. Р. М., който го обжалва в срок и моли да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

Счита, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно е приложен материалния закон.

С протокол от избор на съдия-докладчик от 08.04.2025 г., делото е преразпределено на настоящия съдия, тъй като предходният съдия-докладчик е освободен от длъжност, считано от 01.04.2025 г.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адвокат М. И., който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Подробни аргументи за незаконосъобразност на обжалваното НП е изложил в писмени бележки по делото. Моли за присъждане на разноските по делото.

Ответникът Началник РУ на МВР - Ловеч, редовно призован, не се явява и не 1 изпраща представител. В депозирана молба по делото, оспорва подадената жалба и моли да бъде потвърдено наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. В случай че бъде уважена жалбата, моли, разноските да бъдат присъдени в минималния определен размер за този вид дела, съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г.

От събраните по делото писмени доказателства, показанията на разпитаните свидетели И. М. И., Х. П. Х., Л. С. В. и Г. С. С., както и от становищата на страните, съдът приема за установено следното:

На жалбоподателя Д. Р. М. /М./ е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 2/14.02.2022 г., бл.№ 112584, от свидетеля И. М. И. – мл. полицейски инспектор при РУ на МВР-Ловеч, в присъствието на свидетелите Х. П. Х. и Л. С. В., също полицаи при РУ-Ловеч, като са описани следните обстоятелства на нарушението: На 02.02.2022 г., около 22.10 часа, в гр. Л., ул. „Цар Иван Александър“, при извършена полицейска проверка лицето Д. Р. М. противозаконно пречи на полицейски служител да извърши задълженията си по служба, като същият се опитва да напусне полицейската проверка, оказва физическа съпротива при задържане.

В съставения акт е прието, че жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл. 264 ал. 1 от ЗМВР. Същият е отказал да подпише и получи препис от акта, което е удостоверено с подписа на свидетеля Г. С. С., също служител в РУ на МВР-Ловеч.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП № ЛЧ-ЗМВР2/02.03.2022 г., в което наказващият орган възприел изцяло описаната в акта фактическа обстановка, като също приел, че Д. Р. М. виновно е нарушил горепосочената разпоредба на чл. 264 ал. 1 от ЗМВР и му наложил глоба в размер на 500.00 лева.

От показанията на разпитаните свидетели - актосъставителят И. И. и другите двама очевидци – Х. Х. и Л. В., като показанията на всички бяха, прочетени по реда на чл. 84 от ЗАНН във връзка с чл. 281 ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК, се установи, че на посочената дата на нарушението те са били на работа нощна смяна във връзка с изпълнение на задълженията си като полицаи в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към Районно управление при ОДМВР-Ловеч. При обход с патрулния автомобил в гр. Л., на ул.

„Цар Иван Александър“ с посока на движение към централната градска част, забелязали да върви по тротоара лицето Д. М., когото разпознали, тъй като имал множество криминални регистрации, и решили да го проверят. При приближаване към него, той започнал да рови в джобовете си, след което изхвърлил към вътрешната страна на тротоара хартиено пликче.

Свидетелят В. отишъл до изхвърленото пликче, а другите двама свидетели започнали полицейска проверка. При задаване на въпрос към М. какво е изхвърлил, той започнал да се държи неадекватно и отричал да е негово. След като отворили хартиеното пликче, установили, че в него има бял кристалообразен прах. В този момент М. се опитвал многократно да напусне полицейската проверка, въпреки разпорежданията им да остане на място, държал се нервно, неспокойно и искал да си тръгва, което наложило да бъде задържан и да му бъде извършен личен обиск, като през цялото време се опитвал да напусне проверката и препятствал извършването й. Когато на място пристигнала дежурна оперативна група за извършване на полеви тест на намерения бял прах, се установило, че това е наркотично вещество. След задържането му за срок до 24 часа, Д. М. бил отведен в РУ-Ловеч и му бил съставен АУАН по чл. 264 от ЗМВР, във връзка с който е издадено обжалваното наказателно постановление /НП/.

При така установената фактическа обстановка и с оглед императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено обжалваното НП, в установения от закона срок и пред надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение съгласно чл. 59 ал. 1 от ЗАНН. В този смисъл жалбата е процесуално допустима.

2

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 8121з1098/25.08.2017 г. на Министъра на вътрешните работи.

Спазени са и предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове за реализиране на административно-наказателната отговорност.

При извършената проверка относно формалните изисквания на ЗАНН, съдът констатира съществени нарушения на процесуалните правила, поради което не е необходимо да се обсъжда дали е извършено вмененото във вина на жалбоподателя нарушение.

