Решение № 46 от 12.03.2026, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Кубрат, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Д. Великова при участието на секретаря Вера Люб. Димова като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело № 20253320100081 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Ищцовото дружество „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: *** чрез юрк.И. Т. твърди, че има установени облигационни отношения с ответника С. Р. Ч. по силата на Договор за потребителски кредит № 40018267429/26.06.2023 г., сключен между дружеството заявител, в качеството на кредитор, и ответникът в качеството на клиент – заемател. В изпълнение на цитирания договор му е дадена в заем сумата 200.00 лева, която той се е задължил да върне на заемодателя в срок от 7 месеца, чрез 7 бр. месечни погасителни вноски в размер на 32.31 лева, при погасителен план:

15.07.2023 г. – първа погасителна вноска, до 15.01.2024г. – последна погасително вноска; при ГПР 46,73 %; годишен лихвен процент по заема – 40.70 %, и обща сума, дължима от заемателя – 224.07 лева, както и по избрани и закупени пакети от допълнителни услуги Фаст и Флекси се е задължил да плати сумата 80.00 лева за първия и 80.00 лева за втория, чрез 7 бр. месечни погасителни вноски в размер на 22.86 лева; като общия размер на вноската е 54.87 лева, а общото задължение в размер на 384.07 лева. Ищецът твърди, че при описаните горе договорни условия той е изпълнил задължението си да предостави на длъжника в заем договорената сума, а заемателят не е направил плащане на нито една от погасителните вноски по 1 договора.

Поради това, че и след настъпване на крайния падеж на договора кредитополучателят не е изпълнил задължението си да погаси заетата сума, кредиторът е подал Заявление вх. № 96173/28.11.2024 г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в РС – Варна, изпратено по подсъдност и образувано в ч. гр. д. № 918/2024 г. по описа на РС – Кубрат. С Разпореждане № 1778/18.12.2024 г. заповедният съд е разпоредил издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите 200.00 лева – главница, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на заявлението – 28.11.2024 г. до изплащане на вземането, съставляващо неплатено задължение по Договор за потребителски кредит №

40018267429/26.06.2023 г., както и по съразмерност направени по делото разноски – заплатена ДТ в размер на 25.00 лева, и дължимо възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100.00 лева.

С цитираното разпореждане е отхвърлил заявлението и отказал издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите 24.07 лева непогасено договорно възнаграждение дължимо за периода от 15.07.2023 г. до 15.01.2024 г.; 80.00 лева – неплатено възнаграждение за използвана допълнителна услуга Фаст; 80.00 лева – неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги Флекси; 30.00 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането; 100.00 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 календарни дни;

33.39 лева – лихва за забава дължима за периода от 16.07.2023 г. до 15.01.2024 г.;

46.37 лева – законна лихва начислена от 15.01.2024 г. до 27.11.2024 г., като е приел, че искането за разпореждането им за плащане е в противоречие със закона и с добрите нрави, и е основано на неравноправни клаузи в цитирания договор.

Ищецът като твърди, че в качеството на кредитор е изправна страна по цитирания договор, а ответникът в качеството на длъжник не е върнал в договорените срокове заетата сума, моли съда да постанови решение, с което да осъди С. Р. Ч. да му заплати сумата 94.11 евро с левова равностойност 184.07 лева, от които: 24.07 лева непогасено договорно възнаграждение дължимо за периода от 15.07.2023 г. до 15.01.2024 г.; 80.00 лева – неплатено възнаграждение за използвана допълнителна услуга Фаст дължимо до 15.01.2024 г. и 80.00 лева – неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги Флекси дължимо до 15.01.2024 г. Претендират и законната лихва върху сумата считано от подаване на исковата молба в съда. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК претендират разноски по 2 настоящето дело и по заповедното производство.

В настоящето производство ищецът отказва да търси претендираните с подаденото заявление неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, начислени на 30.07.2023 г. и неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 100 лева, начислени на 14.10.2023 г. и лихва за забава в размер на 33.39 лева за периода от 16.07.2023 г. до 15.01.2024 г. поради липса на материален интерес.

Ответникът С. Р. Ч. е получил препис от исковата молба и в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирал отговор на същата, не е изразил становище по исковите претенции, не се явява в съдебно заседание и не се представлява.

