Решение № 4059 от 19.12.2022, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4059 гр. Варна, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20213110115596 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС от Н. Б. Н. против П. Г. А. за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 5/38 идеални части от поземлен имот с идентификатор *********** по КККР на с. *******, одобрени със Заповед № РД-1818/06.03.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с.

***********, с площ от 459 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: ***, квартал**, при съседи: ***********, ***********, *********** и ***********, придобит на основание договор за дарение, сключен с Б.Х.К., съгласно Нотариален акт № ***, том ***, дело №**** от ** **.2019г. на СВ-Варна, и за осъждане на ответницата П. Г. А. да предаде на ищеца владението на притежаваните от него 5/38 идеални части от описания недвижим имот.

Ищецът твърди, че по силата на Нотариален акт № ***, том ***, дело № **** от ** **.2019 г. на СВ-Варна, Б.Х.К. му дарила 5/19 идеални части от собствената си 1/2 идеална част от процесния поземлен имот /равняващи се на 5/38 идеални части от имота/. По силата на същия нотариален акт праводателката на ищеца се разпоредила с останалата част от дела си от имота, както и с ½ от построената в него жилищна сграда, в полза на племенницата си М.С.Н.. Заявява, че останалата ½ идеална част от поземления имот и ½ идеална част от сградата са собственост на ответницата П. Г. А., която ги е придобила от С.Х.Й. по силата на договори за замяна и 1 покупко-продажба, обективирани в Нотариален акт № *, том **, рег.**** от ** ** **** г. на СВ-Варна и Нотариален акт № *** том ** рег.**** от ** ** **** г. на СВ-Варна.

Излага, че на 27.03.2019 г. отправил до П. А. покана за осигуряване на достъп до съсобствения имот, но на посочената в поканата дата ответницата не допуснала съсобствениците си в имота.

Ищецът заявява, че е собственик и на граничещия с процесния имот поземлен имот с идентификатор ***********, находящ се на адрес: с.

***********. Пояснява, че до 1982 г. двата имота били обединени в един урегулиран поземлен имот, а именно – УПИ ***-*** в кв. ** по плана на с.

***********, и били собственост на Б. Н. Б. – баща на ищеца.

Поддържа, че собствеността е в границите по КККР, тъй като по отношение на имота няма приложен регулационен план.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор, в който навежда доводи за недопустимост и неоснователност на иска.

Поддържа, че искът е недопустим, доколкото е насочен само срещу един от съсобствениците, както и предвид забраната за разпореждане с идеални части от съсобствен имот, без уредени дворищнорегулационни сметки при липса на изработени регулационни планове за двата съседни имота за уточняване на промяната на регулационната линия и съсобстветната имотна граница. На следващо място, сочи, че не са представени доказателства, че П. А. е собственик на твърдяната ½ идеална част от процесния имот.

Оспорва иска като неоснователен, като поддържа, че многократно е канила ищеца да заснемат геодезически регулационните граници между процесния имот и съседния имот – собственост на ищеца, тъй като същите не съответстват на нито един от действалите до момента планове. Самата тя възложила извършването на заснемане, от което станало ясно, че оградата на ищеца навлиза с 5 м. в процесния имот, които се равняват приблизително на 5/38 идеални части от него.

Прави възражение за придобиване по давност на целия имот въз основа на упражнявано владение в периода от 2005 г. до настоящия момент.

Поддържа, че имотът е бил съсобствен между Б.Х.К. и С.Х.Й., но през 2005 г.

Й. и ответницата го завладели, като спрели да допускат трети лица в него.

Твърди, че от тогава, първоначално съвместно със С. Й., а впоследствие – еднолично, е владяла имота.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том *** , дело № *** г. на нотариус при РС-Варна Б. Н. Б. е дарил на внука си С.Х.Й. незастроено дворно място, находящо се в с. *****, представляващо УПИ *** *** в кв. **. На последния е издадено разрешение за строеж от 25.07.1983 г.

