Решение № 321 от 20.06.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. София, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20251800500159 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С Решение № 412 от 27.11.2024г., постановено по гр.д. № 197/2024г. по описа на Районен съд – К., е определен, на основание чл. 128, ал. 1 от СК, режим на лични отношения на Т. С. С. и А. Б. С. с тяхната внучка Р. М. К., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00ч. на съботния ден до 19,00ч. на неделния ден, 20 дни през лятната ваканция на детето, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата, три дни за Коледа – 24, 25 и 26 декември всяка четна година и на 30 и 31 декември всяка нечетна година, първите 5 дни през зимната ваканция и първите 5 дни през пролетната ваканция.

Решението е обжалвано от М. Р. К. с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Счита, че определеният режим на контакти на ищците с детето е следствие на неправилна интерпретация и преценка на събраните по делото доказателства, като по този начин съдът бил допуснал изключително разширен режим на лични контакти. Посочва, че определеният му с предходно решение режим на контакти с детето, като негов баща, е бил по- стеснен от процесния. На следващо място счита, че режимът не е подходящ, тъй като детето посещава допълнителни уроци за подготовка за кандидатстване след 8ми клас. Намира, че режимът е определен неправилно през регламентираните ученически ваканции, като по този начин детето никога няма да прекарва Коледните празници с баща си и неговото семейство. В решението не било посочено и точно мястото, от където да се взима и връща детето. Претендира разноски.

1

Въззиваемите Т. и А. С.и са подали отговор, с който оспорват жалбата като неоснователна, и считат обжалваното решение за правилно и законосъобразно, съобразено с доказателствения материал и постановено изцяло в интерес на детето, поради което молят да бъде потвърдено.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. А., която поддържа жалбата и оспорва отговора.

Представя писмени бележки, които дословно възпроизвеждат съдържанието на въззивната жалба. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемите не се явяват и не се представляват. От процесуалния им представител е постъпила молба, с която се изразява становище за правилност на обжалваното решение и се настоява за неговото потвърждаване.

Съдът намира, че събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка са описани в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвеждат в настоящия съдебен акт.

В производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства, тъй като отправените доказателствени искания са били за установяване на нетрайни (и поради това – ирелевантни) обстоятелства от живота на детето, респ. бъдещи несигурни събития.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

І. По валидност:

Обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.

ІІ. По допустимост:

Същото е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявения такъв.

ІІІ. По същество:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 128, ал. 1 СК. Водещ критерий за произнасяне по него е интересът на детето, като се преценяват обстоятелствата, имащи отношение за правилното му отглеждане, възпитание, израстването му като съзнателна личност и изграждането на ценностната му система. Законодателят не е въвел легална дефиниция на понятието „интерес на детето“, но от съвместното тълкуване на разпоредбите на чл. 59, ал. 4, вр. чл. 124, чл. 125 от СК се налага извод, че интересът на детето се свежда до това, то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, както и му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, подготвя го за живота като отговорна и самостоятелна личност, 2 и освен това му гарантира адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси и му обезпечава нормално участие в гражданския оборот. Според т. 3 от ППВС № 1/12.11.1974г., което не е изгубило сила и при действието на сега действащия Семеен кодекс, под „интереси на децата“ се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание – формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин.

Конкретните измерения на тези интереси предполагат, детето да расте в нормална семейна среда, контактувайки с всеки един от близките си роднини и поддържайки отношения с тях, без съществени сътресения и рязко прекъсване на утвърдения му житейски стереотип. В контекста на предявения в настоящото производство иск следва да се има предвид, че изградената връзка между бабата и дядото от една страна и техните внуци от друга страна е специална и следва да се насърчава и поддържа, вкл. и от родителите, тъй като децата черпят от своите прародители знания, опит, грижи, внимание, добро отношение, любов и отдаденост. Съответно, отчуждението от близките, включително от бабата и дядото, не е в интерес на детето, освен когато има данни, че тази връзка вреди на неговото развитие и възпитание. Поради това, евентуално ограничаване на правото на бабата и дядото на личен контакт с техните внуци би се наложило само при наличие на данни за засягане интереса на детето, изразяващи се в поставяне на подрастващия в риск или оказване на неблагоприятно влияние върху него.

С оглед така изложените принципни съображения, съдът намира, че определянето на мерки за лични отношения на баба и дядо с техен внук, според чл. 128, ал. 1 СК, е обусловено от конкретна преценка за интереса на детето, който следва да бъде съобразен по отделно за всеки отделен случай, тъй като личността на всяко дете е индивидуална, и освен това се променя с времето.

В настоящия случай, на първо място следва да се съобрази възрастта на детето Р. М. К., което към момента е на 13 години и 7 месеца.