След анализ на представените по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

Страните по делото са сключили на 26.06.2023 г. Договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ № 40018267429, според който кредиторът предоставил на С. Р. Ч. кредит в размер на 200 лева, със срок на погасяване 7 месеца, като дата на погасяването на всяка вноска е определено 15-о число на всеки месец. Заемната сума е била преведена по сметка на кредитополучателя. ГПР по кредита е 46.73%, ГЛП 40.70%. При тези условия дължимата сума по кредита е станала 224.07 лева. В договора се съдържат клаузи за дължимо от кредитополучателя възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 80.00 лв. и закупен пакет от допълнителни услуги „Флекси“ в размер на 80.00 лева, с размер на вноската по този пакет в размер на 22.86 лева, като тази сума е прибавена към месечната вноска, която е станала в общ размер от 54.87 лева.

Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е в размер на 384.07 лева. Съгласно приложените Общи условия при закупуване на допълнителна услуга „Фаст“ кредитоискателят получава приоритетно разглеждане на искането си за отпускане на потребителски кредит преди кредитополучател без закупена такава допълнителна услуга, а със закупуване на допълнителна услуга „Флекси“ кредитополучателят получава право да променя погасителния си план при изпълнение на съответни специфични изисквания, посочени в чл.15.2.1, чл.15.2.2 и чл.15.2.3 от ОУ.

Заявителят твърди, че кредитополучателят не е погасил месечните вноски по кредита, като и след настъпване на крайния падеж – 15.01.2024 г. – останал задължен.

3

Поради непогасяване на задължението и след крайния срок, кредиторът е депозирал заявление, с което е поискал издаване на заповед за изпълнение, като по ч. гр. д. № 918/2024 г. по описа на РС – Кубрат съдът е отказал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за посочените суми поради вероятно наличие на неравноправни клаузи. Съдът е указал на кредитора възможността в едномесечен срок да предяви осъдителен иск за вземането си. В срок ищецът ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е депозирал настоящата искова молба.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Безспорно между ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, като кредитор и ответника, като клиент, е възникнало облигационно правоотношение, в резултат на сключения между тях Договор за потребителски кредит № 40018267429 от 26.06.2023 г. по силата на който кредиторът е предоставил на ответника паричен заем, а той се е задължил да го върне, съгласно погасителния план към договора на 7 месечни вноски, но не погасил задължението си и след настъпване на крайния падеж. Ответникът е закупил и пакет от допълнителни услуги срещу заплащане на уговорено възнаграждение за всяка от тях.

Предявените осъдителни искове са за задължението за заплащане на договорно възнаграждение, възнаграждение за допълнителни услуги Фаст и Флекси, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането. Същите са допустими, тъй като за тези вземания има разпореждане, с което заповедният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение. В срока по чл. 415 от ГПК са предявени настоящите осъдителни искове за вземанията.

В случая по отношение на процесния договор са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК), чиято цел е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Според чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен 4 носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В чл. 11 ал. 1, т. 1-27 от същия закон са изброени реквизитите, които следва да съдържа договора, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба, Общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК –изначална недействителност на договора за потребителски кредит, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. За недействителността съдът следи и служебно и в случай, че констатира такава се позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на исковете. При тази недействителност обаче отговорността на кредитополучателя не отпада изцяло, а съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не. Такова задължение съдът има на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК.

В конкретния случай, от съдържанието на процесния договор за потребителски кредит, може да бъде изведен извод, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, според който договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването му, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.

Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Следователно, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, направени и пряко свързани с кредита.

5

В процесния договор кредиторът единствено е посочил като абсолютни стойности ГПР по кредита и годишния лихвен процент. В т. 5.2. от Общите условия е дадена обща формулировка относно първоначалното изчисление на ГПР по договора. Липсва обаче яснота относно методиката на формиране на ГПР – кои компоненти точно са включени в него и как е формиран посочения в договора ГПР от 46.73 %. Като е предвидено първоначално изчисление на ГПР, не става ясно какво се има предвид и предполага ли се и последващо изчисление. Така кредитополучателят не би могъл да разбере как е формиран ГПР по договора, след като не е посочен алгоритъм, по който е определен и който е императивно уреден в ЗПК.