Решение № 3081 от 30.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3081 гр. София, 30.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20231110207597 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 – 63 от ЗАНН. Образувано е въз основа на жалба от И. Д. А., ЕГН **********, с адрес гр. Б, бул. Ст. С ***, против Наказателно постановление(НП) № *****г. , издадено от К.М.К – заместник кмет на Столична община, направление „Т. и г. м.“, с което на основание чл. 22, ал.5 и ал. 6 от Закона за местното самоуправление и местна администрация(ЗМСМА), чл. 53, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания(ЗАНН) и чл. 178д от Закона за движения по пътищата(ЗДвП), за нарушение по чл. 98, ал. 2 , т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание: глоба в размер на 200/двеста/ лева.

В жалбата се твърди , че издаденото Наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се фактът на извършено нарушение и се твърди , че актът за установяване на административно нарушение (АУАН) № ***** е незаконосъобразен. Правят се възражения за изтекла погасителна давност, претендират се разноски. Моли се НП да бъде отменено като неправилни и незаконосъобразно. Жалбоподателят, в съдебно заседание от 13.03.2024г., редовно призован, явява се, като поддържа жалбата.

Въззиваемата страна – зам. Кмет на Столична община, в с.з. от 11.10.2023г, редовно призован, представлява се от юрк. А. В. Г. Оспорва жалбата, твърди се, че при издаването на НП не са допуснати нарушения и че същото е законосъобразно и правилно. Моли се жалбата да бъде отхвърлена и така издаденото НП да бъде потвърдено. Претендира юрк.

1 възнаграждение.

Софийски районен съд 105ти с-в ,след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Свидетелят В. Х., на длъжност полицай в сектор „Общинска Полиция“ при Отдел „Охранителна Полиция“ – СДВР, на дата *****г., около ****ч. установил , че л.а. марка ****, с рег.номер *****е бил паркиран на бул. П. Е №*** към бул. С. , на инвалидно място с пътен знак Д21 в нарушение на чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП. Поради това свидетелят Х. разпоредил принудително преместване на посочения по-горе автомобил. За констатиране на тези факти била съставена докладна записка № ****. Въз основа на докладната записка свидетелката Е. Н. Н., в качеството си на актосъставител, съставила в присъствието на нарушителя И. Д. А./жалбоподател/ АУАН №**** на дата 02.04.2021 за това, че последният на 02.04.2021г, около 12:45ч. в гр. София, на бул. „П.Е“ №****, към бул. „С.“ е паркирал л.а.

С. Г. В. с ДК № *****, собственост на „М.“ О., на място, определено за хора с трайни увреждания, обозначено с****, с което виновно е нарушил чл. 98, ал. 2 , т. 4 от ЗДвП. Актът бил съставен при условията на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. В АУАН жалбоподателят посочил, че има възражения.

Въз основа на така съставения АУАН № **** на 05.05.2021г. било издадено и обжалваното Наказателно постановление № *****, с което на И. Д. А. на основание чл. 22, ал. 5, и ал. 6 от ЗМСМА, чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 178д от ЗДвП е наложено административно наказание: глоба , в размер на 200/двеста/ лева.

Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 17.05.2023г.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от писмените и гласни доказателства по делото, а именно : докладна записка №*****, АУАН № **** НП № ****-***** Заповед № -******/*****г., Служебна бележка №******г., свидетелските показания на свидетелите В. Х., Т. С., Е. Н., частично от показанията на свидетеля Ташев.

Съдът кредитира показанията на св. В. Х. поради това, че същият е присъствал при установяване на нарушението, бил е очевидец на събитията и непосредствено е възприел обективната обстановка, съставяйки за това и докладна записка, която свидетелят в с.з. потвърждава , че е съставена именно лично от него, както и е направен снимков материал със заснемане на автомобила и мястото на което е бил паркиран.

Кредитират се и показанията на св. Е. Н., актосъставител, в частта, в която тя твърди, че при съставяне на АУАН е присъствал жалбоподателя, и именно той е заявил, че е управлявал автомобила и подписал АУАН. Това се установява както от фактът, че жалбоподателят лично е подписал АУАН, не е направил възражение в обратна насока към момента на съставяне на акта, подписал го е, както и от добре развитата практика на служителите на МВР, в това число и св. Е. Х.а, при съставяне на актове за установяване на административни нарушения да установяват чрез директен въпрос дали лицето, на което се 2 съставя акт, е управлявало автомобила при конкретното нарушение.

Кредитират се и показанията на св. Т. С., който в съдебно заседание засвидетелства, макар същият да не дада конкретика по фактите, заяви, че при установяване на нарушението не е присъствал, а при съставянето на акта от страна на св. Н. на наказателния паркинг, като при предявяване на снимковия материал е категоричен, че автомобила е бил паркиран неправилно, и в случая значение има поставения знак, забраняващ ползването на парко местата от лица, които не са с трайни увреждания.

Съдът не намери основания да се съмнява в достоверността на показанията на цитираните по-горе свидетели, като изцяло им се довери по отношение на фактическите обстоятелства, приети за установени по-горе.