Както в акта, така и в наказателното постановление, следва конкретно да е описано нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В този смисъл са императивните разпоредби на чл. 42 ал. 1, т. 4 и чл. 57 ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

В случая в съставения АУАН и респективно в издаденото въз основа на него наказателно постановление, по никакъв начин не е посочено в какво се изразяват действията на нарушителя, с които противозаконно е пречил на полицейския служител да извърши задълженията си по служба при започнатата проверка. Липсва конкретно описание на обстоятелствата, при които е прието извършването на нарушението, не е посочено по какъв повод се е стигнало до задържане на лицето и каква физическа съпротива е оказал.

Разпоредбата на чл. 264 ал. 1 от ЗМВР, която е прието, че е нарушил жалбоподателят, предвижда наказание глоба от 500.00 до 1000.00 лева за лице, което противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, доколкото извършеното не представлява престъпление.

В тежест на контролните органи и на административно-наказващия орган е задължението не само да издирят и приложат съответната санкционна правна норма, но и да отнесат спрямо нея конкретно осъществено поведение, чието описание да съответства на хипотезата й.

Нормата, предвиждаща санкция за противозаконно пречене на орган на МВР да изпълнява функциите си, има бланкетен характер и за да бъде удовлетворено изискването на закона органът следва да посочи конкретното поведение, което покрива белезите на „пречене“ по смисъла на чл. 264 ал. 1 от ЗМВР – действие или бездействие. В настоящия случай, в съставения АУАН и съответно в наказателното постановление не се съдържат никакви фактически твърдения за конкретните действия на жалбоподателя, с които е осъществен състава на процесното нарушение. Конкретни факти относно поведението му се събраха едва в хода на съдебното производство от показанията на свидетелите, но тази непълнота при описанието на изпълнителното деяние засяга съществен реквизит на наказателното постановление и не може да бъде преодоляна.

Следва да се отбележи, че описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, трябва да се съдържат в АУАН и е недопустимо изясняването на тези обстоятелства едва в хода на съдебното производство. Това е така, защото АУАН поставя началото на административно-наказателното производство и нарушителят следва да има възможност да разбере точно какво административно нарушение му се вменява, че е извършил. Всички останали гласни и писмени доказателства могат да бъдат единствено доказателства в подкрепа на съдържащите се в АУАН констатации. Разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административно-наказателна отговорност, в чието съдържание са включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем. В конкретния случай това процесуално нарушение не е от категорията нарушения в акта, които могат да се преодолеят по реда на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН, тъй като е съществено и не би могло да се санира в последващ стадий на административно-наказателното производство. Същевременно обаче, то се съдържа и в наказателното постановление, тъй като в него по същия начин липсва изчерпателно фактическо описание на обстоятелствата, при които е било извършено административното нарушение. Поради това, съдът счита, че така издаденото наказателно постановление е съставено в нарушение на разпоредбата на чл. 57 ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което от своя страна 3 представлява съществено процесуално нарушение. Липсата на изчерпателно описание на обстоятелствата, при които е било извършено нарушението, води до незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като се нарушава правото на жалбоподателя да знае основанието за наложеното му наказание и да организира спрямо това адекватно своята защита.

С оглед на изложеното, съдът намира, че процесното наказателно постановление е незаконосъобразно поради съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 57 ал. 1, т. 5 от ЗАНН и следва да бъде отменено само на това основание.

При този изход на процеса и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 143 ал. 1 от АПК, жалбоподателят има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Съгласно § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая това юридическо лице е ОД на МВР – гр. Ловеч, като разпоредител с бюджетни кредити, в чиято тежест следва да се възложат направените разноски от жалбоподателя.

Видно от приложените два договора за правна защита и съдействие от 23.01.2023 г. и от 30.06.2025 г., жалбоподателят е направил разноски по делото за адвокатско възнаграждение, като по първия договор е заплатил възнаграждение на упълномощения от него адвокат в размер на 400.00 лева, а по втория – 600.00 лева. По така претендираните разноски ответникът по жалбата е направил възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, поради което претендираното адвокатско възнаграждение следва да се присъди в минималния размер по чл. 18 ал. 2 във вр. с чл. 7 ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а именно в размер на 204.52 евро /400.00 лева/, а в останалата част за сумата 306.78 евро /600.00 лева/, представляваща допълнително заплатено адвокатско възнаграждение, искането в частта за разноските следва да се отхвърли, като неоснователно.