Определение № 1255 от 17.04.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1255 гр. София, 17.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно частно гражданско дело № 20261000500910 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 274 и следв. от ГПК и е образувано по частна жалба вх.№25613/23.02.2026год. на Синдика на „ Тома Строй“ ЕООД / в несъстоятелност/ срещу Определение № 449/30.01.2026год., постановено по т.д.№ 544/25год. ,с което е върната искова молба вх.№ 33027/18.03.2025год. ,подадена от „ Тома строй“ ЕООД в несъстоятелност ,в частта й ,с която срещу „ Овърсийз-Хоризонт“ АД и „ Ресторант Узунджовска“ АД са предявени за разглеждане при условията на обективно евентуално и пасивно субективно съединяване искове,както следва : 1/ иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 26, ал.1 пр. 1-3 от ЗЗД за установяване нищожност на учредена договорна ипотека ,която е инкорпорирана в нотариален акт № 62, том-2, рег.№ 2020,нот.дело № 241/2010год.,съответно при условията на евентуалност2/ иск по чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 151 от ЗЗД за установяване липса на ипотечно право,което е учредено с посочения нотариален акт и при евентуалност 3/ иск по чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 429,ал.3 от ГПК за установяване липса на право на принудително изпълнение ,произтичащо от ипотечното право,което е учредено с посочения нотариален акт и е прекратено производството по делото в тази му част.

В частната жалба се поддържа ,че определението е недопустимо и неправилно. Сочи се ,че ответниците „ Овърсийз- Хоризонт“ АД и „ Ресторант Узунджовска“ АД са купувачи на процесния имот на публична продан,поради което участието им в производството било пряко свързано с изначалното несъществуване на ипотечното право и с прогласяване на нищожността на ипотечния акт, от който те черпят права.Твърди се ,че същите са задължителни другари с взискателя по заведения иск и постановеното по него решение трябвало да бъде еднакво всички лица ,които черпят права от порочната ипотека. Разяснява се ,че „ Тома строй“ ЕООД бил собственик на процесния имот и било придобило собствеността върху него без действителна и валидна ипотечна тежест и без вписана възбрана .Купувачът на публичната продан встъпвал и в правното положение на изпълняващия кредитор,поради което на него е непротивопоставимо всичко,което не може да бъде противопоставено на взискателя. Следствие от успешно проведения ипотечен иск не било отмяната на постановлението за възлагане,както погрешно бил приел СГС, а се преодолява правната последица от чл. 496, ал.2, изр.2 от ГПК,което било достатъчно основание да се обоснове правния интерес от обвързването на купувача по публичната продан от решението,с което ипотечния акт е обявен за нищожен или с което е счетено ,че ипотечните права изобщо не са възникнали.По силата на чл.496,ал.2, изр. 2 от ГПК във вр. с чл. 453,т.1 от ГПК и чл. 170 от ЗЗД взискателят и купувачът са необходими другари по ипотечния иск, чрез който се цели да се 1 преодолее обвързващата правна сила на ипотечното право.

По изложените доводи се прави искане за обезсилване, евентуално-за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

В подаден писмен отговор от „ Овърсайз-Хоризонт“ АД и „ Ресторант Узенджовска“ АД се излагат доводи за неоснователност на частната жалба. Определя се като правилен извода на съда в обжалваното определение , че ищецът няма правен интерес от предявяване срещу тях на отрицателно установителен иск за отричане на ипотечното право на обезпечения кредитор. С цитирана съдебна практика се обосновава , че ипотекарния длъжник има правен интерес да установи несъществуването на ипотечното право върху собствения му имот единствено спрямо страните по основното правоотношение, от което е възникнало обезпеченото с ипотека вземанетоест срещу ипотекарния кредитор и главния длъжник. Купувачите на ипотекирания имот на публичната продан не са страни нито по основното правоотношение, от което произтича обезпеченото вземане, нито по ипотечното правоотношение .

По изложените доводи се прави искане за потвърждаване на обжалваното определение като правилно и обосновано.