Въз основа на посочените по-горе аргументи, съдът не се довери на показанията на св. Т. А. Т. в които изнася информация, че автомобила по време на паркирането е бил управляван от друго лице, а именно съпругата на жалбоподателя, които намира за предоставени само в полза на защитната позиция на жалбоподателя. Така житейски необяснимо и нелогично е, ако действително автомобила по време на паркирането е управляван от друго лице, в случая съпругата на жалбоподателя, то именно тя да не потърси автомобила на наказателния паркинг и да поеме отговорността за осъщественото паркиране в нарушение на правилата, а това да стори жалбоподателят същия ден и то без да направи възражение в тази посока при съставянето и предявяването на акта за установяване на административното нарушение, като в същото време пък се и твърди от св. Т., че жалбоподателят не се е намирал в гр. С., а е осъществявал предизборна кампания в друго населено място – С.или Б. /неопределено конкретно от свидетеля/.

Дори и съдът да кредитира поканатията на св. Т., з това, че именно съпругата на жалбоподателя е управлявала процесното МПС и тя е паркирала автомобила на мястото на нарушението, то жалбоподателят е имал правото и възможността да направи възражение припредявяване на акта за установяване на нарушението, с оглед реализиране на административно-наказателна отговорност на М. А. Я., и след като не го е направил пред контролните органи и впоследствие пред наказващия такъв в срока на възражение, то съгласно разпоредбата на Чл. 188. (1) (Предишен текст на чл. 188 - ДВ, бр. 10 от 2011 г.) Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правните изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване административно-наказателен акт, и в законоустановения 14-дневен срок, поради което са спазени изискванията на чл.59ал.2 от ЗАНН /НП е получено на 17.05.2023г., а жалбата е депозирана на 25.05.2023г./, с оглед на което жалбата се явява процесуално допустима.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е 3 инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Съставеният АУАН №****и издаденото Наказателно постановление № ***** са издадени от компетентни органи/Заповед №*****г. на кмета на Столична Община/. Спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН. Не са основателни възраженията на жалбоподателя за изтекла погасителна давност на административно-наказателното преследване. На основание чл. 11 ЗАНН вр. чл. 81, ал.3 НК вр. чл. 80 НК. Административно-наказателното преследване се изключва по давност ако са изтекли четири години и половина от датата на извършване на нарушението, който срок в конкретния случай не е изтекъл. Спазена е и формата по чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН.

Освен това при съставянето на АУАН и последващото издаване на НП н е са допуснати и нарушения на материалния закон. Жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за това , че е паркирал л.а. на място , определено за хора с трайни увреждания обозначено с пътен знак Д21. Същият е санкциониран на основание чл. 178д от ЗДвП. Съставът на разпоредбата на чл. 178д от ЗДвП изисква лицето, паркирало на място, определено за хора с трайни увреждания, да няма право на това. Видно от прикрепените към административно-наказателната преписка снимки, се вижда ясно, че на автомобила, управляван от жалбоподателя, не е имало поставен инвалиден стикер или друг знак, даващ му правото да паркира на инвалидно място. Съдът намира, че макар и лаконично, описанието на нарушението в АУАН и НП е достатъчно конкретно и е съобразено с изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като е посочено времето и мястото на нарушението и управлявания от жалбоподателя автомобил. На нарушението е дадена и съответната правна квалификация, която съвпада изцяло със словесното му описание.

При издаване на АУАН не са допуснати процесуални нарушения, свързани с неговото връчване. Актът е съставен в присъствие на жалбоподателят, като същият го е подписал и е вписал, че има възражения, като е отразил, че не е извършено нарушение и автомобилът е бил паркиран съборазно правилата на синя зона, допълнителни такива не са постъпили пред наказващия орган.

Съгласно чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, престоят и паркирането са забранени на места, определени за хора с трайни увреждания. Според разпоредбата на чл. 178д от ЗДВП за такова нарушение е предвидена "глоба" в абсолютно установен размер от 200 лева.

Безспорно по делото се явява обстоятелството, че жалбоподателят не е имал разрешението да паркира на такова място, тъй като не е с трайни увреждания и не обслужва хора с трайни увреждания, като и автомобилът не е бил означен със специален знак. С оглед приетата от съда фактическа обстановка се налага извода, че жалбоподателят е паркирал процесния лек автомобил в зоната на действие на поставения знак Д 21 – "Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания", важим за две места 4 след пътния знак, съгласно допълнителната указателна табела. Съдът прие, че видно от свидетелските показания и снимковия материал, автомобилът е бил паркиран в специалната зона за паркиране, следователно вмененото на жалбоподателя административно нарушение е осъществено. Видно от представените фотоснимки, лекия автомобил е бил паркиран изцяло в специалната зона, което представлява нарушение на правилото на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Следователно, съдът счита, че в случая не са налице основанията на чл. 28 от ЗАНН, още повече че видно от снимковия материал платената зона за паркиране започва от следващото паркомясто, от дясната страна на автомобила.

Поради изложеното съдът намира, че от обективна страна е осъществен състава на нарушението по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, като на 02.04.2021 г. Около12: 45 ч. в гр. С., на бул. "П. Е." ***, жалбоподателят паркирал МПС – лек автомобил марка "С. Г. В.", с рег.

*****, на място, обозначено за хора с трайни увреждания, без да притежава съответното разрешително за това.