2 за изграждането на вила в имота. През 1986 г. Й. е продал на сестра си Б.Х.

Й.а ½ идеална част от дворното място и построената в него сграда. /л. 6-8 от гр. д. № 788/2020 г./

С исковата молба е представен Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ** от ** **.**** г., том *, рег. № ****, дело № **/**** г. на Нотариус В.П., рег. № *** на НК /л. 5/, по силата на който Б.Х.К. е дарила на М.С.Н.

14/19 идеални части от собствената си ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор **********, заедно с ½ идеална част от построената в него сграда с идентификатор ***********.*, а на Н. Б. Н. – 5/19 идеални части от собствената си ½ идеална част от поземления имот.

Към писмените доказателства е приобщен и Нотариален акт за замяна на недвижим имот и движима вещ № *** от **** г., том **, рег. № ***, дело № ****от **** г. на Нотариус А.А., рег. № *** на НК, съгласно който С.Х.Й. е прехвърлил на П. Г. А. 1/10 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***********. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** от **.**.**** г., том ** , рег. № *****, дело № **** от **** г. на Нотариус А.А., рег. № *** на НК, Й. е продал на ответницата 4/10 идеални части от имота /л. 67 от гр. д. № 788/2020 г./.

Видно от приложеното на л. 119 от делото известие, ищецът е поканил ответницата на 04.03.2022 г. да му предаде ключ за входната врата на процесния имот. От съдържанието на констативния протокол, съставен от Нотариус В.П. на посочената дата /л. 120/, се установява, че П. А., чрез своя пълномощник, е отказала да предаде на ищеца ключ за имота.

Ответницата е представила удостоверения с изх. № БЛ-ГП17/14.03.2022 г. и изх. № БЛ-ГП-18/14.03.2022 г., съгласно които от 04.04.2014 г. тя и С.Х.Й. са заявили като свой настоящ адрес с. *******, ул.

„***“ № **.

От съдържанието на приложената на л. 149-154 от делото трудова книжка става ясно, че за периода от 10.08.1998 г. до 16.08.1999 г. П. Г. А. е работила като контролоьр в „***“ АД, а от 13.05.2013 г. до 01.10.2013 г. – като чистач-хигиенист в С** „****“ ЕАД. Последното се потвърждава и от удостоверение № 262/09.03.2022 г., издадено от СОК „***“ ЕАД /л. 148/. От 21.01.2015 г. до 28.01.2015 г. ответницата е работила като продавачконсултант в „****“ АД, а от 07.06.2016 г. до 17.08.2016 г. – в „***“ ООД.

Съгласно служебна бележка изх. № 17/03.04.2015 г., издадена от ЕТ „К*** – Н. А. И.“ /л. 157/ в периода от 01.05.2012 г. до 30.09.2012 г. А. е упражнявала трудова дейност с място на работа к-с ****.

Видно от приобщеното към доказателствата по делото гр. д. № 788/2020 г., с Решение № 3489/27.07.2020 г. е отхвърлен предявеният от С.Х.Й. срещу Б.Х.К., М.С.Н. и Н. Б. Н. иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор *********** по КККР на с. ***** основан на твърдения за придобиване на собствеността по давностно владение, осъществявано в периода от 1994 г. до 22.01.2020 г. Същото е потвърдено с Решение № 849/07.05.2021 г. по в. гр. д. № 3146/2020 г. на ВОС, недопуснато до 3 касационно обжалване с Определение № 60452/16.12.2021 г. по гр. д. № 2927/2021 г. на ВКС, II ГО.

На л. 71-74 от гр. д. № 788/2020 г. са приложени удостоверение за завършен първи клас на Ц.Н.К., издадено на 23.05.2003 г. от ОУ „В.Л.“, с.

**** както и копия на ученически книжки на същата, от съдържанието на които става ясно, че тя е учила в ОУ „***********“, с. *******, до четвърти клас, т.е. до учебната 2005/2006 г., включително.

По горното дело е представено и копие от трудовата книжка на Б.Х.К.