Решаващ фактор, обаче, в случая е трайното фактическо съжителство на детето с баба му и дядо му, продължило практически през целия му живот до 2023г., когато по съдебен ред е било изведено от семейството им. Страните не спорят, а и от данните по делото се установява, че от 27.09.2012 г., когато е прекратен бракът между родителите на детето, а упражняването на родителските права са предоставени на неговата майка, Р. е живяла заедно с последната при своите баба и дядо по майчина линия, а след смъртта на майката (12.02.2022 г.) е продължила да живее с тях до м. април 2023г., след което живее при баща си в гр. К.. Налага се извод, че през по- голямата част от съзнателния си живот малолетната Р. е живяла именно с ищците, което предполага изграждане на трайни и устойчиви отношения с тях, развиване на емоционална връзка и възприемането им като нейно семейство, а жилището им – като неин дом в продължение на повече от 10 години, където преимуществено те са полагали грижи за нейното отглеждане, израстване и развитие. Този решаващ фактор обуславя максимално разширен режим на лични отношения, съизмерим с този на родител.

Същевременно, в случая по делото няма данни, въззиваемите да са демонстрирали поведение, с което да увреждат или злепоставят интереса на малолетната Р., нито да страдат от заболявания, които биха застрашили 3 здравето и живота й. Не са подкрепени с доказателства твърденията на ищеца, че ищците са я били настройвали срещу него, респ. че не притежават необходимите качества да я отглеждат. Приетият по делото социален доклад от ДСП – Дупница установява готовност и мотивираност у всеки един от двамата ищци да полага грижи за отглеждане и възпитание на тяхната внучка, както и желание да й осигурят спокойна и сигурна среда, в която да живее и израства.

Релевантно за конкретния режим на контакти на бабата и дядото с тяхната внучка е и нивото на нейното физическо и емоционално развитие, както и нейните интереси и задължения в училище. В случая е безспорно, че Р. посещава учебно заведение в гр. К.. От друга страна, режимът по чл. 128, ал. 1 СК следва да бъде съобразен и с установения към момента учебен и житейски режим на детето, както и с общуването му с родителя, при когото живее – неговия баща, и неговите роднини. Така, практическо значение придобива и обстоятелството, че бабата и дядото от една страна и детето от друга страна имат различно местоживеене. Поради това и след преценка на разстоянието между двете населени места (К. и Дупница), съдът намира, че контактите следва да бъдат осъществявани в почивните дни от седмицата и/или в други периоди на годината, напр. ученическите ваканции, когато детето не е ангажирано с учебни занятия.

По тези съображения съдът намира, че в интерес на детето Р. К. е да поддържа лични отношения със своите баба и дядо по майчина линия, чиито положителни личностни качества и създадените при тях битови условия се установяват от социалния доклад от ДСП- Дупница. Конфликтите на бащата с бабата и дядото не могат да бъдат основание да им се откаже правото на лични отношения с детето, по отношение на което няма основания, поведението им да се счита за укоримо, вредно или опасно. До предаване на Р. на бащата (жалбоподател в настоящото производство) именно те са полагали грижи за нея и по делото не се твърди и не се доказва, тези грижи да са били неадекватни или вредни за детето. Точно обратното – и свидетелските показания, и социалният доклад сочат, че ищците притежават необходимите качества да се грижат за детето, както и че в негов интерес е, връзката помежду им да не бъде прекъсвана.

Спорът между страните всъщност е за честотата на срещите между тях според така определения от районния съд режим, който жалбоподателят счита за твърде разширен и несъобразен с възрастта на детето, с учебните му ангажименти и с продължителността и разположението на коледната ваканция.

По тези въпроси съдът намира за основателно оплакването на жалбоподателя само в последната му част, а именно - по отношение на определения от районния съд режим на контакти на детето с въззиваемите по време на Коледните и Новогодишни празници във връзка с режима през коледната ваканция. Действително, по начина, по който е определен този режим, всяка година през този период от време детето да бъде при своите баба и дядо, като по този начин се лишава родителят от присъствието на неговото дете по време на коледните празници. Поради това режимът следва да бъде изменен в тази му част, като от него се изключи периода от първите пет дни от коледната ваканция. Така, и въззвиаемите и жалбоподателят ще имат възможност да прекарват с детето както коледните, така и новогодишните празници (съответно – през четните и нечетните години), които са част от 4 коледната ваканция и поради това не е необходима допълнителна регламентация на режима за тази ваканция.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че определеният от районния съд режим на лични отношения не бил съобразен с разпоредбата на чл. 59, ал 4 от СК. Настоящото производство е по реда на чл. 128 от ГПК, като ал. 2 от този нормативен текст съдържа изрично препращане само към ал. 8 и ал. 9 на чл. 59 от СК, но не и към цитираната от жалбоподателя ал. 4. Дори да се приеме, че има основание за прилагане на последната по аналогия, следва да се има предвид, че в нея като критерии са посочени и полаганите до момента грижи и отношение към децата, както и желанието и привързаността, които в случая биха били в полза на въззиваемите.