Апелативен съд- София намира, че е сезиран с допустима частна жалба , подадена в законоустановения срок, от легитимирано да обжалвали лице и срещу валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

В случая ищецът - „ Тома строй“ ЕООД в несъстоятелност е предявил главен иск за признаване нищожността на договорна ипотека върху ресторант и гаражна клетка / надлежно индивидуализирани в исковата молба / , обективирана в нотариален акт за договорна ипотека № 62, том-2, рег.№ 2020 по нот.дело № 241/2010год. При условията на евентуалност е предявил и иск за установяване несъществуването на ипотечното право съгласно договора за ипотека и при условията на евентуалност на първите два иска – и иск за установяване липсата на право на принудително изпълнение по чл. 429, ал.3 от ГПК по силата на същия договор за ипотека.

В исковата молба ищецът е изложил , че е собственик на процесните два имота- ресторант на две нива и гаражна клетка № 7, че е придобил имотите от своя косвен праводател- „ Боско Строй „ ЕООД без възбрана и без валидна , действителна и непогасена ипотечна тежест, че по изпълнителен лист , издаден в полза на „ ОББ“ АД въз основа на заповед за незабавно изпълнение е образувано изп.дело № 20148380410887/2014год. на ЧСИ М. Б., по което принудителното изпълнение на вземането по заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК е насочено към притежаваните от него имоти като ипотекирани в полза на банката-визскател съгласно договор за доброволна ипотека, обективиран в нотариален акт № 62, том-2 ,рег.№ 2020 по н.д.№ 241/2010год.

Посочил е също така , че имотите са били продадени на „ Овърсайз-Хоризонт“ АД ,чийто правоприемник чрез отделяне е „ Ресторант Узунджовска“ АД и тези две дружества са въведени във владение на 25.03.2016год. Изложил е доводи , че ипотеката е нищожна , невъзникнала, непротивопоставима и негодна да породи права по чл. 429, ал.3 от ГПК спрямо неговите имоти .

Като ответници по така предявените искове ищецът е посочил „ Обединена българска банка“ АД- взискател по изп.дело № 20148380410887/2014год. по описа на ЧСИ Б., „ Боско строй“ ЕООД в несъстоятелност- длъжник по изп.дело №20148380410887/2014год. по описа на ЧСИ Б. , „ Овързайз-Хоризонт“ АД- купувач съгласно постановление за възлагане от 04.03.2015год. , Ресторант Узунджовска“ АД –купувач по постановление за възлагане от 04.03.2015год. , „ Еко Бетони „ ЕООД- длъжник по изп.дело №№20148380410887/2014год. по описа на ЧСИ Б. и „ Интербетон „ ЕООД- длъжник по изп.дело №№20148380410887/2014год. по описа на ЧСИ Б..

При така заявените искови претенции правилно първоинстанционния съд е приел , че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на исковете , целящи установяване нищожността на договора за ипотека , евентуално несъществуване на ипотечното право поради нищожност на договора за ипотека и евентуално- липсата на право на предпочително изпълнение по чл. 429, ал.3 от ГПК по силата на договора за ипотека срещу ответниците „ Овързайз-Хоризонт“ АД и „ Ресторант Узунджовска“ АД. Правният интерес е обусловен от правните възможности, с които разполага ищеца при положително разрешаване на повдигнатия от него правен спор. В случая с предявените установителните искове се цели да бъде установено , че договорът за учредяване на доброволна ипотека страда от твърдените от ищеца пороци,тоест че е нищожен, установяването на която нищожност има за последица невъзникване на ипотечното право и оттук- до невъзможност 2 процесните имоти да служат за обезпечаване на вземането на банката.