/л. 75-80/, от съдържанието на което става ясно, че същата е работила в СОК „*******“ ЕАД в периода от 13.05.2013 г. до 01.10.2013 г., както и в ресторант „*******“ в периодите от 01.06.2003 г. до 16.09.2003 г. и от 19.05.2005 г. до 10.06.2005 г. За времето от 01.04.2000 г. до 01.02.2001 г. е била назначена в цех за кори.

Останалите писмени доказателства не следва да бъдат обсъждани като неотносими към предмета на спора.

По делото са ангажирани специални знания посредством назначената съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът кредитира в цялост като обективно и компетентно изготвено, подробно и аргументирано.

От същото става ясно, че за територията, в която е разположен процесният имот, са били изработени два регулационни плана – от 1972 г. и от 1994 г.

Вещото лице е посочило, че за нито един от тях няма данни да е влязъл в сила и да е приложен на място. При съпоставка между КККР и регулационния план от 1972 г. е вещото лице е констатирало, че процесният имот с идентификатор *********55 частично се припокрива с парцел XIX-***, а съседният му имот с идентификатор *********56 се застъпва с парцел ***-***. По регулационния план от 1994 г. пък е налице частична идентичност между имот с идентификатор *********55 и парцел XV-***, както и между имот с идентификатор *********56 и парцел ***-***. Видно от комбинирана скица № 3 към заключението /л. 179/ владените от ищеца и ответника имоти обхващат съответно имот с идентификатор *********56 и имот с идентификатор *********55, като на място всяка от страните допълнително владее и площ, навлизаща в имот с идентификатор имот с идентификатор *********53, означен като дере на скицата.

От показанията на разпитаните по делото свидетели, преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, се изясняват следните обстоятелства:

Свидетелката Р. Г. Б., снаха на ищеца, излага, че от 1997 г. живее в имота, граничещ с процесния. Заявява, че последният бил собственост на С. /мъжа, с когото ответницата живее на семейни начала/ и сестра му – Б.К., а през 2019 г. К. прехвърлила част от имота на Н. Б.. Сочи, че ответницата и С. ползват втория етаж от построената в имота къща, както и половината от дворното място.

Сочи, че познава П. А. от 2014 г., когато тя се установила да живее в имота по покана на С.. През същата година починала Марийка Б. /баба на съпруга на свидетелката, както и на С. и Бистра/, за която ответницата А. полагала грижи. Преди това С. живеел в гр. Варна с друга жена на име 4

Христина, от която има син, и рядко посещавал имота – предимно през лятото.

Излага, че ответницата от много години не работи, но около 2014 г. е работила едно лято на *******, а преди около три години за кратко работила в селския магазин.

Заявява, че по времето, когато се е преместила в с. ******* със семейството си /през 1997 г./, Б.К. живеела в процесния имот заедно със съпруга и дъщеря си Цветелина. До 2001 г. тя работела в цеха за кори в селото, а после – на *******. Заявява, че Цветелина е с две години по-голяма от собствения й син, който е роден през 1997 г. Не знае дали и къде Цветелина е посещавала детска градина, а училище сочи, че е посещавала в с. *******.

К. и семейството й се преместили в гр. Варна през 2005-2006 г., като за известно време К. предоставила имота за ползване на друго семейство – Иванка и Росен. Около 2009 г. Б.К. предоставила имота на своята племенница – М., която в този период извършила ремонт на първия етаж на къщата.

Излага, че преди Бистра да се разпореди със своя дял от имота той винаги се ползвал съвместно от нея и брат й С., като никой от двамата не е възпрепятствал достъпа на другия до имота. Посочва, че последно е видяла К. в имота през 2018 г. Заявява, че и понастоящем в имота има плодни дръвчета, посадени от нея – праскови и смокини.

Св. Б. заявява, че след като придобил част от имота, ищецът опитал да получи ключ от входната врата, но ответницата му отказала достъп. През 2022 г. той отново поискал да бъде допуснат в имота, но А. отново му отказала.