Решение № 241 от 25.07.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Бургас, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Д. при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Боряна Анг. Д. Търговско дело № 20232100900008 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод исковата молба на „Томатекс хоум текстил“ ЕООД, ЕИК 20052888, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Константин Величков“№63, представлявано от Малек Мохамед Туме и „Банка ДСК“ АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район ОБорище, ул.“ Московска“ №19- конституирана като съищец против ЗК“Уника“ АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление : гр.София ,ул.“Юнак“ №11-13 , с която се моли да бъде осъдено ответното застрахователно дружество да заплати в полза на „Банка ДСК“ АД като ползващо се от имуществена застраховка лице, застрахователно обезщетение в размер на 26 255 лв. за вреди на имущество от покрит риск по застраховка „имущество в малки и средни предприятия“, сключена с полица №18006ВS0012, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска- 10.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в първоинстанционното производство.

Ищецът твърди, че е сключил имуществена застраховка с ответното застрахователно дружество по полица №18006ВS0012 със срок на валидност 18.02.2018г.- 17.02.2019г. На 08.08.2018г., при проливен дъжд, се наводнил приземния етаж на магазина и се намокрили стоки и материали, получило се подкожушване на мазилката, оцветяване и замърсяване на вътрешни стени, влага по стените и пода, описани в констативния протокол, съставен при огледа от представител на застрахователя. Ищецът твърди, че въз основа на уведомление от 08.08.2018г. застрахователят завел щета № 18 BS0060005, а на 09.08.2018г. бил извършен оглед и съставен констативен протокол за щетите. Ищецът предприел сам възстановяване на последиците от наводнението. След това била съставена комисия с участие на представител на застрахователя и счетоводителя, обслужващ предприятието, която съставила протокол за увредените материални запаси, подлежащи на бракуване. Ищецът представил на застрахователя удостоверение от НИМХ за количеството на дъжда, както и всички документи, които са му били поискани за установяване на вида и размера на вредите. След около две седмици получил писмо от застрахователя, който поискал нови документи.

Ищецът представил справки, спецификации, извлечения от счетоводната складова програма, копия от фактури. Твърди, че поради забава от страна на застрахователя, ищецът наел склад, в който съхранява увредените от наводнението стоки. Сочи, че застрахователят изплатил на третото, ползващо се от застраховката лице- „Банка ДСК“ ЕАД обезщетение в размер на 1684,66 лв. и още 169,28 лв., т.е. общо 1853,94 лв., при увредено имущество на обща 1 стойност 28 079,09 лв. По обяснения на застрахователя, този размер на обезщетението бил определен, тъй като за голяма част от погиналото имущество / с изключение на 12 бр. от 86 бр. артикули/ не може да се определи доставна цена от представените документи. Размерът на претендираното обезщетение е формиран като от претърпените вреди на обща стойност 28 079,09 лв. е приспаднато заплатеното обезщетение.

Делото е висящо за трети път пред БОС, след като веднъж съдебният акт, по него е бил обезсилен, тъй като е прието, че е недопустимо да се постанови осъждане в полза на лице, различно от ищеца, без да е налице уредена възможност за това и делото е върнато за ново разглеждане. При новото разглеждане, съдът е указал на ищеца да предяви собствени права съобразно указанията в отменителното решение. С молба от 07.06.2021г. ищецът е потвърдил фактическите си твърдения, че „Банка ДСК“ АД е ползващото се лице по договора за имуществена застраховка, сключен между ищеца и застрахователното дружество-ответник в настоящия процес и изменил петитума, като поискал застрахователят да заплати застрахователното обезщетение на застрахования, т.е. на ищеца. „Банка ДСК“ АД е била конституирана като трето лице- помагач на страната на ищеца. Съдът е отхвърлил иска, като приел, че право да получи обезщетение има ползващото се лице, но не и застрахованият ищец. За втори път крайният съдебен акт е обезсилен поради нередовност на исковата молба, свързана с констиутирането на надлежни страни и с указание „Банка ДСК“ АД да бъде конституирана като съищец и заличена като трето лице помагач, а делото е върнато на БОС за произнасяне по съществото на иска.

С оглед уточняване предмета на иска и надлежните страни по него, исковата молба е била оставяна няколко пъти без движение, както в първата инстанция , така и във въззивната. Окончателно, с молби от 05.08.2022г. и 15.08.2022г. ищецът е уточнил фактическите основания на претенцията си и качеството на страните в правоотношението между тях. Така ищецът е заявил, че иска да бъде осъден застрахователят да заплати на ползващото се лице „Банка ДСК“ АД дължимото застрахователно обезщетение, като е уточнил, че ползващото се лице „Банка ДСК“ АД е кредитор на ищеца по договор за банков кредит. Следва да се подчертае, че на ищеца са били указани и възможностите при отстраняване на констатираните противоречия между фактическите основания и отправеното искане: или да поиска осъждане на застрахователя да заплати застрахователното обезщетение в полза на третото ползващо се лице „Банка ДСК“ АД и да поиска конституирането й като съищец, или да иска осъждане на застрахователя да заплати застрахователното обезщетение на самия ищец като изложи фактическите основания, от които черпи това право. В срока за изправяне на нередовности пред въззивната инстанция и след горните указания от нея, ищецът е уточнил, че предявява иск за осъждане на застрахователя да заплати на „Банка ДСК“ АД процесната сума, „представляваща стойността на увредени платове, дамаски и пердета вследствие настъпилото застрахователно събитие. Посочил е също в молбата от 15.08.2022г., че тъй като банката- кредитор бездейства, за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск по реда на чл.383, ал.4 КЗ. Искът е предявен на 10.07.2019г. Посочил е също, че по процесния застрахователен договор „Банка ДСК“ АД е кредитор по отпуснат на „Томатекс хоум текстил“ ЕООД кредит, обезпечен с налично имущество- стока, материали и имущество за сумата от 375 000 лв., поради което договорът за застраховка е сключен в полза на банката.

