Определение № 244 от 26.03.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 244 гр. ХАСКОВО, 26.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20255600500708 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Постъпила е молба от въззивницата Т. И. В., за изменение на постановеното по делото Решение № 39/09.02.2026 г. в частта му за разноските. В молбата се излагат доводи за прекомерност на възложените в тежест на въззивницата адвокатски възнаграждения, заплатени от въззиваемите. Молителката поддържа, че съдът не се е произнесъл по своевременно направеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, не е съобразил ниската фактическа и правна сложност на спора във въззивното производство, както и обстоятелството, че всичките въззиваеми са представлявани от един и същи адвокат, т.е. се касае за идентична защита. Акцентува върху обстоятелството, че като краен резултат, присъдените разноски надвишават с ½ материалния интерес на въззивницата по спора. С тези и останалите доводи, моли да се определи общо възнаграждение за всички въззиваеми или, на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК, да се намалят размерите на подлежащите на възстановяване адвокатски възнаграждения.

Настоящият съдебен състав, след като прецени материалите по делото и съобрази относимата нормативна уредба, намира следното:

Молбата е подадена в преклузивния срок за обжалване на решението от легитимирана страна, която е упражнила правото си на възражение за 1 прекомерност с молба вх. № 2398/26.02.2026 година. Налице са всички процесуални предпоставки за разглеждане на искането по същество.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК задължава съда, при своевременно въведено възражение, да съпостави заплатеното адвокатско възнаграждение с реалната правна и фактическа сложност на делото, действително извършената от адвоката работа, респективно с интензитета на предоставената от него защита. В настоящия случай, ХОС е пропуснал да извърши тази преценка при постановяване на въззивното решение, ето защо следва да го стори в това производство.

С Решение № 306 от 25.04.2025г., постановено по гр. дело № 1499/2023г. на Районен съд Хасково, е отхвърлен като неоснователен предявеният от Т. И. В. против М. П. И., Д. И. Д., С. Я. С., П. Я. Д., Д. К. Д., Л.

Н. П. и „Т. - 2004" ЕООД - Харманли, иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС, с искане да се признае правото на ищцата като съсобственик да изкупи съсобствените на продавачите по договор за покупко-продажба на недвижими имоти, оформен с Нотариален акт № 155, том III, рег. № 2848, дело № 369 от 17.12.2021г. на нотариус И. Б. с рег. №125 по регистъра на нотариалната камара, 1/2 ид.ч. от описаните поземлени имоти за сумата от общо 8 000 лева, представляваща продажната цена на имотите.

Въззивницата Т. И. В. е обжалвала първоинстанционния съдебен акт, с искане за отмяна на решението и уважаване на предявения от нея иск.

С решение № 39/09.02.2026 година, постановено по в.гр.д. № 708/2025 година, ХОС е оставил без уважение въззивната жалба и е потвърдил атакуваното решение на ХРС. Едновременно с това, съдът е осъдил въззивницата В. да възстанови на въззиваемите заплатените от тях адвокатски възнаграждения, като е присъдил на М. П. И., Д. И. Д., С. Я. С., П. Я. Д., Д. К.

Д., Л. Н. П. сумите по 409, 03 евро, а на „Т.-2004“ ЕООД – 511,29 евро, съобразно представените договори за правна помощ с обективирани в тях разписки за заплатени адвокатски възнаграждения.

Видно от материалите по делото, седемте въззиваеми страни са представлявани от един и същи процесуален представител. Макар формално да са представени отделни договори за правна помощ, процесуалното поведение на защитата е идентично за всички ответници. Изготвен е единен отговор на въззивната жалба, поддържат се едни и същи правни доводи и не се 2 налага изследването на специфични фактически обстоятелства за всеки отделен въззиваем извън общия предмет на спора по чл. 33, ал. 2 от ЗС. При кумулативно субективно съединяване на искове, когато защитата е обща, присъждането на отделни пълни възнаграждения за всяка страна води до необосновано натрупване на разноски, които не съответстват на реално положения адвокатски труд.

В светлината на решението на Съда на Европейския съюз (СЕС) по Дело C-438/22 [Emre v. Bulgaria], националният съд е длъжен да извърши преценка за пропорционалност на адвокатското възнаграждение не само спрямо минималните размери, определени в Наредба № 1, но и спрямо критериите за справедливост и реален обем на работата. СЕС подчертава, че съдът не може да бъде сляпо обвързан от минимални прагове, ако те водят до резултат, който е несъразмерен с икономическия интерес и сложността на делото. В конкретния случай, общият сбор на присъдените възнаграждения надвишава значително самия материален интерес, което е ясен индикатор за прекомерност. Предвид ниската правна сложност на спора (стабилна съдебна практика по чл. 33 от ЗС) и обстоятелството, че адвокатската защита е идентична за всички въззиваеми, съдът намира, че присъдените суми следва да бъдат редуцирани, като се отчете общият обем на работата. Присъждането на суми от по 409,03 евро за шестима от ответниците и 511,29 евро за седмия, при общ пълномощник, е необосновано високо.

Тъй като защитата е обща, съдът следва да определи единно справедливо възнаграждение за положения труд, което в случая възлиза на общо 700 евро (по 100 евро на страна). Тази сума съответства на обема на реално извършената работа и е над законовия минимум по Наредба № 1, поради което не накърнява интересите на адвоката, като същевременно не натоварва несъразмерно жалбоподателя.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК Решение № 39/09.02.2026 г., постановено по в.гр.д. № 708/2025 г. по описа на Хасковски окръжен съд, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, както следва:

НАМАЛЯВА размера на адвокатските възнаграждения, които Т. И.

3

В. е осъдена да заплати на М. П. И., Д. И. Д., С. Я. С., П. Я. Д., Д. К. Д., Л. Н.

П. и „Т.-2004“ ЕООД, от първоначално присъдените суми (409,03 евро на М.

П. И., Д. И. Д., С. Я. С., П. Я. Д., Д. К. Д., Л. Н. П. и 511,29 евро на „Т.-2004“ ЕООД) на по 100 евро за всеки един от седемте въззиваеми.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, по реда, по който подлежи на обжалване самото решение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4