„ Тома Строй „ ЕООД е придобило собствеността върху процесните имоти като актив на търговското предприятие „ Гео строй ГД“ ЕООД , закупено от него съгласно договор за покупкопродажба на търговското предприятие от 16.04.2014год. От своя страна „ Гео строй ГД“ ЕООД е придобило собствеността върху тези имоти от „ Боско строй“ ЕООД на основание покупкопродажба от 20.03.2014год. И към двете дати- 20.03.2014год. и 16.04.2014год. и по отношение процесните имоти е било учредена договорна ипотека в полза на „ Райфайзенбанк България “ ЕАД / сега „ ОББ“ / за обезпечаване вземания на банката към „ Боско Строй“ ЕООД по договор за кредит от 31.07.2008год. Договорът за учредяване на договорна ипотека е от 17.07.20120год. , сключен е между „ Боско Строй“ ЕООД и Райфайзенбанк България „ ЕАД / сега ОББ АД/ и е обективиран в нотариален акт № 62, том-2, рег.№ 2020, н.д.№ 241/ 23020год.В образуваното изп.дело № 201483804110887/2014год. но ЧСИ Б. по издаден в полза на ОББ АД изпълнителен лист за вземанията на банката по горецитирания договор за кредит , принудителното изпълнение е насочено към процесните имоти, предмет на ипотеката. Проведена е публична продан на ипотекираните имоти и за техен купувач е обявено дружеството –„ Овърсайз- Хоризонт“ АД ,чийто правоприемник чрез отделяне е „ Ресторант Узунджовска“ АД . Имотите са възложени на „ Овърсайз -Хоризонт „ АД с Постановление за възлагане от 04.03.2015год. и купувачът е въведен във владение на 25.03.2016год.

Тоест, „ Тома строй“ ЕООД е придобило правото на собственост върху процесните имоти след учредяване на ипотеката , поради което има качеството ипотекарен длъжник, тоест лице дало обезпечение за чужд дълг и е обвързано от субективните предели на изпълнителния лист на основание чл. 429, ал.3 от ГПК.Съгласно чл. 429, ал.3 от ГПК относно субективните предели на изпълнителния лист, издаденият срещу длъжника изпълнителен лист има сила и срещу третите лица, дали своя вещ в залог или потека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ.Това правило несъмнено се разпростира и върху третите лица придобили ипотекирания имот –аргумент от чл. 173, ал.1 от ЗЗД , доколкото всеки ипотекарен кредитор може да се удовлетвори предпочително от цената на ипотекирания имот,в чиято и собственост да се намира последния.

Тъй като „ Тома строй“ ЕООД се легитимира като собственик на имотите , които служат като обезпечение на чужд дълг и тъй като издаденият изпълнителен лист срещу кредитополучателя има действие и по отношение на правоприемника на ипотекарния длъжник, то той , макар да не е страна в производството по изпълнителното основание, разполага с всички защитни средства, които законът предоставя на главния длъжник, т. е. включително и с правата по чл. 151 от ГПК. В това число разполага и с правото на иск за установяване несъществуването на ипотечното право и иск за прогласяване нищожността на ипотечния договор, надлежни ответници по който се явяват страните по този договор . Безспорно за ищеца съществува правен интерес да отрече , че кредиторът притежава ипотечно право на предпочтително удовлетворяване съгласно конкретния нотариален акт , но единствено и само спрямо страните по сделката. Те са пасивно легитимирани по така предявения иск ,тъй като постановеното по него решение следва да бъде еднакво спрямо всички участници в спорното правоотношение. Купувачът на публична продан на ипотекираните имоти ,респ. неговия правоприемник не са страна по ипотечното правоотношение и по аргумент на изложеното по-горе , не са необходими другари по предявените искови претенции.

Отделно от горното следва да се има предвид ,че с ъгласно чл. 175,ал.1 от ЗЗД с извършването на публична продан на имота всички ипотеки върху него, както и всички вещни права, учредени след първата ипотека, се погасяват. Ипотекарните кредитори имат право на предпочтително удовлетворение от цената по реда на ипотеките си. По приложението на тази норма е налице непротиворечива съдебна практика, според която с извършване на проданта и влизане в сила на постановлението за възлагане учредените ипотеки се погасяват по силата на закона /ex lege/. Купувачът по публичната продан купува имота чист от тежести, а ипотеката се погасява независимо дали е била действителна или недействителна. Това изключва правния интерес от установяване недействителността на ипотеката, защото и при благоприятно съдебно решение не би се постигнала защита на субективно право /Определение № 160/14.03.2013 г. по т. д.