След всички направени в хода на делото и при разглеждане на предходните дела, чиито актове са обезсилени, както и пред въззивната инстанция, уточнения, стана ясно и се поддържа и в съдебно заседание, че ищецът „Томатекс хоум текстил“ ЕООД е предявил правото на ползващото се от имуществената застраховка лице „Банка ДСК“ АД да получи застрахователното обезщетение на основание чл.383, ал.4 КЗ вр. чл.26, ал.2 и ал.4 ГПК и чл.134 ЗЗД.

Предявеният иск е с правно основание чл.383, ал.4 вр. чл.405 и чл.134 ЗЗД.

Застрахованият кредитополучател притежава правен интерес и активна процесуална легитимация да предяви иск срещу застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение в полза на банката при наличието на процесуалните предпоставки на чл.134 2

ЗЗД.

Конституираната като съищец „Банка ДСК“ АД, е депозирала молба в настоящото производство, с която е завила, че няма претенции за получаване на застрахователното обезщетение, тъй като ищецът е погасил задълженията си по кредита, поради което и за Банката липсва правен интерес от участие в делото.

Ответното застрахователно дружество поддържа становището си за отхвърляне на иска, както и заявените до този момент доказателствени искания и в настоящия процес.

Счита, че е заплатено обезщетение, чиито размер съответства на установеното придобиване и цена за 12 броя увредени артикули, а за всички останали стоки липсват доказателства за придобиването и стойността им.

Ищцовата страна счита, че е без значение изявлението на „Банка ДСК“ АД, че ищецът е погасил задълженията си и този факт е ирелевантен за делото. Изразено е и писмено становище по въпроса, в което излага доводите си и поддържа доказателствените искания и събраните по делото доказателства.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и твърденията на страните, прецени представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупост, и като съобрази закона, намери следното то фактическа и правна страна :

Страните не спорят, че с полица №18006ВS0012 е сключен договор за застраховане на имущество на ищеца- дамаски, щори и пердета, находящо се в гр.Бургас, ул.“К.Величков“ №63, за срок от 18.02.2018г. до 17.02.2019г., на обща стойност 357 000 лв.

Този договор за застраховка „имущество в малки и средни предприятия“е между ищеца като застраховащ и ответното дружество-като застраховател, сключен в полза на „Банка ДСК“ АД. Не е спорно също между страните, че на 08.08.2018г. е настъпило събитие, представляващо покрит риск по застраховката- наводняване на приземно помещение на търговеца, при което са били намокрени застраховани стоки- топове плат дамаски и пердета.

Ищецът подал уведомление на същата дата и ответникът е образувал щета №18BS0060005, извършил е оглед на помещението, в което се намирала намокрената стока и след продължителна кореспонденция, е изплатил обезщетение, което според ищеца е в размер, недостатъчен за покриване на действително претърпените вреди.

Ищецът е предявил правото на ползващото се от имуществената застраховка лице „Банка ДСК“АД да получи застрахователното обезщетение, поради което на основание чл.26, ал.2 и ал.4 ГПК като съищец /кредитор, ползващо се от застраховката лице/ е конституирана „Банка ДСК“ АД. Тя е била кредитор на първия ищец по договор за банков кредит и застрахователният договор е сключен за обезпечаване на задължението му по него.

Застрахователният договор ведно с договора за банков кредит придава на правоотношението между страните правните характеристики на договор за застраховка в полза на кредитор, сключен от длъжник – по смисъла на чл. 383 от КЗ. Съгласно чл. 383, ал. 1 от КЗ, при такъв вид застраховка в полза на кредитор между застраховател и застраховащ, който е длъжник, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на застрахователната сума за непогасената част от задължението, за обезпечение на което е сключен застрахователният договор, включващо главница, лихви и разноски към настъпване на застрахователното събитие. /В съответствие с разпоредбата на ал. 1, ал. 4 на чл. 383 от КЗ предвижда, че когато застраховащ е длъжникът, в случай на настъпване на застрахователно събитие застрахователят извършва плащане към кредитора до размера на непогасената част от задължението по ал. 1, а остатъкът от застрахователното обезщетение, в случай че такъв е налице, се заплаща на длъжника / или на неговите наследници или на третите ползващи се лица/.

Според смисъла на чл.383, ал.1 и ал.4 първият ищец – в качеството му на застраховано лице, не е носител на правото да получи застрахователно обезщетение, но има право да претендира изпълнение от страна на застрахователя на задължението му за плащане на застрахователно обезщетение и да търси същото по съдебен ред в полза на банката бенефициер. На тази правна възможност съответства главният иск – косвен иск на 3 процесуална субституция по чл. 134 от ЗЗД и чл. 26, ал. 4 от ГПК, във вр. с специалните разпоредби на КЗ - в защита на имуществените права на банката за осъждането на застрахователното дружество да заплати на ползващото се лице по застрахователния договор - банката дължимата застрахователна сума при настъпване на застрахователно събитие. По иска по чл. 134 ЗЗД ищецът действа не като титуляр на претендираните материални права, а като процесуален субституент, упражняващ правата на бездействащия длъжник, чието бездействие заплашва удовлетворяване на вземането му. За да бъде допустим такъв иск в практиката на ВКС трайно се приема, че е достатъчно ищецът да твърди наличие на елементите на състава по чл. 134 ЗЗД, като основателността на иска е обусловена от доказването им.